Демографски въпроси за ПБЦ

[Хана]

Преминаването от двуполно към триполно земеделие не е въпрос на ноу-хау, а на осигуряването на достатъчно обработваема земя. При двуполното земята се дели на 2 части, половината почива (угар), а другата е засята, при триполното една трета е засята с летни култури.

Една вметка: броя на населението според османските регистри е изчислен на база домакинства, умножен по предполагаемия броя на хората в домакинството, не си спомням дали беше прието 4 или 5. В зависимост от това какъв коефициент е приет разликата може да е не по-малко от 20%, а дори и повече.

[Guy de Mont Ferrand]

Ами така е, но нали точно ти беше цитирала отдавна, в една друга тема Жак льо Гоф и "цифрите, които се налага да измисляме". Макар и измислени, тези цифри все пак се опират на някакви факти- в случая на много минимални, но какво друго би могло да се направи?

[gollum]

С периоди на разпространение от много десетилетия или дори столетия съм съгласен - това вече е близо до моята представа за информационната динамика през споменатото време. Но въпросът не се свежда само до това: появата на някаква иновация "някъде", съвсем не е равносилно на повсеместното й приемане или прилагане.
(Примерът с картофите е добър, но не ни върши работа - случва се в съвсем друго време, твърде различно по всеки един показател. И пак отнема десетилетия, което е интересен показател ).
Но да повторя - трябват ни конкретни примери поне горе-долу от тази епоха. Сега нямам време да поровя из льо Гоф или Бродел дали няма нещо, но няма да е скоро.

Що се отнася до търговията - да, сухопътна търговия също е съществувала - това е очевидно, все пак стоките трябва да стигат от вътрешността до пристанищата и обратно. Но по очевидни причини (най-вече стойността на преноса), основна за периода е била морската и речната. Което може и да се отнася до примера ти със солните мини. Морските пътища като цяло са по-бързи, по-сигурни (благодарение на търговските републики, поне за по-голямата част от случаите) и многократно по-евтини. Което е причината търговията да се движи най-вече по водните пътища, във всеки случай, "голямата" търговия (като обем). Например, тази със зърно.
Азия и "пътят на коприната" е друг случай, доста далеч от реалиите на Европа.
Че търговците много са пътували - това е очевидно, това е същността на дейността им. Въпросът е, че търговията е пряко свързана с наличието на свободни финансови средства, което е голям проблем, поне през основната част на Средновековието. Ако следвам льо Гоф то той показва как в Западна Европа постепенно нещата се променят в това отношение, благодарение на промените в обществото и търговията и търговците (а покрай тях занаятчиите и градовете) добиват все по-голямо значение в икономически план (във всеки случа, след Х²² век това вече е тенденция). Не знам обаче дали подобни явления в същите пропорции са се наблюдавали по българските земи - това е нещо, което трябва да се изясни.

Т.е. известна мобилност на хората през Средновековието също е съществувала, особено във времена на хаос. Но като цяло за селското население това не е било така, а бих казал и за не малка част от градското население - включително за занаятчиите. Те са били значително по-мобилни преди да станат градско население, когато работата им е била много по-амбулантна като характер. Накрая, религията е причина за не малка подвижност на хората и то не само когато става въпрос за кръстоносните походи. Но пак да повторя - движението на хора не означава непременно и пренос на технологии.

Освен това, Голлъм, не мисли, че предмет на обмен са били основно предметите, които днес се намират при археологически разкопки като артефакти - брошки, пафти и т.н. Това са били предмети на разкоша, разпространявани в ограничено количество.

Сатавахан, основата на търговията тогава, когато наистина е била малка по-обем (а това е поне до х-Х² век) са били предметите на разкоша. Хранителните продукти основно са били обект на натурална размяна, което обикновено елиминира търговеца като посредник и съответно дългите вериги (в пространствен смисъл), които биха могли да служат и за пренос на информация. Това е така, защото кръвта на търговията са парите, т.е. обектите, които се заменят за други блага. Затова и за да се развие търговията й е нужен свободен капитал, който се харчи, т.е. не земята сама по себе си да е богатството, а нейната продукция или икономиката, която може да се създаде върху нея.
Та това, което пишеш е вярно и то отбелязва търговията в нейния маргинален статут. Това което пиша е по "Средновековната цивилизация" на льо Гоф (е, по спомени от нея).

Основно и в най-големи количества се е търгувало с хранителни продукти и облекло - нетрайни вещества, от които има малко или почти никави артефакти.

Разбира се, когато се създават условия за развитие на търговията и занаятите като своеобразна промишленост, тези стават и основните предмети, които се търгуват. А това е пряко свързано с развитието на градовете, защото те са пазар на този род стоки - средновековното натурално стопанство няма нужда от тях, защото то се самозадоволява в рамките на мизерното си потребление, но то и няма никаква финансова възможност да участва в търговията като купувач. Такова става градското население, особено когато градовете нарастват много и вече няма възможност да се изхранват сами от градините и нивите в околностите си - т.е. това са градове, населени основно със занаятчии, работници и търговци.
Трябва първо да разберем каква е била в това отношение структурата на българските земи.
След това, цялата тази търговия оставя много следи под формата на котви, останки от кораби, съдове (в които се пренася храната) и прочее - включително останки от пристанища, съоръжения, а и документация без която търговията е невъзможна).

Няма нищо по-нормално при една търговия със зърно например да се е осъществявал и обмен на информация, чрез който и да се е променила системата на обработка на земята.

Ставахане, аз не си падам по обясняването чрез "Нормално е". Причината за това е, че често когато сериозно се замислиш над нещо, откриваш, че "нормалността" на веригата е само привидна.
За да се осъществява "обмен на технологична земеделска информация", трябва в търговията да участват субектите на земеделието - селяните. Те по дефиниция (с изключение на малките, предимно натурални пазарища), не участват в този процес - в него участват търговци. Търговците купуват и препродават стока, но рядко се интересуват от това как точно тя се произвежда и нямат никакъв интерес да изнасят технологията от едни производители към други купувачи - най-малкото, защото така ще ликвидират предимството си. За да има пренос на информация, трябва да има и интерес, а аз не виждам тук такъв.
Разбира се, някакъв пренос се осъществява поради движението на хората, но както отбелязах, това не е сигурен канал, а загубите по него са големи и скоростта на информационното предаване следва да се измерва със столетия.

За триполната система се казва, че е въведена през 11 век и до 1100 се е ползвала вече в почти всички европейски страни.

Накрая, но не последно по значение с оглед на развилото се отклонение (с което е добре да приключваме - преди да сме загубили основната тема). Както отбеляза Хана, тук не става въпрос толкова за смяна на технологията, колкото за налични земеделски, т.е. освободени и култивирани, земи. Това е функция на разпределението на земята, но и на наличието на работна ръка и най-вече на сечива. А последните са една от стоките, които рядко може стопанството да си осигурява само, т.е. става въпрос за сериозен разход, който далеч не всеки може да се позволи. Именно това е била основната спирачка, според мен, не толкова знаенето как, колкото наличието на средства и възможности, на ресурси, най-общо казано - на евтини и достъпни сечива и инструменти.
Като технологии далеч по-съществени са различните механични предавки на сила, имащи основно значение при вятърните и водните механизми, т.е. почти навсякъде в занаятите. Собствено в земеделието голямо значение има наличието на силни впрегатни животни, самия вид впрягове, както и плуговете. Това вече е технология и в повечето случаи става въпрос и за високи цени.
Как са стояли нещата в земеделието по българските земи нямам никаква идея. Но не мисля, че каквото и да е автоматично пренасяне на тенденция, наблюдавана в Западна Европа, ще е правилно. Можем да я използваме, за да екстраполираме и да построим хипотетичен модел, като не забравяме нито за миг, че няма нищо сигурно - това е само хипотеза и всичко ще си остане такова. Но трябва да построим хипотезата така, че да има и "слаба" и "силна" тенденция и да предпочетем тази по средата.
Аз мисля, че това е правилният път, по който трябва да се върви. Стига да помним, че всичко е само предположение и да не се опитваме да представим някъде постигнатото като "факт", то можем да строим хипотези. Но не трябва да ги строим въз основата на страст към определен резултат ("искам българите да изглеждат най-силни"), а като вероятностни модели, т.е. да създадем няколко хипотези.

[Guy de Mont Ferrand]

Аз лично съм чел няколко сериозни труда върху българската икономика от XII-XIV век, чиито изводи, като цяло, показват, че тя не се е отличавала твърде от общите европейски тенденции, включително и от западните такива; всъщност през XIV век доста се доближават с последните по най-различни показатели, преди турското нашествие естествено, което къде драстично, къде не чак толкова променя положението. За VII-VIII век обаче, признавам, не съм попадал на нещо подобно.

[gollum]

чиито изводи, като цяло, показват, че тя не се е отличавала твърде от общите европейски тенденции, включително и от западните такива

Ги, проблемът е в това, че този "извод", както и всички останали, изпълващи последните страници, са неприятно общи и не позволяват да се направи каквото и да е конкретно заключение. Първо, "Западна Европа" в никакъв случай не е някакво цялостно понятие и един бегъл поглед из различните кралства, че и сред териториите в тях, ще покаже разлики, "от земята до небето", т.е. няма някаква особена "хомогенност". То това е нормално, де.
За да можем да направим каквито и да е общи изводи дори за периода на ВБЦ, ще ни трябва нещо конкретно. Дали си попадал на такива данни: примерно, колко зърно е вадено от единица земя, колко пасища са нужни на единица животно и прочее, както и някаква информация за количеството "свободни пари" в българската икономика, за търговията и прочее? Нещо по-конкретно, върху което да може да се изгради някаква хипотеза.
Разбира се, тук би помогнало и някакво изследване за българските територии, което да ни позволи да заключим горе-долу колко обработваема земя и пасища е имало, какви и колко градове, с какво население и подобни неща.
Иначе калкулациите, които Сатавахан прави са ужасно общи и грешката може спокойно да надминава 80%. А това не върши никаква работа. Населението може да е около 2,5 милиона в даден момент, но може и да е 5 милиона. Твърде голямо колебание.
Да не говорим, че ВБЦ не ни върши никаква работа, защото промените са твърде много спрямо ПБЦ че да се прави каквото и да е прехвърляне назад.
Единственото, което вероятно не се е променяло особено е количеството храна от единица земя. Но пък поминъка трябва да е бил много различен, както и количеството култивирани и обработвани земи спрямо пустеещите, горите и прочее.

[Satavaxan]

Всъщност, Голлъм, няма как при 2.5 милиона население да приемем, че би могло да е 5 милиона, защото няма как след това да обосновем броя на населението през следващите епохи.
А 2.5 милиона все пак се опират на нещо - османските регистри.
те са по домакинства, при приет коефициент от 5 члена на домакинство (това по повод коментара на Хана).
Не е така и положението с постоянния добив от единица земя - някъде бях чел, че от декар добивът на пшеница например в Англия е бил 150 кг.
В момента добивите са по 500-650кг.
Ръст е имало и през средновековието, иначе е нямало как да се изхранва нарасналото население от един момент нататък, при изчерпани свободни обработваеми земи.
Разбира се, свободните земи са поизчерпани към 15 век, но и по-рано са възниквали фактори, обуславящи повишаването на продукцията от единица площ - един от тях е въвеждането на железния плуг, който е осигурявал по-дълбока оран и е повишил добивите. Този плуг е въведен горе-долу през същия период, през който и триполната система.

[Guy de Mont Ferrand]

В тази област определено ни трябва един български Бродел Само че той се е ползвал от множество качествени изследвания и прекрасно запазени архиви с документи, каквито, за съжаление, ние не притежаваме...

[Юлиан Август]

Satavaxan, Англия хич не я и споменавай. Защото в добивът там за периода 1500-1800 г. се е увеличил с 200%, във Франция с 100%, а в Полша - 25%... Виждаш колко е неравномерно. В същото време Холандия поддържа темпото на Англия. В Османската империя земеделието е примитивно и добивите се увеличват екстензивно - за сметка на облагородяване на пустеещите земи (арази-и мереват), които всеки може да използва при разрешение от централната власт, която си запазва само голата собственост. Обработилия такива пустеещи земи се ползва с данъчни облекчения.

А тия железни плугове, за които говориш, се появяват в България едва през 19 век и към началото на 20 са мизерно количество - 10-11%. Болшинството земеделци орат с просто дървено рало с метален палещник /някои и до днес/. Използването на конска тяга (по-ефективна) така и не получава прием в България, освен спорадична употреба в обработката на лозята и то през 20 век. (по Вакарелски Хр., Етнография на България, С., 1974 г. и Етнография на България, С., т. 2, 1983 г.)

ПП. Темата бързо се премести времево напред. Говорихме по принцип за наслението при Тервел, ако не се лъжа. А тогава все още се е използвала масово подсечно-огневата система. А тя никак не може да се похвали с голяма ефективност.

[gollum]

Не е така и положението с постоянния добив от единица земя - някъде бях чел, че от декар добивът на пшеница например в Англия е бил 150 кг.
В момента добивите са по 500-650кг.

Сатавахане, мисля че е очевидно, че под "относителна еднаквост" разбирам интересуващия ни период, т.е. от V²² до Х²-Х²² век. Сериозни промени в земеделските технологии не е имало, т.е. определяща е била способността да се разчистват и усвояват земи.
Метални плугове, включително железни, вече се появяват в Западна Европа някъде към Х² век, макар че не са масови по обясними причини - скъпи са. Те позволяват дълбока оран, което има голямо значение.
Впрочем, археологията би трябвало да дава някакви данни за нашите земи.
Но няма такова нещо - взимаме епохата Х (конкретна дата) и казваме - "тогава са въведени технологията Х и технологията У, следователно приемаме, че след това време навсякъде и повсеместно се използват тези технологии". Това е основният проблем, според мен, на постройката ти, Сатавахане.
И да уточня - всичките тези неща, за земеделските технологии и прочее сме ги бистрили вече, макар и в контекста на цялото средновековие в съответната тема. Няма смисъл да повтаряме неща, които аз и други потребители сме писали там преди години.

Ръст е имало и през средновековието, иначе е нямало как да се изхранва нарасналото население от един момент нататък, при изчерпани свободни обработваеми земи.

Това хубаво, но не е толкова просто. Ние не знаем в кой момент "свободните земи са напълно усвоени", след това, знаем, че изхранването на населението може да става и чрез внос, т.е. за сметка на търговия (подобни примери има и от Средновековието, и от по-ранни периоди). А че промени има - така е. Въпросът е, че далеч не са нито едновременни, нито навсякъде, нито пък е задължително да се задържат. Основно значение са имали неща като култивиране, напояване, налични качествени инструменти (железни плугове) и подходяща животинска сила (което беше свързано с това как точно се впрягат животните - ако правилно си спомням).преди да правим каквито и да е заключения, следва да намерим конкретни данни за ПБЦ (или за ВБЦ, когато го обсъждаме).

Всъщност, Голлъм, няма как при 2.5 милиона население да приемем, че би могло да е 5 милиона, защото няма как след това да обосновем броя на населението през следващите епохи.

Напротив, нямаме никакъв проблем с това, защото нямаме тенденция на постоянно нарастване. В рамките на 500-1000 годишно деление от един момент нататък имаме тенденция за нарастване на броя на цялата популация (не на отделна държава), но в рамките на този период има периоди на сериозни спадове и покачвания, т.е. можем да имаме в момент 1 по-голямо популация, отколкото в момент две, който е по-късен. Затова съм против подобни екстраполации, ако не са комбинирани с някакви допълнителни изчисления.

Разбира се, свободните земи са поизчерпани към 15 век

Въз основа на какво приемаш, че е така?

Юлиан е прав - да се върнем към периода, с който започнахме - V²²² век.

[tonev]

Преминаването от двуполно към триполно земеделие не е въпрос на ноу-хау, а на осигуряването на достатъчно обработваема земя. При двуполното земята се дели на 2 части, половината почива (угар), а другата е засята, при триполното една трета е засята с летни култури.

не е така. дори напротив - така от една площ се получава 2 единици продукция за 3, а не за 4 години.

пп. като го обсъждате за изток-запад що не си припомнихте за пловдив. хм, що си мисля че най високоплодородните площи са мюсюлмански през този период?

[Satavaxan]

ОК, извинявам се ако съм се поотклонил с темата, но нали заглавието й засягаше и икономиката.
Нека се върнем на 8 век.
Няма как да не зачекнем онези вече прословути 15 000 войници.
Нека изложа няколкото варианта, които се споделиха по-горе за преобразуването на тези 15 000 в цялостното население тогава:
1. Ако приемем, че са били само прабългари, и че са били една трета от мобилизационния потенциал (една трета, защото Тервел извежда доста повече войски срещу арабите), то тогава мобилизационния потенциал е 40 - 45 000. При характерен мобилизационен потенциал на конните народи от 1 към 4 - за конните народи, заемащи постоянно една и съща територия и 1 към 3 за преселващите се, значи в случая е 1 към 4 или 40-45 000 следва да се умножи по 4 или става 160-180 000 прабългари общо. Една съвсем възможна цифра.
Сега, какъв е бил броят на славяните вече е неясно. При положение, обаче, че при Телец, и при Омуртаг има масови преселения на славяни от България (т.е. от днешна Мизия) във Византия и хронистите сочат за първото цифра от 208 000 души (за второто нямам спомен имаше ли посочена цифра) и въпреки това България има достатъчен демографски потенциал и след това, ще си позволя предположението, че в началото на 8 век славяните поне в Мизия са били не по-малко от 700 000. Отделно продължавам да слагам северите от Източна България, но всяко споменаване на техния брой би било само догадка.
Разсъжденията за славяните в тази точка са относими и за следващите точки.
2. Ако приемем, че 15 000 армия се е състояла от българи и славяни, както казва един хронист. Каква част са били българи и каква славяни? Неясно. Ако приемем, че българите са били две трети (като господстващ етнос в държавата) то излиза да са били 10 000. По горната формула тогава трябва да намалим броя на прабългарите в Бг тогава с една трета и стават 120 000. Също възможна цифра и за мен дори по-вероятна.
3. Не може да приемем обаче, че 15 000 воини са били цялата армия (както твърдят някои форумци по-горе) защото тогава трябва да примем, че със същата армия, горе-долу като брой, Аспарух е победил Константин ²V, но по-важното е, че трябва да примеме, че с тази армия Тервел е победил арабите и е изтрепал най-малко 22 000 от тях, което е фантастика, още повече, че трябва да се отчетат и българските жертви.
4. Нека не забравяме, че Телец извежда равностойна армия на тази на Константин V през 763г. при Анхиало, а армията на Константин V се оценява на от 60 до 80 хил. Ако приемем втората цифра като по-вероятна, излиза, че Телец е извел минимум 50 000, може и 60 000 души срещу нея (битката била равностойна до предателството на славяните). И като знаем, че славяните, които той включил в армията си (това обстотятелство се подчертава изрично от хронистите, което сочи за необичайността му) го предали и наброявали 20 000, то българите ще да са били поне 40 000 или цифра, като се отчете, че едва ли са били всички войски, кореспондираща с размерите на Тервеловата армия отпреди 50 години, с отчитане на естествения прираст и новодошлите прабългари през 737-738г.
5. Нека си припомним още, че при похода на Никифор през 811г. той побеждава по пътя към Плиска последователно 2 български армии, с численост от 20 000 и 50 000 души. След това е победен от Крум и следва нова битка при Версиникия, за която единодушно се приема, че византийската армия е била огромна (срещал съм цифри от 90 000, но едва ли чак толкова). Тези цифри подсказват, че Крум е имал при кампаниите си в периода 811-814 полеви армии от порядъка на 40-50 хил. души и те едва ли са били цялата армия, която би трябвало да се увеличи с една четвърт или една трета над цифрата 50 000. Тези цифри отново кореспондират с предходните.
Общият извод от гореизложеното е, че българската армия нараства през 8 век (в случая периода 705-815) от ок. 40 000 до 60-70000 - едно съвсем възможно нарастване, като се отчита, че в началото на периода тя е чисто българска, а в края е вече българо-славянска, че и с други народи (авари), като се вземе предвид новото заселване на българи през 30те години и като се отчете, че с изключение на битката през 763г. през този век никъде българите не претърпяват поражение, костващо им драматичен брой жертви (не е ясно какви са били загубите при двете поражения от Никифор по пътя към Плиска), който да се отрази на бъдещата численост на армията им (говоря за поражения като тези на Никифор при Връбница, или при Ахелой през 917, или при Ключ, при Сперхей и при Скопие при цар Самуил).
Не са известни и някакви драматични епидемии и гладни години (извън обичайните) които да са засегнали България през този век. Няма данни епидемията "морава язва" през 40те години в Константинопол да е засегнала България.
Голямата демографска загуба е гореспоменатото преселение на 208 000 сравяни.
Териториално България на юг от Дунава няма драматични изменения през описвания период и обхваща основно областта Мизия. Областта Загоре е българска между 705 и 756 и след 789, а Софийска област е включена към България при Крум.
Тези обстоятелства позволяват, при естествен прираст от 0.1% годишно и общо население от 900 000 в началото на периода (тук трябва да се отчита, че не всички прабългапри са живеели в Мизия) то би трябвало да е 1100 000 в края на периода. От тази цифра следва обаче да се извадят горните 208 000 славяни, заедно с техния естествен прираст след 763г. или поне 220 000. и да се прибавят заселилите се през 30те години българи, за които не знаем обаче колко са били.
Моля за оценки и корекции на дотук изложените съждения и предположения!!!

[gollum]

Сатавахан, с нищо не си променил модела си и той е все така уязвим за критиката, която вече отправих към него. Посочих ти: съотношенията 1 към 4 и 1 към 3 са съвсем произволни и се отнасят към цялото количество хора, които по идея могат да се вдигнат на оръжие. Дали обаче реално някога този мобилизационен потенциал може да бъде реализиран е съвсем отделен въпрос, по-скоро с отрицателен отговор. А това ни отпраща към гаданията тези хора каква част са между 1 към 20-30 и 1 към 3. Разликата е толкова голяма, че обезсмисля самото занимание.
След това, този естествен прираст от 0,1% е съвсем неясно откъде се появи. Т.е. нямаш нищо сигурно и градиш въздушни кули, при фактор грешка надхвърлящ 100%.

[Satavaxan]

Голлъм,
Няма промяна на модела поради това, че няма други данни от източниците, на които да се стъпи.
Цитираните от мен данни за числеността на армиите и за броя преселили се славяни са данните за числеността на населението, за които знам че има извори.
Ако ти имаш на разположение други данни, които смяташ за по-сигурни, ще приема, че моите изчисления са, както казваш, несигурни. Инак обаче няма как!
Съотношенията 1 към 3 и 1 към 4 са установени от изтоковедите, по конкретно Лев Гумильов, поради това не съм си ги измислил от нищото и съм счел за възможно да ги ползвам.
Откровено ще ти кажа, че не мисля, че друг модел би дал по-достоверни резултати, тъй като няма други данни на които да се опрем.
Не оспорвам, че резултатите са несигурни и процентът на грешка е висок, но при тази база не виждам как може да се постигне друго.
Това са и основанията ми да се придържам засега към модела.

[T.Jonchev]

Без да имам глобални претенции по темата - две корекции по подканата на Satavaxan:

1.Нямаме особени основания да смятаме, че в битката при Анхиало (763) е имало числен паритет (дори приблизителен) между двете армии. Това, че битката е продължителна и оспорвана, не означава непременно, че силите са равни като брой. Ако ще смятаме, че изводът, че при оспорвано сражение броя на войските е паритетен, е задължителен извод, то в битката при Версиникия Крум не би победил за нищо на света, след като данните са, че ромейската армия го е превъзхождала десетократно като численост (дори това да е хипербола).

2.Едната разбита българска войска през 811 е от 12 000, а не 20 000. Тази грешка е, предполагам, чисто техническа.

[gollum]

Сатавахане, аз вече ти посочих (че и изчисления направих и ги прикачих в едно файлче), че общото съотношение 1 към 3 или 1 към 4, съответства на крайно възможното мобилизационно напрежение. Т.е. колко най-много в случай на крайна нужда могат да се съберат.
Проблемът е, че данните, които имаш, са за случай, в който едва ли можем да допуснем подобна крайност на нуждата, т.е. става въпрос за някакъв дял от този максимум. Но нямаме никаква представа за какъв дял става въпрос, което е един от главните източници на несигурност в изчисленията ти. Всяка промяна в това отношение, води до много голяма промяна на крайния резултат, което ще ти демонстрирам, използвайки твоя модел.


1. Първа хипотеза - петнайсетте хиляди са били само прабългари.

1.1 Обяснение: Имаме данни, които приемаме за изходни, че за една конкретна кампания са били задействани 15 000 души, в тази хипотеза допускаме, че са били само прабългари, т.е. могат да ни дадат информация за това колко общо са били прабългарите под властта на Тервел.

1.2 Първо допускане: каква част са били тези 15 000 от целия максималния мобилизационен потенциал (ММП) на прабългарите. Приемаме (според Гумильов), че при постоянна територия той е бил едно към четири. Ще работим по десет хипотези за това съотношение.

1.2.1 Допускаме, че това са били 5% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 300 000, а прабългарското население е 1 200 000 души.

1.2.2 Допускаме, че това са били 10% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 150 000, а прабългарското население е 600 000 души.

1.2.3 Допускаме, че това са били 15% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 100 000, а прабългарското население е 400 000 души.

1.2.4 Допускаме, че това са били 20% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 75 000, а прабългарското население е 300 000 души.

1.2.5 Допускаме, че това са били 25% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 60 000, а прабългарското население е 240 000 души.

1.2.6 Допускаме, че това са били 30% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 50 000, а прабългарското население е 200 000 души.

1.2.7 Допускаме, че това са били 35% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 42 857, а прабългарското население е 171 429 души.

1.2.8 Допускаме, че това са били 40% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 37 500, а прабългарското население е 150 000 души.

1.2.9 Допускаме, че това са били 45% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 33 333, а прабългарското население е 133 333 души.

1.2.10 Допускаме, че това са били 50% от ММП
В такъв случай целия ММП е равен на 30 000, а прабългарското население е 120 000 души.

Както се вижда, всичко зависи от тази хипотеза, а нямаме нищо, въз основа на което да разберем коя хипотеза е вярна. Може първата да ни се вижда недостоверна, а втората - значително по-достоверна, но между тях двете има още множество хипотези (както и между останалите пунктове), които ни дават огромна разлика в населението между 1 200 000 и 600 000, т.е. 100% грешка.
И сега, представи си, че аз реша (както ти си решил да приемеш една от хипотезите за достоверна), че друга, която на мен ми се вижда по-достоверна, е правилната.
Дори да се опитаме да приемем някакъв среден вариант между различните хипотези, какво точно ще се получи зависи от това какви хипотези построим като междинни. Ще демонстрирам какво се получава:
Ако използваме за основа тези десет хипотези, излиза, че 15 000 са били 27,5% от ММП, а населението от прабългари е било 351 476 души.
Ако обаче използваме други десет хипотези, при стойности съответно 3%, 8%, 12%, 16%, 18%, 20%, 23%, 28%, 30%, 35%, то резултатът излиза, че 15 000 души са били 19,3%, а прабългарското население е било 510 492 души.
Можем да построим десетки такива хипотези и те всички ще ни дават различни стойности, защото всичко зависи от една хипотеза - от стойност, която е изцяло предполагаема.

1.3 Обаче това далеч не е всичко, защото имаме още един източник на несигурност - съотношението. Да, въз основа на Гумильов приемаме, че е съответно 1 към 4 и 1 към3 в зависимост от състоянието на социума. Обаче от само себе си се разбира, че това са общи ориентировъчни стойности, в реалността може да не е 1 към 4, а 1 към 4,5, или пък 1 към 4,2, или 1 към 3,9 или пък 1 към 3,87. А това е втори източник за несигурност, който силно влияе на нашите хипотези. За пример да видим хипотеза 5% при съотношение 1 към 4,2 - вместо 1 200 000 души, вече имаме 1 260 000 души. Ако пък приемем 3,8, то стават 1 140 000 души. Ще кажеш, това е разлика от 5%. Но тя се прибавя към първата несигурност.

По същият начин, дори още по-произволни стоят нещата по отношение на изчисляването на славяните. Имаме някакво сигурно число - 208 000. Нека го приемем за такова. Ти приемаш, че това число е 30% от общото количество славяни и така достигаш до 700 000 души. Обаче със същия успех можеш да допуснеш, че е ставало въпрос за 10% или за 40% и тогава получаваш съвсем други резултати (2 080 000 или 520 000 души - както виждаш, разликата е четирикратна).

Ханс обясни това: при наличието на едно известно в уравнение с няколко неизвестни, при това уравнение, в което неизвестни са и отношенията между неизвестните, няма решение. Има хипотетични решения, които изцяло зависят от допусканията ни, т.е. от това какво вярваме, че е достоверно.