Оцеляло ли е видинското царство след 1396

[1951]

Здрасти, 1951. Свършил си страхотна работа с анализите от книгата. Има какво да се дискутира, да. Много добра работа и със статията (предполагам нащракана с телефон). Ще се опитам да сглобя pdf-файлче (в битонал - черно и бяло), само трябва да качиш стр. 46, понеже без да искаш си качил стр. 43 на два пъти

Моя грешка.

[boilad]

Да съживим леко темата с един текст публикуван в нумизматичното списание "Реверс".
Авторът се придържа към хипотезата на Павлов и Тютюнджиев, че имаме оцеляло Видинско царство до 20-те години на XV век.

Благодарности за усилията и споделения труд.

По повод изброените още в началото на статията доказателства, че Видинското царство си съществува след 1396 г.
т. 1) изказана е спекулацията, че унгарските банати Срем и Славония са полунезависими, като внушението е, че такава е и споменатата България.
т. 2) прословутото писмо на Сигизмунд не доказва с нищо, че Константин е реален владетел на нещо преди 1404 г.
т. 5) с Хрониката на Констанцкия събор също се спекулира безпределно. Неизменното присъствие в нея на България и "императора на България" с нищо не подкрепя тезата Павлов-Тютюнджиев, защото по-внимателния прочит показва, че авторът не само няма предвид Дунавска България, но и нищо не указва, че нейният владетел е участвал в събора, както, за пореден път ще отбележа, безсъвестно се спекулира. Споменатата България е поместена в Азия и е васална на татарите, а не на османците (по-подробно по въпроса Иван Войников, История на българските държавни символи, стр. 31-35). Въпреки това в хрониката има едно място, което би могло да се свърже с представители от бившето Търновско царство: "князете и господарите крал Кристан (Cristan) и крал Карбав (Karbaw) в Турция и император от Шилтах (Schiltach), братя", като под Шилтах вероятно следва да се разбира Никопол, но свързването на тези князе и императора на Шилтах с Шишманите също е много проблематично. Вероятно става въпрос за представители на християните подвластни на султана.
т. 6) нямало данни в османските регистри, че Видинско било санджак. То ако става въпрос няма никакви османски регистри за някаква част от Балканите преди ХV в., но това не означава, че те не властват над голяма част от полуострова. Въобще не е практика завладените територии да се обособяват в самостоятелни санджаци в предишните им граници, понякога те влизат в състава на някой удж и едва по-късно с напредването на завоеванието са отделяни в санджаци (например Чирмен), друг път влизат в състава на съществуващ вече санджак, който граничи с тях (например голяма част от териториите на Търновското царство южно от Балкана стават част от Паша санджак, който включва и други земи). Наред с това този опростенчески възглед въобще не държи сметка за динамиката на административното деление в Османската империя.
Следващият абзац също е крайно спекулативен, изказвайки твърдения за мисията на Константин и Йоасаф Бдински в Търново които няма откъде да бъдат почерпени освен от авторовата фантазия (който за свой късмет се е позовал на фантазията на Павлов), тъй като единственият автор и свидетел на тази мисия не казва нищо конкретно, нито за целите й, нито за постигнатите резултати.
Що се отнася до монетите - по метрологичните си характеристики те са сходни с тези от 60-те години на Х²V в. и затова според мен Дочев съвсем основателно отнася някои от тези типове към най-ранното монетосечене на Йоан Срацимир.

Общо взето авторът тръгва от една предпоставена теза и нагажда доказателствата си спрямо нея.

[monte christo]

Качвам обещаното файлче, сделано в чест на 1951 Понеже тук не могат да се качват файлове по-големи от 1 MB, се наложи да си търси местенце другаде. Опитвах с разни програмки се да се правя на майстор (изправяне на редовете; евентуално черно-бяло; изображенията да се пипнат), но се разбра, че с тази работа хлябът не мога да си изкарвам

Берлиев, Петър. Монетосеченето на цар Константин ²² Срацимир (1397-1422 г.) // Reverse, vol. 2/2018

http://www.mediafire.com/file/grmwriljaaivtix/Берлиев,+Петър.+Монетосеченето+на+цар+Константин+²²+Срацимир+(1397-1422+г.).pdf/file

[Henry Sinclair]

Малко ще се отклоня от основната тема, но искам да споделя няколко интересни факта относно Видинското царство и връзките на Срацимировци с Босненското кралство.

По време на унгарската окупация на Видинското царство осем францискански монаси от манастира Олово в Босна ,принадлежащ на католическата провинция Сребърна Босна от ордена на францисканците-минорити ,пристигнали в Чипровец през 1367 г. ,където получили първия си метох и веднага започнали изграждането на католическа църква.Църквата ,която се разкопава през XX век ,била завършена през 1371г. и в нея тържествено била пренесена и поставена "чудотворната икона" на Дева Мария,на която бил кръстен и храмът.
Много отдавна е обнародвана фамилната хроника за произхода и съществуването на една от старите и изтъкнати чипровски фамилии -тази на Парчевичите.В това изследване е посочено,че при размириците около босненския престол в 1357 г. между Стефан Твърдко I и неговият първи братовчед Стефан Дабиша Кнежевич, последният заедно със синовете си Владислав, Парчия и Вук бил принуден да напусне страната. Но докато по-късно Стефан Дабиша станал крал на Босна, а синовете му Владислав, който бил ослепен от Твърдко, и Вук, който бил хвърлен от същия в тъмница, останали там и се превърнали в основоположници на фамилията Кнежевичи в босна, Парчия Кнежевич веднага избягал в България и се заселил завинаги в северозападната й част. Тук той построил замъка Кнежа на р.Скът, приток на р.Дунав, и станал родоначалник на българския клон на Кнежевичите -рода на Парчевичите. Наивно е да се смята, че това заселване е станало без знанието на Иван Срацимир, който след 1355 г. станал владетел на Видинската област и съцар на Иван Александър. Най-вероятно заселването е станало около 1357-1358 г. и зедно с единия престолонаследник на Босна тук се заселва и неговото войнство, свитата,духовниците, рудари и занаятчии, започнали да изповядват вече религията на Св.Франциск. С този акт, вероятно подкрепен и от Твърдко I (той имал за жена иван Срацимировата дъщеря Доротея ), Иван Срацимир искал да направи буферна зона от заселници по границата на Видинското и Търновското царство по р.Скът.Рудниците, които се намирали тук били предадени на парчевичите. Не може да се обясни по друг начин фактът, че само след няколко десетилетия, в края на XV в. именно в Чипровци се събират всички клонове на вече изцяло побългарената фамилия -Парчевичи, Пеячевичи, Кнежевичи и Томагьоновичи, свързвайки през следващите столетия живота и деянията си със съдбините на Кипровец. Босненските рудари, славяни по произход и език, бързо се смесили с местното българско население ,оформяйки двете религиозни съставки -православна и католическа- в Кипровец и околните селища.С това се обяснява и проникването на босненско-хърватско наречие по тези земи.
Тезата за заселването в Чипровско на босненски рудари-католици се потвърждава и от развоя на историческите събития в тази област през следващите две-три десетилетия до завоюването на владението от турците. Ликвидирането на унгарската окупация и насилственото премахване на католическата пропаганда не само, че не засегнали селището, но ако се съди от мощта и устойчивостта на тукашния католицизъм през идните столетия, в района са потърсили убежище и много прогонени от православните власти .Не ще и съмнение, че подобно явление, като православна реконкиста е правено под егидата на Иван Срацимир .Утвърждавайки автономията си, видинският владетел започнал интензивно монетосечене, и както справедливо отбелязва Иречек, “среброто Срацимир без съмнение е взимал от рудниците в Чипровци, защото друго място със сребърни рудници в царството му е нямало.”
Несъмнена роля за укрепването на католицизма в Чипровско са изиграли и авторитетът и тесните връзки с Видинския двор на новите съпритежатели на района -членовете на католическата фамилия на Парчевичите. Оценявайки по достойнство ролята им за развитието на рударството, металодобива и занаятите, а може би и значението им като военна помощ в пограничните конфликти с Търновското царство, Срацимир е включил много скоро представителите на фамилията в кръга на своето висше болярско обкръжение, поверявайки им важни дипломатически задачи. Според Нишицката семейна хроника на фамилията, издадена през 1799 г. от Франц Ксавер Пеячевич, единият син на Парчия Кнежевич, Андрей Парчевич, бил пратеник на видинския владетел в двора на унгарския крал Лудвиг I, докато вторият му син Николай Парчевич, който се явява продължител на фамилията в България, взел участие в Черноменската битка против турската инвазия още през 1371 г. Последният факт, останал незабелязан и до днес, отхвърля упрека, че Срацимир безразлично е наблюдавал нашествията на турците в българските земи. Парчевич участва с цяло войнство в битките. Не е изключено точно различията в позициите на Иван Срацимир и Иван Александър да са причина за лошите отношения между тях.
Доколко средновековният Чипровец се разраснал на сегашното си място през останалите години на свобода, сега е все още трудно да се установи. Проучвания на католическата църква доказват, че интензивно обитаване тук е имало от XV век. Изглежда превземането на Видинското царство през 1396 г. и тук довело до сериозна разруха и застой. Единствено семейната хроника на Парчевичите ни донася, че Петър I Парчевич, син на Николай Парчевич, взел активно участие в опитите на видинския принц Константин II Срацимир да възвърне владенията на баща си Срацимир по време на династичните междуособици около турския трон в самото начало на XV век, и след неуспеха на начинанието избягал заедно с него в Призрен.
Неговият пък син Николай II Парчевич, активно се включил в действията по-късно на унгарския крал Сигизмунд да спре турското нашествие, вероятно пак като член на свитата около българските престолонаследници Константин и Фружин.След окончателното проваляне на всички упорити начинания за освобождението на България ,последният се заселил в района на Албания и Черна гора,където около средата на XV век се родил синът му Йован Парчевич. Няма съмнение, че по времето на тези бурни събития родовите владения на болярите Соимировичи и Парчевичи доста са запустели и са влачели жалкото съществуване на останалите български земи, а самите те с приближените си са били дълго време в изгнание извън пределите на родината си (Парчевичи в Албания и Черна гора,а Соимировичи в Дубровник).

https://www.chitatel.net/chiprovskite-rodove/

[Henry Sinclair]

Фамилиите Парчевич, Пеячевич, Кнежевич и Томагьонович водят началото си от стария босненско-български владетелски род Кнежевич-Парчевич, чийто представител и родоначалник Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името “Кнежевич” по княжеската титла на баща си княз Нинослав Босненски, чрез рода на своята съпруга е бил в роднински връзки с унгарските и полските крале и от 1392 до 1396 г. е крал на Босна. Тримата сина на Стефан Дабиша -Владислав, Вук и Парчия са хванати в заговора против първия крал на Босна Твърдко I. Владислав и вук са наказани със затвор, докато Парчия успява да избяга и през 1367 г. емигрира в България , където получава от цар Иван Александър наследтвени земи около реката Скът. Тук той изгражда замъка Кнеже, и поставя началото на фамилията Парчевич от рода Кнежевич. Предположението на Иречек, направено въз основа на предоставените му архиви от граф Юлиян Пеячевич, че градът е бил построен на мястото на днешния Кнежа, чието име се запазва, се потвърждава напълно. Нещо повече – въпреки преименуването му от османската администрация, в официалната западноевропейска картография селището запазва своето първоначално име “Knese” така то е отбелязано и върху фрагмент от картата “Regnum Bulgariae” от Йохан ван дер Бруген ,отпечатана във Виена през 1737 г. Освен Кнеце върху нея е отбелязан и Чипровец (Chiprovatz), като Residentia Archiepisc. Двамата сина на Парчия- Никола и Андея взимат дейно участие във военния и политически живот на България -Никола участва със своя отряд в битката при Черномен на 26 септември 1371 г., неговият брат Андрея заминава като посланик на българския цар при двора на унгарския крал Лудовиг I Анжуйски (1342 -1382) с важна дипломатическа мисия.

През 1357г, спасявайки се след междуособици за босненския кралски трон, в България пристигнал княз Парчия Кнежевич, постъпил на служба при цар Иван Александър и си построил граничен замък на река Скът, на мястото, където днес е гр.Кнежа.През 1371г царят умрял и се разкъсала деликатната връзка между Търновград и Видин, а чипровският управител и владетел, боляринът Соймиров емигрирал в Дубровник, защото бил съзрял надвисващата османска опасност след разгрома на християните при Черномен през същата година. Чипровското воеводство преминало към Видинското царство. Цар Иван Срацимир назначил Парчия Кнежевич да управлява древния рударски център, единственият му собствен източник на сребро за монетни емисии. Княз Парчия бил довел от Босна голяма група „саси”, както наричали тогава саксонските рудари, и тяхната висока професионална репутация и лоялност била главната причина царят да му повери много важното за държавата му воеводство.

[Henry Sinclair]

Значи според фамилната хроника на Парчевичи, през 50-те годнини на XIV-век в Бълагрия намира убежище Парчия Кнежевич босненски благородник от кралско потекло и наследник на фамилията Кнежевичи. На същият вероятно от още от цар Иван Александър е дадена земя в Северозападна България, на границата между Видинското и Търновското царство, където изгражда феодалния си замък Кнеже. По-късно наследниците на Парчия вече като васали на Иван Срацимир стават част от двора на Видинското царство и участват активно в сраженията срешу завоевателите, а едният от тях е посланик на царя в Унгария. При наследника на Срацимир - Константин II и неговия братовчед Фружин, Парчевичите са в тяхната свита и участват в кампаниите им срещу османците. След превземането на Кнеже, католическите благородници са се изтеглили в Чипровци, в близост до сръбската граница. Единият от тях - Петър I Парчевич бяга заедно с Константин в Сърбия и е с него до смъртта му.
Значи околко Константин II Срацимир е имало малък отряд от босненски благородници (рицари), които са го следвали до смъртта му, а в Чипровци са се секли сребърните монети на Видинското царство.

[Henry Sinclair]

През 1444 г. е организиран кръстоносен поход срещу турците, водачи на който са полският крал Владислав и трансилванският войвода Янош Хуниади, предводител на унгарците. В него се включва и Фружин - син на цар Иван Шишман. През 1404 г. той с братовчед си Константин - син на цар Иван Страцимир, вдигат въстание, което обаче претърпява неуспех. С подкрепата на унгарците, под името Константин ²² Асен, Константин създава в Поморавието българско царство.
Отначало с него е и Фружин, който е главнокомандващ на войската и е първи барон, така по западен образец се наричат болярите. Константин ²² Асен умира през 1442 г. и Фружин го наследява. Когато започва кръстоносният поход, той се включва в него с 5 хил. конници и пешаци, за което Янош Хуниади изразява силно недоволство, защото смята, че той би могъл да събере значително по-голяма войска. Фружин се оправдава, че времето за подготовка е малко, но неговите помощници ще съберат още толкова войска и ще се присъединят към похода в най-скоро време.
Както е известно, в решаващата битка край Варна кръстоносците са победени. Владислав е убит в нея, а Янош Хуниади едва успява да се спаси, както и Фружин. Връщат се в Унгария с оцелелите от похода. Хуниади е обявен за настойник на малолетния крал Ласло и всъщност управлява маджарската държава. За неуспеха на похода той обвинява съюзниците и най-вече Фружин, защото е събрал малко войска, а обещаната допълнително не се е появила. Започва да го притиска и през 1454 г. го лишава от владението му. С малкото останали му верни хора Фружин преминава на левия бряг на Дунав и там се заселват.
Хуниади остава твърд противник на турците и през 1456 г. организира нов поход срещу тях. Фружин иска да се присъедини към него, но му е отказано. Българите от Поморавието се предвождат от новия им владетел Яков Понграц. Водените от Хуниади войски нанасят голямо поражение на турците при Бялград. Той смята да продължи похода си и да завземе бившите български земи до Черно море, но се разболява и умира.

[Henry Sinclair]

С присъствието на цар Фружин в района са свързани и легенди за крепостта "Кипровец" край Чипровци и местния манастир "Св Иван Рилски". Първите писмени сведения за манастира обаче са във връзка с кампанията на Константин и Фружин срещу османските завоеватели през 1408 г. Чипровският манастир бил разрушен от войските на султан Сюлейман, изпратени, за да потушат надигането на българите.

[Henry Sinclair]

утре, на 17.09.2020г. в крепостта Баба Вида ще има дискусия по темата за падането на Видинското царство и смъртта на Константин II.

[Guy de Mont Ferrand]

Позолявам си само една кратка вметка - какво е това "цар Константин ²² Срацимир", споменато в заглавието на нумизматичната статия?!? Срацимир е малкото име на бащата на споменатия Константин и ако последният го е използвал в някакъв вид, то би трябвало да е "Срацимиров(ич?)". Фамилията на Константин би трябвало да е "Шишман", а не "Срацимир", дори "Асен" би изглеждало по-приемливо.

[Henry Sinclair]

сър Ги, радвам се, че отново се срещаме тук след толкова време, по принцип "официалното" име на "младия цар" е Константин II Асен, но не знам по-каква логика, според мен трябва да е Констанитн Срацимир, по името на баща си, както и сестра му - Доротеря Срацимир, която става съпруга на босненския крал Твърдко I. Това си им е династичното име, докато по-скоро Фружин трябва да е Фружин Шишман.

Между друготото, се интересувам изключително от двамата братовчеди Константин и Фружин и ми е много криво, че толкова малко неща има за тях официално и неофициално. Интересно ми е какво са взели със себе си от Никопол и Видин, с какви брони са били, гербовете и знамената им. Дали са писали някакви документи на български и вобще дали същестува църква или място в Румъния, Сърбия или Унгария където са изографисани или упоменати. Сигурен съм, че рано или късно ще излязат някакви неща от замъка на Фружин в Липова или от другаде, примерно от унгарските архиви. Интересна е и тази група от босненски аристократи-изгнаници с тях, която най-вероятно ги е следвала и в Сърбия и Унгария.Надявам се в бъдеще Петър Николов-Зиков или професор Павлов да напишат книга за двамата. Също интересно би било ако някои художник като Васил Горанов примерно ги нарисува във вид достоверен за епохата. Според мен за Константин се знае прекалено малко, а Фружин е изключително пренебрегван от бълагрската историография и популярна наука вобще, защото той е фигура от величината на Георги Кастриоти -Скендербег, Влад Дракул, Филипо Сколари и Янош Хуниади. В средновековнагта ни история имаме само един рицар-кавалер на прочутия "Орден на Дракона" и ние почти нищо не знаем за него.

[Henry Sinclair]

Позолявам си само една кратка вметка - какво е това "цар Константин ²² Срацимир", споменато в заглавието на нумизматичната статия?!? Срацимир е малкото име на бащата на споменатия Константин и ако последният го е използвал в някакъв вид, то би трябвало да е "Срацимиров(ич?)". Фамилията на Константин би трябвало да е "Шишман", а не "Срацимир", дори "Асен" би изглеждало по-приемливо.

Според мен нещата стоят долу-горе така...опитал съм се да илюстрирам двете "клонки" на династията ....



и връзката с династията Басараба...



жалко, че не мога да правя по-добри таблици, инъче щях да се опитам да направя по-голямо дърво...

[Guy de Mont Ferrand]

Не виждам в това, което си постнал, някакви доказателства в полза на "Срацимир" като фамилно име. По-важно е какво казват изворите по въпроса, а не какво е според мен или теб. Дори онзи късен претендент за търновската корона от 17 век - Ростислав, ползва името във вариант "Страш/тимирович". Не съм убеден в това, че Ростислав е бил реален потомък на Йоан Срацимир, но в името на яснотата бих приел означаването на потомците на видинския цар като "Срацимировци". Употребата само на "Срацимир", което е лично име, не ми допада като фамилно.

[Henry Sinclair]

Според мен трябва да е както нашите династии Асен, Шишман или Тертер, а не както сръбските оконачания Хреблянович, Балшич или Мърнявчевич. Никъде не съм срещал Срацимирович, но това е без значение както посочи по-горе. Съгласен съм с теб, че трябва да е ""Срацимировци", но в единствено число как е ?

любимата ми книга...

[Henry Sinclair]

и една краеведска книжка с интересни неща по темата ...сега я получих по спиди от една плевенска книжарница и още не съм я чел ...ще споделя по -късно впечатления ...