Извинявам се ако има такава тема.но не съм видял.
За мен има достатъчно доказателства,че е оцеляло.Ето подробности-http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm
Дори в уикипедия има информация.Текста е от http://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_II_Асен Аз съм копирал част от него тук.
.Според решение на Големия съвет на търговската република Дубровник от 28 ноември 1398 г. се удължават с 5 години пълномощията на консулите в „страните Славония, Босна, Срем и България“ т. е. България е третирана наравно с независимите банства Славония и Срем и със също така самостоятелното кралство Босна;
Според византийската хроника на Псевдо-Сфранцис в битката при Чамурлий (дн. Калково, Софийско) през 1413 г. на страната на султан Мехмед I срещу Муса Челеби се сражават войските на „владетелите на Сърбия и България и на василевса“ /има се предвид византийския император Мануил II Палеолог/;
Пак по повод същите събития византийският историк Михаил Дука дава следната информация „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на Янина, деспота на Лакедемония, княза на Ахея…“ т. е. уж изчезналата от картата на Европа България има „посланик“;
В хрониките на Костенецкия събор от 1414–1418 г. неизменно присъства герба на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях царска корона/. Същият герб е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар Иван Шишман;
През 1396 г., когато би трябвало да е паднало окончателно Видинското царство, няма данни за превръщането му в турски санджак. Такива данни се появяват за пръв път в османските документи чак през 1430 г.
Е коментирайте.
За мен има достатъчно доказателства,че е оцеляло.Ето подробности-http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm
Дори в уикипедия има информация.Текста е от http://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_II_Асен Аз съм копирал част от него тук.
.Според решение на Големия съвет на търговската република Дубровник от 28 ноември 1398 г. се удължават с 5 години пълномощията на консулите в „страните Славония, Босна, Срем и България“ т. е. България е третирана наравно с независимите банства Славония и Срем и със също така самостоятелното кралство Босна;
Според византийската хроника на Псевдо-Сфранцис в битката при Чамурлий (дн. Калково, Софийско) през 1413 г. на страната на султан Мехмед I срещу Муса Челеби се сражават войските на „владетелите на Сърбия и България и на василевса“ /има се предвид византийския император Мануил II Палеолог/;
Пак по повод същите събития византийският историк Михаил Дука дава следната информация „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на Янина, деспота на Лакедемония, княза на Ахея…“ т. е. уж изчезналата от картата на Европа България има „посланик“;
В хрониките на Костенецкия събор от 1414–1418 г. неизменно присъства герба на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях царска корона/. Същият герб е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар Иван Шишман;
През 1396 г., когато би трябвало да е паднало окончателно Видинското царство, няма данни за превръщането му в турски санджак. Такива данни се появяват за пръв път в османските документи чак през 1430 г.
Е коментирайте.
Comment