Разрушаването на средновековния Чохаджийски хан в София - края на Х²Х-ти век.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Как изчезват огромните крепости
Collapse
X
-
Отговорът на цялата тема е изключително прост - този, който има съзнание за археология и историческа ценност - пази, но не винаги има пари и власт да го направи докрай. А този, който ги има, за съжаление, в цялата история на човешкото строителство, е мислил за добро или зло прекалено практично, а не сантиментално.
Знаете - първия документиран реставратор е един от многото синове на Рaмзез II - KHAEMWASET (има разл.произношения на български - Хемуасет, Кемвасет, Хемвасет), възстановил старите храмове и гробници на предшествениците си от династията.Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Съгласен съм, но бих казал, че съзнанието за историческа ценност не е противоположно на желанието за печалба, напротив - който има пари и не пази, не вижда по-далеч от носа си. В ролята на първия обикновено е държавата. В случай на добра социализация на археологическа ценност се вдига "категорията" не само на околните хотели, но и на града, района и в крайна сметка на страната.
Например в случая с храма на Кибела в Балчик - независимо от това какъв е инвеститора и обстоятелствата около строителството на обекта, той като цяло е в патова ситуация. Парцелът от 680 кв.м. е обявен за продан: http://moreto.net/novini.php?n=27589
Даже и да има възможност и да иска, не би могъл да го хариже на общината /ясно е, че няма такова желание, говоря по принцип/, най-малко защото не знае дали впоследствие ще бъде направено необходимото за находката, или ще се завърти следващ цикъл на покупко-продажба.
А можеше предварително чрез сондажни проучвания да се установи мястото на този храм и да не се продава парцела, след като приблизително се знае мястото на центъра на древния Дионисополис. Не само това - може да се наложи разчистване на околния терен от съществуващи постройки и частни терени /и компенсация на собствениците с други/ с цел да се разкрият още паметници от античния град. Такива сигурно има и вероятно са с добра запазеност, а Балчик би могъл да се превърне в българския Помпей, тъй като градът е бил разрушен при свличане след земетресение и по този начин вероятно са запазени под земята много неща.
Например отдавна откритата гробница на древен лекар - жрец, от която са оцелели значителни останки, вкл. триъгълен фронтон от фасадата, за която не успях да открия нищо, което да постна. Неин макет има в Градски исторически музей - гр. Балчик, а находките май са в Археологически музей Варна.
Comment
-
Така. Нека осветлим примера за храма на Кибела със снимки (предоставени ми с любезното съдействие на Никола Нейков).
Сондажи и пручвания, повярвай ми, бяха направени, доколкото това позволява при едни спасителни разкопки в централна застроена градска площ по план УПИ на Балчик, след като багер повреди сериозно западната стена. Ситуацията е много деликатна. Съвременните проучвания в градски части, които застъпват археологически паметници и резервати (естествен континуитет), стават все още по много законо неконтролируеми схеми. ЗУТ(Закона за Устройство на Територията) си противоречи със ЗПКМ (Закона за Паметниците на Културата и Музеите). Според наредба номер 2 на НИПКМ инвеститора поема задълженията по консервация, укрепяване и (евентуална) реставрация на културните слоеве. Обаче това не винаги става, понеже има обратнопропорционални законови правомощия на инвеститора, с които да се разпорежда с терена. И става една...майка плаче. Gladiator го каза - всичко се покровителства от доста по-горе.Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Като гледам отново всички тия изгледи от храма, не мога да се отърва от усещането, че се извършват отново небивали идиотщини. Как може инвеститора да поеме задълженията по консервация, укрепяване и реставрация? Какъв е той спрямо културното наследство и какви са познанията му в тази област? Трябва веднага да последва отчуждаване на терена, както споменах по-горе - исканата от него цена от 1000 евро/кв.м. е реална, може да се спазарят и за по-малко, а друг път Балчик няма да има шанс с храм на Кибела.
Ето една статия за още нЕкои съображения, заставам зад всяка дума в нея: http://www.kultura.bg/article.php?id=10055
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеАко си в София, ела да се видим наживо. Има и планове, има и скици.
Comment
-
ако това върши работа, ето:
....но тя все пак не е изчезналаКолко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Много малко хора знаят за втората Асенова крепост, която се намира до Клокотница. А тя именно е по-съществената и има повече отношение към самата битка. Макар тя да не е запазена като тази до Асеновград, следи от нея личат и до днес, но е проучвана много отдавна. Материал за нея дава Аладжов в книгата си "Прочути, забравени крепости от Хасковския край". Издига се на един открояващ се хълм точно при заключването на двата притока на реките, т.е. мястото където се смята, че се е състояла битката. Тази Асенова крепост не е толкова висока - кота 287 м. надморска височина, но терена е труден. Аз бях скоро там и достигнах с много въртене. Месността е страшно пресечена и се стига само с високопроходима кола, топографска карта и с добър GPS. На самия връх извергите иманяри са направили огромен варварски изкоп, където още по комунизъм са бетонирали всичко и са направили грозна площадка. Отстрани личат смътно средновековни зидове, а под тях ями, а и много човешки кости. Занемарено, буренясало, но всъщност място, от където Иван Асен II със сигурност е организирал замисъла на обсадата като щаб.
Полуунищожена днес, крепостта нито се вижда, нито се предприемат някакви мерки да спре ерозията, нито изобщо някой я пази в тоя кър. А смятам, че там е велико за българите място - макар не лустросано, не напудрено и реставрирано с големи каманаци, а тънещо в забрава, пръст и немара, но много по-стойностно за нашата история от много други, нарочени за такива.
http://picasaweb.google.com/ulpiaoescus3/oTLeXI#Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Dobromir Rusev написа Виж мнениеМного малко хора знаят за втората Асенова крепост, която се намира до Клокотница. А тя именно е по-съществената и има повече отношение към самата битка. Макар тя да не е запазена като тази до Асеновград, следи от нея личат и до днес, но е проучвана много отдавна. Материал за нея дава Аладжов в книгата си "Прочути, забравени крепости от Хасковския край". Издига се на един открояващ се хълм точно при заключването на двата притока на реките, т.е. мястото където се смята, че се е състояла битката. Тази Асенова крепост не е толкова висока - кота 287 м. надморска височина, но терена е труден. Аз бях скоро там и достигнах с много въртене. Месността е страшно пресечена и се стига само с високопроходима кола, топографска карта и с добър GPS. На самия връх извергите иманяри са направили огромен варварски изкоп, където още по комунизъм са бетонирали всичко и са направили грозна площадка. Отстрани личат смътно средновековни зидове, а под тях ями, а и много човешки кости. Занемарено, буренясало, но всъщност място, от където Иван Асен II със сигурност е организирал замисъла на обсадата като щаб.
Полуунищожена днес, крепостта нито се вижда, нито се предприемат някакви мерки да спре ерозията, нито изобщо някой я пази в тоя кър. А смятам, че там е велико за българите място - макар не лустросано, не напудрено и реставрирано с големи каманаци, а тънещо в забрава, пръст и немара, но много по-стойностно за нашата история от много други, нарочени за такива.
http://picasaweb.google.com/ulpiaoescus3/oTLeXI#
След убийството на Асен тук се установява като византийски съюзник Иванко, но по-късно е ликвидиран от самите византийци. Крепостта е използвана по време на събитията около 4тия кръстоносен поход, когато вътре се укривал след превземането на Пловдив от българите херцогът на Филипопол Рение дьо Три. След 13 месеца обсада той е деблокиран от голям латински отряд начело с Жофроа дьо Вилардуен. Крепостта има неясна съдба до управлението на Иван Асен ²², който я преустройва напълно и поставя нарочен надпис, унищожен от гръкомани в началото на 20ти век заради формулата "От Бога владетел, цар на българи, ромеи и други народи".
Comment
-
_magotin_ написа Виж мнениеАсеновата крепост край Асеновград няма нищо общо с битката при Клокотница.
P.S. Бай дъ уей, мога да ти кажа, че последните разкопки на крепостта при Асеновград (говорих лично с директора на музея, който ги ръководи) в сондаж при самата скала под църквата, се разкри тухлен опус от късноантична латрина и излизат разни фрагменти IV - VI в. А и стената явно тук-таме е надстройвана в IX в., а не строена на 100% наново.Last edited by Dobromir Rusev; 16-12-2008, 18:09.Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Dobromir Rusev написа Виж мнениеЧакай сега - става недоразумение. Аз говоря изцяло за крепостта до с.Клокотница. Никъде не твърдя, че Асеновата крепост до Асеновград има отношение към битката при Клокотница. Може би съм се изказал малко по-заблуждаващо, но не е било умишлено. По-скоро допускам, че крепостта за която говоря (при с.Клокотница) има нещо общо с битката, без за това да има строги научни данни. А гръкоманите нямат шанс, щото титулатурата на Иван Асен II - цар на българи и гърци, и други "страни" (както е в оригинала) е повсеместна и по монети, и по надписи и къде ли не на десетки места.
P.S. Бай дъ уей, мога да ти кажа, че последните разкопки на крепостта при Асеновград (говорих лично с директора на музея, който ги ръководи) в сондаж при самата скала под църквата, се разкри тухлен опус от късноантична латрина и излизат разни фрагменти IV - VI в. А и стената явно тук-таме е надстройвана в IX в., а не строена на 100% наново.
Comment
-
_magotin_ написа Виж мнениеТези обстоятелства са ми добре известни, а директорът ми е стар приятел. Ако говорим за първо поселение на хълма там има и тракийски монети и керамика, а районът е обитаван още през халколита. Сегашната крепост обаче съдържа следи от три строителни периода, първият от които се датира най-вероятно към 9ти век. Разбира се допълнителни проучвания могат да разкрият и нови обстоятелства. Но никъде в изявените над земята зидове няма големи пояси опус микстум, което изключва възможността да е имало значителни останки от късната античност, които да са използвани за по-късните градежи.Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
Comment