Как изчезват огромните крепости

[случайно прелитащ]

Разрушаването на средновековния Чохаджийски хан в София - края на Х²Х-ти век.

[Dobromir Rusev]

Отговорът на цялата тема е изключително прост - този, който има съзнание за археология и историческа ценност - пази, но не винаги има пари и власт да го направи докрай. А този, който ги има, за съжаление, в цялата история на човешкото строителство, е мислил за добро или зло прекалено практично, а не сантиментално.

Знаете - първия документиран реставратор е един от многото синове на Рaмзез II - KHAEMWASET (има разл.произношения на български - Хемуасет, Кемвасет, Хемвасет), възстановил старите храмове и гробници на предшествениците си от династията.

[случайно прелитащ]

Съгласен съм, но бих казал, че съзнанието за историческа ценност не е противоположно на желанието за печалба, напротив - който има пари и не пази, не вижда по-далеч от носа си. В ролята на първия обикновено е държавата. В случай на добра социализация на археологическа ценност се вдига "категорията" не само на околните хотели, но и на града, района и в крайна сметка на страната.

Например в случая с храма на Кибела в Балчик - независимо от това какъв е инвеститора и обстоятелствата около строителството на обекта, той като цяло е в патова ситуация. Парцелът от 680 кв.м. е обявен за продан: http://moreto.net/novini.php?n=27589
Даже и да има възможност и да иска, не би могъл да го хариже на общината /ясно е, че няма такова желание, говоря по принцип/, най-малко защото не знае дали впоследствие ще бъде направено необходимото за находката, или ще се завърти следващ цикъл на покупко-продажба.

А можеше предварително чрез сондажни проучвания да се установи мястото на този храм и да не се продава парцела, след като приблизително се знае мястото на центъра на древния Дионисополис. Не само това - може да се наложи разчистване на околния терен от съществуващи постройки и частни терени /и компенсация на собствениците с други/ с цел да се разкрият още паметници от античния град. Такива сигурно има и вероятно са с добра запазеност, а Балчик би могъл да се превърне в българския Помпей, тъй като градът е бил разрушен при свличане след земетресение и по този начин вероятно са запазени под земята много неща.
Например отдавна откритата гробница на древен лекар - жрец, от която са оцелели значителни останки, вкл. триъгълен фронтон от фасадата, за която не успях да открия нищо, което да постна. Неин макет има в Градски исторически музей - гр. Балчик, а находките май са в Археологически музей Варна.

[Dobromir Rusev]

Така. Нека осветлим примера за храма на Кибела със снимки (предоставени ми с любезното съдействие на Никола Нейков).
Сондажи и пручвания, повярвай ми, бяха направени, доколкото това позволява при едни спасителни разкопки в централна застроена градска площ по план УПИ на Балчик, след като багер повреди сериозно западната стена. Ситуацията е много деликатна. Съвременните проучвания в градски части, които застъпват археологически паметници и резервати (естествен континуитет), стават все още по много законо неконтролируеми схеми. ЗУТ(Закона за Устройство на Територията) си противоречи със ЗПКМ (Закона за Паметниците на Културата и Музеите). Според наредба номер 2 на НИПКМ инвеститора поема задълженията по консервация, укрепяване и (евентуална) реставрация на културните слоеве. Обаче това не винаги става, понеже има обратнопропорционални законови правомощия на инвеститора, с които да се разпорежда с терена. И става една...майка плаче. Gladiator го каза - всичко се покровителства от доста по-горе.

[случайно прелитащ]

Като гледам отново всички тия изгледи от храма, не мога да се отърва от усещането, че се извършват отново небивали идиотщини. Как може инвеститора да поеме задълженията по консервация, укрепяване и реставрация? Какъв е той спрямо културното наследство и какви са познанията му в тази област? Трябва веднага да последва отчуждаване на терена, както споменах по-горе - исканата от него цена от 1000 евро/кв.м. е реална, може да се спазарят и за по-малко, а друг път Балчик няма да има шанс с храм на Кибела.

Ето една статия за още нЕкои съображения, заставам зад всяка дума в нея: http://www.kultura.bg/article.php?id=10055

[arhangel]

Варненската средновековна крепост около края на 19 век ... сега я няма, благодарение на геният на управниците на града в началото на 20 век.Разрушена щото била грозна...

[terrarossa]

Ако си в София, ела да се видим наживо. Има и планове, има и скици.

Thorn, имаш ли планове на Шуменската крепост?

[Dobromir Rusev]

ако това върши работа, ето:


....но тя все пак не е изчезнала

[batbayan]

План на Шуменската крепост !

[terrarossa]

Благодаря, определено ще свършат работа!

[Dobromir Rusev]

Много малко хора знаят за втората Асенова крепост, която се намира до Клокотница. А тя именно е по-съществената и има повече отношение към самата битка. Макар тя да не е запазена като тази до Асеновград, следи от нея личат и до днес, но е проучвана много отдавна. Материал за нея дава Аладжов в книгата си "Прочути, забравени крепости от Хасковския край". Издига се на един открояващ се хълм точно при заключването на двата притока на реките, т.е. мястото където се смята, че се е състояла битката. Тази Асенова крепост не е толкова висока - кота 287 м. надморска височина, но терена е труден. Аз бях скоро там и достигнах с много въртене. Месността е страшно пресечена и се стига само с високопроходима кола, топографска карта и с добър GPS. На самия връх извергите иманяри са направили огромен варварски изкоп, където още по комунизъм са бетонирали всичко и са направили грозна площадка. Отстрани личат смътно средновековни зидове, а под тях ями, а и много човешки кости. Занемарено, буренясало, но всъщност място, от където Иван Асен II със сигурност е организирал замисъла на обсадата като щаб.
Полуунищожена днес, крепостта нито се вижда, нито се предприемат някакви мерки да спре ерозията, нито изобщо някой я пази в тоя кър. А смятам, че там е велико за българите място - макар не лустросано, не напудрено и реставрирано с големи каманаци, а тънещо в забрава, пръст и немара, но много по-стойностно за нашата история от много други, нарочени за такива.

http://picasaweb.google.com/ulpiaoescus3/oTLeXI#

[_magotin_]

Много малко хора знаят за втората Асенова крепост, която се намира до Клокотница. А тя именно е по-съществената и има повече отношение към самата битка. Макар тя да не е запазена като тази до Асеновград, следи от нея личат и до днес, но е проучвана много отдавна. Материал за нея дава Аладжов в книгата си "Прочути, забравени крепости от Хасковския край". Издига се на един открояващ се хълм точно при заключването на двата притока на реките, т.е. мястото където се смята, че се е състояла битката. Тази Асенова крепост не е толкова висока - кота 287 м. надморска височина, но терена е труден. Аз бях скоро там и достигнах с много въртене. Месността е страшно пресечена и се стига само с високопроходима кола, топографска карта и с добър GPS. На самия връх извергите иманяри са направили огромен варварски изкоп, където още по комунизъм са бетонирали всичко и са направили грозна площадка. Отстрани личат смътно средновековни зидове, а под тях ями, а и много човешки кости. Занемарено, буренясало, но всъщност място, от където Иван Асен II със сигурност е организирал замисъла на обсадата като щаб.
Полуунищожена днес, крепостта нито се вижда, нито се предприемат някакви мерки да спре ерозията, нито изобщо някой я пази в тоя кър. А смятам, че там е велико за българите място - макар не лустросано, не напудрено и реставрирано с големи каманаци, а тънещо в забрава, пръст и немара, но много по-стойностно за нашата история от много други, нарочени за такива.

http://picasaweb.google.com/ulpiaoescus3/oTLeXI#

Асеновата крепост край Асеновград няма нищо общо с битката при Клокотница. Тя е построена някъде през 9ти век от Византийците, по времето, когато започва да се очертава българското надмощие в Горнотракийската низина. По-късно е използвана като седалище на ромейската митническа администрация и за охранителни цели на един от главните проходи към Беломорието. Намереният тук уникален печат на Абасий Бакуряни показва, че в нея най-вероятно резидентирал ктиторът на Бачковския манастир Григорий Бакуряни, загинал през 1083г. докато се опитвал да спре един печенежки набег.

След убийството на Асен тук се установява като византийски съюзник Иванко, но по-късно е ликвидиран от самите византийци. Крепостта е използвана по време на събитията около 4тия кръстоносен поход, когато вътре се укривал след превземането на Пловдив от българите херцогът на Филипопол Рение дьо Три. След 13 месеца обсада той е деблокиран от голям латински отряд начело с Жофроа дьо Вилардуен. Крепостта има неясна съдба до управлението на Иван Асен ²², който я преустройва напълно и поставя нарочен надпис, унищожен от гръкомани в началото на 20ти век заради формулата "От Бога владетел, цар на българи, ромеи и други народи".

[Dobromir Rusev]

Асеновата крепост край Асеновград няма нищо общо с битката при Клокотница.

Чакай сега - става недоразумение. Аз говоря изцяло за крепостта до с.Клокотница. Никъде не твърдя, че Асеновата крепост до Асеновград има отношение към битката при Клокотница. Може би съм се изказал малко по-заблуждаващо, но не е било умишлено. По-скоро допускам, че крепостта за която говоря (при с.Клокотница) има нещо общо с битката, без за това да има строги научни данни. А гръкоманите нямат шанс, щото титулатурата на Иван Асен II - цар на българи и гърци, и други "страни" (както е в оригинала) е повсеместна и по монети, и по надписи и къде ли не на десетки места.

P.S. Бай дъ уей, мога да ти кажа, че последните разкопки на крепостта при Асеновград (говорих лично с директора на музея, който ги ръководи) в сондаж при самата скала под църквата, се разкри тухлен опус от късноантична латрина и излизат разни фрагменти IV - VI в. А и стената явно тук-таме е надстройвана в IX в., а не строена на 100% наново.

[_magotin_]

Чакай сега - става недоразумение. Аз говоря изцяло за крепостта до с.Клокотница. Никъде не твърдя, че Асеновата крепост до Асеновград има отношение към битката при Клокотница. Може би съм се изказал малко по-заблуждаващо, но не е било умишлено. По-скоро допускам, че крепостта за която говоря (при с.Клокотница) има нещо общо с битката, без за това да има строги научни данни. А гръкоманите нямат шанс, щото титулатурата на Иван Асен II - цар на българи и гърци, и други "страни" (както е в оригинала) е повсеместна и по монети, и по надписи и къде ли не на десетки места.

P.S. Бай дъ уей, мога да ти кажа, че последните разкопки на крепостта при Асеновград (говорих лично с директора на музея, който ги ръководи) в сондаж при самата скала под църквата, се разкри тухлен опус от късноантична латрина и излизат разни фрагменти IV - VI в. А и стената явно тук-таме е надстройвана в IX в., а не строена на 100% наново.

Тези обстоятелства са ми добре известни, а директорът ми е стар приятел. Ако говорим за първо поселение на хълма там има и тракийски монети и керамика, а районът е обитаван още през халколита. Сегашната крепост обаче съдържа следи от три строителни периода, първият от които се датира най-вероятно към 9ти век. Разбира се допълнителни проучвания могат да разкрият и нови обстоятелства. Но никъде в изявените над земята зидове няма големи пояси опус микстум, което изключва възможността да е имало значителни останки от късната античност, които да са използвани за по-късните градежи.

[Dobromir Rusev]

Тези обстоятелства са ми добре известни, а директорът ми е стар приятел. Ако говорим за първо поселение на хълма там има и тракийски монети и керамика, а районът е обитаван още през халколита. Сегашната крепост обаче съдържа следи от три строителни периода, първият от които се датира най-вероятно към 9ти век. Разбира се допълнителни проучвания могат да разкрият и нови обстоятелства. Но никъде в изявените над земята зидове няма големи пояси опус микстум, което изключва възможността да е имало значителни останки от късната античност, които да са използвани за по-късните градежи.

Не подлагам и за миг под въпрос твоята компетенция и приятелство с Ицо Басмаков. Говорим за "крепост", а не "поселение". Пределно ми е ясно. Опус микстум няма да намериш на Асенова крепост, най-малкото, защото първия слой тухли от 5 реда в късноантичния микстум започва значително по-нависоко в суперструкция и ако го е имало, то той е бил заличен, поради значително по-ниското ниво, от което е строена крепоста през 9 век върху предполагаемата стара. За тази цел, налагат се наблюдения в субструкция. Това, което дава сигнал в случая, не са тухлите, а розовия хоросан и вторично употребените (по-големи, нерустицирани) камъни на някои места в основите. Така или иначе, сигурни данни все още няма за късноантична стена. Но изместихме много темата.