Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Двойните имена на българските владетели

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Юлиан Август написа
    Ако в Англия човек се нарича с името Марк, което е разпространено сред англоскасонската общност там, но всъщност е римско, това значи ли че е кръстен с намерението ясно да изяви пред света, че е римлянин ? Или го използва по инерция поради факта, че за тия георгафки ширини и етно-дадености то е възприето като местно ?
    Недей така Отстъпнико! Тотално некоректен пример. От кога фигурира името Марк (аре нема да пиша на латински) в .... латинските регистри (аре да са римски)? А от кога в английските (или британските). В английските според теб е за първи път, но в римските е (еее ти ше кажеш все пак си бил Император ) много по отдавна, а иии Римската империя е нещо съвсем друго от английските..... формирования. А сега да мултиплицираме. Името Владимир (аз не смятам, че нито така е звучало, нито, че е аналогично на по-късните киевско-руски, или пък...... те са аналози на това име). В случая с българския княз (първо канартикин (изписвам титлата не за да се заяждам, а така е позната в повеето трудове) е малко по-различно. Според някои славянска държава е образувана в земите на някогашна Бохемия или днешна чехия от един немски търговец в 626г., и бързо се разпаднала- първата регистрирана славянска държава. Даже да приемем това за вярно ( ), не можем да я сравним с Римската Империя, още повече, е по това време е имало вече (пред)държавно формирование (леле колко съм дипломатичен) с име България (според некои хронисти стара и Велика). Но все пак, ако имаш сведения, че името Владимир е носило многоооо изяви пред света (света на българите разбира се), защото е СЛАВЯНСКО ще поискам доказателства, а именно: великите мъже носили името преди българския престолонаследник и после княз (той не е обикновен българин все пак), НО до неговото първо споменаване под това име. Ще се върна към твоя пример. Англичанина желаещ да се прави на римлянин взима името на много велики Марк-овци (е нема да ги изреждам, ти си ги знаеш). Кои са тез Владимировци преди него?
    Юлиан Август написа
    В тогавашна България, населена прадимствено от две общности- славянска и прабългарска, използваното име какъв етнос за притежателят си говори ? Славянски, прабългарски, ромейски или германски ? Бръснача на Окам какво би казал...
    Ти кажи? Колко са славяните кръстени (не по християнски, а по-скоро именувани така) преди наследника на Борис? По отношение на бръснача, ще ти цитирам Принципа на Питър, ма от прима виста: няма нищо по-бързо, по-просто, по-лесно и...... по-грешно.
    Юлиан Август написа
    А името има ясно славяско значение- Владеещ света- и като такова се използва в много славянски страни. Покръстителят на Киевска Рус и син на Свтослав как се казва ?
    Ааааа не не! Много се спекулира с -мир, а не е ясно дали е бил -мир. Пък и с тази надставка (мисля, е така беше, ако не е така Хана и всички филолози простете ми) има и други включително неславянски народи, които я използват


    Юлиан Август написа
    Разгледай се из документите след християнизацията. Какви се срещат преимуществено- гръко-римски заемки, библейски и славянски. Първите и вторите са ясни, а колко са прабългарските остатъци ? Наистина повечето документи с които разполагаме са от ВБЦ, но аз не съм казал, че след християнизацията за един ден са се променили имената... Процесът е бавен и продължава дори в наши дни.
    Много (за (пра)българските), а славянските? Аре да броим, кои са повее и на каква длъжност. А един страничен въпрос - името Борис какво е според теб?
    Last edited by mitaca; 23-12-2007, 03:04.

    Comment


      #77
      Не ,не ме разбираш правилно. Владимир носи името си не защото този, който го е кръстил така е жалал да го отъждестви с някой славен предшественик. Примерът, който дадох не е еднозначен- напълно е възможно родителите на хипотетичният Марк да нямат нищо римско предвид. Дават му го, защото им е харесало- това би могло да се установи. Разликата е, че не разполагаме с достатъчно данни какво са имали предвид Борис и майката на Владимир... Не можем да вадим никакви категорични данни само от едно име- както прави Б.Д. в "12-те мита"- според него в България имало малко славяни, но много славянки, за които се женели прабългарите и хоп- държавата се славянизирала. Примерът, който дадо беше по линията на това колко е нелепо да се мисли, че младият престолонаследник е получил германско име- тъй като тогава по тези земи е имало достатъчно на брой славяни, не е било изключение хански синове да носят славянски имена и следователно е много по-допустимо Владимир да именно такова, а не използвано в немският му вариант. -мир може да се среща и като добавка и към много други неславянски имена, но въпросът е, че Владимир има типичен славянски превод. Нищо не пречи то да е произлязло от Валдимер или и двете да са клонове на едно и също по-старо, славянските и германски племена са живяли дълго в непосредствена близост, влияли са си изключително много, а и езиците им са от една езикова група- индоевропейската.
      Quae fuerant vitia, mores sunt.

      Comment


        #78
        mitaca написа
        Логика , че кой я търси ? Но за да докажеш, че в края на 9-ти век (или към края де) Владимир е християнско име, много неща ти трябват. Включително и логика. НО не стига само логика .
        А Б(В)алдиме(и)р не е Владимир (или поне не съвсем).
        Най-нормалното нещо за един бъдещ владетел на една новопокръстена държава е да приеме и подобно име . Абат Регинон го назовава като Владимир , невиждам защо християнският произход на името при тази личност води до каквато и дае полемика . Недоумение буди и в мен фактът че почти всички учебници го пишат Владимир-Расате , това най-малкото води до объркване при тези с по-малък интерес по история.
        Това, че съм схванал някои неща, дължа на разклатеното си здраве.
        Да си болен, значи да разбираш.
        Без болестта не разбираме кое е най-важно. Но можем прекрасно да разберем всичко останало.

        (Емил-Мишел Чоран, "Тетрадки 1957-1972")

        Comment


          #79
          bukvite написа Виж мнение
          Има една версия, че във второто българско царство Иван е приемано за царска титла.
          Почни от Иван Асен, който официално е Асен, а по неофициално Белгун.

          Дори Смилец /един, леко очернен наш владетел/ приема името Йоан Смилец при коронясването си.
          Вероятно отново по тази причина в Сърбия е било прибавяно имато Стефан

          Comment


            #80
            Предоставям ви превод на османски опис от 1613г. на част от жителите на Айтоското село Граматиково(дн.Люляково).Този опис с голямо приближение показва начина на образуване и формиране на българските имена през средновековието.Тъй като е от началото на 17 век мисля че достоверно отразява не само какви са били имената на българите и как се образуват през този период,а и от по-ранни периоди примерно през 14-15 век.Не е точно по темата за двойните имена на българските владетели,но мисля че може да представлява интерес в контекста на главната тема.

            село Граматиково,махала Граматик,вакъвски опис-1613г.:
            Рад Манчо; Сиве Манчо; Иван Петре, зет на Русе; Белчо Марин; Душко Рад; Влас Душко; Павльо Душко; Драги Душко; Злат, син на споменатия; Драги Неделко; Рад Неделко; Богдан Миро; Мирчо Пенчо; Йовчо Илийо; Кале Ильо; Манче Мурте; Йован, син на споменатия; Мучо Йован; Йован Стано, зет на споменатия; Люцкан Брайко; Слав Йован; Сивин Йован; Богдан Моско; Моско Богдан; Русе Богдан; Йовчо Стойо; Пеньо Стойо; Марин Русинче; Куцар Русинче; Йован Куцар; Пенчо Русе; Русе Пенчо; Милко Драги; Трифон Драги; Курд Драги; Драги Момчил; Боне Момчил; Слав Момчил; Гърдан Момчил; Тодоре Марин; Зиман, син на споменатия; Драган Марин; Трифон Марин; Марин, син на споменатия; Тодоре Куцар; Което Куцар; Храно Което; Миро Велчо; Петре Велчо; Христо Велчо; Петко Русе; Драги Русе; Милчо Драги; Стефано Христо; Мичо Христо; Балин Люцкан; Драги Люцкан; Тоде Люцкан; Куман Ройо; Добре Русе; Павльо Русе; Киро Павльо; Стане Павльо; Видан Русе; Добре Димо; Пенчо Димо; Петко Добре; Русе Добре; Мильо Димо; Мирчо Бельо; Велко Димо; Димо Петко, син на споменатия; Диман Петко; Петре Петко; Пенчо Петко; Йован Пенчо; Добре Русе; Люцкан Русе; Димо Драган; Герги Драгине; Злат, зет на Ройо; Тодоре Кочо; Кале Русинче; Ройо Бориле; Йовчо Райо; Сивин Райо; Йован Пенчо; Малък Тодор, зет на Йован; Стойо Душко; Петко Душко; Бойо Драган; Петко Костадин; Бельо Драган; Тоде Недялко; Милош Мучо; Кале Драги; Стойо Драги; Йован хаймане; Яне Петре; Димо Андрея.

            Comment


              #81
              Не съм сигурен 100%, защото това не е точно моят исторически период, но мисля, че не става дума за двойни имена, а вторите цитирани имена в списъка са всъщност бащини.

              Comment


                #82
                T.Jonchev написа Виж мнение
                Не съм сигурен 100%, защото това не е точно моят исторически период, но мисля, че не става дума за двойни имена, а вторите цитирани имена в списъка са всъщност бащини.
                Абсолютно правилно, можеш да бъдеш на 100% сигурен

                Comment


                  #83
                  resavsky написа Виж мнение
                  Енравота - славянско име????????Дай ми някаква етимолотия.Звиница също не ми звучи много славянски.Кои титли се славянизират при Симеон - кавхан и ичъргубоил ли????Или може би титлата на владетеля - "цар на славяни и гърци".Между другото Маламир с еднакъв успех може да бъде изведен както с иранска така и със славянска етимология.Тоталната славянизация обхванала и владетелския род е твърде съмнителна.
                  П.П. Не ти ли хрумва че Владимир може да е име прието след покръстването.И че името на сестрата на същия този Владимир Расате - Персика не е най-типично християнското.Както и това на баща му Борис.
                  Не знам дали тези имена са тълкувани някъде. Според мен Енравота (в гръцка транскрипция Ἐνραβωτᾶς) е всъщност *nravоtа, от нрав (*norvъ преди метатезата CorC > CraC) + ota, като Страхота, Тихота, Драгота и други подобни имена. Съчетанието nr- в началото на думата е нетипично както за български, така и за гръцки, затова името е записано, като е добавено начално Е. Звиница (Zβηνίτζης) вероятно е гръцки запис на *звьньць - това може да е бил и прякор.

                  Comment

                  Working...
                  X