Кол Гали - "Кысса-и-Йусуф"

[НВС]

Отварям тема за една малко известна досега творба, чийто произход е всепризнато "булгарски", т.е. според терминологията използвана от руските и средноазиатските историци - от Волжска България,и то "домонголска", т.е до 1236г., която те нарочно наричат Булгария, за да я различават от тази на Аспарух - Дунайская Болгария. Цитираният по-долу текст от форум за детска литература показва широката известност на поемата в Татарстан и Средна Азия. Естествено езикът на който се публикува (виж линка по-долу) е съвременен татарски. Все още не съм открил превод на руски или български, но бих бил благодарен, ако някой знае източници и ги публикува тук. Ще ми се да обсъдим историческата, пък и защо не - литературната стойност на творбата. Интересно ще е да излязат наяве и сведенията за ранните издания, най-старите оригинали, биографията на писателя или поне факти от нея - пак исторически значими неща!
Заглавието е: "Сказание за Йосиф(Юсуф)"
Може би темата не е за тази част на форума, ако тартора пппп :1087: , грешка на езика - имам пред вид модератор, прецени, моля да я премести в съответния раздел.


Цитат от диалог:

"...-Ваше творчество глубоко национально и закономерно, что Вы иллюстрировали шедевр булгарско-татарской литературы - поэму Кол Гали "Касса-и-Йусуф". Эта работа заказ руководства республики или Вы сами выступили с инициативой и у Вас к этому времени уже были наброски, эскизы?

-Это был заказ правительства к 800-летию со дня рождения Кул Гали. И это была самая большая моя работа. В дополнение к академическому изданию поэмы с моими иллюстрациями сейчас в издательстве "Раннур" вышло новое цветное издание, меньшего формата для массового читателя.

- С появления книгопечатания издано большое количество поэмы Кол Гали, причем не только в Татарстане, но и Малой и Средней Азии, где тоже считают поэму "своей". Приступая к работе над "Кысса-и-Йусуф" Вы знакомились с другими изданиями? Кого из иллюстраторов поэмы Вы можете отметить?..."

http://kolgaly.narod.ru/

[НВС]

А като притурка за размишление -
"... Известни са имената на български учени и поети: историка Якуб Ибн-Ногмана (починал в 1064 г.), написал "История на Бьлгария", философа Хамид Ибн-Идриси (първата половина на XII в.). В началото на XIII в българският поет Кол-Гали създал поемата "Сказание за Юсуф", написана по каноните на Корана..."

[pnp5q]

А като притурка за размишление -
"... Известни са имената на български учени и поети: историка Якуб Ибн-Нугман (починал в 1064 -според друг източник - 1164 г.), написал "История на Бьлгария" "

- Ето какво намерих от нея: откъслеци са известни благодарение на андалузеца Абу Хамид ал-Гарнати, пътешествал из Волжка България в първата половина на Х²² век.

И един реферат за Кул Гали и поемата.

[НВС]

Изследвания по Б(у)лгарския език (Волжска БГ)

Няколко пасажа от научно изследване, даващо насока в хипотезата, че древно българският език може би е в основата на "татарският" език, и сравнително новите писмени документи, писани на "някакъв тюркски" език, които са известни от 14-15 век (препис на поемата на Кол Гали) са на език твърде близък до оригиналния, т.е. прабългарския!
Не съм лингвист, ако не се счита интереса ми към математическата лингвистика и формалните езици, което беше мой предмет на преподаване в часовете по информатика, но това би било интересно не само за професионалисти (които са само двама във форума, според Gollum), а и за по широка аудитория ученици и студенти, пък и просто хора, стремящи се към нови неизвестни за тях области на познанието!
Превеждам в движение, засега до някъде, в рамките на ден два ще коригирам целият текст на български.
Източникът е: http://altaica.ru/LIBRARY/mudrak/polgar.pdf

...интерес представляват сообщенията на М.Кашгари(лы) за българите. Българите и суварите живеят редом с печенегите, расположени редом с Византия,— отбелязва той,— езиците им са тюркски, но със сократени окончания [ Кашгарлы М., 1992, т. I, 30]. Ако М. Кашгарлы сравнява тези езици с огузските, то в български и суварски окончанията действително са орязани: огуз. biliyorum, biliyoruz, а булг. bilem (бел²м), bilebiz (бел²без). По нататък той съобщава, че българте, суварите, йемеките, кифчаките звуците [д], [й] се превръщат в [з]: едни тюрки говорят адак ‘ноги’, други — айак, а българте, суварите, йемеките — азак [там же, 32]. Oт това съобщение става ясно, че мнението на современните езиковеди за ротацизъма (т.е. за превръщането на звука [з] в [р]) в древно българския език не съответства на действителността. Ако българския език се характеризира с ротацизъм, то тюркската дума азак (айак) би се произнасяла като арак (чув. ура ‘нога’).

Ф.И.Страленберг (1676—1747) — пленен капитан от шведската армия на Карл XII, заточен през 1711 година заедно с други пленени шведи в Тоболск — е оставил забележителна следа в историята на изучаването на Сибирските татари, и нему, един от първите, се е удало на основата на достоверни факти да сгрупира езиците, на които са говорили татарите от Велика Тартария и Сибир. В своите трудове «Ново географско описание на Велика Татария...» и «Северна и Източна части на Европа...» [ Страленберг, 1730] той стига да извода, че татарите от тези региони говорят на 32 езика.

(....авто"децимиран" пасаж, отнасящ се до забранена тема "произход")


С.Е.Малов, участвайки в обсъждането на докладите, казваше: «...че тези две езикови стихии (татарска и чувашска — М.З.) са били тук много отдавна, от няколко столетия до н.е., и почти в същия такъв именно виде, както и днес. Ако днешните татари срещнат предполагаем «древен татарин», жител на V-и в. до н.е., то те напълно биха се разбрали с него... В своето твърдение аз исхождам от високата стабилност и слабата изменяемост на тюркските езици» [ Малов С.Е., 1948, 116].

Во-вторых, теория о булгарском происхождении татар может быть противопоставлена концепции золотоордынского их происхождения лишь в том случае, если последнюю концепцию понимать как монголо-татарскую, т.е. если думать следующим образом: монголо-татары завоевали Булгарское государство, обосновались здесь и ассимилировали булгар. Но этого не было, наоборот, местные булгары ассимилировали незначительное количество оставшихся воинов чингизидов. Об этом красноречиво говорит тот факт, что татарский язык исторически восходит не к восточно-тюркским, а к урало-поволжским местным нормам.
У нас имеются этногенетические исследования, в которых булгаро-татарская концепция подтверждается лингвистическими данными.
К таким работам относится монография Г.В.Юсупова «Введение в булгаро-татарскую эпиграфику» (М.-Л., 1960), в которой он писал: «Сменившие друг друга почти на одной и той же территории феодальные государственные образования — Волжская Булгария и Казанское ханство — оставили надгробные надписи, последовательно принадлежавшие этим эпохам» [ Юсупов Г.В., 1960, 164].
Своими лингвистическими изысканиями вошел в эту проблему автор данной книги, труды которого были направлены еще и на доказательство несостоятельности татаро-татарской теории. В книге «Татар халкы теленеº барлыкка кил½е» (Образование языка татарского народа.—Казань, 1977), анализируя булгарскую эпиграфику II стиля (с особенностями как чувашского, так и разговорного языка предков татар), он пришел к выводу, что они написаны не предками современных чувашей, а предками тех чувашей, которые впоследствии обулгаризировались. Язык же булгарской эпиграфики I стиля полностью совпадает с языком предков татар.
Подтверждение булгаро-татарской концепции лингвистическими данными было изложено и в последующих работах: 1) Об истоках языка основных компонентов казанских татар // Вопросы татарского языкознания.—Казань, 1978; 2) Проблемы языка и происхождения волжских татар.—Казань, 1986; 3) Этногенез и основные вехи развития булгаро-татар // Проблемы лингвоэтноистории татарского народа.—Казань, 1995; 4) Проблемы этногенеза татарского народа // Материалы по истории та тарского народа.—Казань, 1995; 5) Татары: проблемы истории и языка.—Казань, 1995; 6) Т¼рки-татар этногенезы (Этногенез тюрко-татар.—Казань, 1998), а также в совместной с Я.Ф.Кузьминым-Юманади работе: Волжские булгары и их потомки.—Казань, 1993.
Булгаро-татарская концепция в лингвистическом плане усилена в работах Ф.С.Хакимзянова (1987), Д.Г.Мухаметшина и Ф.С.Хакимзянова (1987), Ф.Г.Гариповой (1994), Д.Б.Рамазановой (1983), В.Х.Хакова («Татар ²д²би теле тарихы» История татарского литературного языка.—Казань, 1993).
На основе анализа лингвистических и других данных А.Каримуллин стал непримиримым сторонником булгаро-татарской концепции. Свою ясную точку зрения он талантливо изложил в брошюре «Татары: этнос и этноним» (Казань, 1988), которая выдержала несколько изданий у нас в стране и за рубежом.

В исследовании древних местных этнических корней булгаро-татар имело большое значение обнаружение и изучение свода булгарских летописей: «Джагфар тарихы» (т. I, Оренбург, 1993). Основываясь на них и на другие источники, весьма оригинальную этническую историю булгаро-татар воссоздал З.З.Мифтахов [Курс лекций по истории татарского народа.—Казань, 1998].

[Imperial]

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=191166&postcount=27