От споменаванията за смъртта на Самуил, най-подробен е разказът на Йоан Скилица. Ето го:
“Самуил едва можал да се спаси от гибел с помощта на сина си, който, който смело отблъсквал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта, наречена Прилеп. А императорът ослепил пленените българи – около петнадесет хиляди, както казват, и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от едноок, изпратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъствуващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял.”
Българската историография единодушно приема посочената от Скилица диагноза (нямаме и основания да не я приемем) и също тъй единодушно отдава сърдечния удар на мъката, причинена на българския владетел от гледката на страданието на неговите войници. Това становище, изразявано по различен начин, но съдържащо едно и също внушение, шества из всевъзможни публикации. Без никаква претенция за изчерпателност, привеждам няколко разнообразни примера от издания, които са ми подръка в момента:
В.Златарски, “История на българската държава през средните векове”, София 1927, с.741-742: “Иван Скилица разказва, че когато Самуил видял пристигащите ослепени 14 хиляди свои войници в такъв брой и такова жалко положение, той “не бил в състояние да понесе юнашки и спокойно страданието завил му се свят, причерняло му и той паднал на земята. Присъствуващите с вода и с благоуханни масла му възвърнали дишането и направили малко да се съвземе. Като дошъл на себе си, Самуил поискал да пие студена вода, но щом взел и сръбнал, той бил обхванат от болест на сърцето (разрив на сърцето) и след два дена се поминал” на 6 октомврий 13 индиктион – 1014г. … Той служил с беззаветна обич и неотменна преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки народ – политическата свобода, та поради това той не можал да пренесе страданията на ония 14 хиляди свои нещастни войници; в тях той предвиждал бъдещите мъки на целия български народ.”
В.Гюзелев, К.Косев, М.Лалков, Л.Огнянов, М.Радева, “История за 11 клас на СОУ”, изд. Просвета, 1996, с.65: “Ослепените български войници били изпратени при българския цар. При вида на това трагично шествие цар Самуил получил сърдечен удар и след два дни починал (6 октомври 1014).”
П.Панайотов, “История на България.Българско Средновековие (извори, факти, мнения), изд. Абагар, 1998, с.278: “Срещу неговата свирепа разправа с българите, която го характеризира като човек без сърце, се извисява българският цар, който пък умира, защото сърцето му не издържа на страшната гледка, каквато е представлявала ослепената българска армия.”
С.Пириватрич, “Самуиловата държава”, изд. Агата-А, 2000, с.137: “Когато вижда осакатените да идват в такова количество и така подредени, от ужас му се завива свят и той пада в безсъзнание. Според преданието, което разказва Скилица, свестяват го с благоухания и вода. Изпивайки студена вода, Самуил получава сърдечен удар и след два дни – на 6 октомври същата година, умира.”
Смятате ли, че трагедията на ослепените е била причина за припадъка и сърдечния удар на царя?
“Самуил едва можал да се спаси от гибел с помощта на сина си, който, който смело отблъсквал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта, наречена Прилеп. А императорът ослепил пленените българи – около петнадесет хиляди, както казват, и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от едноок, изпратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъствуващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял.”
Българската историография единодушно приема посочената от Скилица диагноза (нямаме и основания да не я приемем) и също тъй единодушно отдава сърдечния удар на мъката, причинена на българския владетел от гледката на страданието на неговите войници. Това становище, изразявано по различен начин, но съдържащо едно и също внушение, шества из всевъзможни публикации. Без никаква претенция за изчерпателност, привеждам няколко разнообразни примера от издания, които са ми подръка в момента:
В.Златарски, “История на българската държава през средните векове”, София 1927, с.741-742: “Иван Скилица разказва, че когато Самуил видял пристигащите ослепени 14 хиляди свои войници в такъв брой и такова жалко положение, той “не бил в състояние да понесе юнашки и спокойно страданието завил му се свят, причерняло му и той паднал на земята. Присъствуващите с вода и с благоуханни масла му възвърнали дишането и направили малко да се съвземе. Като дошъл на себе си, Самуил поискал да пие студена вода, но щом взел и сръбнал, той бил обхванат от болест на сърцето (разрив на сърцето) и след два дена се поминал” на 6 октомврий 13 индиктион – 1014г. … Той служил с беззаветна обич и неотменна преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки народ – политическата свобода, та поради това той не можал да пренесе страданията на ония 14 хиляди свои нещастни войници; в тях той предвиждал бъдещите мъки на целия български народ.”
В.Гюзелев, К.Косев, М.Лалков, Л.Огнянов, М.Радева, “История за 11 клас на СОУ”, изд. Просвета, 1996, с.65: “Ослепените български войници били изпратени при българския цар. При вида на това трагично шествие цар Самуил получил сърдечен удар и след два дни починал (6 октомври 1014).”
П.Панайотов, “История на България.Българско Средновековие (извори, факти, мнения), изд. Абагар, 1998, с.278: “Срещу неговата свирепа разправа с българите, която го характеризира като човек без сърце, се извисява българският цар, който пък умира, защото сърцето му не издържа на страшната гледка, каквато е представлявала ослепената българска армия.”
С.Пириватрич, “Самуиловата държава”, изд. Агата-А, 2000, с.137: “Когато вижда осакатените да идват в такова количество и така подредени, от ужас му се завива свят и той пада в безсъзнание. Според преданието, което разказва Скилица, свестяват го с благоухания и вода. Изпивайки студена вода, Самуил получава сърдечен удар и след два дни – на 6 октомври същата година, умира.”
Смятате ли, че трагедията на ослепените е била причина за припадъка и сърдечния удар на царя?
Comment