"Джагфар Тарих" - откъси

[SRH]

Бях чел едно изследване на Измайлов около автентичността на "Сказание за дъщерята на Шан" - пак от "архивите на Нигматулин", пак "открити" от Нурутдинов. Направи ми впечатление фрапиращите грешки: например отъждествяването на русите с антите, при положение че такова отъждествяване се появява Х²Х век. Ако се ползва традицията от 882 г., значи би следвало русите да са викинги, щото това са имали предвид арабите. Около самата година също имаше проблем, че не бяха казани месец и дата, пък това обърква изобщо датирането на текста.

Да не говорим за други малоумни твърдения, които идат да рекат, че авторът не е запознат с исляма, ама хич (некви жертвоприношения на коне, употреба на думи, които не съществуват в тюркските езици и т.н.). От друга страна пък познава много добре Източна Европа - също нетипично за предполагаемото писане на Сказанието.

[sucu]

Бях чел едно изследване на Измайлов около автентичността на "Сказание за дъщерята на Шан" - пак от "архивите на Нигматулин", пак "открити" от Нурутдинов.
Направи ми впечатление фрапиращите грешки: например отъждествяването на русите с антите, при положение че такова отъждествяване се появява Х²Х век.
Да не говорим за други малоумни твърдения, които идат да рекат, че авторът не е запознат с исляма, ама хич (некви жертвоприношения на коне, употреба на думи, които не съществуват в тюркските езици и т.н.). От друга страна пък познава много добре Източна Европа - също нетипично за предполагаемото писане на Сказанието.

След като използваш израза "малоумни твърдения" искам да те попитам, чел ли си изобщо Джагфар Тарих"?

[sucu]

Sucu,
от времето на Попов до днес върху "Именника" са изписани изследвания от няколко хиляди страници. Едва ли има нещо, което да не е изследвано в него. Това не означава, естествено, че имаме отговори на абсолютно всички въпроси, нито че още Попов е дал всички (или всички верни) отговори.

1. На каква база се основава твърдението ти, че "Именника" е преминал всевъзможни анализи: лингвистични, палеографски, хронологически, чисто исторически и уж всички те са били надлежно и отдавна публикувани и видите ли едва ли имало източник за българската история, който да е разнищван по-детайлно" , когато цялата книга на "Летописец Еллинский и Римский" не е достъпна за анализи на територията на България, защото от нея няма копие в нашите библиотеки с нормален достъп за ползуване?

2. Тази невъзможност за пряк анализ на целия "Летописец Еллинский и Римский" се е отразила твърде отрицателно на резултатите на превода на "Именника", защото не може да се види неговото реално място в конструкцията на целия документ и да се придобие точна представа за идеята на текста му, както и начина и причините за неговото съставяне във този му вид.

3. Първото определение на същността на съдържанието му от Андрей Попов, като "вставка", като чуждо тяло в системата на "Летописец Еллинский и Римский", до ден днешен тежи на работата по превода и не позволява да се види истинската стойност на "Именника".

4. Това не дава възможност да се изясни характера на информацията в него и да се датира.

5. Формулираното набързо като "предварителна оценка" мнение на "откривателя" Андрей Попов за съдържанието на "Именника" до ден днешен не е напреднало нито със йота в посока на аналитичните оценки на съдържанието му, а само се преповтяря като се разчита на небрежието и безкритичността на нашите и руските историографи...

[T.Jonchev]

Драги Sucu,
боя се, че си чел малко за "Именника" и информацията ти произлиза от историческите форуми. Този документ е известен в три преписа и никак не е недостъпен. Всичките преписи са публикувани и то нееднократно. Съвременните становища за него твърде малко се схождат с това на Попов.

Но и недостъпен да беше - поне го има. Това е първата разлика между него и "Джагфар Тарих".

[SRH]

След като използваш израза "малоумни твърдения" искам да те попитам, чел ли си изобщо Джагфар Тарих"?

Не виждам връзката на въпроса с контекста на израза. Имаш ли коментар?

[sucu]

Драги Sucu,
боя се, че си чел малко за "Именника" и информацията ти произлиза от историческите форуми. Този документ е известен в три преписа и никак не е недостъпен. Всичките преписи са публикувани и то нееднократно.

Нима твърдиш, че книгата "Летописец Еллинский и Римский" е достъпна в България?

[T.Jonchev]

Какво значи "достъпна в България"? Да не очакваш някой да ти донесе ръкописа вкъщи? Нима Лондонското четвероевангелие е достъпно в България, след като се намира в Англия?

За ползването на ръкописите си има общоприети правила и първото е, че това става на място - там, където се съхраняват.

[Гост]

Но Андрей Попов се е въздържал от коментар и не е успял да обясни защо "Именник Болгарских Ханов" е подхвърлен във "Старозаветной IV книгой царств". За това "изследователите" продължават да мълчат...

T.Jonchev: ... от времето на Попов до днес върху "Именника" са изписани изследвания от няколко хиляди страници. Едва ли има нещо, което да не е изследвано в него. Това не означава, естествено, че имаме отговори на абсолютно всички въпроси, нито че още Попов е дал всички (или всички верни) отговори.

И на този изключително сложен проблем на Българската Медиевистика
вече му е намерено възможно най-многостранно-пълното и последователно решение:
Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011
http://bolgnames.com - Russians_1; Russians_2
Същевременно преценявайки, че там в Киев ще бъде много по-полезен и даже повече от необходим, освен десетина други ръкописни книги, цар Симеон дава на презвитер Григорий и съставения, написан или преведен преди известно време по негова заръка, идея, най-близко наблюдение и ръководство, съвместно-общо от повечето от преславските книжовници ръкописен сборник, състоящ се от три големи дяла - богословски, включващ части от Библията със собствено тълкуване на някои от особено неясните места в нея, а така също и раздел с изказвания на Отците на Църквата по теми с поучителен характер (КМЕц); исторически, с четири исторически съчинения и български летопис, малка част от който вече в наше време ще стане известна главно под наименованието Именник на Българските Ханове; нравствено-образователен и практично-поучителен, съдържащ главно съчинения с практични съвети и развлекателни истории от разни области на живота, както и статии по философия, логика, лингвистика, църковна поезия, история, география, математика, астрономия, ботаника, зоология, медицина или общо 783 заглавия, цял един “компедиум от средновековната наука” (Ас. Чилингиров) или чисто и просто цяла една “Старобългарска Енциклопедия” според акад. Шахматов:...

Традицията между впрочем при прабългарите тюрки от Дунавска и Волжска България да се помни и знае наизуст генеалогията на рода и до днес е жива при някои от тюркските народи, например при казахите. Тя заема водещо-централно място в тяхната народопсихология, защото доказва и показва колко древен е родът, към който принадлежи съответното лице.

А това е още по-важно и значимо, когато родът на дадена историческа личност е и владетелски. Именно това много държи да подчертае и покаже на ромеите и Симеон в противовес на това, че техните императори обикновено са хора без род и потекло и въпреки това си позволяват да не признават неговата царска титла:
С высокой степенью достоверности можно сказать, что в Булгарии при эмирах находились летописцы, которые писали деяния не только правящих в то время эмиров, но и их предков, ибо родословные в престолонаследовании были очень важны - они доказывали легитимность правящих монархов. Кроме того, было в традиции даже простых булгар знать своих предков до девятого колена (Р. Бариев).

На Именника обаче според нас му принадлежи и много особено място в българската народопсихология, понеже той не само прославя нашите велики предци, но и продължава назад във Времето със столетия генеалогията на българските царе:...

Ето защо и Симеон нарежда Именникът да бъде преведен и включен в неговия сборник. Всичко това много вярно и точно го забелязва още и акад. Геннадий Литаврин:....

Вехтозаветната линия на Българското Християнство се проявява и наблюдава също така и на нивото на национално-политическата идеология или доктрина, водещо-централна фигура и фактор в която е цар Симеон. В рамките на тази доктрина и като контрапункт очевидно на всичко онова, което мислят, казват и вършат срещу него, народа и държавата му ромеите, поставяйки в сборника си Именника на Българските Ханове непосредствено след Книга на Царствата, Симеон извежда династията на българските царе през великия Атила/Авитохол към юдейските царе и вижда България като продължител на Юдейското Царство, а Преслав – като приемник на Йерусалим; самият той се смята за приемник на Мойсей, защото и неговото дело и мисия на Този Свят са подобни на тези на Мойсей; както Мойсей, и Симеон е получил предсказания от Бога и е видял Божията Слава, която му повелява да прави всичко това, което той прави; Симеон стои начело на един богоизбран и предвождан от самия Господ-Бог народ, когото той трябва да изведе на Обетованата Земя; съгласно внушената му от Бога мисия именно Симеон е избавителят и на ромейския народ от Злото, в името на което обаче преди това той трябва да го завладее този народ:
Разсърден от суровите изрази на Роман, Симеон, който далеч не е искал да се откаже от Цариград, в порива на гнева си изпратил до патриарха писмо, в което той се изразявал по адрес на Роман крайно рязко и оскърбително. В това писмо Симеон явно показал, че суровостта не достигнала целта си: напротив, като считал Роман за похитител на императорския престол, той уподобявал себе си на “великия Мойсей”, който по внушение и послание божие идвал да избави империята от похитителя; при това той представял работата като почната от прадедите му, а той “след подвизите на праотците и отците се ползувал от трудовете им” [Златарски 2009а, 288-289].

Същевременно Симеон не пропуска случая за пореден път да размаха пръст на ромеите, като им припомня, че българите всъщност са потомци на войнствените хуни, съкрушили великата Римска Империя. Това показва също така, че Симеон е чел много внимателно не само Прискус, но и Йорданес и то в оригинал, съответно на гръцки и латински:...