Преди известно време в темата за Клокотница стана дума за това, че Мария Спасова доцент по старобългарски език и литература във ВТУ Св.св.Кирил и Методий - изследвайки оригинала на текста на Търновския надпис на Иван Асен, е стигнала до извода, че битката при Клокотница се е състояла не на 9 март 1230г., както е прието да се смята, а през април 1229г. Обещах да издиря нейната статия по въпроса, за да се запознаем с аргументите й. Това ми отне известно време, но вече имам статията тя е от научна конференция от 2000г. в чест на 100-годишнината от рождението на Веселин Бешевлиев и се нарича Кога се е състояла Клокотнишката битка?
Не мога да кача цялата статия във форума, защото нямам съгласието на М.Спасова за това, но мога да изложа ключовите аргументи на авторката, по които след това да се дискутира в случай, че предизвикат интереса на потребителите. Правя това в отделна тема, а не в съществуващата тема за битката при Клокотница, тъй като последната напоследък се превърна в терен по-скоро за шеги, отколкото за наука.
КОГА СЕ Е СЪСТОЯЛА КЛОКОТНИШКАТА БИТКА? според МАРИЯ СПАСОВА
Доц. М.Спасова счита, че В.Златарски е допуснал синтактична неточност при предаването на текста на надписа в превода на съвременен български език, резултата от която е основание за неговото датиране на битката на 9 март 1230 г.
Ето за какво става въпрос.
Текстът на надписа според Златарски: + В лето 6738, индикт трети, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в 12-тата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех: гръцка, още и арбанашка и сръбска. А пък градовете около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар, освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава во веки, амин!
Текстът на надписа според М.Спасова: В 6738 година, индикт трети, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, съградих из основи и с живопис украсих изцяло тази пречестна църква на името на светите 40 мъченици с тяхната помощ. През 12-тата година от моето царуване годината, в която се стенописваше храмът излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар, владетеля Теодор Комнин, плених с всичките му боляри и цялата територия от Одрин до Драч превзех, гръцка, както и арбанашка, и сръбска. Само градовете [т.е. крепостите] около Цариград и този самия град владееха франките, но и те се покоряваха под моята царска десница [под моя скиптър], понеже друг цар освен мене нямаха и благодарение на мене продължаваха съществуването си, понеже Бог така нареди, защото без Него нито дело, нито слово се сбъдва. Нему слава през вековете. Амин.
Както се вижда, основната разлика е в това, че доц.М.Спасова отделя началото на текста в самостоятелно изречение, при което според нея съдействието на 40-те мъченици Иван Асен е получил, за да издигне и изпише църквата, а не за да победи във войната с епирците. В статията си авторката дава примери, че всеки строителен надпис съдържа такъв елемент. Освен това тя подчертава, че църква се строи след като е избран патрон за нея и строежът не се започва без патрон и в този смисъл 40-те мъченици са избрани за патрон много преди войната с Теодор Комнин следователно няма основания да се свързва деня на битката с 9 март, който е храмов празник на Св.40 мъченици. Тя смята, че посочената в текста на надписа датировка - 6738 св.г., индикт трети (= 1.09.1229 - 31.08.1230) - няма нищо общо с българо-епирската война и с 12-тата година от царуването на Иван Асен, а само с изграждането, зографисването и освещаването на църквата. Според нея на 9 март 1230г. църквата е била осветена, а това със сигурност е станало след войната с епирците, защото в надписа се казва, че когато царят излязъл на бран, зографисването на църквата още не е завършено.
От друга страна Спасова обръща внимание на едно известие от хрониката на нотария Рикардо ди Сан Джермано (края на първата половина на XIII век), който под 1230г. отбелязва, че през април се водила война между гърците в гръцката империя, при която война Комнин бил пленен и ослепен. Във връзка с това М.Спасова пише следното: Според Златарски единственият извор, който посочва месеца, през който се е състояла Клокотнишката битка, е сведението на Ryccardi de S.Germano в неговата Хроника. Там е посочен месец април. Златарски го обявява за недостоверен поради твърдението, че се е състояла битка между гърците и че Т.Комнен е бил ослепен през 1230г. Всъщност това сведение логически и фактологически е в единство със съдържанието на надписа, ако той се преведе след вярно синтактично сегментиране на текста. Твърдението, че се е състояла битка между гърците, не се споменава в изворите, но то е напълно вероятно. Никея и Епир са в постоянен конфликт и фактът, че Г.Акрополит не говори за сражение между тях през 1228/1229г. не означава, че то не се е състояло. Напротив! Евентуална загуба на Никея може да е причина за премълчаването, а победителят Т.Комнин да е дръзнал да тръгне и срещу българския владетел, нарушавайки договора. Така че сведението на Germano е твърде важен извор, който, ако бъде логически и фактологически синхронен с всички останали сведения, може да се възприеме като достоверен.
Освен това авторката счита, че времето от 1.09.1229 до 9.03.1230г. е изключително малко, за да може в този период да са произтекли следните събития: подготовката на Иван Асен за война; походът и битката при Клокотница; завладяването и уреждането на обширните територии; посещенията и обдаряванията на пет от Атонските манастири; изработването на сложния надпис на колоната, изобилстващ с лигатури. Ето защо според нея войната се е състояла не по-късно от 1229г. Хода на събитията и хронологията М.Спасова обобщава така:
Този прочит на надписа има подкрепа в следните факти, непротиворечащи си един на друг, свързани логически, хронологически и исторически:
- През 1224 1227г. Иван Асен II сключва договор за съюз с Теодор Ангел Комнин Дука, скрепен и с брак на българската принцеса Мария с деспот Мануил, брат на епирския владетел.
- През 1228г. умира Робер дьо Куртене и за император бил провъзгласен непълнолетният му брат Бодуен II (1228 1261). Спoред Ryccardi de S.Germano между Никея и Епир се е състояла битка (засега липсва втори извор, потвърждаващ това сведение), след което Теодор Комнин нарушил съюзния договор с българите вероятно през 1228г.
- Започва войната между Иван Асен II и Теодор Комнин, а през април 1229г. се е състояла битката при Клокотница (според Ryccardi de S.Germano).
- Това е 12-тата година от възцаряването на Иван Асен II, същата година, през която продължава стенописването на храма Св.40 мъченици .
- Плененият Теодор Комнин е ослепен през 1230г., както се твърди и в хрониката на Germano.
- От 1228 до 1230г. константинополските барони водят преговори с Жан дьо Бриен бившия ерусалимски крал, но през този период им е нужна сигурност и логично е през 1229г. да са прибягнали до регентство на малолетния Бодуен II, предложено на българския владетел Иван Асен II, превърнал се в реална сила на Балканите след успешната война с Теодор Комнин.
И така, битката при Клокотница се е състояла през април 1229г., а на 9 март 1230г. деня на патронния празник на храма Св.40 мъченици , се е състояло вероятно освещаването му.
Войната с Теодор Комнин е започнала или 1228, или 1229г. Възцаряването на Иван Асен II е станало през 1216-1217г.
В общи линии това са основните аргументи на тезата, застъпвана от доц. Мария Спасова.
За мен тази теза е съвсем неприемлива - не от филологическа, а от историческа гледна точка.
Не мога да кача цялата статия във форума, защото нямам съгласието на М.Спасова за това, но мога да изложа ключовите аргументи на авторката, по които след това да се дискутира в случай, че предизвикат интереса на потребителите. Правя това в отделна тема, а не в съществуващата тема за битката при Клокотница, тъй като последната напоследък се превърна в терен по-скоро за шеги, отколкото за наука.
КОГА СЕ Е СЪСТОЯЛА КЛОКОТНИШКАТА БИТКА? според МАРИЯ СПАСОВА
Доц. М.Спасова счита, че В.Златарски е допуснал синтактична неточност при предаването на текста на надписа в превода на съвременен български език, резултата от която е основание за неговото датиране на битката на 9 март 1230 г.
Ето за какво става въпрос.
Текстът на надписа според Златарски: + В лето 6738, индикт трети, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в 12-тата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех: гръцка, още и арбанашка и сръбска. А пък градовете около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар, освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава во веки, амин!
Текстът на надписа според М.Спасова: В 6738 година, индикт трети, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, съградих из основи и с живопис украсих изцяло тази пречестна църква на името на светите 40 мъченици с тяхната помощ. През 12-тата година от моето царуване годината, в която се стенописваше храмът излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар, владетеля Теодор Комнин, плених с всичките му боляри и цялата територия от Одрин до Драч превзех, гръцка, както и арбанашка, и сръбска. Само градовете [т.е. крепостите] около Цариград и този самия град владееха франките, но и те се покоряваха под моята царска десница [под моя скиптър], понеже друг цар освен мене нямаха и благодарение на мене продължаваха съществуването си, понеже Бог така нареди, защото без Него нито дело, нито слово се сбъдва. Нему слава през вековете. Амин.
Както се вижда, основната разлика е в това, че доц.М.Спасова отделя началото на текста в самостоятелно изречение, при което според нея съдействието на 40-те мъченици Иван Асен е получил, за да издигне и изпише църквата, а не за да победи във войната с епирците. В статията си авторката дава примери, че всеки строителен надпис съдържа такъв елемент. Освен това тя подчертава, че църква се строи след като е избран патрон за нея и строежът не се започва без патрон и в този смисъл 40-те мъченици са избрани за патрон много преди войната с Теодор Комнин следователно няма основания да се свързва деня на битката с 9 март, който е храмов празник на Св.40 мъченици. Тя смята, че посочената в текста на надписа датировка - 6738 св.г., индикт трети (= 1.09.1229 - 31.08.1230) - няма нищо общо с българо-епирската война и с 12-тата година от царуването на Иван Асен, а само с изграждането, зографисването и освещаването на църквата. Според нея на 9 март 1230г. църквата е била осветена, а това със сигурност е станало след войната с епирците, защото в надписа се казва, че когато царят излязъл на бран, зографисването на църквата още не е завършено.
От друга страна Спасова обръща внимание на едно известие от хрониката на нотария Рикардо ди Сан Джермано (края на първата половина на XIII век), който под 1230г. отбелязва, че през април се водила война между гърците в гръцката империя, при която война Комнин бил пленен и ослепен. Във връзка с това М.Спасова пише следното: Според Златарски единственият извор, който посочва месеца, през който се е състояла Клокотнишката битка, е сведението на Ryccardi de S.Germano в неговата Хроника. Там е посочен месец април. Златарски го обявява за недостоверен поради твърдението, че се е състояла битка между гърците и че Т.Комнен е бил ослепен през 1230г. Всъщност това сведение логически и фактологически е в единство със съдържанието на надписа, ако той се преведе след вярно синтактично сегментиране на текста. Твърдението, че се е състояла битка между гърците, не се споменава в изворите, но то е напълно вероятно. Никея и Епир са в постоянен конфликт и фактът, че Г.Акрополит не говори за сражение между тях през 1228/1229г. не означава, че то не се е състояло. Напротив! Евентуална загуба на Никея може да е причина за премълчаването, а победителят Т.Комнин да е дръзнал да тръгне и срещу българския владетел, нарушавайки договора. Така че сведението на Germano е твърде важен извор, който, ако бъде логически и фактологически синхронен с всички останали сведения, може да се възприеме като достоверен.
Освен това авторката счита, че времето от 1.09.1229 до 9.03.1230г. е изключително малко, за да може в този период да са произтекли следните събития: подготовката на Иван Асен за война; походът и битката при Клокотница; завладяването и уреждането на обширните територии; посещенията и обдаряванията на пет от Атонските манастири; изработването на сложния надпис на колоната, изобилстващ с лигатури. Ето защо според нея войната се е състояла не по-късно от 1229г. Хода на събитията и хронологията М.Спасова обобщава така:
Този прочит на надписа има подкрепа в следните факти, непротиворечащи си един на друг, свързани логически, хронологически и исторически:
- През 1224 1227г. Иван Асен II сключва договор за съюз с Теодор Ангел Комнин Дука, скрепен и с брак на българската принцеса Мария с деспот Мануил, брат на епирския владетел.
- През 1228г. умира Робер дьо Куртене и за император бил провъзгласен непълнолетният му брат Бодуен II (1228 1261). Спoред Ryccardi de S.Germano между Никея и Епир се е състояла битка (засега липсва втори извор, потвърждаващ това сведение), след което Теодор Комнин нарушил съюзния договор с българите вероятно през 1228г.
- Започва войната между Иван Асен II и Теодор Комнин, а през април 1229г. се е състояла битката при Клокотница (според Ryccardi de S.Germano).
- Това е 12-тата година от възцаряването на Иван Асен II, същата година, през която продължава стенописването на храма Св.40 мъченици .
- Плененият Теодор Комнин е ослепен през 1230г., както се твърди и в хрониката на Germano.
- От 1228 до 1230г. константинополските барони водят преговори с Жан дьо Бриен бившия ерусалимски крал, но през този период им е нужна сигурност и логично е през 1229г. да са прибягнали до регентство на малолетния Бодуен II, предложено на българския владетел Иван Асен II, превърнал се в реална сила на Балканите след успешната война с Теодор Комнин.
И така, битката при Клокотница се е състояла през април 1229г., а на 9 март 1230г. деня на патронния празник на храма Св.40 мъченици , се е състояло вероятно освещаването му.
Войната с Теодор Комнин е започнала или 1228, или 1229г. Възцаряването на Иван Асен II е станало през 1216-1217г.
В общи линии това са основните аргументи на тезата, застъпвана от доц. Мария Спасова.
За мен тази теза е съвсем неприемлива - не от филологическа, а от историческа гледна точка.
които някои тълкуват като седем месеца.:sm186: 
Comment