Красен кале или крепостта при с. Бъта Пазарджишко

[arhangel]

край с. Бъта /до Панагюрище/ на едно хълмче са руините на една много интересна за мен крепост - т.н. Красен кале.
Никъде в литературата не съм срещал никаква информация за тази твърдина а по останките личи че е била доста голяма и по разкритите помещения се вижда че не е била дамо с военно предназначение а си е била средновековен град със площ от над 20 декара.
Ако някой може да помогне с информация по темата моля нека заповяда
Качвам и едни стари снимки

[arhangel]

цитирам "Каменните щитове на България" на Б.Димитров и А.Ханджийски

Стените са изградени от ломен камък споени с бял хоросан.Дебелината е от 1 - 1.8 метра.За подравняване са използвани сантрачи редуващи се през 0 80 метра.Стената е укрепена с контрафорси.Главният вход е бил от северозапад.Градежа на вътрешните постройки не се различава от този на стените.Намирани са монети на Йоан Цимисхи както и оръдия на труда и на войнския бит.
На мен ми направи впечатление липсата на кули ... има само 1 ясно изразена с триъгълен план /на снимката/ и каменните стълби за изкачване върху бойната платформа на стената.
Датирана е към X век.

[arhangel]

70 нови предмета откриха археолозите по време на последните разкопки на крепостта "Красен", която се намира южно от Панагюрище. Най-новите проучванията започнаха през септември тази година. Разкопките се извършват под ръководството на научнен сътрудник Валери Григоров и директорът на историческия музей в Панагюрище Георги Абдулов. През близо двумесечната си работа екипът е работил върху разкриването и консервацията на мощната вътрешна крепостна стена, дебела 2,60 м, която е част от най-старото отбранително съоръжение.


Малцина знаят, че още древните траки са населявали района на крепоста "Красен" в края на бронзовата епоха. Първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха (²V-V² в.), преди Аспарух да обяви край Плиска, че "тук ще бъде България". Животът на селището е прекъснат за около 300 г. от варварските нашествия и трайното заселване на славяните. През Х в. възниква старобългарско неукрепено селище. През следващите 200 г., по времето на Втората българска държава, крепостта е надстроена и се възражда за живот. Твърдината престава да съществува като градски център и административна единица след турското нашествие в края на Х²V в.
При възобновените тази есен разкопки екипът на Валери Григоров и Георги Абдулов установява строителни пластове от различни периоди. Двамата се стремят да изяснят точно по какъв начин е бил охраняван северният вход на крепостта. И именно през тези два месеца на усилена работа са открити и новите 70 медни и железни предмета, както и части от различни оръжия. Впрочем, това бе очаквано. Защото жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - досега бяха намерени мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
"Красен" е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний ², Константин ², Юстиниян ², Тиберий Константин, Алекси ² Комнин, Маниул ² Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир, холандски талери от ХV² в. И др. Впрочем от първите проучвания на старината до сега са намерени над 900 предмета, които в момента се пазят в панагюрския исторически музей.Особено ценна находка е печатът на един от владетелите на крепостта. Той е от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода Х²²²-Х²V в. Особеното е, че в средата на Х²V в. Пловдив вече е бил под турско робство, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството.
За двумесечните археологически проучвания тази есен са похарчени само 6000 лв., като 5000 лв. са от историческия музей, а останалите са осигурени от общината. Обикновеният турист обаче не знае почти нищо за калето, чийто зидове и днес стърчат в самота върху един от множеството хълмове, сред дивите акации, на изток от с. Бъта. Малцина панагюрци са ходили до там, макар сериозните археологически проучвания да започват през 1976 г. и крепостта да става популярна сред местните жители. Иманярите обаче живо се интересуват от земята на "Красен". В работата за статия за в. "Време 2001" през 2002 г. екипът ни се натъкна на три пресни иманярски рова в южната част на крепостта, както и на редовно използвано огнище, край което бяха разпръснати празни кутии от бира, кола, опаковки на готови храни и бутилки от минерална вода. По-късно бяха открити други иманярски ровове.
Днес археолозите обаче са поручвали основно централната крепост и северния вход. На този етап в северозападния сектор на цитаделата са разкрити шест жилища. Като проходите между тях са перпендикулярно на посоката на вятъра. Най-голямото е с пет дяла и се предполага, че е принадлежало на управителя на крепостта, наречен кастрофилакс. Жилището на владетеля е с оригинален архитектурен план. Тук при предишни разкопки археолозите са открили фибули, бронзова игла за коса с врязана геометрична украса и монета на император Тиберий Константин (578-582). Подът е бил от декоративни тухли, върху чиято лицева страна са нанесени различни орнаменти, пауни и други птици. Стените са били боядисани в червено.
Любопитно е и, че християнството пуска корени тук още през ²V в. За това говори откритата в Подградието втора църква между коритото на р. Луда Яна и крепостта, построена в началото на ²V век. В нея са намерени монета на Галерий Валерий Максимилиан (Цезар от 293 до 305 г. и Август от 305 до 311 г.) и фрагменти на съдове от ²V-V в. По-късно тя била преусторена в баптисерий, което е съобразяване с нуждите от кръщелни след приемането на християнството чрез Миланския дикт в Римската империя.
Безспорен интерес представлява и античното селище, проучването на което обаче тепърва предстои. С разкопките тази есен приключи поредния етап от проучването на крепостта.

От: Стоян Радулов и екип на в. "Време 2001"

[airman]

[QUOTE=arhangel]Защото жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - досега бяха намерени мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. [QUOTE]

Някакъв визуален материал по тези находки има ли ?

Поздрави,
Медка

[arhangel]

[QUOTEНякакъв визуален материал по тези находки има ли ?

Поздрави,
Медка[/QUOTE]

Нямам идея :vb_sad:в музея в Панагюрище и в Пазарджик може би ще имат яснота по въпроса но още не съм ходил за съжаление :vsad:

[airman]

Mnogo jalko... za syjalenie, v Bulgariq, archeolozite s pylna sila prenebregvat oryjeinoto delo...

Pozdravi,
Medka

(izvinqvam se za latinicata)

[arhangel]

Прилагам и едно планче на разкритите участъци от крепостта на която се натъкнах ....

[joosmaster]

истината за калето "Красен"

На много места прочетох какви ли не неща за калето "Красен".
А каква всъщност е истината?
нека започнем от това, че на една от снимките се вижда нешо като правоъгълна стая в земята? Какво ли е това? Ами това е резервоар за вода , който се е пълнил от река Луда Яна!

[joosmaster]

Истините за калето "Красен"
1. Калето е на село Бъта, а не на село Баня или град Панагюрище
2. На отсрещния бряг, срещу калето се намира "Кошутния камък" от който е скочила Яна в реката. Легендата гласи, че тя е била на среща със сина на Никола(Св.Никола е бил владетеля на съседното по-малко кале до гр. Панагюрище) и прибирайки се е била проследена от турските нашественици и за да запази тайния вход на крепоста, тя скача в реката.
3. Наоколо е имало три калета "Красен", "Св. Никола" до Панагюрище и едно кале до с. Баня.Те са комуникирали по между си с огньове и факли.
4. Към калето е имало таен вход, в ниското, може би до реката, не открит и до днес.
5. Загадка си остава и до днес как е пълнено водохранилището на крепоста( а не стая както го определят някой), дали с водопровод от реката, чието ниво е много ниско, или на ръка.
6 В съседство, под самото кале има стара изоставена френска мина, разработена още по онези времена от жителите на крепоста за добив на метал или монети.
6. Калето "Красен" е тарашено многократно от иманяри и въпреки това има още много неразкрити гробове и зидове.
7. През 1982, 1983 г. там бяха извършвани разкопки от шефа на местния музей, студенти от историческия институт, като за работна ръка бяха използвани местни ученици от гимназиите и техникумите. Тогавашният пазач на обекта дядо Пондьо, знаеше много за крепоста.
8. Там са намирани и други предмети от ученически излети на групи ученици от с. Бъта, които някога са украсявали местните ученически витрини, а после забутани незнайно къде без да бъде оценена историческата им стойност.
9 Няма ли най-после да бъде увековечена тази крепост да бъде написана историята и, да бъде назначен екскурзовод, да бъде разработена и запазена, защото сега всичко се разграбва и руши?

[terrarossa]

Не съм чувала нищо за нея, но в "Българска военна история", БАН 1989 на Димитър Ангелов и Борис Чолпанов може би има данни - там се споменава за много (по-малки) крепости по повод на водени битки; доста интересна книга.

[Dobromir Rusev]

[joosmaster]

калето КРАСЕН

Г-н Добромир Русев е направил хубави фотоси. Защо не ги систематизира в нещо като фото-албум за Красен Кале. а всъщност от кога са тези снимки? Дано се намери някой, който да издаде и една малка книжка с кратката история на развитие на тази крепост.

[Dobromir Rusev]

всъщност от кога са тези снимки?

24.02.2007 г.

[joosmaster]

Красен кале

1. Има ли някъде снимки на "Кошутният камък" гледан от калето Красен?
2. Има ли някъде снимки на реката с изглед от "Кошутният камък"?

[KIZIL DELI]

Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода Х²²²-Х²V в. Особеното е, че в средата на Х²V в. Пловдив вече е бил под турско робство, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството

Какъв носител на българщината може да е византийски печат не мога да си представя. Крепостта явно е разрушена (честа практика на османците е да разрушават по-малките крепости), но селището продължава да съществува. В документи от нач. на ХV² в. се появава под името Красине Войвода с 9 мюсюлмански и 31 християнски домакинства.
Някой знае ли дали разкопките ще продължават и през това лято? Веднъж стигнал до с. Бъта, човек лесно ли намира крепостта? Има ли път с кола?