Малолетни владетели?

[Guy de Mont Ferrand]

А писането по форуми какво е тогава? Нещо между тенекията и ръждата вероятно

Много добре знаеш какво исках да кажа...

[d-r V.]

Видях, че тук има една стара тема по въпрос, с който съм се занимавал специално, и реших да постна установеното от мен. Това не е 100% публикуваният вариант, защото бележките изискват много обработка, но е достатъчно близък, не по-малко от 95%.

Към изяснявана въпроса с малолетието на кан Маламир и предположения за възрастта на други предствители на Крумовата династия от ²Х век
Исторически преглед – 2007, 5 – 6, с. 136 – 155.


Изминаха много години откакто беше изказано предположението, че кан Крум е основоположник на нова династия1. Заради неяснотата в изворите относно произхода на владетеля и безспорният факт, че неговите преки наследници управляват страната до 971 г.2, то се възприе от мнозина учени историци от различни поколения3 и постепенно се превърна в един от задължителните елементи на т. нар “официална историография”. Понастоящем това твърдение е широко разпространено в учебници4, енциклопедични справочници5, кандидат-студентска литература6 и мн. др. издания и изследвания на отделни учени или научни колективи.
Разбира се, оскъдните сведения в изворите, които правят невъзможно да се докаже каквото и да било с пълна сигурност в нашата средновековна история, както и човешката (и научна) склонност да се подлагат на съмнение на пръв поглед безспорни неща, са довели до поява и на други мнения, които, най-общо казано, поставят под въпрос родоначалието на кан Крум. Всяко едно от тези мнения е породено от опит да се установи какъв е произходът на владетеля, като в зависимост от различията в аргументите и заключенията се оформят три различни хипотези.
Първата се свежда до обстоятелството, че липсата на сведения за края на управлението на кан Кардам и началото на това на кан Крум, не може непременно да означава, че между двамата няма родствена връзка, така че е напълно възможно те да са били баща и син7 или други близки роднини. Основен довод в тази посока, макар и косвен, е стабилизирането на държавата и отсъствието на свидетелства за всякакво вътрешно или външнополитическо сътресение, каквито са многократно наблюдавани в канския двор при смяна на управляващия род няколко десетилетия по-рано8. Друго доказателство е женитбата на Крумовата сестра за византиец9, която може да се постави във връзка с установяването на мир с Империята от 792 или 796 г10. Даже и това да не е така обаче, защото има ясно упоменаване в изворите, че Пацик, бащата на Крумовия зет Константин бил избягал в България преди много години11, има достатъчно основания да се счита, че за да се омъжи за ромей сестрата на Крум, то той не е бил случаен човек, а при всички положения кандидат достоен за нея. Освен това бракът явно е бил сключен по времето на Кардам, защото синът роден от него вече е бил достатъчно порастнал през 813 г., за да участва в боен поход и важна дипломатическа мисия заедно с баща си12. Съчетаването на тези аргументи оформя предположението, че дори и да е представител на нова династия, Крум не е неин основател, защото началото й е положено от Кардам, който може би е бил негов по-възрастен роднина.
Втората хипотеза се основава на опит да бъдат разтълкувани мъглявите сведения за произхода на кан Крум, дадени от Патриарх Николай Мистик13 и Йосиф Генезий14, в посока, че българският владетел е издънка на рода Дуло15, и то от неговия клон, водещ началото си от Кубратовия син Кубер, който заедно с народа си отхвърлил властта на аварите и се преселили от Сремската област в Керамисийското поле в Македония16. От само себе си е ясно, че ако това твърдение се докаже, ще бъде безсмислено да се говори за нова династия, защото в този случай Крум ще е представител на легендарната и най-стара исторически засвидетелствана династия – Дуло – първоосновател на българската държавност.
Третата възможна хипотеза представлява сбор между първите две, като се приема, че Крум и Кардам са роднини и едновремено с това - представители на рода Дуло17. По този начин аргументите против родоначалието на Крум съчетават едновременно тези на първата и на втората хипотеза, но поради компилативния й характер за нейната достоверност сякаш има най-малко основания. Адекватен коментар върху трите хипотези, който може да се направи е, че на този етап те са трудно доказуеми без обаче това да означава, че няма вероятност някоя от тях да се потвърди при изнамиране на нови данни.
С оглед на съществуващата до момента изворова база е най-коректно да се заяви, че кан Крум е първият, категорично засвидетелстван от наши и чужди извори представител на династична линия, която стои начело на страната поне до 971 г.18, докато въпросите свързани с неговия произход са все още в сферата на предположенията. В този смисъл е и употребата тук на наименуванието “Крумова династия”. В много случаи династиите не носят само името на своите основатели, а и на свои изявени представители. Като примери могат да се посочат династията на Каролингите (съвременна на Крумовата) и римската династия на Антонините, която се нарича така, въпреки че предшественици на император Антонин Пий са такива владетели като Траян и Адриан, останали в историята с много по-паметни дела. Така, даже и след време да се открият някакви по-сигурни доказателства, че Крум е от рода Дуло, син на Кардам и прочие, името Крумова династия няма да влиза в противоречие с тях.
В българската историография съществуват и други дискусионни въпроси около личността и управлението на кан Крум и наследниците му някои, от които ще бъдат засегнати в настоящата работа. Поставената основна задача обаче е от съвсем друго естество и вземането на отношение по такива проблеми ще бъде само и единствено с цел да се обърне внимание на един детайл, дотук останал настрани от трудовете на изследователите. В многобройните проучвания, натрупани през годините почти никъде не е обръщано внимание възможно ли е да бъдат определени приблизителните рождени години на известните от изворите представители на Крумовата династия19. Въпреки че свидетелствата са малобройни, такава възможност съществува, а причините да бъде използвана съвсем не са за пренебрегване.
На първо място е очевидният разнобой във възрастта на владететелите Маламир, Пресиан и Борис, засвидетелстван в изследванията за този период. Той може да бъде илюстриран най добре като се даде под формата на условие на логическа задача в следния вид: Ако (както е според голяма част от изследователите) в началото на управлението на тримата български владетели те са съответно : Маламир – малолетен (непълнолетен)→ Пресиан – малолетен (непълнолетен) → Борис – пълнолетен, зрял мъж, като се има предвид, че Маламир е чичо на Пресиан, който пък е баща на Борис и че от началото на управлението на първия до това на третия изминават около 20 години, каква трябва да е най-вероятната възраст на всеки един, за да може това да се обясни и докаже на практика.
С други думи, ако приемем, че Маламир е заемал престола между 10 и 15 годишен, едва ли може да се очаква той да е бил по-млад от племенника си Пресиан или негов връстник, следователно, когато последния взема властта, той също би бил най-много на 10 години. Пресиан управлява около 15-16 години, т. е. когато е наследен от сина си Борис (най-вероятно заради това, че вече не е бил между живите), той е бил съвсем млад човек на 25 - 26 години. При такова положение е видно, че даже и да заченал сина си във възможно най-ранната възраст, към началото на управлението си Борис би бил най-много 13-14 годишен, нещо което е абсолютно неприемливо. Въпреки абстрактността на тези предположения, съвсем ясно е, че както и да се нагаждат възможните години не съществува голяма възможност нещата да стоят по различен начин поради категоричността на становището, че Маламир не е бил навършил пълнолетие.
Справедливостта изисква да се каже, че изследователите на тази епоха рядко се ангажират с преценка за възрастта на Пресиан и Борис, но тя става достатъчно ясна от контекста на изследванията. С Маламир е по-друго – в почти всички работи за него се твърди, че е в детска или юношестка възраст с най-различни определения: “твърде млад” “малолетен”, “невръстен”, “сравнително млад”, “непълнолетен”20 и пр. Част от авторите, макар и по-малка, дава подобна преценка и за Пресиан21. За отбелязване е, че останалите подминават въпроса с мълчание, но от логиката на изложението и представянето на фактите е напълно видно, че няма как възрастта му да бъде много по-различна. Тук основателно възниква въпросът каква възраст се разбира под непълнолетие и пълнолетие, защото това би улеснило нещата в някакава степен, но за съжаление такова разяснение никъде не е дадено.
Въпреки че за установяването на приблизителната възраст на кан/княз Борис съществуват достатъчно данни, които могат да се поставят във връзка с тази на неговите предшественици това също не е направено. Нито един автор не дава предположение, че владетелят е дете, юноша или младеж при възкачването си на трона, което несъмнено би било така, ако Пресиан е негов баща и племенник на категорично определяния като неспособен да управлява сам заради младата си възраст Маламир. Ако се изкаже такова мнение, то би било лесно оборено с много по-сигурни аргументи, защото от всички сведения, с които разполагаме за началото на управлението на Борис по нищо не личи той да е бил млад или незрял. И понеже това недоразумение е твърде съществено за област, в която от поколения работят десетки ерудирани специалисти, непременно трябва да се направи опит да се отговори на въпроса защо се е стигнало до него.
Възприетото (почти единодушно) в българската историография становище, че Маламир и Пресиан са чичо и племеник, а Пресиан и Борис съответно - баща и син е conditio sine qua non за настоящото изследване, но то не е единственото. Макар че съществува недвусмислено сведение от надежден извор, че Пресиан е баща на Борис22, още преди много години беше изразено мнение, че Маламир и Пресиан са една и съща личност, а Борис е син на Звиница23. Това твърдение, което се основава единствено на данни от Житието на Тивериуполските мъченици на Теофилакт Охридски беше аргументирано отхвърлено още от Васил Златарски24. И понеже той доказа извън всякакво съмнение поотделното съществуване на българските владетели Маламир и Пресиан, засвидетелствано в български и чужди извори, впоследствие се появи мнение - че има вероятност Борис да е не син, а брат на Пресиан, т. е също син на Звиница, като двамата последователно са заели българския престол след смъртта на чичо си Маламир25. При наличието на категоричното известие на Константин Багренородни обаче това предположение може да се разглежда най-малкото като неправдоподобно, понеже приема и доразвива косвени данни от агиографски извор, а не се съобразява с тези от друг - светски, който е много по-близък по време и проблематика и дава по-преки сведения за роднинските връзки между владетелите.
И така, въпреки че малолетието на Маламир и Пресиан и зрелостта на Борис (в началото на управлението на всеки един от тримата) изглеждат по-вероятни, ако се възприеме някоя от двете представени версии, видно е, че това е в противоречие на историческата истина. От друга страна, при сегашното положение на нещата се вижда, че най-вероятната възможност Пресиан и Борис да са баща и син изглежда хронологически, а и биологически неприемлива заради малката разлика в годините на управлението им и картината, която изследователите създават за тяхната възраст. Получената главоблъсканица може да се разреши само ако се държи сметка за възрастта на всички представители на династията от това време и информацията в изворите се анализира във връзка с това единство. Наистина, сведенията от този род са малко, но все пак логическите съждения, които могат да се направятвърху тях, както ще може да се види, са достатъчни за аргументирано представяне на задоволително решение на проблема.
Определянето на приблизителната година на раждане, а оттам и възраст спрямо определен момент от живота на даден владетел, несъмнено може да разясни много въпроси, свързани с неговият жизнен път и управление, тъй като и бездруго това, което знаем за нашите средновековни владетели е съвсем малко и недостатъчно да се формира правдива представа за голяма част от тях. Едни са мислите и мотивите за действие на човек, когато е на 20 години, други на 40, 60 и т. н. Установяването на, макар и приблизителни стойности, на възрастта на представителите на Крумовата династия, несъмнено може да има благоприятно отражение и за разрешаването на някои спорни въпроси по отношение на хронологията.
На това място обект на изследване са представителите на династията от първата половина на нейното съществуване т. е. почти целият ²Х век и по-точно през периода от идването на власт на кан Крум, което различните автори поставят в различни години - 796, 802 и 80326 - до края на управлението на княз Владимир Расате през 89327. Тази горна граница произхожда от това, че времето на раждане на Симеон Велики е лесно установимо и то с възможно отклонение не повече от една година28, а не съществуват трудности да се определи с доста голяма сигурност и приблизителната възраст на следващите представители на династията цар Петър и неговите синове Борис ²² и Роман29. Изложението не обхваща абсолютно всички засвидетелствани представители на Крумовият род през посочения период, а само тези, за които наистина съществува възможност да се определи възрастта им, затова не е чудно, че повечето от тях са владетели.
Понеже, както вече беше споменато, податките по тези въпроси във всички извори са съвсем оскъдни, основният критерии за намиране на възможно най-подходящата година, или по-точно отрязък от години, през които е най-вероятно да е роден съответният представител на рода, е да се следва единството във възпроизводствено и биологическо отношение на генеалогичната линия. Придържането към този метод на работа ще помогне да се разреши противоречието между посоченото в литературата мнение и простото изчисление, което поставя под въпрос неговата правдоподобност.
Преди началото на същинското изследване, уместно е да се отговори на въпроса защо, след като всички извори са отдавна толкова добре известни и многократно интерпретирани, никъде не е обърнато съществено внимание на посоченото разминаване във възрастта на Маламир, Пресиан и Борис. Би могло да се мисли, че първите професионални историци са го подминали, увлечени в разрешаването на много по-важни и наболели въпроси, но защо следващите поколения сякаш са продължили механичното преповтаряне на старите авторитети. Не може да се каже, че проблемът не е бил забелязан – главната улика за това е, че видимото различие във възрастта на Пресиан и Борис е била потулвана с мълчание по отношение и на двамата, но пък никой не би могъл да отговори със сигурност на каква възраст се е женила и създавала поколение старата българска аристокрация.
Практиката да се се дава предположение за възрастта на Маламир и да не се казва нищо за следващите двама владетели е много стара. Едва в по-ново време някои автори започнаха да пишат, че Пресиан също е бил малолетен, изтъквайки като основен аргумент за това, както и при Маламир, – ключовата роля на кавхан Исбул в управлението на страната30. По отношение на Борис обаче мълчанието продължи и така то стана още по-необяснимо. Може би липсата на категорични сведения в изворите са задържали “по-догматично” мислещите учени, но нима, когато няма такива не трябва да се пише история? Решението на проблема е нужно да се потърси в някои специфики от методологичен харктер, превърнали се отдавна в част от всеобщия канон на науката.
За българското средновековие средата на ²Х век е граница между две епохи – езическа и християнска. Всичко, което става по това време минава под знака на прехода към събитието, което оттогава насам става ключово за цивилизационната ни принадлежност – приемането на християнската религия. Борис ² не въвежда християнството още в самото начало на управлението си - около една трета от него той живее и властва като езически владетел, но и в учебниците, и в академичните изследвания възкачването му на престола е посочено като вододел между двете епохи. Това, разбира се, е правилно, но така се създава благоприятно условие за изкуствено разграничаване на събитията преди и след покръстването. Връзката между владетелят покръстител и неговите езически предшественици безвъзвратно избледнява и това отношение, прокарано още от съвременниците отчетливо се забелязва и до днес. По този начин политическата и културна промяна след християнизацията, налага нови критерии и проблеми за изследване на учените и определено допринася за подминаването на поставения в настоящата работа въпрос.
За да се започне работа по установяване възрастта на различните представители на Крумовата династия, на първо място трябва да се определи възможно най-точно възрастта на кан Маламир, защото всъщност всички трудности произлизат от неговото евентуално малолетие. Уточняването на възрастта му трябва да се превърне в крайъгълен камък на цялото изследване, понеже неговия живот и управление са важна част от общата генеалогичната верига. Накрая за по голяма яснота резултатите за всички представители ще бъдат обобщени в нарочно съставен списък. Като начало обаче е необходимо да се добие представа какво точно трябва да се разбира при използване на термини като пълнолетие и непълнолетие за времето на средновековието и каква е обикновенат възраст за сключване на брак и първо раждане на дете при родителите от тази епоха.
Макар че за българите няма никакви сигурни данни, като цяло се приема, че по онова време обикновено пълнолетието е настъпвало в различна възраст за момчетата и момичетата, съответно на около 13 – 14 и 11 – 12 години. То е било в пряка връзка с процесите на растежа, народностните традиции, ниската средна продължителност на живота, обичайното право и пр. В този ред на мисли, трябва да се каже и че това е бил най-ниският социален и биологичен праг за сключване на брачен съюз, защото, макар и в някои общества да е имало женитби преди началото на половото съзряване, за появата на поколение е трябвало да се изчака. Въпреки това, едва ли броят на децата родени от родителите си в тази крехка възраст е бил много голям, защото, както е известно за по-пълното умствено и биологично съзряване са необходими поне още 3 – 4 години и това несъмнено е било известно на тогавашните хора. Раждане в ранния пубертет в онези времена, е означавало пряка заплаха за живота на майката и огромна отговорност за непорастналия баща. При това положение не бива да се очаква при възможностите на тогавашната медицина, даже и да става въпрос за короновани особи, първородните деца да се появяват много преди 18 – 20 годишната възраст на родителите. Тези уточнения са важни, защото не допускат да се стеснят твърде много границите между поколенията през средновековието, които трябва да останат в рамките на 20 – 25 години, и оттук да се тръгне към определянето на приблизителната възраст на различните поколения членове на династията.
Никъде в изворите кан Маламир не е определян като малолетен или непълнолетен, а това е правено от учените през последните стотина години, но без да се каже точно каква граница за пълнолетието се има предвид. Ако се приеме, че е кавхан Исбул е бил негов съвладетел или регент, през цялото времетраене на управлението му, логиката сочи, че възрастта му в неговото начало по средновековните критерии е била най-много 10 - 12, а по съвременните 15 - 16 години.
Аргументите които говорят за малолетие или непълнолетие на Маламир са следните: 1. Името на кавхан Исбул, което винаги стои до неговото в достигналите до нас надписи. 2. Фактът, че е наследен от племеника си, което е доста сигурно указание, че е нямал деца. 3. Известието на Теофилакт Охридски, че “животът му е пожънат без време от сърпа на божието правосъдие”31. 4. Обстоятелството, че е бил най малък от трима братя.
От пръв поглед се вижда, че и четирите довода далеч не са неопровержими. Напълно възможно е позицията на кавхан Исбул да няма пряка връзка с възрастта на кана, защото ако той е бил способна и силна личност би имал важна роля в управлението, дори и владетелят да е годен да управлява сам. Какъвто и да е бил статута на съвладетеля в средновековната езическа българска държава, по всичко изглежда, че възможността кавханът да изпъкне на преден план зависи главно от две неща: 1. неговите лични качества и 2. личните качества и амбиции на владетеля. От данните в изворите не може да стане ясно дали кавхан Исбул е регент, или просто опитен и надежден помощник в управлението. Нищо не пречи Маламир да е бил зрял мъж, но да се е имал сериозна нужда от услугите на кавхана, още повече, че като трети син, той надали е бил подготвян за владетелската длъжност.
Съображението, че канът е нямал деца също не може да се разглежда като категоричен довод за неговата младост. Човек в зряла възраст може да бъде бездетен поради различни причини. От нашата средновековна история може да бъде даден пример с цар Петър ²², за когото няма никакви сведения да е имал деца, но пък се знае, че по-малкият му брат Асен по същото време е имал двама сина32. Освен това, в онези времена често се е случвало децата да не надживявят родителите си, така че и да приемем възможността владетелят да е бил женен и да е създал поколение, това не означава нищо определено. За семейното положение на Маламир не се знае абсолютно нищо и истината може да е всякаква, докато за възрастта му, все пак, могат да се направят някои по-сигурни предположения, които допълнително ще очертаят несъстоятелността на тезата за неговото малолетие. Добре се вижда, че първите два от четирите елемента, на които тя се основава нямат особена доказателствена стойност. Същото може да се каже и за третия, който е единственото пряко указание в изворите, че кан Маламир е починал млад. От цитирания вече текст, не може да стане ясно нищо определено за възрастта на владетеля. В наши дни без време може да си отиде и човек на 40, 50 и повече години, освен това от думите и действията, които житиеписецът свързва с личността на Маламир изобщо не личи той да е бил дете или юноша. Що се отнася до това, че владетелят е имал двама по-големи братя, то е по-скоро констатация на един факт, отколкото основателен аргумент за възрастта му.
Изложените съображения достатъчно категорично дават основание да се твърди, че нито поотделно, нито вкупом доводите за малолетие или непълнолетие на Маламир могат да бъдат разглеждани като сигурни доказателства. Основната сила на тезата, която те подкрепят е в това, че изразена от авторитетни учени само по отношение на този владетел, тя е изглеждала трудно оспорима и с течение на годините се е възприела безкритично от следващите поколения изследователи. И тъй като всяко време носи със себе си различни научно-изследователски интереси, въпросът за издирване на по-сигурни биографични данни за тези средновековни български владетели, за чието управление поначало липсват такива, така и не е бил сериозно поставян. Неговото разрешаване обаче в посока определяне възрастта на който и да било монарх или друга историческа личност, не може да се основава единствено на математически изчисления, защото те са твърде условни, а трябва заддължително, да намери подкрепа в изворите.
По традиция събитията в българската история от първата половина на ²Х век се представят по начин, от който незапознат читател може да остане с впечатление, че от управлението на кан Крум до това на кан Маламир изминава твърде много време. Тази нагласа е създадена от специалистите, закърмени с идеята, че последният е взел властта малолетен и не може да е роден преживе на дядо си, но е ясно, че двете царувания се разделят от около 16 - 17 години - важни и наситени със събития, - но период кратък и обозрим дори в рамките на един средновековен човешки живот. Съществува важно и отдавна известно свидетелство, че Маламир помни дядо си Крум, записано в началото на надписа, наречен “Маламиров летопис”, който в превод гласи:
“(Кан сюбиги Маламир от бога архонт.) Дядо ми Крум намери с нас тези произведения ...”33 По традиция този текст буди недоумение у учените, но цялостен опит да се обясни така и не е направен. От друга страна четенето на надписа, дело на В. Бешевлиев, трайно се е наложило у нас и никой изследовател или специалист-епиграф не се е опитвал да го отхвърли, като предложи нещо друго по-обосновано. В многобройните преведени издания на надписа след думите “намери с нас” често е поставян въпросителен знак в скоби. Така е направил самият В. Бешевлиев който като обяснение пише, че по-скоро е очаквал на това място да прочете “дядо ми Крум воюва с гърците” и изказва предположение, че се касае за “грешка на каменоделеца или смесване с друг надпис”34. В. Гюзелев в История на средновековна България35 помества текста съгласно очакването на Бешевлиев, въпреки че в него няма място за такова четене и че самият Гюзелев превежда на две други места надписа по разчетения от В. Бешевлиев начин36. Така или иначе, изказаното мнение от В. Бешевлиев изразява просто едно очакване, което не се е случило, защото, както казва той, направеното от него четене на този ред “не може да се свърже задоволително със следващия текст”37.
Сведението от надписа почти никъде не е поставяно във връзка с малолетието на Маламир, дори и като хипотеза38. Ако към времето от смъртта на кан Крум до Маламировото идване на власт се прибавят още поне пет-шест години, за да може внукът да си спомня достатъчно добре дядото, оказва се, че Маламир е взел престола най-рано 22-23 годишен. Очевидно такъв извод контрастира рязко с разпространеното мнение за възрастта на владетеля. И понеже надписът е зле запазен и четенето му като цяло е много спорно, лесно обяснимо е защо изследователите са се пазили да го използват в тази му част, макар да е добре познат. При едно поставянето на везните на съображенията за малолетието на Маламир, от една страна, и тълкуването на надписа, от друга, обаче трябва да се изтъкне, че по-правдоподобно разчитане на интересуващия ни пасаж досега не е предлагано, въпреки, че надписът е публикуван за пръв път преди повече от столетие39. Така изборът между четенето на В. Бешевлиев, срещу което най-сериозният довод е, че не може да се свърже по смисъл с текста по-нататък и предположението за малолетие на Маламир, основащо се на несигурни и лесно оборими догадки, се налага от само себе си.
Ето в обобщен вид всички аргументи за това, че при вземането на властта Маламир вече е бил навършил пълнолетие, при това по съвременните критерии: 1. Сериозното и необяснимо разминаване във възрастта на Маламир, Пресиан и Борис, ако първите двама са малолетни, а последния е син на втория. 2. В текста на Теофилакт Охридски канът е описан като зрял човек, убеден в правотата си. 3. Няма никакви данни, че вътрешните и външни смущения, станали по време на Маламировото управление, са се отразили негативно върху самия владетел, териториалните граници и мира в страната, което даже и да не е негова лична заслуга, би било немислимо за държава, поставена между Византийската и Франкската империя, ако владетелят е още недостатъчно порастнал. 4. Анализът на думите от надписа, които свидетелстват, че Маламир помни дядо си. 5. Слабостта на доказателствата, говорещи в подкрепа на тезата за неговото малолетие.
От пръв поглед се вижда, че каквито и разсъждения да се правят, основното внимание трябва да бъде насочено към доказателствената стойност на надписа, защото той представлява гръбнакът на цялата теза и без него всички други аргументи са лесно уязвими. Освен несвързаността между първото изречение и долния текст, друга важна причина, поради която четенето му поражда съмнения у изследователите, е именно тяхната категорична убеденост в малолетието на Маламир. Получава се омагьосан кръг, в който заради гледището, че Маламир е малолетен не се обръща внимание на свидетелството, че той помни дядо си и това дава допълнителен аргумент, че надписът е несвързан, а оттам - четенето неправилно. Ето защо трябва да се потърси обяснение, което да помогне да се свържат приемливо двете части на текста.
Като се има предвид, че самият надпис е запазен върху колона от сиенит, сполия от някой античен градеж, може да се предположи, че думите τα `‘εργα τουτα. се отнасят за самата колона, която може да е била намерена заедно с други подобни на нея при някоя разходка на дядото и внука из остатъците от антични селища в Североизточна България. Такова предположение веднага може да определи възрастта на Маламир до 5 - 6 години при намирането на изделията, защото най-правдоподобно е владетелят да е починал на около 30 години, т. е. роден е към 805/6 г., за да може, от една страна да помни добре дядо си, а от друга да си отиде от този свят в млада възраст, както пише в историческия извор. Петрологичният анализ на колоната може да покаже откъде е взет каменният материал, но при повече късмет и къде е била намерена, защото сиенитът от всеки един район съдържа специфични минерални примеси и резултатът може да бъде съпоставен със състава на други сиенитни артефакти.
Обикновено се приема, че под “тези произведения” се имат предвид статуите на лъв, мечка, змея на водохранилището и други скулптури взети като плячка от българите при опустошението на Св. Мамант след неуспешният атентат срещу кан Крум под стените на Цариград през лятото на 813 г.40 Ако това предположение се приеме, може да се предположи също и че надписът е бил на мястото където са стояли посочените произведения, които вероятно са представлявали нещо като паметен триумф - свидетелство за българските победи. Самата колона също може да е била взета от тези места, защото има достататъчно примери за пренасяне на подобни каменни материали от Тракия в днешна Североизточна България41. Предвид обаче свидетелството, че Маламир е починал “без време”, това предположение има една съществена слабост: за да участва толкова отблизо в оплячкосването и в целият боен поход бъдещият кан трябва да е бил вече по-скоро в юношеска възраст, отколкото в детска. Едно бързо изчисление показва, че в такъв случай при смъртта си в 836/37 г. той е бил около или малко над 40-те, както предполага И. Венедиков, но това, въпреки че не е невъзможно, стои до известна степен в разрез с указанието на Теофилакт Охридски, защото думите “без време” все пак прилягат повече за по-млад човек.
При цялата опасност от свръхинтерпретация на оскъдните данни, може убедено да се заяви, че има достатъчно основания текстът в началото на надписа да се свърже с неговата следваща част и това непременно трябва да се направи във връзка с мястото и обстановката, в която той е бил поставен. Обяснението на В. Бешевлиев, че разминаването в смисъла може да се дължи на грешка на каменоделеца не звучи приемливо, защото, все пак, става въпрос за каменен надпис с летописен характер, който има статут на официален документ и при такова положение не би могло да се очаква изпълнителят на надписа да прояви такава небрежност.
От казаното дотук следва да се направи обобщение, че съществуват достатъчно основания мнението за малолетие или непълнолетие на кан Маламир (което за средновековието е все едно в очите на съвременния човек) да бъде преразгледано, както и отношението към неговата личност и управление. Посочената на това място евентуална възраст на владетеля следва да послужи като основна отправна точка за възрастта на останалите членове на династията и на първо място на неговите наследници Пресиан и Борис. Съпоставянето на нещата, които знаем за техния живот ще помогнат и за допълнително уточняване на възрастта на Маламир и оттам на други членове на династията, което е главното предимството на цялостния поглед върху генеалогичната линия.
Знае се почти с пълна сигурност, че Пресиан е племенник на Маламир. Въпреки това, като се има предвид, че Борис е бил вече достатъчно голям в началото на управлението си, трябва да се приеме, че двамата са близки по възраст. Ето и какви са съображенията, че Борис е напълно порастнал при възкачвнето си на престола:
1. Голямата политическа, дипломатическа и военна активност, проявени още в началото на неговото управление. 2. Борис ² е българският владетел, за който има сведения в продължение на най-много години - 55. Към тях могат да се прибавят не повече от 20 - 25, защото по-голямо число не би звучало достоверно, като се има предвид средната продължителност на живота в онези времена, от друга страна не изглежда вероятно да се прибавят много по-малко, защото така пък ще излезе, че владетелят се е възкачил на трона твърде млад. 3. Предадените от византийските хронисти думи на Теодора, майката на малолетния византийски император Михаил ²²² към българския кан: “Ако ли пък не стане (това) и ти ме победиш, то и в този случай ще те надвия, защото ти ще си победил жена, а не мъж.”42. В. Златарски и В. Гюзелев отнасят този епизод съвсем в самото начало на управлението на Борис ² между 853 и 856 г.43 Едва ли императрица Теодора би използвала подобен аргумент срещу владетеля на българите, ако той е бил в детска или юношеска възраст, и макар че В. Златарски се съмнява в истинността на описания случай44, не би било възможно той да бъде засвидетелстван в работите на толкова различни автори без наличие на конкретно основание за това.
Много съществен за евентуалната възраст на Борис е въпросът кога се е състояла войната със сърбите, в която взел участие неговият син Владимир Расате45. Най-интригуващото събитие в тази война, ключово в случая, е, че българите претърпели пълен крах и в сръбски плен попаднал престолонаследникът заедно с 12 велики боляри. Проблемът с датировката на войната е отдавна известен и от повече от столетие множество автори са я поставяли в различни години от началото на управлението на Борис до 880 г. Тази голяма амплитуда говори сама по себе си за безсилието, в което изпадат изследвачите при опита си да датират войната, за която се съобщава само накратко в съчинението на византийския император Константин Багренородни „За управлението на империята”. Най-добрия познавач на проблема у нас академик В. Гюзелев, на три различни места, съответно в Княз Борис ², История на България, т 2 и История на средновековна България V²² - Х²V в., й дава три различни години – 863, 870, 869. Професор Й. Андреев в книгата си Българските ханове и царе я поставя към 863 г. в главата за Борис и през 870 г. в тази за Владимир Расате. Нашироко върху същствуващата дискусия се спира още В. Златарски, който в своята История на българската държава през средните векове (т. 1, ч. 2, стр. 11, бел. 1), прави обзор на съществуващите мнения. Самият Златарски поставя войната между 854 и 860 г., като възразява на К. Иречек, който правилно я свързва с възрастта на Владимир Расате и я датира по-късно. Основният си довод срещу Иречек Златарски взема от Ф. Шишич (Geschihte d. Kroaten, s 81, amm. 2, цит. по Златарски), която не можах да издиря, но Златарски привежда, че италийския крал Пипин по време на първият си поход срещу аварите през 791 г. бил на 13 г. На това може да се възрази по следния начин: 1. Пипин не е бил престолонаследник, а крал и е действал под закрилата и със съдействието на могъщият си баща - Карл Велики. 2. Рожденната година на Пипин не е сигурно установена, но при всички положения той е роден между 773 и 777 г.46, защото неговият по-малък брат, бъдещият император Лудвиг (Луи) Благочестиви е роден през август 778 г. И понеже не може да се очаква между две раждания да има разлика по малка от 12 месеца, би следвало най-късното време на раждане на Пипин да е месец август 777. Следователно през пролетта или лятотото на 791 г., защото повечето от военните действия през средновековието се водят именно тогава, той или вече е бил навършил 14 години или е щял да ги направи съвсем скоро. Макар това да е формалност, все пак означава доста съществено съмнение по отношение сигурността на аргумента на Ф. Шишич. 3. Летописецът Айнхард свидетелства, че походите срещу аварите са представлявали относително лесни кампании47, така че, при такова положение, дори да е бил в детска възраст Пипин е можел да си позволи участие в тях.
С оглед на това, че Владимир Расате е най-голям син на Борис ², при всички положения в периода 854 - 860 г. той е вече е бил роден, но едва ли е вероятно към края на десетилетието да е бил на повече от 10 - 15 години. Ако се допусне все пак, че Расате е бил десетина години по-голям, веднага трябва да се направят корекции във възрастта на всеки един от представителите на рода в низходящ план, което би нарушило единството на линията и би означавало явно несходство с много от изтъкнатите аргументи. Вече се каза каква е най-подходящата възраст за Маламир и защо всяко нейно завишаване би създало затруднения. Както може да се види по-долу, по подобен начин стоят нещата и при Пресиян. Също така ограничен е ресурсът за прибавяне на много години и при Борис и Крум (виж по-долу), което би направило и двамата твърде стари. Така или иначе точното установяване на годината на раждане на зададените представители на Крумовата династия засега е невъзможно и целта е поставяне на колкото се може по-тесни рамки за времето “от - до”
Авторите, които изследват българската история през втората половина на ²Х век, са категорични, че антихристиянската реакция при управлението на Владимир Расате, е свързана с неговото възпитание в духа на езическите традиции48. Това твърдение не влиза в противоречие с правдоподобността на поставянето на войната със сърбите в по-късно време. Ако престолонаследникът е бил роден в началото на бащиното си управление или малко преди това, то той би имал възможност поне 10 - 12 години да расте в българския езически двор. При поставяне на похода срещу сърбите през 869 - 870 г., както приема В. Гюзелев в по-новите си трудове, това би означавало, че той е бил двадесетинагодишен – възраст много по-приемлива за участие във военна кампания на млад благородник. Сърбите вече са били създавали проблеми на бащата на Борис, Пресиан49, така че едва ли е могло да се очаква българския владетел да ги подцени, като изпрати срещу тях дете. Вземането в плен на 12-те велики боляри също говори за това, че в кампанията е участвал елитна българска войска и аристокрация.
Разглеждането на данните и предположенията за евентуалната възраст на владетелите Маламир и Борис в този порядък е необходимо, защото за Пресиан, чието царуване е между тези на двамата, не се знае почти нищо. Имаме едно категорично известие, че той е баща на Борис. Ако предположим, с оглед на гореизложените доводи и по специално т. 1. от тях, че князът покръстител е починал между 75 и 80 годишен50, то той е роден между 827 и 832 г., от което следва, че рождението на Пресиан трябва да се търси някъде между началото и средата на второто десетилетие на ²Х век. Така излиза, че Пресиан е само няколко години по-млад от чичо си, което е логично както от факта, че когато го наследява вече е имал син, така и от това, че Маламир е най-малък от трима братя, като напълно възможно е между тях да е имало родени и други деца, останали неизвестни за нас. Естествено съществува и възможност Пресиан да е по-възрастен от чичо си, но чисто статистически погледнато това е по-малко вероятно.
Тръгвайки по възходящата линия на рода, като се имат предвид изказаните предположение за времето на раждане на Маламир, Пресиан и Борис, може да се види, че те могат да се свържат доста резултатно с данните, които притежаваме за техните предшественици от Крумовата династия.
Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан са четирима владетели от различни поколения. Да се изредят на престола за период от половин век би било възможно само по два начина - или ако последните трима, (или поне двама от тях), са го заели в детско-юношеска възраст, което се вижда, че е неприемливо, или ако се потърси “резерв” от години, който да се отдаде на първите двама представители на династията Крум и Омуртаг.
За възрастта на Омуртаг не се знае нищо определено. Преди години беше изказано едно предположение, че в началото на управлението си той също е бил малолетен51, авторът на което обаче в последствие го преразгледа и промени цялостно във връзка с данните от Маламировият летопис и известието на Теофилакт Охридски, че Омуртаг е взел участие в Крумовите войни и му е бил определен дял от плячката52. Друго предположение за възрастта на Омуртаг не е правено, но от активната му външна и вътрешна политика, от широкомащабната му строителна дейност, и най-вече от това, че е имал деца и внук, родени още преживе на неговия баща, може да се заключи, че е бил човек в зряла възраст.
Колко годишен е бил Крум при неговата смърт е напълно неизвестно. Произходът му се губи назад във времето, като въз основа на някои косвени данни е изказано предположение, че той произлиза от българите, живеещи в Панония под аварска власт53, което обаче решително се отхвърля от други автори54. Определянето на възрастта на родоначалника на династията, макар и с известна несигурност, е от първостепенно значение за установяването на здрава логическа връзка с тази на останалите нейни представители. И тъй като сигурните опори за това са твърде малко е необходимо изворовите данни да бъдат подложени на внимателен логически анализ.
Цялото управление на кан Крум, кратко по-време, но с голямо значение за историята ни, сочи, че това е човек в разцвета на своята житейска зрялост, който се ръководи от държавническа мъдрост и не предприема необмислени и несвързани ходове. Всичките му действия в посока разширение на границите и централизация на управлението показват, че са подчинени на обща стратегия, която със своята целесъобразност се възприема като пример за подражание от неговите наследници. Непоколебимостта, желязната решимост и твърдостта, проявени при похода на император Никифор ² Геник срещу България, особено много свидетелстват за жизнен и пълководчески опит, които са по-скоро присъщи на стария, огрубял от битките войн, отколкото на решителен и храбър, но неопитен млад мъж. Сведенията за законотворческа дейност, макар и легендарни, също го представят като разумен и прагматичен държавник.
За живота на Крум имаме данни само през времето (802/3 – 814) или всичко 11 - 12 години - твърде недостатъчен период, за да се установи каквото и да било във връзка с поставената задача, при отсъствие на преки свидетелства. Известно основание, че е бил поне на средна възраст има, ако се допусне, че внезапната му смърт се дължи на разрив на сърцето или мозъчен удар - заболявания присъщи за мъж, прехвърлил 40-те години. Различните тълкувания на изследователите, се дължат на това, че в изворите, се откриват податки, както за насилствена, така и за естествена смърт. В най-подробния източник -Scriptor incertus, се казва, че господарят на българите бил заклан от невидима ръка и от устата, ноздрите и ушите му бликнала кръв55. Тези симптоми карат някои автори да твърдят за сакрално цареубийство56, въз основа на други мътни известия за наличието на обичая орендизъм (динамизъм) у българите57. В случая се акцентира повече на първото сведение, че смъртта е причинена от невидима ръка, отколкото на второто, описващо външните прояви - кръвотечение от устата, носа и ушите, които са обяснени с насилие. За да се стигне до смърт с гореказаните симптоми е необходим силен вътрешен напор на кръв, който да скъса ушните мембрани и най-достоверно може да се обясни с високо кръвно налягане и инсулт.
Съпоставянето на информацията от Scriptor incertus със славянския превод на Менология на Василий ²²58, много по-късен и най-вероятно по-несигурен извор, е другият основен мотив, каращ част от изследователите да предпочетат заключението, че Крум е бил убит. В текста се заявява, че господарят на българите бил намразен от поданиците си и удушен с въжета. На пръв поглед сравняването на двата източника дава достатъчно основание да се приеме тезата за насилствена смърт, но при внимателно разглеждане на обстоятелствата е видно, че те си противоречат. При душене с ръце или с примка притокът на кръв от сърцето към мозъка намалява и в такъв случай е невъзможно да се стигне до нейното бликване от устата, ушите и носа. Разнобоят в информацията е факт, който ясно показва че двете сведения не могат да се използват заедно, а трябва да се избира между тях. И понеже вече се спомена, че византийският извор е по-подробен и по близък до времето, нормално е да се предпочете той59, а заедно с това и изводът че българският владетел не е умрял в следствие на насилие. Допълнителен аргумент за това е, че при количествено съпоставяне на двете гледища в българската историография, пребладава това за край, причинен от заболяване с различни определения – мощен кръвоизлив, разрив на сърцето, апоплексия, прилив на кръвта и т. н.
Преценката за цялостното управление на Крум, съпоставена с вероятната естествена смърт от заболяване характерно за по-възрастните хора, прави възможно да се допусне, че българския кан е починал на една сравнително преклонна за времето си възраст, която от изложените данни за неговите наследници следва да се определи на около 60 - 65 години. Това е най-вероятната стойност, като се вземе предвид, че в края на живота си владетелят вече е имал големи внуци и поне един правнук, а от друга страна, той не би могъл да бъде много над активната възраст заради енергичността, с която действа до последния си час. Оттук става ясно, че съответната възраст при възкачване на престола на неговия син Омуртаг трябва да е най-малко 40 и не повече от 50 години.
За да станат по-ясни всички изказани предположения относно най-вероятните годината на раждане и възраст при смъртта на представителите на Крумовата династия, както по горе стана дума, редно е да бъде приложен списък с имената на всички, за които може да се да се изкаже някакво положително мнение, съгласно определените критерии.

1. Крум, роден към средата на V²²² в. - починал на 13 април 814 г. на около 60 - 65 години
2. Омуртаг, роден през първата половина на 70-те години на V²²² в. - починал през 831 г. на около 55 - 60 години
3. Енравота, роден в края на 80-те/началото на 90-те години на V²²² в. - починал в 833/34 г. на около 40 - 45 години60
4. Звиница, роден през първата половина на 90-те години на V²²² в. - починал на неизвестна възраст, най-вероятно по време на управлението на баща си
5. Маламир, роден през първото десетилетие на ²Х в., най-късно през 808 - 809 г. - починал през 836/37 на около 30 - 35 години
6. Пресиан, роден между 810/15 г. - починал през 852 на около 40 години
7. Борис ², роден около 827/832 г. - починал на 2 май 907 на около 75 - 80 години61
8. Владимир Расате, роден в края на 40-те или началото на 50-те години на ²Х век – починал през 893 г. на около 40 - 45 години62
Разбира се, стойностите в предложеният списък са само приблизителни, а не абсолютни, и поради тази причина вероятните години варират, като никъде обаче не е допусната по-голяма вариация от едно десетилетие. Към всяко име биха могли да се прибавят или намалят още по-няколко години, но основната препоръка е това да не става с допускане на по малка разлика между бащи и първородни синове от 18 – 20, в краен случай до 16 години, причините за което бяха вече изтъкнати. Главното в случая, защото е съвършено ясно, че точни изчисления при съществуващите данни не могат да се направят, е да се отхвърли представата за това, че Маламир и Пресиан вземат властта малолетни и да се защити възможността, че и двамата (Маламир с по-голяма сигурност) са родени още при управлението на кан Крум.
Обстоятелство, което затруднява проучване от подобен род, е пълната липса на данни за семейния живот и обичаи на българите. Няма никаква информация относно възрастта, на която обикновено се сключва брак както за мъжете, така и за жените. Българите са познавали многоженството, но е невъзможно да се каже дали право на престолонаследие са придобивали само децата от една жена на кана или всички останали. Аналогиите с народи, сродни с българите, тук не биха свършили работа, защото са твърде спорни, доколкото не е изяснен по-точно произходът на българите и връзките им с тюркската, иранската и други общности, които влияят на бита и семейните традиции. Не много полезни са и паралелите с християнските страни от това време, за които иначе има доста повече данни, но тяхното използване е също толкова несигурно.
Въпросът за изследване генеалогията на Крумовата династия остава открита задача пред българската историография. Нуждата за нейното разрешаване се подсилва и от самото естество на изворите, които излагат събитията в непосредствена връзка с владетелите и така една голяма част от това, което е достигнало като свидетелства за нашето средновековно минало представлява многообразие от различни непълни биографични очерци, дело на чужда ръка. Крумовия род е най-дълго управлявалата по пряка мъжка линия в нашите земи исторически засвидетелствана българска династия през средновековието. Нейните представители стоят начело на страната в продължение на поне 170 години, а ако към това се добави и управлението на Династията на комитопулите, която най-вероятно представлява разклонение на Крумовата63, общото й времетраене надхвърля два века и продължава повече от това на цялата Втора българска държава. В това отношение с нея не могат да се сравняват нито Асеневци, чиято мъжка линия прекъсва още в средата на Х²²² век, нито рода Дуло, чието легендарно начало и евентуално продължение (пак чрез кан Крум) на този етап е твърде трудно доказуемо.
Поради оскъдността на сведенията, цялостно генеалогическо представяне на Крумовата династия, по примера на проф. И. Божилов с фамилията на Асеневци на този етап изглежда трудно осъществимо. Опитите за разрешаване на въпроси от този тип обаче дадват представа за по-дребни детайли от общата възстановка на историческата картина и поради това не бива да бъдат изоставяни. Този подход може да привлече допълнителен научен интерес към времена, за която се смята, че едва ли не всичко известно в изворите е отдавна проучено.
Определянето на приблизителните рождени години на по-голямата част от представителите на династията през периода от кан Крум до княз или кан Владимир Расате се основава главно на съпоставяне и анализ на откъслечните податки в изворите. При разглеждането на отделните представители пред логичният за историческо изследване хронологично изложение беше предпочетено да се започне in medias res - от най-дълго натрупваното заблуждение - малолетието на Маламир, след което в зависимост от наличните данни и аргументи да се премине и към другите представители на династията. Този подход беше избран точно с цел да се наблегне върху съществуването на проблема, както и да се покаже още по-ясно взаимовръзката между членовете на династията.
Българската средновековна история е низ от възходи и падения, които периодично се редуват, но е факт, че извисяването обикновено е нетрайно и е следвано от дълъг период на упадък или застой. Най бляскавите времена - тези на управлението на цар Симеон Велики и цар Иван Асен ²² продължават по няколко десетилетия и не надхвърлят половин век. При внимателно вглеждане ще се установи, че най-сигурното и продължително време на териториално, политическо и военно могъщество на страната ни е деветото столетие. Именно тогава се поставят солидните основи на Симеоновия златен век. Тогава страната закрепва вътрешно и външно до такава степен, че да се приеме християнството, акт който би разрушил суверенитета й, ако беше слаба и без международен авторитет.
Девети век е ключов за историята на цяла средновековна Европа и съществена роля за това има и българската държава. Поради недостатъчно обръщане на внимание на детайлите излиза, че през голяма част от това най-славното и градивно столетие в българската средновековна история, управлението на страната е било в ръцете на непорастнали владетели. Ако направим аналог с това какво се случва в България при наследниците на Иван Асен ²², и то във време, когато нейният основен протвник е далеч по-слаб, защото Никейската държава от средата на Х²²² в. е несъизмерима с военната, икономическа, културна и политическа мощ на Византийската империя от ²Х в. - тогава ще се види най-ясно несъстоятелността на тезата за малолетието на българските владетели. Главният аргумент в нейна полза - че важната роля на кавхан Исбул в управлението на страната по времето на Маламир и Пресиан трябва задължително да бъде свързана с тяхната възраст – може лесно да се отхвърли както от сведенията в изворите, така и посредством елементарни изчисления.
Оспоримостта на изказаната на тези страници хипотеза заедно с изразеното отношение и по други неизяснени въпроси е лесно обяснима и очаквана. Доводите, които могат да им се противопоставят обаче трудно биха имали, дори и тази, доказателствена тежест и по-скоро тяхна движеща сила би била традицията и консерватизмът в научните среди. Все пак, първостепенният резултат от настоящия труд е да се обърне внимание върху поставения проблем, защото колкото повече изследователи направят това, толкова по-голяма ще е вероятността за намиране на неговото най-приемливо и изчерпателно разрешение, което даже да опровергае предложеното тук, несъмнено ще представлява стъпка в правилната посока.






1В. Златарски. История на българската държава през средните векове. т.1. ч. 1., С., 1994, с. 247; Същият. Хан Крум. БИБ, ²²², 1 (1930), с.1
2 В. Златарски. История на българската държава през средните векове. т.1, ч. 1, С., 1994, с. 612 и 624 - 630 (там годината е 972); История на средновековна България V²² - Х²V в. С., 1999, с. 300 - 312
3 Понеже пълният списък на литературата е твърде дълъг и тук той не би могъл да намери място, поместваме само основните автори, от които заедно с В. Златарски най-често се цитира твърдението, както и най-новите изследвания по въпроса: П. Мутафчиев. История на българския народ. С. 1992, с. 113; И. Дуйчев. Българско средновековие. С., 1972 г., с. 200; История на България, т. 2, С., 1981, с.130;, с. 200; В. Гюзелев. Българската средновековна държава (V²² – Х²V в.) – ИПр. ХХХV²², 1981, 3-4, , с. 192; Й. Андреев. Българските ханове и царе. Историко-хронолонологически справочник. В. Т., 1994, с. 29; Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България. С., 1999, с. 141; История на българите от древността до края на ХV² век. С., 2003, с.200; Г. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България. С., 2005, с. 105; Същият. Родова организация на властта в българското ханство – История, Х²²², 4, 2005
4 Вж. например: История на България за 11 клас, Планета - 3, С., 1999, с. 37; История и цивилизация за 11. клас, Анубис, С., 2001, с. 23 и 28; История и цивилизация 11. клас, Кръгозор, С., 2002; История и цивилизация за пети клас, Анубис, С., 2006, с 34; История и цивилизация 5 клас, Сиела софт енд палишинг, В. Т. 2006, с. 44 и мн. др.
5 Енциклопедия България, т. 3., С., 1982, с. 616; Историческа енциклопедия България, С. 2003, с. 192; Й. Андреев, И. Лазаров, П. Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999, с. 226 = Й. Андреев. Българските ханове и царе с. 29; История на България по дати. Българската хроника. С., 2003, с. 17
6 Хр. Матанов, М. Калфова. История на България за кандидат-студенти. Темите., С., 2002, с. 24; П. Ангелов, Д. Саздов, И. Стоянов. История на България 681 - 1944 г., т. 1. С., 2003, с. 51; П. Панайотов, Българско средновековие. Политическа, икономическа и културна история. В. Т., 2005, с. 76
7Кр. Стоянов. Още за “родоначалието” на хан Крум - Годишник на Археологически музей Пловдив, т. Х, 2001, с. 136 - 137
8 В. Златарски. Посл. съч. с. 202 - 225; История на България, т. 2, с. 120 - 125
9 В. Бешевлиев. Крум и Никифор - Studia Balcanica. С., 1983, с. 17, Същият. Първобългари: история. С., 1984 г. с.
10 В. Златарски. Посл. съч. с. 244 - 246
11 Скриптор инцертус. Цит. по: П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България т. 1., С., 1978, с. 104
12 История на средновековна България V²² - Х²V в., с. 126
13 Писмо ¹ 8 на Патриарх Николай Мистик до цар Симеон - ГИБИ ²V, с. 217 “Но и преди тях аварските племена, от които, нека думите ми никак да не те обиждат, сте издънка и бяхте техни роби и бежанци..”
14 Йосиф Генесий. Царе - ГИБИ ²V, с. 334 “А предводителят на българите [Борис, б. а.] по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправял към ромеите враждебни думи, като ги заплашвал с нападение.”
15 Ст. Рънсиман. История на Първото българско царство. С., 1993, с. 56; П. С. Цветанов. България и Балканите от древността до наши дни. В. 1998, с. 83 - 84; O. Pritsak Die bulgarische Furstenliste und die Sprache der Protobulgarien. Wiesbaden, 1955, p. 48 - 49; Ст. Станилов. Българската монархия през средните векове. С., 2003, с. 10
16 Чудесата на св. Димитър Солунски - ГИБИ ²², с. 158; Теофан Изповедник. Хроника - ГИБИ ²²², с. 261
17 Н. Станишев. Кратка история на българите. С., 1942, с 73; П. Добрев. За държавата и властта. С., 2003, с. 145 - 146
18 Б. Благоева. За произхода на цар Самуил - ИПр. ХХ²², 1966, 2, с. 79 - 95; И. Дуйчев. Българско средновековие, с. 192 - 202; В. Гюзелев. Българската средновековна държава (V²² – Х²V в.) – ИПр. ХХХV²², 1981, 3-4, , с. 192;
19 И. Венедиков. Прабългарите и християнството. Ст. Загора, 1998, е първото изследване, в което категорично се отстоява позицията, че Маламир и Пресиан са били напълно порастнали по времето, когато заемат властта. Авторът прави преглед и на данните, които могат да послужат за определяне възрастта на други членове на династията - Омуртаг, двамата му по-големи синове, Борис и Владимир Расате стигайки доизводи, доста близки до тези, които ще бъдат направени тук. В неговата работа обаче е по-слабо застъпен цялостният поглед върху представителите на династията, който на това място е изведен на преден план, а и в изложението липсва становище за възрастта на първият представител на родовата линия - кан Крум. Освен това, като се има предвид, че И. Венедиков прави своите наблюдения някак между другото и набляга върху тях само доколкото да подкрепи тезата на изследването си, не е чудно, че в научните среди не беше обърнато внимание на неговото виждане. Всичко това, както и някои разлики, които могат да се видят при съпоставка на работата на вече покойният автор с настоящото изследване, посветено специално на проблема, доведе и до неговото написване; П. Ников. Кавхан Исбул - Сборник в чест на проф. Васил Н. Златарски, С., 1925, с. 216, прави странното заключение, щом Омуртаг е царувал само 16 г., а баща му още по малко, следователно са умрели на “не твърде висока възраст”, което е по-скоро свидетелство за обратното, защото е много по-вероятно един владетел да управлява, да речем, 40 години, ако се възкачи на престола на 20, отколкото на 50. С тези разсъждения П. Ников подкрепя и виждането, че Маламир е бил малолетен.
20 В. Златарски. Посл съч., с. 335; П. Ников. Посл. съч.; Същият. Хан Омуртаг и кавхан Исбул - БИБ, ²V, 1931, 1, с. 50; П. Мутафчиев. Посл.съч. с. 132; В. Гюзелев. Княз Борис ². С., 1969, с. 33; История на България, т. 2, С., 1981, с.158; Й. Андреев. Българските ханове и царе, с. 44; Р. Рашев. Прабългарите и българското ханство на Дунава. С., 2000, с. 116; История на българите от древността до края на ХV² век., с.211. Г. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България., с. 106
21 Й. Андреев. Българските ханове и царе, с. 46; Кой кой е в средновековна България, с. 175, автор на статията П. Павлов; Г. Николов. Пос. съч.
22. Константин Багренородни. За управлението на империята - ГИБИ V, с. 209
23 J. B.Bury. A History of the Eastern Roman Empire from the Fall of Irene to the accession of Basil I (802 - 867). London 1912, p. 481 - 484; Ст. Рънсиман. Пос. съч. с. ...........
24 В. Златарски. Посл съч., с. 447 - 459
25 История на българите от древността до края на ХV² век. С., 2003, с.2....; Н. Станишев. Кратка история на българите. с. 87
26 История на средновековна България V²² - Х²V в., с. 127; В. Златарски. Посл съч., с. 247; История на България, т. 2, с.130
27 В. Гюзелев. Княз Борис ². с. 466
28 В писмо на патриарх Николай Мистик до българският владетел Симеон велики, ГИБИ ²V, писмо ¹ 25, стр. 283, той го нарича “син на мира”, т. е. роден е през 863 или 864 г. В писмо ¹ 27 в ГИБИ ²V, стр. 289, писано през 923 г. се казва “..., когато сме достигнали шестдесетата година, към която ти вече или се приближаваш, или не се намираш далече, какво трябва да си мислим.” Следователно цар Симеон умира на 63 - 64 години.
29 Предположения за възрастта на тримата владетели: Й. Андреев. Българските ханове и царе, с. 73 - 82
30 Виж бел. ¹ 21
31 Симеон митрополит Варненски. Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български. С., 1931, с. 259; В. Златарски. Посл съч., с. 447 - 459
32 И. Божилов. Фамилията Асеневци. Генеалогия и просопография. С. 1985, ², ¹ 7 и ¹ 8
33 В. Бешевлиев. Първобългарски надписи. С., 1979 г. с. 127
34 Пак там, с. 129
35 История на средновековна България V²² Х²V в. с. 144
36 В. Гюзелев. Княз Борис ². с. 33; П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България т. 1. с. 113
37 Виж. бел. ¹ 34
38 Срв. И. Венедиков. Пос. съч., с. 139
39 Виж. бел. ¹ 33
40 Теофан Изповедник. Хроника - ГИБИ ²²², с. 289; N. Gregoire. Byzantion 9, 1934, p. 773 - 783, цит по В. Бешевлиев, пос. съч. с. 29; И. Венедиков. Пос. съч. с.139
41 Й. Андреев. Българските ханове и царе, с. 36
42 Продължител на Теофан - ГИБИ V, с. 115; Псевдо Симеон - ГИБИ V, с. 174; Й. Зонара. История - ГИБИ V²², с. 170; Скилица - Кедрин. Кратка история - ГИБИ V², с. 236 - 237; виж и бел 14
43 В. Златарски. История на българската държава през средните векове. т.1. ч. 2., С., 1994, с. 2; В. Гюзелев. Княз Борис ². с. 61
44 В. Златарски. Пак там
45 Константин Багренородни. За управлението на империята - ГИБИ V, с. 209
46 От справките, които успях да направя е видно, че за рожденната година на Пипин има разногласия. Понеже проблемът е твърде далеч от поставения тук, задълбочени издирвания в извори и академични издания не съм извършвал, но в Енциклопедия Ларус пише, че Пипин е роден в 777 г., след което, че през 881 г. на пет годишна възраст е коронясан за крал на Италия (sic). В английската версия на електроната енциклопедия на Уикипедия пише, че Пипин е роден през април 773. Ж. Фавие. Карл Велики. С., 2002, с. 167 - 168, съобщава, че Хилдегарде, майката на Пипин ражда 9 деца (две, от които близнаци) за 12 години между 771 и 783 г. Пипин е втори син, а по малките му братя, близнаците Лудвиг и Лотар се раждат през август 778 г. Хилдегарде ражда и пет момичета част, от които поне едно или две между 771 и 777, защото през остатъка от живота си след раждането на близнаците, едва ли би могла да даде живот на пет деца за по малко от пет години. Така че 777 г. е най късната възможна година на раждане на Пипин, но тя изобщо не е сигурна.
47 Айнхард. Животът на Карл Велики, прев. М. Цветанов. Плевен, 1994, с. 30
48 П. Мутафчиев. История на българския народ. с.165; В. Гюзелев. Княз Борис ². с. 462; Й. Андреев. Българските ханове и царе. с. 60
49 В. Златарски. История на българската държава през средните векове. т.1. ч. 1. с. 347;
50 Й. Андреев. Пос. съч. с. 59, прави подобно предположение за възрастта на Борис, че починал на “около 80 годишна възраст”, т. е., че е роден към 827 г. Това обаче не му пречи преди това да твърди, че неговия баща Пресиан е малолетен 10 години по-късно. И. Венедиков. Пос. съч. с. 142, предполага, че Борис е заел престола най-малко двадесет годишен и е роден най-късно в 832 г.
51 Iv. Venedikov. La population Byzantine en Bulgarie au debut du IXe siecle. - BBg, 1, 1962, p. 267 - 268; История на българите от древността до края на ХV² век. с. 207 и 210.
52 И. Венедиков. Пос. съч. с. 100
53П. Мутафчиев. История на българския народ. с. 113; G. Ostrogorsky. Geschichte des Byzantinischen Staats. München, 1963, p. 164; Предположението стои във връзка с това за родствеността на кан Крум с рода Дуло
54 В. Бешевлиев. Крум и Никифор. - St.B., XVII, 1983, с. 17
55 Скриптор инцертус. Цит. по: П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България т. 1., С., 1978, с. 105
56 Й. Андреев. Пос. съч. с. 59
57 В. Бешевлиев. Първобългарите: Бит и култура. С. 1981, с. 68 - 69
58 П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България т. 1., С., 1978, с. 107
59 В. Златарски. Пос. съч. с. 281. Авторът аргументирано доказва защо Скриптор инцертус е по-достоверен източник за смъртта на кан Крум от останалите, които дават сведения за това събитие.
60 В житието на Тивериуполските мъченици на ТеофилактОхридски (вж. бел. ¹ 31) се казва, че Енравота е убит три години преди смъртта на Маламир и понеже последният умира в 836 или 837 г., това е най-вероятното време, за край на живота на големия брат.
61 В. Гюзелев. Княз Борис ². с. 496 - 497; A. Vaillant. Discours contre les Ariens de saint Athanase. S., 1954, p. 6-7.; История на България, т. 2, с. 238
62 А. Милев. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966, с. 129. Това сведение почерпено от Теофилакт Охридски е единственото, което дава сведения за смъртта на Владимир Расате, като годината съвпада с времето на неговото сваляне от власт, така че явно краят на живота му е настъпила наскоро след това.
63 Виж бел. ¹ 18

[Thorn]

Здравей. В българските околоисторически сайтове е почти общоприето, че Крум е от панонските българи. Обаче никъде не мога да намеря аргументацията за тази хипотеза. Дали не можеш да я изложиш накратко.

[d-r V.]

Здравей. В българските околоисторически сайтове е почти общоприето, че Крум е от панонските българи. Обаче никъде не мога да намеря аргументацията за тази хипотеза. Дали не можеш да я изложиш накратко.

Thorn, връщаш ме в ² клас направо. Виж литературата в бележките ¹ 14 и 15 за повече подробности. Иначе накратко - историческите свидетелства, цитирани в бел. 14 сочат някаква връзка, от една страна, между цар Симеон и аварите и, от друга, между неговия баща и кан Аспарух, наречен от Й. Генесий Булгар, но характеризиран по такъв начин, че почти не остава съмнение за кого става дума. Почти сигурно е доказано, че Кубер, който идва с народа си от Панония в Керамисийското поле е един от братята на Аспарух. Тези предположения са съществували още от началото на академичната българска историография, но много сериозно се потвърдиха от разчитането на В. Бешевлиев на някои надписи около Мадарския конник. Така, в края на краищата може да се направи предположението, че Крум е представител на рода Дуло, именно от неговия панонски клон чрез Кубер, ако се вземат под внимание и двата източника, или че просто произлиза оттам, ако се предпочете само известието на Николай Мистик. Косвено свидетелство в подкрепа на това предположение е фактът, че Крум коренно променя традиционната българска външнополитическа линия и се насочва именно към Панония. Тази вероятност обаче не е особено голяма и макар, че видни изследователи като В. Златарски (за него може и да бъркам), П. Мутафчиев, Ст. Рънсиман се изказват в нейна подкрепа, други като В. Бешевлиев я отхвърлят като не особено основателна. Изобщо, като повечето неща в нашата средновековна история - вятър и мъгла. Аз за какво се отказах от нея.

[ISTORIK]

В книгата на Й. Табов "Падането на стара България" идеята е (а ла Фоменко), че България е завладявана веднъж (не си спомням обаче - от турците или от ромеите).

Изворите са копирани едни от други и това дава основание на днешните историци погрешно да приемат, че сме падали два пъти под т.нар. робство. Абе числови еквилибристики (той - Табов - е математик, май е доцент).

В книгата се твърди, че българските (тракийските!) земи са завладяни от древните римляни, а завладяванията на българските земи от византийците и по-късно - от османските турци - повтарят (с други думи и с други имена) нашествието на римляните.

Авторът пише сборници със задаи и тестове по математика. В полето на историята е написал три книги:
- Българи в античния свят (5 лв)
- Антична България (6 лв)
- Падането на стара България (8 лв)

Малко по-конкретно:

http://www.novinar.net/news/d-r-jordan-tabov-balgarite-sa-vaiali-antichni-statui-prez-turskoto-robstvo_Mjg3NjsyOQ==.html

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2008/11/23/bylgari-v-troianskata-voina-iordan-tabov.257776

[pnp5q]

едва ли може да се очаква той да е бил по-млад от племенника си Пресиан или негов връстник

Защо? В условията на многоженство какъв е проблема, например, 50-годишен владетел със синове на по трийсет и кусур (и те - със синове на към 12 г.) да има изтърсак от новата си жена?

[d-r V.]

Защо? В условията на многоженство какъв е проблема, например, 50-годишен владетел със синове на по трийсет и кусур (и те - със синове на към 12 г.) да има изтърсак от новата си жена?

Понеже и аз усетих навремето, че това предположение се обосновава предимно статистически, но далеч не е необоримо от практиката, особено в едно общество на ранна брачност и многоженство, давам доразвитото си разсъждение в една друга моя работа, прочетена като доклад на научна конференция в ПУ през 2009 г. и вероятно вече публикувана някъде из неговите годишници, за което обаче не съм се интересувал. Щом тук има хора, които четат толкова внимателно и откриват и най-слабата аргументация, я пускам цялата. Допълнителното обяснение го маркирам с болд. Ще кажа също така и че въпреки регистрираното многоженство, малкото данни за броя на децата на владетелите от ПБЦ все сочат брой деца, за които е много голяма вероятността да са добити в един брак - т. е. във владетелското семейство многоженството или не е разпространено, или децата само от една съпруга имали наследствени права. Кубрат има трима или петима сина. За Крум се знае, че имал сестра и брат. Омуртаг има трима сина. Сигурно в бързината пропускам нещо. Особено добър аргумент в тази насока е Чивидалското Евангелие, където съвсем скоро след покръстването са записани имената на членовете на семейството на българския владетел Борис. Посочени са двама негови братя, а от други източници знаем, че е имал и сестра. Определено жените не са били на почит в записваната генеалогия тогава, но е факт, че като съпоставим данните от Чивидалското с другото познато за владетелите от езическата епоха, твърдо се откроява модел на еднобрачие, или поне на първостепенност на една съпруга и децата, родени от нея. Още по-интересното е че в Чивидалското евангелие имаме пример и на регистрирано двуженство, защото там са записани двете съпруги на болярина Сондоке. Интересно заварено положение след покръстването. В случая има голяма вероятност да не става въпрос за женитба след овдовяване, защото на друго място в документа, починал член на семейството се нарича "раб божи", и за двете съпруги такова уточнение липсва.
Ето и работата ми, която разширява аргументацията на първата и също поставя интересни въпроси :

Едно предположение за годината на раждане на българския владетел Борис ²

За живота и делото на владетелят покръстил българския народ са изписани респектиращ брой страници в научната, научнопопулярната и художествената литература. От тях се вдъхновяват дейци на изобразителното изкуство – светско и религиозно – в тяхна чест са заснети игрални и документални филми. Денят на свети цар Борис се отбелязва в западноевропейските църковни календари, което го прави единственият български светец, придобил такова признание. Колкото повече години изминават от покръстването на българите, толкова по-големи са възможностите за разглеждане и оценка на това събитие, важността на което е осъзнавана още от съвременниците. Въпреки пълното скъсване с езическото минало обаче има някои податки, че през времето на последните две десетилетия от живота на владетеля не само още има поддръжници на езическата вяра, сред които е неговия син, но и че самият Борис вероятно се е влияел от някои стари традиции, които до известна степен влизали в разрез с християнския канон. Става въпрос за използването на българския календар, който строго погледнато е трябвало да бъде забранен с оглед въвеждането на християнското летоброене. На основата на тези макар и много косвени данни посредством логически наблюдения ще бъде взето отношение по един незасяган досега въпрос – изразяване на предположение за точната година на раждане на владетеля покръстител. Това ще бъде направено във връзка с друг проблем, по който работя вече от няколко години – проучване възрастта на владетелите от Крумовата династия.
Времето на Първото българско царство е почти бяло петно по отношение на генеалогическите изследвания. На тази тематика има посветени малко публикации, и то предимно с цел изясняване на отделни хронологически, фактологически или други въпроси. Главната трудност за това, разбира се, трябва да се търси в липсата на данни, но не по-малка пречка е отсъствието на интерес от страна на изследователите, които предпочитат да се занимават с други проблеми. Тази празнина се явява основна причина за написването на настоящата работа; с нея тя не може да бъде запълнена, но целта е да се насочи интересът към проучването на отделни неустановени подробности от живота на българските владетели и поставянето им във връзка с генеалогичната линия, на която те са представители. Като пример в това отношение в нашата историография и до ден днешен служи изследването на проф. И. Божилов “Фамилията Асеневци. Генеалогия и просопография” (Божилов, 1985).
Освен генеалогични, за времето на Първото българско царство рядкост са и биографичните изследвания върху живота на владетелите или други видни исторически личности. Веднага трябва да се откроят две: за Борис ² на акад. В. Гюзелев (Гюзелев, 1969) и за Симеон Велики на споменатия вече проф. И. Божилов (Божилов, 1983). Те обаче датират от вече няколко десетилетия и продължават да бъдат изолирано явление в българската историография, изследваща тази епоха.
Самите древни българи явно са имали отношение към генеалогията, тъй като в т. нар. Именник на българските ханове изрично е отбелязан родът на всеки един от владетелите. Към това е добавена годината на възшествие и годините на управление или на живот, както е при някои от представителите (Москов, 1988: 24-38) В някои първобългарски надписи, посветени на различни високопоставени хора от обкръжението на кана също се упоменават родовете, към които те принадлежат (Бешевлиев, 1979: 212-219). Византийският интелектуалец Михаил Псел свидетелства, че в по-късно време, в средата на Х² в., когато българската държава вече е загубила независимостта си, българите пазят спомена за рода на своите владетели и допускали да бъдат поведени само от такива хора, които са негова издънка (Псел, 1965: 95-96). Очевидно става въпрос за традиция, а не за изключения, но за съжаление изпълненото ни с метежни събития историческо минало е запазило съвсем малък брой паметници за това.
Как се е наричал родът на владетелите от Крумовата династия, към който принадлежи и Борис ², а вероятно и владетелите от Самуиловата династия, (Сукарев, 2007: 136-137) е неизвестно, но очевидно и владетелят покръстител, и неговите предшественици и потомци са имали достатъчно ясна родова и историческа памет, което е оказвало въздействие и върху обикновените хора.
Както вече беше отбелязано, още преди четири десетилетия на Борис ² беше посветено цялостно историческо изследване от намиращия се тогава в началото на своята научна кариера В. Гюзелев. В този монографичен труд е събран и интерпретиран целият материал, свързан с жизнения и държавническия път на владетеля, така че той не е изгубил актуалността си и днес. Още в началото авторът изследовател отбелязва, че в изворите не се срещат данни за времето отпреди възшествието на владетеля на българския престол (Гюзелев, 1969: 51). В. Гюзелев не отбелязва приблизителното време на раждане на Борис ², но очевидно ползва и съчетава логически косвените данни за това от изворите, защото в края на изследването си, макар и в скоби той определя, че владетелят е починал вероятно на “осемдесетгодишна възраст” (Гюзелев, 1969: 497). На какво обаче авторът основава предположението си не става ясно; ето защо на този въпрос задължително тук трябва да се обърне внимание, още повече че мнението на В. Гюзелев изглежда напълно приемливо.
В продължение на 55 години – от 852 до 907 г. в изворите се среща информация за житейския път на Борис ². Това е време надхвърлящо един средностатистически средновековен човешки живот, но е трудно да се приеме при това положение владетелят да е дошъл на престола още като дете или невъзмъжал юноша. Следователно към тези 55 години трябва да се прибавят поне още 18-20 и така излиза, че той може да е роден най-късно между 832 и 834 г. (Венедиков, 1998: 142). Досега никой изследовател не е поставял под съмнение виждането, че Борис ² е дошъл на власт като пълнолетен и няма никакви основания да се предполага противното. Това лесно се доказва както от голямата му политическа и дипломатическа активност още от началото на управлението, така и от податки в изворите. Теодора, майката на малолетния византийски император Михаил ²²² отправя към българския кан следните думи: “Ако ли пък не стане (това) и ти ме победиш, то и в този случай ще те надвия, защото ти ще си победил жена, а не мъж.” (Генесий, 1961: 334; Продължител на Теофан, 1964: 115; Псевдо Симеон, 1964: 74; Скилица – Кедрин. 1965: 236-237; Зонара, 1968: 170). В. Златарски и В. Гюзелев отнасят този епизод съвсем в самото начало на управлението на Борис ² между 853 и 856 г. Едва ли императрица Теодора би използвала подобен аргумент срещу владетеля на българите, ако той е бил в детска или юношеска възраст, и макар че В. Златарски се съмнява в истинността на описания случай, (Златарски, 1994, Т.²./2: 2) не би било възможно той да бъде засвидетелстван в работите на толкова различни автори без наличие на конкретно основание за това (Сукарев, 2007: 148).
Подобни на становището на В. Гюзелев за евентуалната възраст при смъртта на Борис ² са изказвали и други автори, но рядко някой е правил връзка с това кога се пада рождението на владетеля (Венедиков, 1998: 142; Андреев, 1994: 59; Сукарев, 2007: 150, бел. 52). Едно много смущаващо обстоятелство е, че то е или в годините управление на кан Маламир, ако е роден след 831 г., или на кан Омуртаг, ако е роден преди това (Сукарев, 2007: с. 138-140, 150). В българската историография отдавна се счита, че Маламир е бил малолетен по време на управлението си и е имал за настойник “старият си боил” кавхан Исбул (Златарски, 1994, Т.²./1: 335; Ников, 1925: 216; Ников, 1931: 50; Мутафчиев, 1992: 132; Гюзелев, 1969: 33; История на България, 1981: 158; Андреев, 1994: 44; Рашев, 2000: 116; Николов, 2005: 106). Много трудно обяснимо е как при такова положение племенникът на владетеля, Пресиан вече е имал син, защото, ако се приеме, че той е по-възрастен от чичо си, основателно възниква въпросът какво прави малолетен наследник на престола, при условие че има друг по-възрастен, при това произхождащ от коляното на по-стар брат, какъвто в случая се явява Звиница – баща на Пресиан и по-голям брат на Маламир, вероятно починал преди 831 г.
Обичайна практика беше на тези въпроси да не се обръща внимание. Отделните мнения, посочващи това нелогично положение оставаха встрани. Самият аз направих специално изследване, публикувано в Исторически преглед, където се излага и защитава становището, че както кан Маламир, така и неговият племенник и наследник Пресиан поемат властта напълно пораснали, като раждането на Маламир трябва да се постави през първото десетилетие на ²Х в., а това на Пресиан между 810-815 г. (Сукарев, 2007: 135-155 и по-специално 146, 149-150, 153). Не смятам за нужно да повтарям изложени вече доводи, тъй като по отношение на Борис ², както се каза, съмнения за това, че е бил непълнолетен никога не са били изразявани. Целта на настоящата работа е да се потърси възможност да се ограничи в най-тесни рамки обхватът от години, когато владетелят е бил роден, като се аргументира и предположение за точната му рожденна година.
Вече стана въпрос, че най-късно раждането на Борис ² може да се постави в 834 г. Тази горна граница би могла да се повдигне и с още година-две, но да се отива по-насам във времето ще бъде очевидно проблемно. Кога обаче е най-ранната възможна година, през която да се е появил на бял свят бъдещият покръстител? Като изходна точка отново трябва да се вземе времето на неговата смърт, за датата на която, както е известно, има точна информация (Гюзелев, 1969: 496-497; История на България, 1981: 238). Ако Борис е роден през първата половина на 30-те години на ²Х в., значи смъртта му настъпва между неговата 72 и 77 година. Тази възраст и днес е повече от средната продължителност на живота при мъжете в България, а през онези времена била достигана твърде рядко. Въпреки това далеч не е невъзможно Борис ² даже и да е надхвърлил въпросните години, но въпросът е най-много с колко. Не би било проблем при смъртта си вече бившият владетел да е бил и на 80 години, че и отгоре; горната граница обаче трудно би могла да надвишава числото 85, като колкото повече го приближава, толкова по-малка е вероятността да го достигне. Това става:
1. По чисто статистически причини, защото с напредването на старческата възраст с всяка година се увеличава възможността за настъпване край на живота, особено когато се премине границата на неговата средна продължителност, което при Борис ² се е случило далеч преди това.
2. През 893 г., 14-15 години преди смъртта си, Борис ² е принуден да отстрани от власт своя най-голям син Владимир Расате, който изменя на бащиния завет и прави опит да върне езичеството (Гюзелев, 1969: 461-464). Енергията и решителността, с която действа бившият владетел го описват като човек не в прекалено напреднала възраст. Като аргумент в този смисъл може да се използва и едно известие, че три години по-късно, вече при управлението на Симеон Велики, Борис ² изиграва важна роля за победата над маджарите. В. Гюзелев подчертава, че възрастният владетел (Курсив мой – В. С.) вдъхнал кураж и повдигнал духа на войниците, а не ги е водил в сражението, (Гюзелев, 1969: 484-485) но и при това положение Борис ² едва ли е бил “престарял”, както твърди тогава младият изследовател. Напълно уместно е да се предположи, че към 896 Борис ² все още е нямал 70 години.
3. Към 836-837 г., когато заема престола, кан Пресиан трябва да е бил достатъчно възрастен, за да бъде баща на дете, родено още по време на управлението на неговия чичо Маламир или неговия дядо Омуртаг, но пък и съответно той самият едва ли е роден преди 810 година, (Сукарев, 2007: с. 149-150) което прави много малко вероятно синът му да се е появил на бял свят преди 825 г.
Така излиза, че най-вероятно покръстителят се е родил през периода 825-835, което е най-благоприятното време както да не заеме престола твърде млад, така и за да има твърда ръка и бистър ум, когато сваля от власт своя син Владимир Расате и оглавява борбата срещу маджарите. Как може да се уточни годината му на раждане оттук нататък?
В началото на изложението вече беше отбелязано, че някогашните българи са имали отношение към генеалогията и летоброенето както на различни събития, така и на самия човешки живот. В случая няма значение дали става въпрос за легендарни, или истинни сведения – интересува ни повече отношението, отколкото съдържанието. В изворите, които отразяват схващанията на тогавшните хора по подобни въпроси, е очевиден стремежът по-големи периоди от време да се изразяват с кръгли числа години, кратни на 10 и на 5. В Именник на българските ханове животът на легендарните владетелите, предхождащи историческия спомен на авторите е представен с кръгли числа – Авитохол 300 години, Ирник 150 (Москов, 1988: 19-34). Тази практика се среща и в друг документ – Български апокрифен летопис, (Иванов, 1925: 280-287) макар че за него не би могло да се направи подобна убедителна характеристика (Рашев, 2006: 15-16). Така или иначе десетичната бройна система отдавна се е наложила заради своята практичност и хората до ден днешен предпочитат да закръглят големите периоди от време, останали назад в миналото. Трябва обаче да се има предвид и още нещо: бройната система, с която старите българите изчисляват годините е дванадесетична (Москов, 1988: 60-62). Китайците, от които българите най-вероятно са взаимствали своя календар, (Москов, 1988: 72) обособявали пет дванадесетични цикъла от общо 60 години в по-широк циклов кръг за по-лесно измерване на големите периоди от време. (Москов, 1988: 63-66) И макар че няма данни, които да подкрепят предположението, че българите са използвали по-големия 60-годишен цикъл, те очевидно пазели спомени за важни дати от личния и обществения живот, което вероятно важало с още по-голяма сила за техните владетели. На тази основа може да се предположи, че изравняването на пет 12 годишни цикъла с кръглото число 60 не може да не е правело впечатление на тогавашните българи. Така се съчетавали аристократичната календарна традиция и общочовешката практика на десетично броене.
В историческата литература отдавна се счита за изяснено в общи линии какви са били причините за отказването на Борис ² от престола, (Гюзелев, 1969: 453-459) но няма единно становище за конкретния повод. Той едва ли е бил тежко заболяване, защото, както още В. Гюзелев забелязва, то контрастира с проявената в последствие от владетеля енергия във важни държавнически начинания – детронацията на Владимир Расате, свикването на Преславския събор, отблъскването на маджарите, (Гюзелев, 1969: 455) а и не трябва да се забравя, че след оттеглянето си той продължил да участва в църковно-религиозната и книжовната дейност. Освен това сведенията за тежко заболяване противоречат и на факта, че владетелят остава жив в продължение още на почти 20 години.
Вероятно към възгледа, “че той е съзнал интуитивно своята реализация в живота на българската държава, разбрал е, че е извел подхванатото от него величаво дело на равен път, по който вече и други са можели успешно да го движат,” (Гюзелев, 1969: 457) трябва да се прибави и обстоятелството, че владетелят е навършил години, които са своеобразна психологическа граница за всеки един човешки живот. Той очевидно надхвърлял средната възраст, но едва ли бил “престарял”, както го нарича В. Гюзелев. Каква е била тази възраст и дали може да е сварзана с кръгло число години? Много вероятно е да се предположи, че да. И до днес всяко десетилетие в живота на човека ясно предопределя неговото поведение, дейност и умонастроение. Ако приемем, че Борис е навършил някаква кръгла годишнина във времето на оттеглянето си от престола, коя е най-вероятно да бъде тя?
50 години са твърде малко, счита се че средновековните хора рядко са ги доживявали, но едва ли един здрав 50-годишен мъж от онези векове се е различавал по своите умствени и физически възможности от днешния. Освен това вероятността Борис да е бил роден през 838-9 г. е нищожна: от изобилната изворова база за неговия живот в този смисъл може да се тълкува само един израз на Теофилакт Охридски, който, говорейки за Борис, непосредствено преди приемането на християнството, т. е. в началото на 60-те години на ²Х век, го нарича παῖς – дете, или юноша, както гласи предпочетеният от И. Илиев превод – Ἀλλ’ ὅ γε Βορίσςης καίτοι παῖς – но Борис, макар и юноша (Охридски, 1991: 63). В старогръцкия език обаче тази дума освен като съществително име се използва и като прилагателно със значение млад, (Старогръцко-български речник, 1996: 586; Древнегреческо-русский словарь, 1958: 1219-1220) така че, като се има предвид това, заедно с явното противоречие от всички други данни за живота на българския владетел, по точен е преводът “макар и млад”, вместо “макар и юноша” (Сукарев, 2007: 147, бел. 43 ).
70 години са твърде много. Ако е така, то владетелят наистина е бил престарял – трябва да е умрял към 90-годишен, но това е твърде съмнително, защото при свалянето на Владимир Расате от власт той би бил на цели 74 години, а при войната с маджарите на 78. В такъв случай рождението на баща му Пресиан трябва да се отнесе много по-рано – още в началото на ²Х в., че и преди това, което също е изключително проблемно(Сукарев, 2007: 149).
Предположението, че Борис ² е съчетал оттеглянето си от власт с навършване на 60-годишна възраст по много причини за предпочитане. На първо място, ако раждането на Борис ² бъде поставено през 829 г., то съвпада с периода между 825-835 г., посочен вече като най-подходящ с оглед неговата възраст и тази на кан Пресиан. При положение че последният е роден в края на първото или първите години на второто десетилетие на ²Х в., значи при раждането на сина му е бил 17-20 годишен, което е напълно биологически и хронологически приемливо. Навършването на 60 години и днес се счита за възрастов праг, преминаването на който от една страна доближава човек към времето на старостта, но и същевременно той може да бъде пълноценен в продължение на още много години. Много вероятно изглежда Борис ² да се е оттеглил от властта, когато все още е можел да контролира положението, защото далновиден държавник като него е могъл да предвиди възможността синът му да измени на бащиното управление.
По този начин съчетаването на най-подходящата възраст на владетелят при различни моменти от неговия живот, символното значение на изпълването на шестото десетилетие от човек по принцип, изпълването на 5 циклови кръга от древнобългарския календар, установяването на логична връзка между неговата възраст и тази на баща му, са основание да се предположи, че евентуалната рожденна година на Борис ² е 829 от р. Хр.*
Естествено веднага може да се изкажат основателни възражения за това как е възможно един владетел, доказал с дела своята твърда привързаност към християнството да съблюдава стария езически календар, но обяснението не е толкова трудно. На първо място, колкото и решително да е скъсал Борис Михаил със своето минало, той търси възможността за приемственост между християнството и старите обичаи, за което най-добре свидетелстват отговорите на неговите въпроси към папа Николай ² (Николай ², 1960). Освен това не изглежда ползването на българския календар да е било разглеждано като нещо което е в разрез с новите разбирания, защото в самия владетелски двор се е пазел споменът за него. Датировки по календара на древните българи намираме в приписката донесла до нас датата на смъртта на Борис Михаил, а тя е в едно изцяло християнско по тематика и дух съчинение (Гюзелев, 1969: 496-497; История на България, 1981: 238; Москов, 1988: 107-108). Самият Именник на българските ханове – основният документ, по който се изследва стария български календар е запазен в препис на славянобългарски, направен най-вероятно по времето на Борис ² или Симеон Велики (Рашев, 2006: 4-9). Така че, ако трябва да се предполага защо този календар е бил забравен от следващите поколения, то обяснението се крие по-скоро в изчезването на стария български език и непреведимостта на използваните термини, отколкото в някаква официална забрана от канонически съображения. По всичко изглежда, че родените след покръстването поколения, носители на един изцяло християнски мироглед, са гледали на стария български календар като на своеобразна екзотика и вече в началото на Х век процесът на забравяне на неговото точно използване, когато вече е намалял броят на помнещите времето на езичеството, е бил доста напреднал. С това може да се обясни и например, че в Приписката на Тудор черноризец Доксов годината на покръстването е дадена по стария български календар, защото тя не може да не останала запазена в съзнанието на поколенията, но годината и датата на смъртта на българския владетел, която настъпва четири десетилетия по-късно е вписана според християнските традиции.
Самият Борис ², въпреки делото си, е човек израсъл и възпитан според изискванията на българските езически обичаи и няма нищо невероятно неговата вътрешна нагласа да е била повлияна от тях, още повече че освен за езически български традиции тук става въпрос и за общочовешко отношение към живота и едва ли е в разрез с християнските му убеждения.
***
Доводите в полза на предположението за точната рожденна година на българския владетел не могат да бъдат категорични, но установявяването й в края на 20-те и началото на 30-те години на ²Х в. може да се счита за сигурно. Вместо в учебниците и справочната литература за времето на раждане на Борис ² да не се споменава нищо, то би могло да бъде посочвано по този начин, очевидно съответстващ на историческата истина. Когато може да се изкаже уместно становище по някой неизяснен въпрос от толкова тъмната ни средновековна история, то спокойно може да се използва, докато евентуално не се докаже нещо друго. Изказването на предположение за приблизителната рожденна година на някой владетел, когато липсва сигурно посочване в изворите не би утежнило с нищо изучаването и представянето на историята, а напротив би създало допълнителна систематичност и изграждане на по-добра представа за неговата личност.
Макар и нашата средновековна историческа наука да страда от хроничен недостиг на източници и да са до болка известни големите празноти, покриващи понякога периоди от по няколко десетилетия, необходимо е да се пристъпи към обобщение на всички известни факти за средновековните български владетели, направено на широка основа с различни гледища, спорни въпроси, мнения, теории, извори и илюстративен материал. И това трябва да стане под формата на строго научни издания, а не само в сбита справочно-енциклопедична форма, както се прави напоследък. Този извод се налага от обстоятелството, че дори и при владетелите, за които има доста информация, не винаги се използват всички възможности за проучване на техния живот. Разбира се никое историческо изследване не може да има претенции, че изчерпва някаква тема, най-малкото защото след него идват други поколения с различни виждания и начин на мислене, но, когато е възможно да се поставят всички будещи съмнение въпроси, това трябва да се прави даже и някои да не намерят еднозначен отговор.
В българската средновековна история има доста примери, когато изказани от видни учени хипотези се възприемат повече заради тяхната правдоподобност и авторитета на изследователя, отколкото заради категорични аргументи. Изказаната тук предлага отговор на всички основни въпроси, които могат да се поставят. Нейното главно предимство е, че е структурирана по отношение на генеалогичната линия, на която Борис ² е представител – Крумовата династия, и е съобразена с всички извори, от които може да се извлече информация по въпроса. Насочването на изследователски интерес към рожденните години на българските средновековни владетели (защото по презумпция е ясно, че времето на смъртта е по-добре изяснено, като често се знаят и точните дати) несъмнено би дало положителни резултати. То е необходимо във връзка с цялостното преразглеждане на редица въпроси от българската история за всички епохи, което е в ход от години, но с постепенната нормализация на съвременния живот и създаване на по-благоприятни условия за научно-изследователска дейност навлиза в нов още по-градивен етап.
Източници и изследвания

-Андреев, Й. 1994. Българските ханове и царе. Историко-хронолонологически справочник, Велико Търново.
-Бешевлиев, В. 1979. Първобългарски надписи, София.
-Божилов, И. 1983. Цар Симеон Велики. Златният век на средновековна България, София.
-Божилов, И. 1985. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография, София.
-Венедиков, И. 1998. Прабългарите и християнството, Стара Загора.
-Генесий, Й. 1961. Царе. ГИБИ ²V, София.
-Гюзелев, В. 1969. Княз Борис ². България през втората половина на ²Х век, София.
-Древнегреческо-русский словарь. 1958. Т. ²². Москва.
-Златарски, В. 1994. История на българската държава през средните векове. Фототипно изд. Т. ²./ ч. 1-2, София.
-Зонара, Й. 1968. История. ГИБИ V²², София.
-Иванов, Й. 1925. Богомилски книги и легенди, София.
-История на България, 1981. История на България в четиринадесет тома. Т 2. Първа българска държава, София.
-Москов, М. 1988. Именник на българските ханове. Ново тълкувание, София.
-Мутафчиев, П. 1992. История на българския народ. София.
-Ников, П. 1925. Кавхан Исбул. – В: Сборник в чест на проф. Васил Н. Златарски, София, 195-228.
-Ников, П. 1931. Хан Омортаг и кавхан Исбул. – БИБ, 4, 1931-1932, ¹ 1, 1-55.
-Николай ². 1960. Отговорите на папа Николай ² до допитванията на българите. ЛИБИ ²², София.
-Николов. Г. 2005. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България. София.
-Охридски. Т. 1991. Мъченичеството на 15-те тивериуполски мъченици. ГИБИ ²Х/2, София.
-Продължител на Теофан. 1964. ГИБИ V, София.
-Псевдо Симеон. 1964. ГИБИ V, София.
-Псел, М.1965. Хронография. ГИБИ V², София.
-Рашев, Р. 2000. Прабългарите и българското ханство на Дунава. София.
-Рашев, Р. 2006. Мит и история за началото на българската държавност. – ИПр, 3-4, 3-19.
-Скилица – Кедрин. 1965. Кратка история. ГИБИ V², София
-Старогръцко-български речник. 1996. Трето фототипно издание. София.
-Сукарев, В. 2007. Към изясняване въпроса с малолетието на кан Маламир и предположения за възрастта на други представители на Крумовата династия от ²Х век. – ИПр, 5-6, 135-155.

[T.Jonchev]

Видях, че тук има една стара тема по въпрос, с който съм се занимавал специално, и реших да постна установеното от мен. Това не е 100% публикуваният вариант, защото бележките изискват много обработка, но е достатъчно близък, не по-малко от 95%.

Към изяснявана въпроса с малолетието на кан Маламир и предположения за възрастта на други предствители на Крумовата династия от ²Х век
Исторически преглед – 2007, 5 – 6, с. 136 – 155.

Четох тази статия още навремето и по отношение на въпроса за "малолетието" на Маламир и Пресиян съм напълно съгласен с нея. Изводите ми по проблема са същите, макар че стигнах до тях по малко по-различен начин - по-скоро статистически (ако така може да се каже). Аз се опирам на известието за пленяване на Владимир във войната със сърбите и на родствените връзки в Крумовата фамилия.
Доколкото времето на тази война не е категорично установено, статистическото изследване има варианти, но в никакъв случай Пресиян не би могъл да е малолетен в 836г. За Маламир има някаква такава теоретична възможност, но е доволно минимална. А Борис и според мен е изключено да е роден след 834/5г. По-скоро дори рождението му е през 20-те години на столетието.
Разбира се, всичко това при уговорката, че под "малолетие" разбираме не съвременното понятие, а възрастта, на която лице от мъжки пол в онова време може да бъде войн и да има деца.

[MOHAXA]

Малко е извън темата,но прави впечатление, че Борис,Симеон и Петър доживяват над 60 години!Може да е генетично заложено, но е постижение за времената.
"когато българската държава вече е загубила независимостта си, българите пазят спомена за рода на своите владетели и допускали да бъдат поведени само от такива хора, които са негова издънка "
Тук дали може да се потърси връзка с една друга тема от форума, за произхода на Асеневци?

[gollum]

Малко е извън темата,но прави впечатление, че Борис,Симеон и Петър доживяват над 60 години!Може да е генетично заложено, но е постижение за времената.

Съвсем встрани от темата е, но пък имахме тема точно за това (връзка). За да не се отклоняваме в тази (ако искаш, мога да прехвърля тази забележка там), ще допълня само че не мисля, че е каквото и да е постижение. Образно казано, проблемът е бил в това да преживееш до 20-годишна възраст (голямото отсяване става на няколко етапа горе-долу до тази възраст). Ако минеш този приблизителен предел, вероятността след това да доживееш до 50-60 години е достатъчно висока. Особено пък ако си в горните слоеве на обществото, т.е. можеш да разчиташ на много добри жизнени условия (за времето си), добра храна и прочее. В рамките на средновековието лесно ще намериш примери за хора, доживели до 70 и 80-годишна възраст (че и повече понякога). Не мисля че е въпрос на генетика, а по-скоро на жизнени условия и обстоятелства.

[d-r V.]

Изцяло подкрепям gollum. Факт е обаче, че наистина могат да се потърсят връзки между династиите от ² и ² БЦ. Вярно доста са мъгляви, но има някаква вероятност. Много по-сериозна обаче е възможността да има родство и то близко между Комитопулите и Крумовата династия.Всъщност това си е почти сигурно. Аз лично не знам какъв е шансът да се вземе ДНК проба от костен материал от средновековието. Ако това стане може да се сравнят проба от скелета на цар Самуил и този на Калоян, който ако не е едноименният цар, с голяма вероятност също е член на Асеневата династия (вече съм забравил, но в един от годишниците на НИМ от 90-те г. доста убедително се защитава токава хипотеза - май със севастократор Калоян го идентифицират.) За мен лично обаче е по-интересно защо, след като и логиката, и данните сочат, че Маламир и Пресиан са били достатъчно пораснали при царуванията си, традицията продължава да се изкарват малолетни. Сега се сетих и за друго, което не съм изтъквал в публикацията като пример. Георги Сурсувул е опекун на цар Петър в началото на неговото управление, а владетелят според всички изследователи е роден в самото начало на Х век, т. е. биле не по-малко от 25 годишен. Значи има сигурно регистриран прецедент! Зрялост и попечителство?!

[pnp5q]

Зрялост и попечителство?!

Първо, благодаря за допълнителната статия.

Та - хрумна ми такова нещо относно Маламир - възможно ли е предвид "предателството" на втория брат съвета на боилите да е "подсигурил" държавното управление с дублиране? Или пък "ненавременната му кончина" да подсказва някакво хронично заболяване/недъг? Разбира се, при толкова малко данни това са само добавки към спектъра на хипотезите.

[d-r V.]

[QUOTE=pnp5q;275594]възможно ли е предвид "предателството" на втория брат съвета на боилите да е "подсигурил" държавното управление с дублиране? Или пък "ненавременната му кончина" да подсказва някакво хронично заболяване/недъг? Разбира се, при толкова малко данни това са само добавки към спектъра на хипотезите. [/QUOTВъзможности за хипотези колкото си щеш! Лошото е, че изворите се броят на пръсти (и то на едната ръка) и само по-мъгляво става. Сега се сетих, че аз, понеже от години вече съм в периода от ХV век нататък и не съм следил новите общи и частни издания за средните векове, не мога да кажа дали се е променило нещо. Преди известно време приказвах с Пламен Павлов и той ми каза, че има предвид работите ми за някаква негова книга. Сега гледам, че представи издание на историческа енциклопедия или нещо подобно и се чудя дали не е същата. За съжаление този страхотен ерудит прекалено много се пуска по популяризаторската плоскост и с яд наблюдавам как върви по стъпките на Божидар Димитров! Но какво да се прави? Парите са там, не в академичните изследвания. Поне у нас.
Щях да забравя! Честит празник на всички! Макар все повече да си мисля, че освобождението ни е било ненавременно, ама карай да върви!

[d-r V.]

Тя доста замряла тази тема, гледам, та си отговарям сам, че много ми домъчня за форума, докато беше недостъпен. Преди време бях на представянето на новата книга на Пл. Павлов в Пловдив Историческа енциклопедия за деца. Там и Маламир, и Пресиан ги е посочил като малолетни. Негова си работа, разбира се, но корените на традицията са доволно дълбоки.