От няколко дни един вапрос ми е из главата така като гледам карти на България от 1-во българско царство гледам ,че повече българските владетели се насочвали кам Константинопол (Тракия), Солун(Македония и Бяло Море) към Белград, но не и към Епир, Елада и Пелопонес. Тези земи никога не са били български с изклучение на Епир (При Иван Асен 2). Интересно ми е защо владетелите ни никога не са се интересували за тези земи и даже не са се опитвали да ги превземат (Цар Симеон е правил поход до Коринт, но не е превзел тези територии) и към Пелопонес даже не знам да е имало поход. Защо българите не се интересували от Атина, Коринт и южните територии на Балканите.
Може би защото за тях главната цел била Константинопол и другите земи били на 2-ри план или пък ,защото спред тях да владееш тези тритории трябва да имаш флот.
Вие какво мислите?
Може би защото за тях главната цел била Константинопол и другите земи били на 2-ри план или пък ,защото спред тях да владееш тези тритории трябва да имаш флот.
Вие какво мислите?
), които вероятно биха подкрепили наш'те. От друга страна, можеш да превземеш, но е трудно да задържиш Елада без силен флот, например спартанците и османците, изявени предимно като сухопътни сили ,са имали много проблеми в това отношение (доколкото може да се каже, че османците са силни в мореплаването през 16 век, то преди и след това определно губят палмата на първенството- и съответно Венеция, подкрепена от други западни сили, завзема Пелопонес, Атина, Лепанто итн.). И, каквото и да се говори, не бива да се забравя наличието на силен гръкоезичен елемент в оцелелите от античността градове като Тива, Коринт, Патрас, Атина, който винаги е бил лоялен към Иперията и не би пропуснал всяка удобна възможност да забие нож в гърба на евентуалната българска власт над района. 

Comment