България - Елада. Малко размисъл

[Terror]

От няколко дни един вапрос ми е из главата така като гледам карти на България от 1-во българско царство гледам ,че повече българските владетели се насочвали кам Константинопол (Тракия), Солун(Македония и Бяло Море) към Белград, но не и към Епир, Елада и Пелопонес. Тези земи никога не са били български с изклучение на Епир (При Иван Асен 2). Интересно ми е защо владетелите ни никога не са се интересували за тези земи и даже не са се опитвали да ги превземат (Цар Симеон е правил поход до Коринт, но не е превзел тези територии) и към Пелопонес даже не знам да е имало поход. Защо българите не се интересували от Атина, Коринт и южните територии на Балканите.

Може би защото за тях главната цел била Константинопол и другите земи били на 2-ри план или пък ,защото спред тях да владееш тези тритории трябва да имаш флот.

Вие какво мислите?

[княз Крылов]

Или пък просто не са представлявали интерес. Още по време на римско владичество тези земи западат, тъй като са се държали най-вече на морската търговия и предлагането на образователен ресурс. превръщайки се в част от империята владееща цялого Средиземно море те се пръвръщат само в бряги за никаква външна морска търговия и дума не може да става. Още в началото римските сдружения ги изместват и Елада остава само със "културната" си стойност на средище на античното познание. Тракийските и магкедонските земи от своя страна остават оживен път към константинопол - най-бляскавият град на Стария свят - по този път се съсредоточава търговията, културата, религията - контрола над този път е значил много. докато през каменистата Елада и Спарта не е минавало нищо - само призраци на античното величие - при това разграбени на няколко пъти от римляни и спорадично нахлуващи племена от великото преселение, които поради незнанието на географията са се набутвали в тази клопка.
тези земи така си и остават неразвит регион - дори и сега те само гългаг средства. когато външната средеземноморска търговия отново е придобила смисъл - тоест след крайното оформяне на кралствата в Европа и тяхното израстване след преселението, Гърция вече се е контролирала от Османската империя, която имала свои, много по-удобни портове в района на бивша финикийска държава - от където екзотичните стоки заминавали директно за венеция, Генуа и портовете на Гранадския емират/халифат (там не съм много сигурен) - Гръцките пристанище просто са им били ненужни - критични точки станаха островите насред средиземно море - тъй като плаването по това време отдавна се е откъснало от бреговата ивица - Родос, Крит, Малта, Майорка

[Guy de Mont Ferrand]

Според мен специално по времето на Първото българско царство територията на същинска Елада съвсем не е била от най-привлекателните места за живеене. Всъщност тя и сега не е, а тогава вероятно е била още по-обезлесена- напечен от слънцето камънак, с по една жилава маслина или смокиня на няколко квадратни километра. Имало е и оазиси де . Но според мен липсата на аспирации към Елада е грешка в т.нар. "военностратегическа доктрина" на тогавашните български владетели. Повечето от тях буквално са били обсебени от блясъка на Константинопол, докато превземането на Елада би се извършило много по-лесно, предвид наличието на многобройни, силни и почти независими славянски племена във вътрешността й (известните езерци и милинги в Пелопонес и сагудатите в Тесалия, май имаше някакви и в Епир, но не съм много сигурен- ваюнитите ), които вероятно биха подкрепили наш'те. От друга страна, можеш да превземеш, но е трудно да задържиш Елада без силен флот, например спартанците и османците, изявени предимно като сухопътни сили ,са имали много проблеми в това отношение (доколкото може да се каже, че османците са силни в мореплаването през 16 век, то преди и след това определно губят палмата на първенството- и съответно Венеция, подкрепена от други западни сили, завзема Пелопонес, Атина, Лепанто итн.). И, каквото и да се говори, не бива да се забравя наличието на силен гръкоезичен елемент в оцелелите от античността градове като Тива, Коринт, Патрас, Атина, който винаги е бил лоялен към Иперията и не би пропуснал всяка удобна възможност да забие нож в гърба на евентуалната българска власт над района.

ПП: Има български поход към Пелопонес, споменат в житието на един византийски светец от Патрас (в северозападния край на п-ва), чието име ми убягва...Но, доколкото си спомням, владетелят, който го предвождаше, беше идентифициран с цар Симеон.

[byzantiner]

ПП: Има български поход към Пелопонес, споменат в житието на един византийски светец от Патрас (в северозападния край на п-ва), чието име ми убягва...Но, доколкото си спомням, владетелят, който го предвождаше, беше идентифициран с цар Симеон.

Мисля, че беше Св. Ахил, ама и аз не съм сигурен.

[Alienor d Aquitaine]

Може би защото за тях главната цел била Константинопол и другите земи били на 2-ри план или пък ,защото спред тях да владееш тези тритории трябва да имаш флот.

"Липсата на интерес", ако мога така да те перефразирам, се обеснява със статуквото на КОнстантинопол - той е престолният град (1), свързан с християнската философия (2), под която се развива цялата средновековна култура. Превземането му означава заемане на ръководна позиция в християнския (православен свят), което има смисъл. Елада и Пелопонес не носят тази християно-императорска философия и в този смисъл не привлича българските владетели (пък и не само тях). Кръстоносците също се насочват към Константинопол. Арабите,а по-късно и мюсюлманите не правят изключение.