Бунтът на боилите през IX век

[gollum]

Отделно мисля че България е по-особен случай и тук се е наблягало повече на етноса от колкото на религията.Тъй като българите са били религиозно толеранти, управителите са държели повече на това да бъдеш добър български "гражданин" а не толкова добър християнин.

Хъм, за да приемем подобно мнение за достоверно то се нуждае от някакво подплътяване. Какво е то в този случай?

[T.Jonchev]

Напразно се опитах да ви накарам да вървим в някакъв ред. Нейсе.

Въпреки единодушието на източниците, че бунтът е включвал всички поданици на държавата, аз съм съгласен с Драгомир за ограничения му обхват. Основанията ми:
1.Източниците, които пишат за него, са пристрастни и има смисъл да преувеличават – така много по-добре може да бъде изтъкната силата на кръста (това звучи малко като латиносериал, но средновековните автори използват твърде често именно такива схеми за предаване на събития).
2.Като вземем предвид, че по-обстойно разказващите за бунта източници са западни, ясно е, че сгъстяват боите не на последно място и поради това, че кръщението, срещу което се вдигат тези бунтовници, е извършено от ромеите, а в условията на острата конкуренция по време на Малката схизма (пък и не само тогава) е обясним този камък в “гръцката градина”. Гръцките извори наистина доста смутолевено говорят за този бунт. От друга страна знаем, че ромейските свещеници отказали да приемат покаянието на оцелелите бунтовници.
3.Ако наистина цялата страна се е разбунтувала, владетелят, колкото и да е бил приготвен за такава реакция, не би могъл въобще да потуши бунта.
4.Чисто формално гледано, няма как да приемем, че “всички, които бяха в 10-те комитата, събраха се около двореца му”, както пише Хинкмар Реймски – просто няма място*.

Ето защо аз приемам, че той не е обхванал цялата страна, а само част от нея. Обаче коя?
Прави впечатление, че бунтът е вдигнат много скоро след кръщението на владетеля, но все пак не веднага, защото в папските отговори е казано, че “тия, които били покръстени, се вдигнали с голяма ярост”. Можем ли да смятаме, че бунтът е последвал, след като целият покръстителен процес е бил приключил? Не мисля, защото този процес, осъществяван от една единствена църковна мисия, състояща се от 1 епископ и неизвестен брой свещеници, не би могла да свърши работата скоро – за това са били необходими месеци наред. А изворите свидетелстват, че между персоналното владетелско кръщение и бунта не е минало много време. В такъв случай се налага да приемем, че при вдигането на бунта е била вече покръстена една част от страната и процесът е бил в ход. При това положение е ясно коя е била тази част – очевидно районът около столицата, защото кръщението започва именно от столицата и върви към периферията. Иначе казано – “вътрешната област”. А тя, въпреки започналия процес на етническо микстуриране, е заселена изключително с българско, а не със славянско население. Това заключение несъмнено е логично, защото славянското население със сигурност е по-предразположено към християнството от българското – дори само затова, че бащите и дедите на повечето славяни, които в средата на IX век са поданици на българската държава, са били покръстени много по-рано в качеството им на ромейски поданици. Че не славянски, а български е етническият характер на бунта се вижда и от споменаването на боили като негови водачи – боилите са гръбнака на българската аристокрация.
Тъй че съм съгласен с Драгомир и по въпроса за етническия характер на бунта – разликата ни е, че аз съм доста по-разточителен в аргументирането.

За това какви по-точно боили са взели участие в събитието – по-нататък, след като изразите мнението си по становището дотук.

Към Resavsky: нима действително смяташ, че през IX век някой – Борис, папата или пък друг – се е интересувал от процесите на етническо взаимопроникване и сливане или от ползите, които тези процеси биха принесли на България, осигурявайки й етническата монолитност? Gollum всъщност изрази мнение по това, а аз мога да добавя нещо много по-простичко: никой в тази епоха не разсъждава, не планира и не действа в перспектива, надхвърляща собствения му живот, а най-често перспективата на политическото и др.под. действия е много по-къса. Хайде, да приемем, че владетелите виждат малко по-далеч от останалите хора (но обикновено не действат много по-перспективно), но това не означава, че политиката им се ръководи от магистрални прозрения за бъдещето, а не от прагматичните съображения за настоящето. И когато едно политическо (или друго) действие на средновековен човек принесе огромна полза на общество, държава и пр. (т.е. когато субективното действие има важни обективни последици), ние обявяваме тази личност за гениална, макар че в хода на собствения си живот тя най-често въобще не подозира това си качество. Спомни си как е открит Майсенският порцелан. Днес Бьотгер минава за невероятен талант, но за съвременниците си и сам за себе си той е бил истински неудачник, защото целта му е да добие злато, а не порцелан.

Обясненията на Йордан Вълчев трудно бих могъл да приема (освен по един единствен въпрос) – не толкова понеже той не е специалист, колкото поради фантазността на идеите му – поне по отношение на календара и хронологията.
___________________
* Тук не коментирам възможността, която отваря тълкуването на Йордан Андреев – бунтът да е избухнал в хода на провеждането на “народен събор” в състав от 100 души в столицата. Тази възможност бих разгледал по-нататък при разискванията.

[TzarSamuil]

Е все пак имаме някакъв ред и сякаш постигнахме съгласие по първите два въпроса:
1.Причините са смесени(политически и религиозни).
2.Обхвата е ограничен.

Не съм сигурен обаче че на българските владетели им липсва поглед върху бъдещето.Преки доказателства нямам, обаче начина по който действат и приемствеността издават следването на някаква "мисия".
Централизиране на държавата и сплотяване на народа.Стремеж държавата да бъде не просто спаринг-партньор, а съперник на Византия(военно и културно).

[Guy de Mont Ferrand]

Обяснение за Мал'Омир може да се намери в публикациите на Йордан Вълчев Както и за Селев/Слав

То е едно обяснение, няма що