Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бунтът на боилите през IX век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Бунтът на боилите през IX век

    Ако не се лъжа, такава тема не е разглеждана. Идеята за нея е на Цар Самуил.
    Предлагам да изясним:
    1.Причините за бунта.
    2.Обхвата му.
    3.Състава на бунтовниците.
    4.Времето, в което се е състоял бунтът.
    5.Други въпроси около бунта, към които потребителите биха проявили интерес.

    За разлика от проблема за броя на Аспаруховите българи, за бунта се говори в голям брой източници (макар че това, което те казват, не е чак толкова много като обем информация). Най-подробни данни се съдържат в Бертинските анали и в един от папските отговори по допитванията на българите.
    За начало - малко историография по тези въпроси:
    1.За причините - три основни виждания:
    1.1.Чисто религиозни
    1.2.Чисто политически
    1.3.Смесени

    2.За обхвата - четири мнения:
    2.1.Цялата страна
    2.2.Т.нар. външна област
    2.3.Т.нар. вътрешна област
    2.4.Столицата (народен събор)

    3.За състава - пет становища:
    3.1.Целия народ
    3.2.Част от народа, ръководена от родовата аристокрация
    3.3.Част от народа, ръководена от "прабългарска" аристокрация
    3.4.Само "прабългарска" аристокрация, без народ
    3.5.Славянска аристокрация (мнение на Цар Самуил)

    4.За времето на събитието - две хипотези:
    4.1.Първата половина на 866г.
    4.2.Втората половина или края на 865г.

    #2
    Предлагам да започнем с първия и най-важен / според мен/ въпрос - причините за бунта.Причината всъщност е указана в изворите - "Борис е издал лош закон". Лош закон може да се тълкава доста разширено и свободно - най-вероятно е предприето някакво ограничаване правата на родовата аристокрация.Едва ли факта на приемане на християнството може да се приеме като "лош закон".Но пък и религиозните мотиви в бунта не трябва да се изключват - особено като се има факта,че Борис е подарил оръжието с което е победил въстаниците / дали това не означава,че е взел лично участие в бойни действия?/ на папата.

    Comment


      #3
      Освен, че "Борис е дал лош закон", Зонара отбелязва,че "българите въстанали против своя княз като отстъпник от бащината чест и слава."
      Смятам, че причините за бунта са комплексни. Както каза Ресавски, аристокрация поради ограничаване правата и, а народа поради религиозни причини.
      Бързото потушаване на бунта говори за слабото му разпространение.
      В един от отговорите на папата пише: "...Как сте направили да се покръсти целият ви народ, но как тия, които били покръстени, единодушно въстанали с голяма свирепост против вас, казвайки, че сте им дали лош закон.."
      От тука става ясно, че аристократите въстават след акта на покръстване,
      порадитова Златарски отнася бунта към първата половина на 866г.
      _______________________________________________
      И българин съм не заради твойта слава
      и твойте подвизи и твойта бранна сила,
      а зарад туй, че съм безсилен да забравя
      за ослепелите бойци на Самуила.

      Атанас Далчев

      Comment


        #4
        Съгласен. Впрочем логичната за мен поредност посочих в началния пост.
        Смятам, че причините за бунта са най-вече религиозни и основанията за това ми мнение са такива:
        1.Смяна на религията по заповед (владетелската заповед спокойно може да бъде интерпретирана като закон, след като владетелят е законодател) е нещо безкрайно неприятно, а средновековието е време на истинска религиозност.
        2.Опитът на Владимир да реставрира езичеството (доколкото може да се приемат безусловно данните на Регинон) сочи, че привързаността към него е доста силна дори 30 години по-късно.
        3.Няма как да докажем политически съображения за бунта - опити в тази посока са правени, но резултатите са твърде относителни и спорни. Естествено, без политическа нюансировка едва ли е минало но каква и как изявена - трудно е да се прецени.

        Нека разглеждаме все пак проблемите в някаква поредност. Иначе се получава каша.

        Comment


          #5
          Темата е итересна и с удоволствие ще чета каквото се появи (не вярвам да мога да добавя нещо, защото съм слабо запознат с този период). Пиша за да си позволя да задам един въпрос. Извинявам се, T.Jonchev, че той не е съвсем според така подредената и изящна формулировка на темата (мисля си, че би било само от полза ако по-често теми се започваха по този начин във форума), но все пак донякъде е свързан с общата ситуация, в която се случват разискваните събития.
          Въпросът ми е: има ли някаква информация за разпространеността на християнството сред населението и аристокрацията преди налагането му с владетелски "указ"?
          Основанието ми да го задам е, че ако вземем за пример характеристиките на разпространението на християнството в други подобни случаи, то ще е доста вероятно да предположим някаква вече християницирана група сред населението и е ми е интересно дали има някаква що-годе ясни сведения по въпроса (най-вече за численост и разпределение, колкото и да е относително).

          ПП "Политически мотиви" предполагам се интепретират (доколкото това го има) в светлината на някаква административна или структурна промяна в държавата, насочена към засилване на ролята на владетеля и съответната съпротива на аристокрацията? Макар че в контекста на периода религията винаги е свързана с политиката, т.е. по същество политическите въпорси са и религиозни.

          Comment


            #6
            Да, християнството е имало позиции в страната преди покръстването. Това личи например от:
            - историята на Омуртаговия син Нравота, екзекутиран за привързаност към тази религия (дали само за това - отделен въпрос);
            - факта, че териториалното разширение на България се осъществява най-вече на юг, за сметка на земи и население, което е християнизирано;
            - данните на едно писмо на папата от м.май 864г., в което се говори, че мнозина от българите вече били станали християни.

            Разбира се, не липсват данни и за привързаност към старите религиозни вярвания. И понеже има и от двете, през 50-те години се завихря един суперспор (между Александър Бурмов и Емил Георгиев) около термините "приемане" или "налагане" на християнството, който се изучава в университетите като пример за научно отрицание, гарнирано с оплюване от всякакъв вид. Доста забавно е да се чете (ако старателни студенти не са откъснали страниците, разбира се ).

            Comment


              #7
              Ами темата е интересна.
              Искам да спомена че почти няма византийски източници по въпроса, а български въобще липсват(твърди се че това е така за да не се опетни името на хан/княз Борис.)
              Основно имаме западни източници.Въпросът е до колко може да се вярва на тях.Все пак сме им били малко далече.Освен това при западните летописци се пишат и всякакви легенди(Реймския епископ Хинкмар май дори говори как Борис само с кръст потушил бунта).
              Да видим обаче какво знаем все пак.
              Мисля че сме съгласни за тази част от историята че бунтовниците не се намират вътре в Плиска а идват от провинцията(10 комитати).Според мен те най-вероятни не са искали толкова бунт колкото народен събор.
              Обаче устройството на страната след реформите на Крум и Омуртаг е такова че реално висшата аристокрация се намира в Плиска, тоест тя няма как да отива към Плиска при положение че си е там.Освен това смятам че ако висшата българска аристокрация искаше щеше да организира Велик събор и да свали княз Борис доста по-рано.Мисля че Борис е имал подкрепата за християнизацията на по-голямата част от аристокрацията.нека не подминаваме и сведенията че е имало ханове християни и преди Борис, защо срещу тях няма реакция(Изключвам Енравота защото за него има съмнения, че е попаднал под влиянието на византийски духовник и е кроил планове за преврат).
              Какви може да са въстаниците?Според мен това са или дребни аристократи управители на някои области или славянски аристократи бунтуващи се най-вече по политически причини.
              В този период(800-865) се извършва централизация на държавата и Християнската религия се явява като последен удар по относителната самостоятелност на славянските князе в България.
              Когато Омуртаг въвеждаше своте администартивни реформи, се разбунтуваха Тимочаните именно поради това че техните князе губеха властта си, а упревителите вече биваха назначавани от самия хан.

              Като цяло мисля че самото население е било готово за християнството и надали причината за бунта е религиозна.
              Та по този повод да вметна няколко неща за Омуртаг и Расате.
              Омуртаг-При него има сведения за гонене на Християни но повечето се отнасят за новоприсъединени области, и са гонени предимно византийски чиновници, които после византийските хроникьори правят мъченици.Освен това има гонения сред византийското население край Онгъла(там са изпращани множество пленници).
              При Расате-Той идва на власт 889 и остава до 893.Какво кара Борис през 893 да изелзе от манастира и да свика събор?Защо не го направи опще 890 или 891.
              Според мен това действие е продиктувано от политическата грешка на Расате.През 892 той се ориентира към съюз с Германското кралство, което заплашва да разруши създаденото от Борис, а именно всички съседи на България да са добронамерени(сравнително).Мисля че тази грешка се свиква съборът и се сваля Расате.

              Като цяло съм по-склонен да разглеждам тези проблеми от политическа гледна точка а не религиозна.нашите ханове са били достатъчно хитри и ловки политици и се съмнявам че религията е било от кой знае какво значение освен като средтои за правене на политика.В крайна сметка виждаме нашите как сменят Рим и Константинопол през ПБЦ и ВБЦ без скрупули само гледат от кой имат повече изгода.
              Всичко издава че актът на покръстването е доста добре обмислена стъпка на нашите държавници.България става християнска страна, парира влиянието на Константинопол с новата азбука, избягва възможността българската църква да стане зависима от Константинопол.
              Утвърждава положението с събора от 894 и Византия разбирайки че е изиграна създава повод за война.Пводът е преместването на тръжищата но причините са именно в случващото се в България.Византия вижда че силния враг е на път да стане могъщ съперник(както и се случва)

              Comment


                #8
                Нека обобщим резултати по първия въпрос - приемаме,че бунта е избухнал по смесени причини /религиозни и политически/ със превес на първите.Между другото Йончев защо приемаш,че християнството е било разпространено само в новоприсъединените земи на юг от Балкана през ²Х век?Има сведения например,че през V²²² век е съществувала Дръстърска митрополия - въобще българите като цяло са били известни с религиозна търпимост.

                Comment


                  #9
                  А в момента имаме сведения за съществуване на Доростоло - Червенска митрополия. Интересно какви данни ни дава това за днешния религиозен живот в Червен.

                  Намеквам, че спокойно някой висш византийски поп би могъл гордо да се кичи с древната и престижна някога титла, но да не е стъпвал в “митрополията си”. Нещо като латинските “константинополски императори” които до средата на 14 век са си въобразявали, че по-важното е да имат титлата на такива, пък наличието на Палеолозите в самия град е дребна и несъществена пречка.


                  Все пак ми е интересно какви са сведенията.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #10
                    Предпочитам да заема тази позиция (поне като работна), за да са ясни нещата. Ако не го бях направил, досега вече да се е появил пост за ранното християнство у българите - за Кубрат, за Тервел и пр., а това би отвлякло нещата твърде далеч от темата за бунта.

                    По въпроса за политическите мотиви: както вече писах, основанията да приемем тези мотиви за водещи са слаби, макар че със сигурност е имало И политически мотиви. Цар Самуил ги предпочита, но аз трудно бих могъл да се съглася с него, защото ако тези мотиви произтичаха генерално от провежданата централистична политика на владетелите през първата половина на IX в. то би било логично бунтът да е много по-рано. Каква централизаторска реформа е направил Борис, та да предизвика толкова силно недоволство (все едно у кого - предпочитам засега да не коментирам въпроса за състава просто от съображения за прегледност в темата), каквото не е предизвикал нито Омуртаг, нито Маламир, нито пък Персиян? Единствената промяна при него е покръстването (говоря за времето до бунта). Но, разбира се, никак не изключвам издънките във външната му политика доста да са дразнили мнозина в страната. Ако пък сложим в сметката орендичните вярвания например, може да се допусне, че всичките тези военни загуби на Борис са били преценявани като загуба на оренда, а това е налагало да се вземат мерки. Но това предположение е също свързано с религиозен момент по съществото си.

                    Не е невъзможно да става дума за т.нар. вдовстващ епископ, да. Но дайте да съсредоточим вниманието си върху бунта.

                    Comment


                      #11
                      Само като вметка (или подкрепа за написаното от T.Jonchev) - в никакъв случай не бива да преценяваме тогавашните събития от днешна гледна точка, защото вероятността да сгрешим е твърде голяма, особено що се отнася до религията и вярата и мястото им не само в общестевния живот, но и по-важно в личното възпирятие на света. Според мен е много вероятно всяко действие, включително политическо, да се е възприемало, а следователно преценявало и взимало през призмата на личната вяра и в този смисъл, на религията. Не знам дали можем да имаме някакви основания да възприемаме владетелите или аристокрацията като напълно свободни от религията (или по-точно, мисля че ще е грешка ако го направим).

                      За момента ми се струва, че има поне един спорен момент (т.е. такъв, по който участниците в дискусията изказват различни мнения), та може би ще е добре да се изясни доколкото е възможно. Отнася се до обхвата на бунта и така като гледам имаме мнение, че в него взима участие:

                      1. малка (незначителна) част от ариктокрацията и то по-скоро от нисшата;

                      или

                      2. достатъчно голяма част от аристокрацията (както количествено, така и качествено) изразява недоволство чрез бунт.
                      Last edited by gollum; 11-01-2007, 15:16. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                      Comment


                        #12
                        Ами че приемане на Християнството си е акт на централизация.Така Борис утвърждава власта си(все пак е от Бога поставен).А реакция против централизацията е имало и при Омуртаг.За Пресиан са много оскъдни източниците така че не знаем дали е имало или не.
                        Пък и при него не виждам издънки във външната политика.Човека прекарва всички-и папата и византийците.Византийците само преувеличават походите си в този период, включително и измислиците за чумите, заметрсенията и наводненията.С това целят да засилят правотата на Християнството над езичеството.Всеки народ като тръген да се покръства и незнайно защо бива сполетян от мвсякакви природни бедствия според хроникьоритеи българи и унгарци и датчани..някакси нагласено изглежда.
                        Но иначе се съгласен по първия въпрос, причинте са смесени(въпреки че за мен основно са политически)

                        По втори ми се струва че единственото възможно е "някои части от външната област" при всички други варианти Борис падаше от власт и завършваше ослепен в някоя тъмница

                        По 3 въпрос си изразих мнението, но само едно уточнение, не съм сигурен дали това са няколко славянски князе или обикновени български управители на някоя област.Предполагам едно от двете неща.

                        По 4 въпрос може би първо трябва да си оговорим кога е станало покръстването
                        Според П.Мутафчиев и Г.Бакалов -863-864, Според Златарски -865 според Гюзелев 866

                        Comment


                          #13
                          Ами че приемане на Християнството си е акт на централизация.
                          Не знам дали не е възможно да се подходи и малко по-нюансирано към този въпрос. Една от последиците на приемането на хирстиянството (и въобще на единна универсалистка монотеистична религия) е повишаването на интегритета в социално-културен смисъл. Но това не означава автоматично и повишаване на цетрализираността в администартивен и въобще във вътрешнополитически смисъл. Това донякъде зависи от устройството на църквата и взаимоотношенията й със светската власт.
                          А самото налагане на християнството може да се разглежда както като чисто политически акт, който носи определени дипломатически изгоди, така и като чисто религиозен акт на владетеля (налагане на единствено правилната от лична гледна точка вяра (личността на владетеля е по-същество държавата)). Истината вероятно се намира някъде по средата, но аз лично съм склонен да накланям когато е възможно везните към възприятието, което поставя вярата в центъра.

                          Comment


                            #14
                            gollum написа
                            Не знам дали не е възможно да се подходи и малко по-нюансирано към този въпрос. Една от последиците на приемането на хирстиянството (и въобще на единна универсалистка монотеистична религия) е повишаването на интегритета в социално-културен смисъл. Но това не означава автоматично и повишаване на цетрализираността в администартивен и въобще във вътрешнополитически смисъл. Това донякъде зависи от устройството на църквата и взаимоотношенията й със светската власт.
                            А самото налагане на християнството може да се разглежда както като чисто политически акт, който носи определени дипломатически изгоди, така и като чисто религиозен акт на владетеля (налагане на единствено правилната от лична гледна точка вяра (личността на владетеля е по-същество държавата)). Истината вероятно се намира някъде по средата, но аз лично съм склонен да накланям когато е възможно везните към възприятието, което поставя вярата в центъра.
                            Да прав си.Малко категорично го заявих без да уточня.Имах предвид че актът на Християнизация в България е същевременно акт на централизация.Хода на събитията го подсказва.Процесът е започнал още при Крум.Затова и Борис приема Християнството от "големия враг" Византия.Доктрината на цезаро-папизма(мисля така се казваше) пасва идеално на централизаторксите стремежи на нашите ханове.(естетвено значително по-високата култура на Византия спрямо Западна европа също предопределящ фактор)

                            Comment


                              #15
                              Християнизацията е елемент от централизацията - категорично да. При това доста важен елемент. Смятам, че по този въпрос няма различия и не би могло да има.
                              Защо мисля, че религиозният момент е водещ? Не само заради реалната религиозност, с която се отличава тази епоха, а и поради забележителната (в сравнение с нашето време, но и в сравнение с една Византия например) обществена необразованост и неинформираност. Не са били много хората, които са били в състояние да преценяват (при това перспективно) какви промени ще настъпят в отношенията владетел - останали хора при финала на централистичните процеси, за да реагират именно поради тях. Затова и написах, че ако това бе основното, този бунт щеше да е много по-ранен (не знам за каква съпротива по Омуртагово време говори цар Самуил - аз не съм срещал данни за такава).
                              Обратно - смяната на религията е нещо ясно, недвусмислено и очевадно намесващо се в личния мир на всеки. Направено по заповед, то не може да не предизвика смут и някаква реакция. Каква точно ще бъде тя е въпрос и на други обстоятелства, разбира се.

                              Comment

                              Working...
                              X