Хипотезата за ничията земя както и за "гръцко-латински кондоминиум" трудно може да се приеме.Най - вероятно към момента на изготвяне на този проектодоговор Филиполското дукство / или владение ако предпочитате/ се е намирало във владение на латините /вероятно вече като анклав без връзка с основната територия/ като се е очаквало всеки момент офанзива на Комнин спрямо него.Очаквало се е Филипопол да падне и затова в Константинопол са предпочели да се презастраховат с израза "който и да го владее".
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Битката при Клокотница (опака хипотеза)
Collapse
X
-
Много ми е трудно да си го представя като анклав, Resavsky.
Но постът ти и изразът "който и да го владее" ме предизвикват да пофантазирам малко, като моля потребителите да не приемат прекалено сериозно следната вариация:
В съобщението на Марино Сануто за договора между Иван Асен и регентите от същата тази 1228г. се споменава за това, че българският цар обещал да отвоюва със собствени средства и да върне на латинците земите, които са изгубили на Балканите, но (като изключим обещанието за брака на дъщеря му с Бодуен) не се казва и дума за това каква ще е българската изгода. Не е невъзможно изгодата да е била Филипополското херцогство - но не предадено веднага или заето както Златарски, а само обещано с възможност да бъде придобито в хода на отвоюването на латинските земи.
И тъй като латинците са имали нужда от спешно антикомниново действие, може да са очаквали настъплението на Иван Асен всеки момент (припомням, че и след битката при Клокотница те се стараят да угаждат на българския владетел - може би в очакване да си получат обратно отвоюваните територии съгласно договора от 1228) - а това означавало Филипополското херцогство да мине от ръцете на Комнин в български ръце. Но това можело и да не стане веднага, нито пък в съвсем близко време и оттук изразът "който и да го владее", независимо кой - Комнин или Иван Асен.
Comment
-
Аз бих върнала вниманието към споменатия от Кабалиеро ди Сантьяго надпис на Иван Асен от Асеновата крепост.
"В годъ 6739 (1231), индиктъ 4, от Бога воздвиженый цьрь Асень, блъгаромъ и гръкомъ тажи и дроугимъ странамъ постави Алексь севаста и изгради сей града"
Също да си припомним и Търновския надпис на Иван Асен:
“ + В лято 6738 (т. е. 1230), 3-и индикт. Аз Иван Асен в Христа
Бога верен цар и самодържец на българите, издигнах от
основа и с живопис украсих докрай пречестната тази
църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на
които в дванайсетата година от царуването си, в коя-
то година се изписваше (с живопис) този храм, излязох
на война в Романия (т.е. Тракия) и разбих гръцката войска,
а самият цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките
му боляри. И цялата земя от Одрин и до Драч превзех,
гръцка още арбанашка (т. е. албанска) и сръбска; а пък гра-
довете, които се намират около Цариград, и са-
мия този град владееха франките, но и те се покорява-
ха под ръката на моето царство, понеже нямаха други
цар освен мене, и благодарение на мене те прекарваха
дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него
нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во
веки, амин.”
Comment
-
Ясно е как - но за мен. Посочил съм го в един от първите постове по темата. Болшинството, което не иска да види очевидното, го тълкува по друг начин - бил визирал не точно полесражението, а настъплението си в земите владени от Теодор Комнин след 9 март.
Има и други податки за същото обаче. Напр. у Патриарх Евтимий в житието на Св.Петка: "като намери сгодно време той смело скочи срещу владичеството на нечестивите и покори цялата Македонска област, още и Сяр, заедно с цялата Атонска..." следва изреждане на завоюваните земи.
Или една кратка гръцка хроника, в която четем "и отиде под ония гръцки градове. И излезе василевс Теодор Ласкарис* да защити своите. Него го победи Асен, българският василевс и като плени василевса Теодор, заповяда да го ослепят".
____________
* Тук Теодор Комнин е объркан с Теодор Ласкарис. Но както знаем никой
български цар не е ослепявал ромейски император с такова име, а Иван
Асен - най-малко. Правя това уточнение, защото в друг форум бях
обвинен едва ли не в манипулация във връзка с корекцията на името.
Comment
-
Е, тука вече ме хвана, приятелю - не знам! Във всеки случай едва ли има предвид старата тема Македония, защото тя нито през XIII, нито през XIV век е имала вида, в който я познаваме през IX - XI в. При Комнините темите се надробяват и увеличават броя си. Не мисля, че патриархът е имал предвид Македония от толкова ранно време - едва ли е знаел какво точно е представлявала. Мога да се поразровя обаче около този въпрос в изворите от XIV век и все ще излезе нещо.
Но Филипопол не е бил никога в тема Македония - той е център на тема Тракия. Разбирам какво питаш, обаче никъде не се споменава изрично, че този град е върнат в българските предели през 1230г. - ако имаше такова споменаване, щях да го зная. А мисля, че и кавалерът де Сантяго щеше да го спомене - той се занимава с история на Пловдив. Липсата на подобно известие обаче според мен не означава непременно, че не е станало така, макар само по себе си да не значи също и че е станало. Какво да правиш - дупки в сиренето, както се изразява Хана.
Comment
-
Хана написаМежду другото, веднага след Клокотница център на областта става Боруй - цар Иван Асен мисли областта като Боруйска, който град вероятно би трябвало да бил център и ако тези земи са били в пределите на България преди 1230.
Още кръстоносците на Фридрих Барбароса опустошават Филипопол и областта му, включително Берое. Калоян пък разсипва Филипопол, след оттеглянето на Рение - срива крепостните стени, кулите, дворците и богатите къщи...Oт 1204 до 1230 г. за властта над Филипополското дукство воюват или си съперничат гърци, българи, франки, венецианци и ломбардци. Към 1208 г. областта е опустошена и такава я описва Валансиен. Вероятно м/у 1208 и 20-те г. на XIII в. градът изглежда е повъзстановен от латинците, но едва ли напълно. Войната от 1230 г. най-вероятно е нанесла финален фатален удар в/у икономиката на града и областта. Възможно е поради това Боруйската хора за известен период от време да е заела мястото на този цветущ някога тракийски регионален център (и това да обяснява отсъствието му в Дубровнишката грамота), присъединен след биткат към българското царство. След близо 40 години на интензивни (макар и не постоянни) военни действия (от Третия кръстоносен поход до Клокотница), които сериозно повлияват в/у икономиката, инфраструктурата, ресурсите и защитата на града и областта, рагиона изглежда наистна е бил в сериозен упадък! Възможно е и поради това царят да е поставил Севаст Алексий тъкмо в Станемак, а не в по-големия при това областен град Филипопол. Но са възможни и други интерпретации!Last edited by Caballero de Santiago; 29-11-2006, 18:01.
Comment
-
Във връзка със споменатия от Йончев проектодоговор между Йоан дьо Бриен и бароните в Константинопол ми хрумват няколко интересни мисли относно деспот Алексей Слав.Видно от документа към 1228 г. деспот Слав е жив и управлява владението си в Западните Родопи.Мисля,че това е последното негово споменаване в изворите /не претендирам за точност в този пункт/.Но 1230 г. е твърде близо и е логично да се предположи,че деспотът е доживял до битката при Клокотница.Тогава каква позиция е заел в този война?Мисля,че предвид стратегическото положение на неговото владение и други обстоятелства неутралитет на Алексей Слав е невъзможен.Няма никакви писмени данни кого е подкрепил деспот Слав - Йоан Асен или Теодор Комнин?Но трябва да се има впредвид,че деспот Слав е представен в изключително положителна светлина като лице с огромни заслуги в т.нар.Борилов синодик - който практически е официалната история на Второто българско царство.При цялото ми уважение към личността на деспот Алексей Слав до 1230 г. не виждам кой знае какви негови заслуги към България.Дори напротив - в кръвопролитните войни с латинците в първите години на управлението на цар Борил Алексей - Слав подкрепя латинците.Една негова позиция която граничи с откровено предателство.През 20-те години на Х²²² век също не виждам кой знае колко достойни постъпки на деспот Алексей Слав като същият се изявява основно като лоялен васал на Теодор Комнин.Позволявам си предположа,че във войната от 1230 г.деспот Слав е подкрепил именно Йоан Асен като е спомогнал немалко за победата при Клокотница.С тази промяна в позициите на деспот Слав може да се обясни и лесното завоюване на значителни територии от Йоан Асен - поне част от тях са били подвластни на деспот Слав в непристъпните родопски и пирински крепости.Трябва да се има впредвид,че Йоан Асен е племенник на Слав и между двамата няма личен конфликт/ по всичко личи,че такъв има между Борил и Слав/.Допускам,че е възможно двамата да са се споразумели като деспот Слав е подпомогнал Иоан Асен при Клокотница след което доброволно е присъединил владението си към територията на царството.По този начин деспот Слав е заслужил престижното място което заема в Бориловия синодик - една наистина висока чест.
Comment
-
Да, това е последното му споменаване като жив, напълно си точен. Предположението ти за неговото поведение в 1230г. е напълно допустимо. Неприемливо звучи само доброволното присъединяване на неговото владение към територията на царството - но все пак зависи какво разбираш под това: васалитет (каквито връзки преди има той с Анри и Теодор Комнин) или предаване на управлението над тия земи пряко на владетеля (респективно на назначени от Иван Асен чиновеници). Ако е второто - то просто трябва да се изключи: подобно патриотично и дори алтруистично действие не отговаря нито на реалността, нито на нравите и политическата философия на XIII век. Първото е по-възможно, макар че би останало без опора в източниците.
Всъщност в нашата медиевистика се приема, че в 1230 владенията на Слав са ликвидирани и присъединени, но той самият е кооптиран в търновския двор, титлата му е запазена и дори му е дадена почетна длъжност - "столник царев" (има един златен пръстен с надпис "Слав, столник царев", който се интерпретира по този начин). На мен ми е трудно да повярвам в такова развитие - но това си е мой проблем.
Колкото до това, че Слав присъства в Синодика, не е чудно. Там присъства и Стрез, чийто заслуги (поне от съвременна гледна точка) не са по-големи.
Comment
-
Дори и да е имало споразумение между Слав и Йоан Асен то вероятно е включвало запазване на титлата "деспот" и владенията му макар и в по-ограничена форма на васалитет.Титлата "столник" не ми е много ясна но едва ли Слав ще се откаже от престижната титла "деспот".Георги Атанасов има едно много интересно изследване върху тази титла като приема че тя е почти идентична с титлата "кавкан" от ПБЦ.Според него деспотите са едва ли не съвладетели като в крайна сметка повечето от тях стават царе.Атанасов твърди че е изрично е възприет принципа да няма повече от един деспот по времето на управлението на даден цар като деспотът е със твърде широки правомощия.Това принуждава Иван Александър /също бивш деспот/ в първите години от управлението си въобще да не назначава деспот а след това да назначава такъв само измежду синовете си.
Comment
-
Столникът е всъщност оберкелнер на царя (длъжността е ромейска, естествено, там звучи "трепезес"). Смята се обаче, че по това време длъжността не е функционална, а почетна и се дава на доверени лица, защото да имаш нещо общо с царската чиния е чудесна възможност царят да се разболее.
Разбира се, "столник" е неизмеримо далеч от "деспот" и това е едно от съображенията срещу отъждествяването на Алексий Слав със "Слав, столник царев".
Не познавам изследването на Г.Атанасов, познавам това на Ферянчич. То е старо, но е много добро.
Comment
Comment