Битката при Никопол 1396 г.

[Batko Charly]

Днес, 25/09 е годишнина от битката при Никопол, 1396. Това виждам на първата страница на Уайкипедията - безплатната енциклопедия онлайн (www.wikipedia.org). Освен, че ми беше интересно да видя, че някой ще пише и ще помни за тази битка, още по-интересен беше факта, че България или "българско/български" никъде не се споменават. Искам да запитам, понеже смятам да направя малки корекции в този текст, каква информация бихте предложили като обективно погледнати факти. Би ли трябвало Никопол да се споменава като бивш български град, след като вече е бил паднал под османско владичество? Има ли някакво българско участие в цялата битка, което заслужава да бъде споменато? Има ли целия този поход нещо "българско" в него, има ли някаква "българска причина" или си остава под сянката на Византия, битката между Християни и Мюсюлмани и други различни общо-политически игри за власт и влияние?

Ето и линка за битката:

http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Nicopolis#Names_in_other_languages

Във българската версия на Уикипедията тази статия явно липсва. Колко странно!

[Гост]

Както вече споменах, по-подробно ще пиша за тази битка на моята страница. Засега там в Линкове/Други- можете да намерите статии от някои други сайтове за нея, докато се аз наканя. Така че ще карам по-накратко.

Освен, че ми беше интересно да видя, че някой ще пише и ще помни за тази битка, още по-интересен беше факта, че България или "българско/български" никъде не се споменават.

Същината на битката е, че е конфликт между християни и мюсюлмани. Сигизмунд макар и да не е бил блестящ военачалник е бил отличен организатор. Практически той набира войска от почти цяла Европа - освен основните контингенти от Унгария, Влашко и Бургундия, участват поляци, англичани, немци... Доста пъстър състав. Е, сърбите да речем са на турска страна и тежката им конница нанася решителния удар за турската победа. Въпреки това, като цяло основно се набляга на християни:неверници.
За Страцимир основно се споменава при превземането на Видин - първоначално била оказана съпротива на кръстоносците, но после царят като християнин отворил вратите. Турския гарнизон обаче бил заменен с такъв от кръстоносната армия. По-нататък и другите крепости първоначално оказвали съпротива, но после с помощта на християните отвътре, били завземани. Докато се стигнало до Никопол. Тогава вече наближавала тур. войска и коменданта Доган бей успял да удържи положението. Казват, че като пристигнал, Баязид лично се промъкнал през блокадата и окуражил коменданта. За битката е ясно - Жан дьо Невер изпълнил сценката "Луи дьо Блоа при Одрин(1204)", като последиците били аналогични. Зле екипираната турска войска обаче понесла чудовищни загуби. Затова въпреки че пътя към Унгария бил открит, Баязид не успял да настъпи, а се ограничил само с грабителски набег. След битката като направил тази равносметка, в изблик на ярост едва не избил всички пленници. Така да се каже единствения му по-голям успех е детронирането на цар Иван Страцимир. Хванал го с измама, чрез посредничеството на вече споменатия герой от Никопол - Стефан Лазаревич. Въпреки големите си заслуги, деспота така и не успял да издрънчи от султана Видин и Никопол.

[Batko Charly]

А от това следва ли, че в Никопол няма нищо българско? Не знам само колко време е бил под османско преди тази битка, тва живо ме интересува! До колкото разбирам ще да е бил на Иван Срацимир преди той да го е загубил. А населението със сигурност си е било българско въпреки турския гарнизон. Или греша?

[Warlord]

Иван Срацимир никога не е владеел Никопол, а брат му (но от друга майка) Иван Шишман. Като той дори го е направил втора столица на държавата си. По време на обсадата на Търново Иван Шишман се е бил затворил в Никопол и това е една от последните крепости които падат под османска власт от Търновското царство. Никопол е превзет през 1393 г. малко след Търново, значи са минали три години османска власт над него когато се е състоял Кръстоносният поход.
Българско участие в битката определено има. Първо Иван Срацимир съдейства на унгарските рицари за похода. Той им осигурява свободното преминаване през неговото царство, пуска кръстоносците в столицата Видин и те избиват турският гарнизон в града. След това като вече се е превърнал във васал на маджарския крал няма как да не е подхранил кръстоносната войска със свои хора дори и да не са го задължили, макар да няма преки източници за това. А също и няма как с кръстоносците да не са потеглили мнозина доброволци от българските земи за да се борят срещу омразният поробител. Случаят е аналогичен с опълчението през Освободителната война (1877-1878), като местното население и тогава поема изхранването и осигуряването на кръстоносната войска. Тази битка се води на българска територия(макар и под османско владичество) и от нея зависи съдбата на България и въобще нейното съществуване. Така, че определено в този поход има "нещо българско", а и в самата битка има българско участие.

[Batko Charly]

Мерси!
Значи говорим за как ли не българска столица, 3 години след превземането и. Виж българското участие при обстоятелствата които посочваш е неизбежно, само дето май не фигурира в историческите извори, освен ако някой не изрови нещо. И сърбите разбира се се бият на страната на османлиите... макар и много от наще герои да не падат много по-доло.

Смътно ми се върти едно събитие в главата във връзка с тази битка. Този същия Баязид Йелдъръм (Светкавицата) ли беше, който Тимур разбива и хвърля в клетка? Това е някъде в началото на 1400. Тва ще да ни е било най-големия шанс да обърнем нещата в наша полза, но уви!

[Гост]

През 1395г. Иван Шишман е бил посечен при Никопол. През 1396г най вероятно градът е бил под управлението на неговия син Александър, но подобно на Видин с турски гарнизон. След гражданската война последвала смъртта на Баязид най-вероятно е станало рокадото на Александър със смирненския Джунеид бей. В края на живота си Александър е бил управител на Самсун и загива при размириците на Бьорклюдже Мустафа.

[Warlord]

За самото сражение

Рицарската войска е призована на кръстоносен поход срещу турците от папа Бонифаций ²Х и събрана и организирана от унгарският крал Сигизмунд в стремежа му да спечели слава, богатство и земи на Балканите. 60 000-ната му войска е съставена от йоанити, рицари от Полша, Италия, Испания, Франция и Британия, като към тях се присъединяват отряди на българският цар Иван Срацимир и влашкия княз Мирча Стари. Девизът на рицарите е "Ако небето падне, ще го задържим с нашите копия!". При придвижването си те са подкрепяни и снабдявани от местното българско население.
Тогава Никопол вече е турско владение и рицарите го атакуват, като обсадата му продължава повече от две седмици. Тогава срещу кръстоносците се насочва султан Баязид ². Пренебрегвайки заповедта на краля да не се допускат единични акции, бургундският дук се впуска де преследва спахийската конница. Увлечени, френските рицари попадат под ударите на многобройните еничарски полкове. Те понасят тежки загуби и отстъпват разстройвайки бойният ред на кръстоносната войска. Баязид контраатакува като въвежда в боя и тежката конница на своя васал сръбския деспод Стефан Лазаревич, която нанася много тежки загуби на християните."Настана голямо сражение... та потъмня небесният въздух от множеството стрели и копия подобно на плява, издигната от вятъра. Земята затънтя и екна като от голям шум поради множество копия и щитове и падането на коне и люде" - така описва сражението анонимен български летопис. Унгарските стрелци попадат в обкръжение и панически отстъпват. Сигизмунд също бяга от полесражението спасявайки се с лодка по река Дунав. Почти всички заловени пленници турците обезглавяват направо на самото бойно поле. "Тъй народът, който бе избит през оня ден пред турския султан, навярно възлизаше на десет хиляди човека" - пише Ханс Шилтбергер.
След битката турците нахлуват във Видинското царство и в края на 1396 г. превземат Видин и пленяват цар Иван Срацимир.

[Гост]

При придвижването си те са подкрепяни и снабдявани от местното българско население.

Всъщност са грабили доста по пътя си и когато били разбити, по обратния път им се реванширали.

Те понасят тежки загуби и отстъпват разстройвайки бойният ред на кръстоносната войска.

както вече споменах, Бургундците се спешават, но конете им хукват назад. Останалите помислили, че бургеднците са избити и побягнали.

и в края на 1396 г. превземат Видин и пленяват цар Иван Срацимир.

По-то(но е да се каже завземат, защото са го направили с хитрост, а не със щурм.

[Warlord]

Всъщност са грабили доста по пътя си и когато били разбити, по обратния път им се реванширали.

Така е има сведения, че са разграбвали и осквернявали дори православните храмове, което е будело недоумението и гнева на хората, затова е имало сблъсъци и между кръстоносци и български селяни, които защитавали имуществото си. Всъщност рицарите носят кръста на гърдите и щитовете си само като повод за грабежи, лесно забогатяване и слава. Нищо ново под слънцето.

По-то(но е да се каже завземат, защото са го направили с хитрост, а не със щурм.

По същия начин като Търново и София (залавянето на бан Янука по време на лов). Наистина основните български крепости са завзети с хитрост, но това не оправдава наивността на българските владетели.

както вече споменах, Бургундците се спешават, но конете им хукват назад. Останалите помислили, че бургеднците са избити и побягнали.

От какъв зор са се спешили след като преследват конници, много глупав ход!?? Я кажи повече подробности по случая.

[Frujin Assen]

Помня цитат който звучеше горе долу така ,,султана нападна с 20 000 пехотинци бургундците,но те ги нападнаха и избиха всичките,,.Това добре, обаче фланговете от хървати и власи не издържат натиска и отстъпват така бургундците с които са и другите западняци и краля се оказват обкражени от три страни.

[Warlord]

Фланговете са били съставени от българи и власи, хървати не са участвали в тази битка. Леката конница на турците заедно с голяма част от еничарите изтласква едното крило на християнската войска и огъва бойния й ред, а тежката спахийска конница прави обход от другата страна, като рицарите и стрелците им остават в обкръжение и са принудени да отстъпят по най-бързия начин.

[Frujin Assen]

E не знам,чел съм хървати,а за българи никъде не се споменава.
Все пак посочи автора на това ,може пък аз да бъркам.

[von Danitz]

Хървати не са ли по това време род войска?

[IvoDim]

По онова време, Хърватите не са род войска, а народност.

[Хана]

По онова време, Хърватите не са род войска, а народност.

Както и по всяко друго време, хърватите са си народност. Обаче има една любопитна подробност - по време на опитите на Турция да се закрепи в Австрийско наемни хърватски части са участвали на страната на Австрия после и във френската армия е имало такива кавалерийски части и името име се е използвало и като нарицателно за този вид войска (кроати, кравати, Royal Cravatte). Носили са особена униформа, която била с нещо като шалче на врата и от там идват френската и немската дума за вратовръзка: Crawatte.