“ИМЕННИКЪТ” - български циклов календар и хронология
Причина за пусна тази тема е не само моето лично пристрастие към проблемите на хронологията в българската история през VII – VIII в. и календара на древните българи, както и важното място на тези проблеми в медиевистиката, но и натрупалите се в течение на 150 години всевъзможни мнения по тях, включително някои доволно парадоксални. Съществуването на последните стана възможно най-вече поради изваждането на отделни елементи от календара и хронологията от общия контекст на изворовите данни.
Смятам освен това, че коментарите върху “Именника”, календара и хронологията, правени върху максимално широка помощна изворова и историографска база (каквато ще се опитам да осигуря), ще бъдат интересни и полезни в този форум. И понеже наука може да се прави не само в академичните кабинети, а навсякъде, където има достатъчно компетентност, мисъл и желание за това, отварям темата с очакването, че тя ще предизвика дискусии по редица щекотливи въпроси. Макар че я пускам по двустранна уговорка с Resavsky, надявам се в обсъжданията да се включат мнозина потребители, пристрастни към Българското средновековие – такива не липсват.
Съществените въпроси, които предлагам да се дискутират в темата:
1.Какъв календар е използваният от древните българи – лунен или лунно-слънчев?
2.Каква структура има той?
3.Как – по възможност без грешки – да се извършват хронологическите приравнявания между датировки
по този календар и съвременните?
4.Кои са действителните години според нашата хронологична система, в които са царували владетелите,
включени в “Именника”?
Естествено, в хода на дискусията ще възникнат и немалко други.
I.САМИЯТ ПАМЕТНИК
А.Някои общи бележки
1.Т.нар. “Именник на българските князе” е известен в три късни преписа: Московско-Синодален (от XVIв.),
Погодинов (от XVIв.) и Уваров (XVв.). Първите два са открити и издадени от руския славист А.Попов в неговата сбирка “Обзор хронографов русской редакции” през 1866г. Уваровият препис е известен още от 1894г., но е издаден едва през 1946 от М.Тихомиров. Заглавието си “Именник” паметникът получава от хърватския историк Франьо Рачки в 1870г.)
2.Трите преписа не съдържат съществени различия – затова се счита, че имат общ източник. Има спорове по въпроса кога и на какъв език е бил написан оригиналът. Хипотези:
2.1.За временаписването:
- създаден на няколко части: 1.От началото до обобщението включително; 2.От записа за царуването на Аспарух нататък всеки запис за владетел е бил съставян поотделно след приключването на съответното царуване;
- нацяло в края на VIII – началото на IX век или през Х век. Тази хипотеза е по-логичната, предвид единната редакция на паметника.
2.2.Език:
- на гръцки език с древнобългарски интерполации (календарните изрази);
- на старобългарски език.
3..Съществуват съмнения, че “Именникът” е руски фалшификат, предназначен да “приобщи” казанските и астрахански българи към завоювалата земите им Русия – чрез убеждаването им, че бидейки родствени на дунавските българи, които са християни и говорят славянски език, и самите те са близки на русите. Срещал съм такива твърдения и в историческите форуми. Те обаче са несъстоятелни най-малкото защото:
- Русия завладява Казанското ханство през 1558г. И трите днес известни преписа на “Именника” обаче са
от по-ранно време;
- по-голямата част от данните на “Именника” намират потвърждение в гръцките (Теофан и Никифор) и
латинските (Зигеберт и Алберих) извори, които през XVI век не са известни в Русия. Ако “Именникът” бе фалшификат, той не би могъл да съдържа подобни данни;
- наличието на т.нар. календарни изрази в текста на паметника не отговаря на заявената от привържени-
ците на хипотезата за фалшификация причина за фалшифицирането на документа. Те са останали напълно неразбираеми до началото на ХХ век, което не би било възможно, ако текстът е нарочно съставен, за да упражни политико-културно въздействие.
Б. Новобългарски превод
“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”
________________________
* Буквално: “държаха князуването”.
** Смята се, че формата Есперерих е грешка на преписвача, който е повторил два пъти “ер”.
*** Това е вариативното разчитане, възприето от Ом.Притсак, а след него – от М.Москов. Другото разчитане – “вер ениалем” – е на Микола / Златарски. Според мен първото е по-правилно, затова използвам него.
**** Има две различни тълкувания за “вихтун”: "вихрогон" (като друго име за рода Дуло) и "промяна на династията".
II.ТЪЛКУВАНЕ НА КАЛЕНДАРНИТЕ ИЗРАЗИ
Ако пренебрегнем някои по-ранни догадки по въпроса (напр. тези на Джон Бъри), съществуват два варианта на тълкуване за календарните изрази: на Йозеф Микола и Васил Златарски (класическо, традиционно) и на Петър Добрев. Те се схождат напълно в приемането, че календарните изрази съдържат име на циклова година (първата дума от израза) и на пореден месец (втората). Микола обаче обяснява календарните изрази чрез тюркските езици, а П. Добрев – чрез иранските.
Различие обаче има в схващанията за това какво събитие визира календарният израз и каква връзката му с посочения брой години на царуване. Според класическото схващане календарният израз визира годината и месеца на възшествие на съответния владетел и вписаните години на управлението му следва да се отброяват от тази година нататък. Според по-нови схващания (напр. М.Москов) календарният израз визира годината и месеца на възшествие, но не е задължително вписаните години на управление да се отброяват от нея – това е валидно само за една част от записите.
Всички специалисти приемат, че древните българи използват 12-годишния календарен животински цикъл, с 12 месеца в година, използван и от китайците, а и от други народи в Изтока. Този цикъл включва следните 12 животни, имената на които носят годините в цикъла: мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел (кокошка), куче, глиган (свиня). Широко установено схващане е, че този цикъл е китайски, а останалите прилагащи го в календарната и хронологичната си практика народа са го заимствали от китайците. През последните 20-тина години обаче у нас все по-често се твърди, че цикълът е създаден от древните българи и то в изключително ранно време (според Йорд.Вълчев през 2637г. пр.Хр. той вече бил съвършен, а според Б.Рогев е създаден в началото на V-тото хилядолетие пр.Хр.), а в Китай бил приложен много по-късно.
А.Имена на годините в цикъла и древнобългарските им имена
1.Мишка – според всички специалисти през последното столетие българското име е сомор.
2.Вол – според всички специалисти през последното столетие българското име е шегор.
3.Тигър – според повечето специалисти през последното столетие българското име на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава “вълк”, а не тигър.
4.Заек – според всички специалисти през последното столетие българското име е дван (ш).
5.Дракон – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е верени или кала.
6.Змия – според всички специалисти през последното столетие българското име е дилом.
7.Кон – според по-стари специалисти българското име е възможно да е морин. Според Омелиан Притсак то е именшегор (което приема и М.Москов, а отчасти – и П.Добрев), докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане).
8.Овца – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку.
9.Маймуна – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници.
10.Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох.
11.Куче – според повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. То се споменава не в “Именника”, а в приписката на Тудор Доксов към “Слова на Св.Атанасий Александрийски срещу арианите”. Срещу това тълкуване на записа в приписката енергично възразява Андре Вайян (1930).
12.Глиган (свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс).
Б.Имена на месеците в годината.
Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че годината има 12 месеца (за разлика от Бъри, който напр. говори за 10).
1.Според Микола и Златарски:
- първи: алем
- втори: ?
- трети:вечем
- четвърти: тутом
- пети: бехти (от присписката на Тудор Доксов)
- шести: алтом (алтем)
- седми: читем
- осми: шехтем
- девети: твирем
- десети: ?
- единадесети: ениалем
- дванадесети: ?
2.Според М.Москов:
- първи: ?
- втори: ?
- трети: вечем
- четвърти: тутом
- пети: бехти
- шести: алтом
- седми: читем
- осми: шехтем
- девети: твирем
- десети: ?
- единадесети: ?
- дванадесети: ?
- високосен месец: алем
3.Според П.Добрев:
- първи: алем
- втори: тутом
- трети: читем
- четвърти: твирем
- пети: вечем
- шести: ?
- седми: шехтем
- осми: ?
- девети: ?
- десети: елем
- единадесети: ениалем
- дванадесети (в смисъл "последен"): алтем
Причина за пусна тази тема е не само моето лично пристрастие към проблемите на хронологията в българската история през VII – VIII в. и календара на древните българи, както и важното място на тези проблеми в медиевистиката, но и натрупалите се в течение на 150 години всевъзможни мнения по тях, включително някои доволно парадоксални. Съществуването на последните стана възможно най-вече поради изваждането на отделни елементи от календара и хронологията от общия контекст на изворовите данни.
Смятам освен това, че коментарите върху “Именника”, календара и хронологията, правени върху максимално широка помощна изворова и историографска база (каквато ще се опитам да осигуря), ще бъдат интересни и полезни в този форум. И понеже наука може да се прави не само в академичните кабинети, а навсякъде, където има достатъчно компетентност, мисъл и желание за това, отварям темата с очакването, че тя ще предизвика дискусии по редица щекотливи въпроси. Макар че я пускам по двустранна уговорка с Resavsky, надявам се в обсъжданията да се включат мнозина потребители, пристрастни към Българското средновековие – такива не липсват.
Съществените въпроси, които предлагам да се дискутират в темата:
1.Какъв календар е използваният от древните българи – лунен или лунно-слънчев?
2.Каква структура има той?
3.Как – по възможност без грешки – да се извършват хронологическите приравнявания между датировки
по този календар и съвременните?
4.Кои са действителните години според нашата хронологична система, в които са царували владетелите,
включени в “Именника”?
Естествено, в хода на дискусията ще възникнат и немалко други.
I.САМИЯТ ПАМЕТНИК
А.Някои общи бележки
1.Т.нар. “Именник на българските князе” е известен в три късни преписа: Московско-Синодален (от XVIв.),
Погодинов (от XVIв.) и Уваров (XVв.). Първите два са открити и издадени от руския славист А.Попов в неговата сбирка “Обзор хронографов русской редакции” през 1866г. Уваровият препис е известен още от 1894г., но е издаден едва през 1946 от М.Тихомиров. Заглавието си “Именник” паметникът получава от хърватския историк Франьо Рачки в 1870г.)
2.Трите преписа не съдържат съществени различия – затова се счита, че имат общ източник. Има спорове по въпроса кога и на какъв език е бил написан оригиналът. Хипотези:
2.1.За временаписването:
- създаден на няколко части: 1.От началото до обобщението включително; 2.От записа за царуването на Аспарух нататък всеки запис за владетел е бил съставян поотделно след приключването на съответното царуване;
- нацяло в края на VIII – началото на IX век или през Х век. Тази хипотеза е по-логичната, предвид единната редакция на паметника.
2.2.Език:
- на гръцки език с древнобългарски интерполации (календарните изрази);
- на старобългарски език.
3..Съществуват съмнения, че “Именникът” е руски фалшификат, предназначен да “приобщи” казанските и астрахански българи към завоювалата земите им Русия – чрез убеждаването им, че бидейки родствени на дунавските българи, които са християни и говорят славянски език, и самите те са близки на русите. Срещал съм такива твърдения и в историческите форуми. Те обаче са несъстоятелни най-малкото защото:
- Русия завладява Казанското ханство през 1558г. И трите днес известни преписа на “Именника” обаче са
от по-ранно време;
- по-голямата част от данните на “Именника” намират потвърждение в гръцките (Теофан и Никифор) и
латинските (Зигеберт и Алберих) извори, които през XVI век не са известни в Русия. Ако “Именникът” бе фалшификат, той не би могъл да съдържа подобни данни;
- наличието на т.нар. календарни изрази в текста на паметника не отговаря на заявената от привържени-
ците на хипотезата за фалшификация причина за фалшифицирането на документа. Те са останали напълно неразбираеми до началото на ХХ век, което не би било възможно, ако текстът е нарочно съставен, за да упражни политико-културно въздействие.
Б. Новобългарски превод
“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”
________________________
* Буквално: “държаха князуването”.
** Смята се, че формата Есперерих е грешка на преписвача, който е повторил два пъти “ер”.
*** Това е вариативното разчитане, възприето от Ом.Притсак, а след него – от М.Москов. Другото разчитане – “вер ениалем” – е на Микола / Златарски. Според мен първото е по-правилно, затова използвам него.
**** Има две различни тълкувания за “вихтун”: "вихрогон" (като друго име за рода Дуло) и "промяна на династията".
II.ТЪЛКУВАНЕ НА КАЛЕНДАРНИТЕ ИЗРАЗИ
Ако пренебрегнем някои по-ранни догадки по въпроса (напр. тези на Джон Бъри), съществуват два варианта на тълкуване за календарните изрази: на Йозеф Микола и Васил Златарски (класическо, традиционно) и на Петър Добрев. Те се схождат напълно в приемането, че календарните изрази съдържат име на циклова година (първата дума от израза) и на пореден месец (втората). Микола обаче обяснява календарните изрази чрез тюркските езици, а П. Добрев – чрез иранските.
Различие обаче има в схващанията за това какво събитие визира календарният израз и каква връзката му с посочения брой години на царуване. Според класическото схващане календарният израз визира годината и месеца на възшествие на съответния владетел и вписаните години на управлението му следва да се отброяват от тази година нататък. Според по-нови схващания (напр. М.Москов) календарният израз визира годината и месеца на възшествие, но не е задължително вписаните години на управление да се отброяват от нея – това е валидно само за една част от записите.
Всички специалисти приемат, че древните българи използват 12-годишния календарен животински цикъл, с 12 месеца в година, използван и от китайците, а и от други народи в Изтока. Този цикъл включва следните 12 животни, имената на които носят годините в цикъла: мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел (кокошка), куче, глиган (свиня). Широко установено схващане е, че този цикъл е китайски, а останалите прилагащи го в календарната и хронологичната си практика народа са го заимствали от китайците. През последните 20-тина години обаче у нас все по-често се твърди, че цикълът е създаден от древните българи и то в изключително ранно време (според Йорд.Вълчев през 2637г. пр.Хр. той вече бил съвършен, а според Б.Рогев е създаден в началото на V-тото хилядолетие пр.Хр.), а в Китай бил приложен много по-късно.
А.Имена на годините в цикъла и древнобългарските им имена
1.Мишка – според всички специалисти през последното столетие българското име е сомор.
2.Вол – според всички специалисти през последното столетие българското име е шегор.
3.Тигър – според повечето специалисти през последното столетие българското име на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава “вълк”, а не тигър.
4.Заек – според всички специалисти през последното столетие българското име е дван (ш).
5.Дракон – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е верени или кала.
6.Змия – според всички специалисти през последното столетие българското име е дилом.
7.Кон – според по-стари специалисти българското име е възможно да е морин. Според Омелиан Притсак то е именшегор (което приема и М.Москов, а отчасти – и П.Добрев), докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане).
8.Овца – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку.
9.Маймуна – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници.
10.Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох.
11.Куче – според повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. То се споменава не в “Именника”, а в приписката на Тудор Доксов към “Слова на Св.Атанасий Александрийски срещу арианите”. Срещу това тълкуване на записа в приписката енергично възразява Андре Вайян (1930).
12.Глиган (свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс).
Б.Имена на месеците в годината.
Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че годината има 12 месеца (за разлика от Бъри, който напр. говори за 10).
1.Според Микола и Златарски:
- първи: алем
- втори: ?
- трети:вечем
- четвърти: тутом
- пети: бехти (от присписката на Тудор Доксов)
- шести: алтом (алтем)
- седми: читем
- осми: шехтем
- девети: твирем
- десети: ?
- единадесети: ениалем
- дванадесети: ?
2.Според М.Москов:
- първи: ?
- втори: ?
- трети: вечем
- четвърти: тутом
- пети: бехти
- шести: алтом
- седми: читем
- осми: шехтем
- девети: твирем
- десети: ?
- единадесети: ?
- дванадесети: ?
- високосен месец: алем
3.Според П.Добрев:
- първи: алем
- втори: тутом
- трети: читем
- четвърти: твирем
- пети: вечем
- шести: ?
- седми: шехтем
- осми: ?
- девети: ?
- десети: елем
- единадесети: ениалем
- дванадесети (в смисъл "последен"): алтем
Comment