Съобщение

Collapse
No announcement yet.

"Именникът" - дискусионни въпроси

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    "Именникът" - дискусионни въпроси

    “ИМЕННИКЪТ” - български циклов календар и хронология


    Причина за пусна тази тема е не само моето лично пристрастие към проблемите на хронологията в българската история през VII – VIII в. и календара на древните българи, както и важното място на тези проблеми в медиевистиката, но и натрупалите се в течение на 150 години всевъзможни мнения по тях, включително някои доволно парадоксални. Съществуването на последните стана възможно най-вече поради изваждането на отделни елементи от календара и хронологията от общия контекст на изворовите данни.
    Смятам освен това, че коментарите върху “Именника”, календара и хронологията, правени върху максимално широка помощна изворова и историографска база (каквато ще се опитам да осигуря), ще бъдат интересни и полезни в този форум. И понеже наука може да се прави не само в академичните кабинети, а навсякъде, където има достатъчно компетентност, мисъл и желание за това, отварям темата с очакването, че тя ще предизвика дискусии по редица щекотливи въпроси. Макар че я пускам по двустранна уговорка с Resavsky, надявам се в обсъжданията да се включат мнозина потребители, пристрастни към Българското средновековие – такива не липсват.

    Съществените въпроси, които предлагам да се дискутират в темата:
    1.Какъв календар е използваният от древните българи – лунен или лунно-слънчев?
    2.Каква структура има той?
    3.Как – по възможност без грешки – да се извършват хронологическите приравнявания между датировки
    по този календар и съвременните?
    4.Кои са действителните години според нашата хронологична система, в които са царували владетелите,
    включени в “Именника”?

    Естествено, в хода на дискусията ще възникнат и немалко други.


    I.САМИЯТ ПАМЕТНИК

    А.Някои общи бележки


    1.Т.нар. “Именник на българските князе” е известен в три късни преписа: Московско-Синодален (от XVIв.),
    Погодинов (от XVIв.) и Уваров (XVв.). Първите два са открити и издадени от руския славист А.Попов в неговата сбирка “Обзор хронографов русской редакции” през 1866г. Уваровият препис е известен още от 1894г., но е издаден едва през 1946 от М.Тихомиров. Заглавието си “Именник” паметникът получава от хърватския историк Франьо Рачки в 1870г.)
    2.Трите преписа не съдържат съществени различия – затова се счита, че имат общ източник. Има спорове по въпроса кога и на какъв език е бил написан оригиналът. Хипотези:
    2.1.За временаписването:
    - създаден на няколко части: 1.От началото до обобщението включително; 2.От записа за царуването на Аспарух нататък всеки запис за владетел е бил съставян поотделно след приключването на съответното царуване;
    - нацяло в края на VIII – началото на IX век или през Х век. Тази хипотеза е по-логичната, предвид единната редакция на паметника.
    2.2.Език:
    - на гръцки език с древнобългарски интерполации (календарните изрази);
    - на старобългарски език.
    3..Съществуват съмнения, че “Именникът” е руски фалшификат, предназначен да “приобщи” казанските и астрахански българи към завоювалата земите им Русия – чрез убеждаването им, че бидейки родствени на дунавските българи, които са християни и говорят славянски език, и самите те са близки на русите. Срещал съм такива твърдения и в историческите форуми. Те обаче са несъстоятелни най-малкото защото:
    - Русия завладява Казанското ханство през 1558г. И трите днес известни преписа на “Именника” обаче са
    от по-ранно време;
    - по-голямата част от данните на “Именника” намират потвърждение в гръцките (Теофан и Никифор) и
    латинските (Зигеберт и Алберих) извори, които през XVI век не са известни в Русия. Ако “Именникът” бе фалшификат, той не би могъл да съдържа подобни данни;
    - наличието на т.нар. календарни изрази в текста на паметника не отговаря на заявената от привържени-
    ците на хипотезата за фалшификация причина за фалшифицирането на документа. Те са останали напълно неразбираеми до началото на ХХ век, което не би било възможно, ако текстът е нарочно съставен, за да упражни политико-културно въздействие.


    Б. Новобългарски превод

    Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”



    ________________________
    * Буквално: “държаха князуването”.
    ** Смята се, че формата Есперерих е грешка на преписвача, който е повторил два пъти “ер”.
    *** Това е вариативното разчитане, възприето от Ом.Притсак, а след него – от М.Москов. Другото разчитане – “вер ениалем” – е на Микола / Златарски. Според мен първото е по-правилно, затова използвам него.
    **** Има две различни тълкувания за “вихтун”: "вихрогон" (като друго име за рода Дуло) и "промяна на династията".


    II.ТЪЛКУВАНЕ НА КАЛЕНДАРНИТЕ ИЗРАЗИ

    Ако пренебрегнем някои по-ранни догадки по въпроса (напр. тези на Джон Бъри), съществуват два варианта на тълкуване за календарните изрази: на Йозеф Микола и Васил Златарски (класическо, традиционно) и на Петър Добрев. Те се схождат напълно в приемането, че календарните изрази съдържат име на циклова година (първата дума от израза) и на пореден месец (втората). Микола обаче обяснява календарните изрази чрез тюркските езици, а П. Добрев – чрез иранските.
    Различие обаче има в схващанията за това какво събитие визира календарният израз и каква връзката му с посочения брой години на царуване. Според класическото схващане календарният израз визира годината и месеца на възшествие на съответния владетел и вписаните години на управлението му следва да се отброяват от тази година нататък. Според по-нови схващания (напр. М.Москов) календарният израз визира годината и месеца на възшествие, но не е задължително вписаните години на управление да се отброяват от нея – това е валидно само за една част от записите.
    Всички специалисти приемат, че древните българи използват 12-годишния календарен животински цикъл, с 12 месеца в година, използван и от китайците, а и от други народи в Изтока. Този цикъл включва следните 12 животни, имената на които носят годините в цикъла: мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел (кокошка), куче, глиган (свиня). Широко установено схващане е, че този цикъл е китайски, а останалите прилагащи го в календарната и хронологичната си практика народа са го заимствали от китайците. През последните 20-тина години обаче у нас все по-често се твърди, че цикълът е създаден от древните българи и то в изключително ранно време (според Йорд.Вълчев през 2637г. пр.Хр. той вече бил съвършен, а според Б.Рогев е създаден в началото на V-тото хилядолетие пр.Хр.), а в Китай бил приложен много по-късно.


    А.Имена на годините в цикъла и древнобългарските им имена

    1.Мишка – според всички специалисти през последното столетие българското име е сомор.
    2.Вол – според всички специалисти през последното столетие българското име е шегор.
    3.Тигър – според повечето специалисти през последното столетие българското име на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава “вълк”, а не тигър.
    4.Заек – според всички специалисти през последното столетие българското име е дван (ш).
    5.Дракон – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е верени или кала.
    6.Змия – според всички специалисти през последното столетие българското име е дилом.
    7.Кон – според по-стари специалисти българското име е възможно да е морин. Според Омелиан Притсак то е именшегор (което приема и М.Москов, а отчасти – и П.Добрев), докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане).
    8.Овца – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку.
    9.Маймуна – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници.
    10.Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох.
    11.Куче – според повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. То се споменава не в “Именника”, а в приписката на Тудор Доксов към “Слова на Св.Атанасий Александрийски срещу арианите”. Срещу това тълкуване на записа в приписката енергично възразява Андре Вайян (1930).
    12.Глиган (свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс).

    Б.Имена на месеците в годината.

    Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че годината има 12 месеца (за разлика от Бъри, който напр. говори за 10).

    1.Според Микола и Златарски:
    - първи: алем
    - втори: ?
    - трети:вечем
    - четвърти: тутом
    - пети: бехти (от присписката на Тудор Доксов)
    - шести: алтом (алтем)
    - седми: читем
    - осми: шехтем
    - девети: твирем
    - десети: ?
    - единадесети: ениалем
    - дванадесети: ?

    2.Според М.Москов:
    - първи: ?
    - втори: ?
    - трети: вечем
    - четвърти: тутом
    - пети: бехти
    - шести: алтом
    - седми: читем
    - осми: шехтем
    - девети: твирем
    - десети: ?
    - единадесети: ?
    - дванадесети: ?
    - високосен месец: алем

    3.Според П.Добрев:
    - първи: алем
    - втори: тутом
    - трети: читем
    - четвърти: твирем
    - пети: вечем
    - шести: ?
    - седми: шехтем
    - осми: ?
    - девети: ?
    - десети: елем
    - единадесети: ениалем
    - дванадесети (в смисъл "последен"): алтем
    Last edited by T.Jonchev; 15-11-2006, 09:56.

    #2
    Именника не може да бъде фалшификат поради една единствена причина.В него фигурира годината Шегор Алем. Другото място където е засвидетелствана тази година е Чаталарския надпис на Омуртаг..... открит половин век след публикуването на "Елински и Римски летописец".
    Според мен Вихтун е име на владетел или наместник.Такива Вихрогони и тем подобни са безпочвена измислица.
    Аз бих искала да чуя мнение по въпроса защо от Именника отсъствува Сабин.
    Годините на владетелите не излизат най-вероятно поради първоначална грешка на преписвачите.Така че каквото и да се каже от тук нататък ще са само предположения.
    И накрая да добавя за така наречения безименен владетел царувал след Тервел.За мен си е без никакво съмнение Кормесий.Потвърждение за това намираме и в надписите на Мадара и в летописа на Теофан.

    Comment


      #3
      Има предположение, че Сабин е от славянски произход и за това не е записан в "Именника". Но на какво се основава това незнам.
      <td height="131" width="100%"></td>

      Comment


        #4
        III.ЛУНЕН, ЛУННО-СЛЪНЧЕВ ИЛИ СЛЪНЧЕВ КАЛЕНДАР?

        А.Същност на календарите (накратко от гледна точна на практиката)
        1.Чисто лунните календари работят с календарна продължителност от 295 дни (при година с 10 лунни месеца) или 354 дни (при година с 12 лунни месеца), като на всеки 3 години се вмъква високосен ден. Високосният ден се налага, тъй като в основата на тези календари стои неоменията (новолунието), т.е. календарът е фактически сбор от някакъв брой лунни месеци. Но продължителността на лунния месец е 29,53 денонощия. В календарната практика тези дни се окръгляват като в годината се включват четен брой месеци, от които половината съдържат по 29 дни, а другата половина - по 30 дни. Въпреки това обаче остава разлика, която довежда до постепенно изместване на първия ден от месеца спрямо неоменията. Напр.:
        1.1.При 10-месечен лунен календар:
        5 месеца по 29 денонощия = 145 денонощия
        5 месеца по 30 денонощия = 150 денонощия - общо 295, но
        29,53 денонощия между две неомении по 10 месеца = 295, 3 денонощия в
        една лунна година.
        1.2.При 12-месечен лунен календар:
        6 месеца по 29 денонощия = 174 денонощия
        6 месеца по 30 денонощия = 180 денонощия - общо 354 денонощия, но
        29,53 денонощия между две неомении по 12 месеца = 354,36 денонощия в една лунна година.
        И в двата случая приблизително за 3 години се оформя едно допълнително денонощие (астрономически). За да се избегне разминаването на първата дата от месеца и неоменията, това денонощие се вмъква допълнително в календара като 296-ти или 355-ти пореден календарен ден. Практиката на това вмъкване е различна - в някои от календарите този ден се явява последен, в други се прибавя към края на някой от по-предните месеци.

        2.Лунно-слънчевите календари представляват съчетание между лунни месеци и соларна (слънчева) година. Тъй като продължителността на слънчевата година е приблизително 365,25 денонощия, тя е несъчетаема с лунните месеци, ако непременно трябва да се спази неоменията. Ето защо календарните практики, в които неоменията е основно за календара астрономическо явление, използват схема за приравняване, вмъквайки не просто високосен ден, а цял високосен месец. Почти универсален в това отношение е т.нар. Метонов цикъл (гръцко изобретение, но практикувано независимо от гърците и в Изтока, в т.ч. и в Китай). Той се основава на приблизително еднаквата продължителност на 19 слънчеви години (6 939 календарни дни, включително високосните) и 235 лунни месеци (6 939 календарни дни, включително високосните). Но 235 лунни месеци представляват 19 лунни години (12 х 19 = 108) + още 7 месеца. Тези месеци трябва да се вмъкнат като високосни в 19-годишния цикъл на лунните години, за да се постигне приравняването им със слънчевите. В различните календари това се прави по различен начин.

        3.Чисто слънчевият календар е разновидност на лунно-слънчевия. Той се базира върху продължителността на соларната (слънчевата, "тропичната") година - приблизително 365,25 денонощия - но като наследство от лунните и лунно-слънчевите календарни съдържа и месеци, чиято продължителност е сравнително близка до продължителността на синодичния месец (напр.31 дни при 29,53 за синодичния месец). Основната разлика е, че в слънчевите календари неоменията практически не играе календарна роля. Поради неточната (в брой денонощия) продължителност на слънчевата година, на всеки 4 години в календара се вмъква 1 високосен ден (= 0,25 денонощия х 4).


        Б.Хипотези за българския календар

        1.Чисто лунен - най-сериозният привърженик на тази хипотеза е Васил Златарски. Освен че разглежда календара като лунен, той смята, че в практикуването на 12-годишния цикъл е имало прекъсване в края на т.нар. според него 700-на лунна година: текущият животински цикъл не е изкаран докрая, а от началото на 701-ва л.г. е започнат нов.
        Считайки, че посочените в "Именника" години са лунни, Златарски извършва приравнявания, превръщайки тези години в слънчеви.
        Според Златарски животинският цикъл българите са заимствували от китайците, но са го свързали със своя чисто лунен календар.

        2.Лунно-слънчев - привържениците на тази хипотеза са най-многобройни: като се почне от Л.Базен и Ом.Притсак и се стигне до М.Москов. Последният обаче твърде малко дължи сметка за Метоновия цикъл на приравняване и практически приема, че българската календарна година е слънчева (обикновено той я именува "грегорианска", макар че такава година няма), докато всъщност тя най-вероятно е лунна. Ето защо приравняванията му, когато става дума за периоди от време под 19 години, са неточни.
        Според привържениците на тази хипотеза както календарът, така и животинският 12-годишен цикъл (а според някои от специалистите и 60-годишният цикъл, използван в Китай) българите са заимствали от китайците.

        3.Слънчев - тази хипотеза на основание на вижданията на Д.Съсълов и Б.Рогев лансира Йордан Вълчев. Пак той (поне аз не съм срещал по-ранен автор, който да твърди това) предложи цялостна реконструкция на българския календар във форма на "вечен календар" и го обяви за най-стария, най-прецизния и астрономически най-точния календар в света, използван не само до IX - X в., а едва ли не и до днес (но на битово ниво). Предложението му е действително много интересно, но няма никакво доказателство, че точно това са практикували българите. Доколкото ми е известно, точно този календар се радва на внимание от страна на Юнеско.
        Според Вълчев (а в последните години - и според мнозина други, в т.ч. напр. и П.Добрев) древните българи са автори на календара, животинския 12-годишен цикъл и 60-годишния цикъл, които китайците и други източни народи са заимствали от тях.



        По дадените до момента в темата мнения:

        1.Да, има мнение, че Сабин не е бил въобще включен в текста на "Именника". Що се отнася до причините, предложени са 3:
        - бил славянин (името му било славянско);
        - бил включен, но под името "Винех" ("Совинех"), т.е. Сабин и Винех са едно също лице;
        - бил свален от трона за предателство.
        Според мен, ако в "Именника" не се вписваха разни владетели, защото техните приемници имат негативна преценка за тях (третата хипотеза), от текста щяха да липсват и други - Телец и Умор например.
        Колкото до възможността Сабин да е бил славянин, защото името му било славянски - това е съвсем несериозно. Името Сабин е древноиталийско, произхожда от племето сабини и няма нищо общо със славяните. Защо един владетел на България носи такова име, аз не мога да кажа. Но понеже единствено името се изтъква в полза на схващането, че е славянин, ясно е, че не е и не би могъл да бъде славянин.
        Колкото до възможността Винех = Сабин, тази хипотеза е опровергана напълно убедително от Златарски още навремето.
        Според мен Сабин го няма не защото е "изхвърлен" от списъка, а защото "Именникът" не е запазен в цялостния си вид. Обръщам внимание, че липсва и друг владетел - Паган. Същевременно сравнението между записите за Телец и за Умор показва, че между тях е имало и други владетели - от сметката липсват 2 циклови години. Ако Сабин (а аз мисля, че тук е стоял и Паган) са нарочно изключени при съставянето на паметника по някакви причини, тези две години щяха да бъдат "приписани" на някой от съседните владетели - Телец или Умор. Фактът, че не са, е за мен доказателство, че в оригинала Сабин и Паган са присъствали.

        2.И аз смятам, че владетел с име Кормесий (който не е Кормисош) е имало. Не съм обаче сигурен кой точно е той, защото в "Именника" има записи за двама последователни владетели, в които липсва името.
        Last edited by T.Jonchev; 16-11-2006, 11:22. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

        Comment


          #5
          Именника е изключително ценен и несъмнено автентичен извор.Съвсем друг е въпросът,че при преписването му несъмнено са допуснати грешки.Защо са пропуснати Сабин и Паган /освен ако не е техническа грешка при преписването/ трудно може да се каже.Иначе и аз мисля,че е имало владетел на име Кормесий - надписите при Мадарския конник са категорични.Дали той е бил съвладател или наследник на Тервел трудно може да се прецени.Чел съм изследвания ,че наследникът на Тервел се е казвал Тербал или Твирем /Товирем/.Във всеки случай теорията на Бешевлиев за кавкан Кормисош който е съвладател на трима канове и в един момент извършва преврат и сам поема управлението трудно може да се приеме.Доколкото ми е известно е запазено голямо италианско съчениние от ХV² / дано не греша/ век за кан Тервел и най-вече победата му над арабите.Аз лично така и не успях се сдобия с препис от това съчинение /мисля,че е поема/ но смятам,че в него може да се съдържа информация за неговия наследник.По отношение на "Вихтун" съм склонен да приема превода на Петър Добрев - "Вихтун" означава благородния,благословения род.Всъщност Именникът запълва една огромна празнота за първата половина на V²² век - без него нямаше да знаем дори името на кан Севар например.

          Comment


            #6
            Не познавам тази поема - неслучайно писах преди, че само си мисля, че съм изчел цялата литература, явно не съм. Но като имам предвид колко късно е писано това, не зная дали е много достоверно.
            Името Тербал като наследник на Тервел се среща у Паисий (а от него преминава и в "Царственика" на Хр.Павлович - там дори има двама поредни Тербаловци). Но не е приемливо да мислим, че Тервеловият наследник е носел това име - то си е всъщност името на Тервел, само че формата "Тервел" е средногръцки прочит, а "Тербал" - български. Както е с Кубер и Кувер.
            Приемник на Тервел е бил Кормесий, въпросът е дали непосредствен или не съвсем. В "Именника" има двама владетели без имена: този, за когото са посочени 28-те години царуване и предходния, от записа за който е съхранена единствено думата "твирем". Всеки един от тях е кандидат за името Кормесий. Москов смята например, че и двамата носят това име, но според мен становището му е неприемливо и слабо аргументирано. Очевидно от тях Кормесий ще е този, чието царуване се засича с това на император Теодосий III. T.e. въпросът за името ще бъде решен едва когато имаме стабилни хронологизации на всичките посочени в паметника владетели.
            Въобще не приемам становището за съвладетелството - не само за Кормесий, а изобщо - във варианта, в който който го лансира М.Москов в изследването си "Именник на българските ханове (ново тълкуване)" София 1988. В схващанията на Бешевлиев за положението на кавхана (капкана) намирам логика. Обаче съвладетелството между кан и капкан (да приемем работно, че то е съществувало) далеч не значи, че след смъртта на кана кан става капканът - а Москов твърди точно това. Неговата теза е: 1.Предизвикана дори не от хронологически, а по-скоро от аритметични съображения; 2.Недоказана и недоказуема - от читателя се изисква да я приема априорно, въпреки че срещу нея има аргументи; 3.водеща до истински абсурди на места - първото от тях е точно при Кормесий (според Москов - Кормесий II): ако приемем Московата теза за него, излиза, че той е бил съвладетел на Аспарух (на който Тервел пак според Москов не е бил съвладетел), на Тервел и на Кормесий I. Тих ужас! И защо? Защото Москов твърди едва ли не с пяна на уста, че в "Именника" няма никакви грешки, а това твърдение го е принудило да "натъманява" нещата с цената на всякакъв род еквилибристики.

            Comment


              #7
              Всъщност ако не се лъжа името на Кормесий се среща и във византийски източници като лицето склюичило от българска страна договора от 716 г.Ако по това време Кормесий е канартакин нищо чудно да е сключил лично договора.Йончев да ти е известно нещо относно икона на кан Тервел в Бачковския манастир под името цар Тривелий?

              Comment


                #8
                Икона? За пръв път чувам.

                Comment


                  #9
                  Изобразявали са го - например в Лозен, Зограф, Бельовата църква край Самоков и др. :c,pr ;e od jc,is idxjdq ucoejf hf 'ejfnq kf hwhc.d ye mf;fhke=


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #10
                    Точно цар Тривелий се казва Тервел при Паисий. Логично е и в иконите да е назован така.

                    Comment


                      #11
                      Именникът повдига и изключително интересни въпроси относно езика на сревните българи.Според Петър Добрев окончанията "ом" и "ем" на числителните имена се срещат единствено в иранските езици и то предимно в източноиранските езици.За тюркските езици са характерни окончанията "инчи" които липсват в Именника.Интересно е че Моско Москов в изследването си за Именника не намира аргументи да опровергае тази теза на Добрев и си оставя отворена вратичка като казва че иранските влияния върху древните българи тепърва трябва да се анализират.

                      Comment


                        #12
                        Безспорно е така. За мен този въпрос също остава отворен. Съвсем очевидно е, че имената на месеците не са тюркски - точно окончанията го показват. Освен това и броят на годините не е предаден съгласно тюркския маниер: 21г. например се изписват в тюркските езици като "едно от третата десятка" (което при превеждане и преписване може да бъде всъщност предадено и като "31". Преди време даже мислех, че оттук идва прекалено големият брой години, съдържащи се в "Именника", които се разминават с данните на гръцките и латинските източници. В този смисъл би могло да се допусне например, че ако Тервел е управлявал не 21г., а 11, те са били записани като "една от втората десетка" и после предадени в славянския вариант като 21. Само че се убедих, че няма как да е така. Ако беше възможно, в "Именника" нямаше да има въобще продължителности на царуване под 11 години.)

                        Comment


                          #13
                          Именника може да даде отговор на един много важен въпрос - кога е свален от власт родът Дуло.По принцип се приема,че това е станало в 755 - 756 г. като пряка последица от поражението на българите в битката при Маркели.Според Именника това е станало доста по-рано около 737 - 738 г.Можем само да гадаем за причините довели до тази смяна.Трябва да се има впредвид че точо в 737 г. Хазарския каганат търпи катастрофално поражение от арабите довело до сериозни катаклизми в държавата.Според някои археолози именно тогава се наблюдава втора вълна на преселение на групи българско население от Северното черноморие в Дунавска България.Дали това ново преселение не нарушава равновесието в държавата и се стига до вътрешни борби завършили в крайна сметка с отстраняването на Дуло от власт?

                          Comment


                            #14
                            Resavsky, защо го свързваш точно с поражението при Маркели? В данните на Теофан и Никифор не се споменава нито владетел, нито род. Водещото по този въпрос са сведенията от "Именника" и тяхната хронология: ако бъде доказано, че царуването на Севар свършва в средата на 50-те (за мен това е обаче повече от съмнително), значи можем да свържем смяната на Дуло с Вокил с въпросното сражение, но иначе - не.
                            А догадката за новата миграционна вълна е много интересна. Върху това си струва да се разсъждава.

                            Comment


                              #15
                              Не аз Йончев а историците от по старото поколение като Бешевлиев и дори Васил Златарски за които отстраняването Дуло трябва да бъде свързано с крупен външнополитически неуспех.Лично аз приемам теорията за вътрешнополитически причини без задължително обвързване с военен неуспех.Иначе има много хипотези за тази смяна /както и за цялата криза в средата и втората половина на V²² век/.Най - сензационна безспорно е тази на Георги Атанасов - родът Дуло е бил отстранен поради .........християнската религия която изповядват неговите членове.

                              Comment

                              Working...
                              X