България също изгражда своите граници с огромни окопи и дървени палисади. България е оградена отвсякъде с дървена стена, според Ал- Масуди. Останките от Еркесия и другите са известни. И въпреки, че сте прави, че не може да се говори за отбранителна стратегия на нашата държава, не бива да се забравят походите на Копроним, Никифор и Василий Българоубиец, които показват много рязка офанзивност. Остава си факт , че ромеите редица пъти нарушават подписани от тях договори с България, което разбираемо води до тежки за тях последствия. Тезата, че България е невинна жертва е също толкова нелепа и за "невинната" жертва Византия, която само се защитава. Обективизмът не означава субективизъм във вреда на едната страна
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Военностратегическата доктрина на ПБЦ
Collapse
X
-
Не 7, а 77 пъти по 7...
http://www.mathematicalanthropology.org/
Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм
-
БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИТЕ ВОЙНИ ПРЕЗ ПБЦ
1.Война от 680-681г. Започната от българите, които нахлуват южно от Дунава. Военните действия протичат на имперска територия.
2.Война от 688/9г. Започната от Византия срещу славяните в хинтерланда на Солун. След покоряването на известна част от тях, в нея се намесват българите, но не е съвсем ясно дали става дума за тези на Аспарух или за Куверовите. Във всеки случай Теофан заявява, че водилият я император Юстиниан II “нарушил мира с българите”. Военните действия протичат на имперска територия.
3.Война от 708г. Започната от Византия, която нарушава договора с България от 704г. Смята се, че Юстиниан II цели да си върне Загора. Военните действия протичат на имперска територия.
4.Война от 712-716г. Започната от България, която нарушава споразумението от 711г. Военните действия протичат на имперска територия.
5.Война от 754/5 или 755/6г. Започната от България, тъй като Византия не удовлетворява изискването на българите да им плати данък за крепостите, които строи по границата си с България. Военните действия протичат на имперска територия.
6.Война от 759/60-764г. Започната от Византия и водена с променлив успех (в 759/60г. ромеите претърпяват голямо поражение, а през 763 – българите) и приключена с т.нар. “лъжлив мир”. Военните действия протичат на имперска и на българска територия.
7.Война от 764-775г. Започната от Византия и водена с променлив успех – ту ромеите предприемат походи на българска територия, ту българите – на ромейска. Не е ясно кога точно е сключен мир.
8.Война от 789-792г. Започната от България. Военните действия протичат на имперска територия.
9.Война от 796г. Започната от България поради отказа на Византия да плаща уговорения в 792г. данък. Военните действия протичат на имперска територия.
10.Война от 807-815г. Започната от България по повод появата на ромейска войска в близост до българскатa граница. С изключение на известния поход на Никифор Геник от 811г., военните действия протичат на имперска територия.
11.Война от 836г. Започната от България по повод, че “гърците опустошиха земите ни” (Маламирова летопис).Военните действия протичат на имперска територия.
12.Война от 837-839г. [може би е продължение на предишната. Не е известно сключване на мир между тези събития] Започната от България по повод бунт на племето смоляни против ромеите. Военните действия
протичат на имперска територия.
13.Война от 855/6г. Започната от България по неясен повод. По-голямата част от военните действия протича на българска територия.
14.Война от 864г. Започната от Византия с цел да откъсне България от съюза й с Немското кралство и да я принуди да приеме кръщение от Константинопол. Военните действия протичат на българска територия.
15.Война от 894-896г. Започната от България по повод отказа на Византия да разреши отново достъп на български търговци до пазарите в Константинопол. Военните действия протичат изключително на имперска
територия (във военните действия на българска земя имперски войски не участват).
16.Война (войни?) от 902-904г. Започната от България по неизвестен повод (събитията от 904г. са провокирани от превземането на Солун от арабите). Военните действия протичат на имперска територия.
17.Война от 912-913г. Започната от България поради отказа на Византия да поднови съществуващия договор. Военните действия протичат на имперска територия.
18.Война от 914-927г. Започната от България по неясен повод. Военните действия протичат на имперска територия.
19.Война от 967-968г. Започната от Византия. Фактически активни военни действия между двете държави не са водени.
20.Война от 970-971г. Започната от Киевска Русия (и България като нейн съюзник по принуда) срещу Византия и завършила като война на Византия за покоряването на България. Военните действия протичат
отначало на имперска, а след това на българска територия.
21.Война от ок.976-1018/19г. Започната от България (комитопулите) и през по-голямата част от времето водена с променлив успех. От средата на 90-те години на Х в. нататък е война за пълното унищожение на българската държава. Военните действия протичат и на имперска, и на българска територия.
От посочените войни 13 са започнати от България, 6 – от Византия, а за двете последни отговорността е поделена (условно казано). През тези войни 12 пъти военните действия се водят само на византийска територия, 7 пъти – едновременно или последователно на византийска и на българска територия и само веднъж – единствено на българска територия.
Тази статистика дава възможност за правене на голям брой твърде интересни изводи като за политиката на двете съседки, така и за някои техни военни характеристики. Естествено, за да бъдат съвсем солидно аргументирани тези заключения, ще е необходима допълнителна фактология за българо-византийските войни, извън по-горе приведената.
Comment
-
Трябва да се признае че още от времето на Аспарух България е имала дългосрочна политическа стратегия включваща териториално разширение на юг и югозапад - тоест все земи на Византия.Завоеванията на Тервел,Крум,Пресиян и Симеон не представляват мимолетно хрумване а са изпълнение на дългосрочна стратегия.Дългогодишните мирни отношения с Византия въобще не отричат тази теза .Напротив всеки път когато България се е почуствала достатъчно силна мирните отношения с Византия се били прекъсвани /например 807 или 914 г./ без "коварните ромеи" да имат особена вина.
П.П. Примери в това отношение има и от новата ни история - септември 1912 г.
Comment
-
Незнам доколко това може да се нарече дългосрочна стратегия, в смисъл това не е план начертан от Аспарух, който всички следващи ханове стриктно са следвали. Посоките на настъпление се обуславят от географските и политическите фактори, които трудно могат да бъдат заобиколени. На север отвъд Карпатите или на изток към степите просто не са имали интереси затова там са изградени огромни отбранителни системи от валове с фронт на север срещу номадските племена, а офанзивата съсредоточена на юг и югозапад към Византия. Земите на империята са много по-плодородни и богати, местните славяни изглежда са били удобни съюзници срещу империята, а територията й източник на плячка.
Въобще силно централизираната власт и мощната армия все още отчасти от номадски тип до голяма степен определят военностратегическата доктрина на ПБЦ като агресивно-настъпателна.(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment
-
Warlord земите от Среднодунавската равнина / бъдещата унгарска пуста/ са доста по плодородни от македонските чукари или Рило-родопския масив.Отбранителните съоражения на южната българска граница са били не по малко внушителни отколкото тези на север от Дунав но това въобще не значи че България се отказва от настъпателни намерения в тази посока.Не бих казал че българските владетели не са имали интереси на запад от Карпатите.Крум и Омуртаг полагат доста усилия в тази насока.Но тези земи са твърде отдалечени от центъра на държавата и тяхното усвояване се оказва твърде проблематично.След идването на унгарците очевидно българските владетели преценяват че техните интереси са преди всичко на юг и югозапад и сериозен опит да се оспори унгарското владичество на земите по средното течение на Дунав така и не е направен.Доста може да спори дали е правилна тази преценка.
Comment
-
Така е бъдещите унгарски земи действително са били плодородни, но все пак доста по-сурови, пусти и неусвоени. Макар, че както отбелязваш идва момент в който и натам се обръща посоката на българската инвазия. Но и за това си има причини, не е ясно там как са стояли нещата, отношенията с Аварския хаганат определено са били враждебни и е имало поредица от войни за които за съжаление незнаем почти нищо освен че в крайна сметка Крум ги разбива и овладява земите им до средното течение на Дунав. А за действията на Омуртаг в тази посока вече си има доволно обяснение с бунтовете инспирирани от франките.
На юг разбира се също има отбранителни системи, което е нормално Византия е възприемана като сериозен враг (всъщност като най-сериозния), който не винаги ще стои в глуха защита макар, че размерите на Еркесията не биха могли да си съперничат с грандиозния вал пресичаш по дължина цялата Влашка равнина до Делтата на Дунав и още няколко такива успоредни линии на север от Делтата, които явно са имали за цел да отбраняват Онгъла от връхлитащите от север хазари и авари.
А за земите, където унгарците се настаняват и като цяло северните територии на държавата са били съсем неразвити и рядко заселени, там дори е нямало точна граница, те по-скоро могат да се окачествят като буферни зони. Но все пак България ги губи в момент когато е в смъртоносна схватка с Византия и след това за известно време изчезва от картата като военно-политически фактор, през това време номадските племена имат възможността да се установят и закрепят там.(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment
-
Стратегия/доктрина/интереси/дългосрочна управленска програма - когато са касае за Средновековието аз не виждам особена разлика и едва ли е толкова важно кой термин трябва да се използва.
Warlord между настаняването на унгарците по тези земи и рухването на ПБЦ изминават повече от 100 години.Например по времето на Петър е трудно да се каже че България и Византия се намират в "смъртоносна схватка".И въпреки това няма дори опит за българска реконкиста в северозападна посока / а като че ли има и подходящи съюзници за това особено след 955 г./
Comment
-
resavsky написаСтратегия/доктрина/интереси/дългосрочна управленска програма - когато са касае за Средновековието аз не виждам особена разлика и едва ли е толкова важно кой термин трябва да се използва.
Comment
-
Недейте така . Не е съвсем без значение каква дума ще се използва, защото след време някой ще се подлъже по смисловото съдържание на конкретната дума и ще започне да спекулира върху него без да се усети. "Интереси" предполага несъзнателност, защото е "отговор" на определена обективна ситуация, която не се е променяла особено. "Доктрина" предполага активно осмисляне и предаване от поколение на поколение (държавници) на общо осъзнато намерение. Първото е напълно приемливо и нормално, за второто трябват доказателства.
Comment
Comment