Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българските средновековни църкви.

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Сензационна находка в Сърбия с голяма художествена и историческа стойност, макар новината да не е нова:

    Селска църква крие болярска гробница
    20.10.2007 | Стандарт

    Уникални фрески изпъстрят "Св. Никола" в Станичене


    През 1997 г. заминах за столицата на Молдова, Кишинев. Там се провеждаше международна научна конференция за античната и средновековната скална архитектура в Югоизточна Европа. България току-що бе разтърсена от бурните политически събития покрай драматичното падане на правителството на социалистите. Финансовата криза бавно отстъпваше, но страната беше в икономически колапс. И все пак изглеждахме като Западна Европа на фона на западналата бивша съветска република.
    На форума се бяха събрали колеги от различни страни. Беше ми особено приятно да се запозная с проф. Даница Попович от тогавашна Югославия, чиито трудове върху средновековното балканско изкуство познавах добре. За мен това бе шанс да я попитам за една тема, която ме озадачаваше отдавна.
    Става дума за няколко научни публикации на сръбски археолози и историци от 80-те години на миналия век. В тях се разказва за странната църквица
    "Св. Никола", намираща се в малкото селце Станичене край магистралата между Пирот и Ниш. На пръв поглед това е съвсем непретенциозна сграда, а вътрешността е покрита с фрески от ХIХ в. Когато през 70-те години реставрират старината, започват да се откриват неочаквани неща. Преди всичко под основния живописен слой от възрожденската епоха излиза друг, който без съмнение се датира в ХIV в. Пред смаяните погледи на учените се появява цяла галерия от портрети на средновековни аристократи в цял ръст. Нагоре пък се развиват многофигурни религиозни композиции, изпълнени в най-добрия стил на епохата.


    Аз обаче се интересувах и от един друг факт. Лошо запазеният ктиторски надпис на първия стенописен пласт разказва, че църквата и нейните фрески са създадени при управлението на българския цар Иван Александър (1331-1371). А при изкопни работи под пода попадат на зидан гроб, в който намират
    златовезани одежди с монограми на същия владетел. Именно за тях питах Даница и, честно казано, не вярвах в съществуването им. За мое учудване проф. Попович се подсмихна и ми отговори, че те наистина са открити при разкопките. Но и че в съвременна Югославия цари националистическа атмосфера, която ще отложи представянето на находката пред обществеността. Все пак става въпрос за Иван Александър, а не за цар Стефан Душан. Това бе напълно достатъчно за мен. През октомври 1998 г. заминах за Югославия, като основната ми цел бе тайнствената църквица. Пътуването далеч не беше безопасно. Времената бяха трудни и режимът на Милошевич вървеше бавно към своя край. НАТО непрекъснато предупреждаваше диктатора и всеки момент се очакваше ракетно нападение над западните ни съседи. В тази напрегната обстановка аз все пак успях да посетя църквата "Св. Никола" в Станичене.
    Никога няма да забравя първото си впечатление след влизането в неугледната сграда.
    Буквално отвсякъде ме обградиха образите на горди средновековни аристократи. Вече бях виждал нещо подобно, и то отново в българските Западни покрайнини на Югославия. Църквата в с. Долна Каменица се намира само на около 30 км от Станичене и е построена също през ХIV в. Нейните стенописи крият изображенията на десетима български боляри от епохата. Това са ктиторът, жена му, братя и роднини, всички облечени във великолепни аристократични костюми. До тях пък са представени назначеният от Търновград управител на областта, деспот Михаил Шишман и неговата съпруга.
    Десетима български боляри са нарисувани и в църквата "Св. Никола". Всъщност такива образи е имало и в притвора, но там са безвъзвратно унищожени. В централната част на храма сега добре се виждат ктиторите монаси Арсений и Ефимия, главният дарител Константин и неговата съпруга, синът им Крубан, както и множество техни роднини. По специфичните пози се разбира, че някои от тях вече са починали при строежа и стенописването на църквата. С изключение на духовните лица всички останали са облечени в разкошни одежди на високопоставени аристократи. Те са извезани със злато и обсипани с бисери и скъпоценни камъни. Главите и гърдите на дамите са украсени с изящни набори с копринени воали и пищни накити от злато и сребро обеци, наушници, огърлици, пръстени.
    По дрехите на Константин и жена му са извезани със златна сърма двуглави орли. Според изискванията в българския царски двор такива костюми могат да носят само трите най-висши болярски степени - кесар, севастократор и деспот. Така е показана непосредствената връзка със самодържеца монарх, който единствено има право да носи двуглавите орли върху пурпурните си ботуши и да стъпва върху червени възглавнички със същите изображения. Според повечето учени главният ктитор на храма "Св. Никола" притежава ранг на кесар или севастократор и упражнява властта от името на българския цар в Нишко-Пиротския район.
    Светлина върху тези взаимоотношения хвърля частично запазеният ктиторски надпис отвътре над вратата на църквата. От оцелялото в текста се разбира, че храмът е издигнат и стенописан с труда и средствата на Арсений, Ефимия и Константин. В последните редове се говори за осъществяването на строежа при управлението на благоверния цар Иван Александър и неговия наместник в областта господин Белаур. Щастливо е съхранена и годината на завършване - 1331-1332. Ктиторският надпис от Станичене е с важно историческо значение. За драматичните събития на Балканите от 1331 г. се знае много малко. В злощастната битка при Велбъжд на 28 юли 1330 г. амбициозният български цар Михаил III Шишман е убит а на престола е възкачено ненавистното сръбско протеже Иван Стефан. Негов единствен поддръжник е видният болярин Белаур. Недоволството на аристокрацията избухва в държавен преврат през пролетта на 1331 г., който е оглавен от неговия племенник и ловешки деспот Иван Александър. Той е провъзгласен за цар на мястото на Иван Стефан, а Белаур вдига бунт в северозападната част на страната. Надписът от Станичене показва, че цар Иван Александър успява бързо да се справи с непокорния си чичо и да го принуди да му принесе васална клетва. В отплата го оставя да управлява западните области на България, простиращи се чак до Ниш. Но в църквата "Св. Никола" аз имах и друга важна задача - загадъчния гроб със златовезаните дрехи. Сега от него бе останал само каменният капак. Според оскъдните данни скъпоценното съдържание е било пренесено в Белград. Именно натам трябваше да продължи моето търсене.


    Православие.бг http://www.pravoslavie.bg/content/view/8361/116/

    Comment


      Преславска школа

      Пускам един фрагмент от фреска от една от преславските църкви /не знам коя ,а и в музея не знаеха също/.Датировката е от 10-11 век;
      Изображението дава представа какво богатство е затрито и какви таланти са работили в тамошните храмове ...жалко ...
      И естествено ШЕДЬОВЪРЪТ ...Св Теодор ...
      http://www.terrabyzantica.blogspot.com/

      Comment


        arhangel написа Виж мнение
        Пускам един фрагмент от фреска от една от преславските църкви /не знам коя ,а и в музея не знаеха също/...
        Това е изображение на ангел от малка кръстокуполна църква до патриаршеския дворец в Преслав. Църквата е от Х-ти век, стенописите - в границите X-XI-ти век. Многобройни надребнени останки от тях са намерени закопани в ями в близост до основите, т.нар. "гробища на стенописи", които са се правели при обновяване на украсата на църквите. /"Преславската патриаршия през Х-ти век". Д.Овчаров, Ж.Аладжов, Н.Овчаров, "Аргес", 1991 г./
        Стенописите в Преслав и изобщо в ПБЦ наистина са рядкост. В началния период след покръстването те вероятно липсват. Големите храмове са били украсявани с мраморни облицовки, по-малките - с преславска рисувана керамика, мозайки. Така че наистина изображението е уникално.

        За последните открития до царския дворец - с ¹ 3,4,5 са новооткритите сгради - http://www.duma.bg/2006/1006/031006/...stvo/ob-2.html

        Comment


          arhangel написа Виж мнение
          Добро попадение ... а как се ходи до там ще споделиш ли моля
          Извинявам се, че се забавих с отговора но ме нямаше извстно време.
          Село Воден се намира близо до Болярово, лесно се намира на картата, минава се през селото в посока към село Крайново, веднага след като се излезе от селото има мост, преди моста се завива на ляво по доста добър черен път по който може да се кара с кола 200-300 метра до една помпена станция, от там се върви пеша покрай малака рекичка (виж картата на прикачения файл). Върви се окло 20 минути и се стига до един заблатен извор и няколко върби, минава се през рекичката и от там нагоре по склона за 7-8 минути се стига до развалините. На отсрещния хълм също има развалини най-вероятно от малака крепост, но са толкова обрасли с тръни и храсти, че едвам се стига, въпреки това иманяри са направили един изкоп от около 2 метра в който се вижда много добре запазена стена от сграда. Хубаво е да се види. Относно манастира ето още информация (От сайта www.tundzha.com):
          Манастирски комплекс „Св. Григорий Синаит”
          40. Средновековен манастирски комплекс „Св. Григорий Синаит” край село Воден

          През 80-те години на ХХ век, на 2.5 км югоизточно от село Воден, в местността “Разкопките” в резултат на археологически разкопки бе разкрит християнски комплекс.
          Посещавайки това място, Братя Шкорпил са посочили, че край село Воден се намират развалините на впечатляващ “укрепен манастир”.
          По данни от писмените източници съществува хипотезата, че манастирът е възникнал през ХIV век и е свързан с християнския аскет-отшелник, основател на философско-религиозното учение Исихазъм - Григорий Синаит. Началото на строителството е започнало през 1335 г. Съществуват достатъчно научни доводи, които доказват, че това са останките на манастира на Синаит, който се търси от изследователите вече повече от столетие.
          Според житията на Григорий Синаит този манастир се е намирал в областта Парория (погранична област между България и Византия), в местността Месомилеон. Бил е школа за множество видни представители на духовната йерархия и бележити книжовници като цариградските патриарси Калист и Филотей, солунския архиепископ Григорий Палама, най-известния разпространител на учението в България - Теодосий Търновски, монасите Иларион, Григорий и много други.
          Основната религиозна постройка представлява малка кръстокуполна църква, под която се намира типичния за исихазма молитвеник при пълна изолация. От пода на кръстокуполната църква, посредством каменно стълбище, се слиза в култовите молитвеници, а от там, през таен вход - в естествена пещера. Строителите са оформили молитвеника на три площадки на различни нива. Към тях водят 37 стъпала. Стълбището следва естествения проход на пещерата. По-късно религиозно-култовия комплекс е разширен, така че кръстовидната постройка се вгражда в центъра на нова, по-голяма базиликална постройка с три апсиди на изток. Получава се архитектурното съчетание “сграда в сградата”.
          Пред западната фасада, от двете страни на укрепения вход към манастирския комплекс, са изградени три гробници, които вероятно са свързани с християнските служители в комплекса.
          Южно от църквата са построени килии за монасите, стопански помещения и дълбок проход-вход от запад, а около целия комплекс оградна стена. Предполага се, че манастира е просъществувал до началото на ХIII век, когато е разрушен от кръстоносците на IV кръстоносен поход.
          Обектът не е социaлизиран, но е атрактивен.

          Comment


            случайно прелитащ написа Виж мнение
            Качих една снимка на страницата.

            Това, което Мартин е снимал, е подходящо за тема за раннохристиянска архитектура. План на култовия комплекс в с. Воден, Боляровско, има в "Раннохристиянска архитектура в България IV - VI век", 1999 г. на Нели Чанева-Дечевска.

            Препоръчвам я като почти пълен справочник по темата, извън описаните там остават само няколко църкви, повечето разкрити след издаването на книгата.
            Според мен това си е манастир от XIV век. Не съм чел книгата но може би авторката има в предвид нещо друго. Развалините са много впечатляващи и запазени, ясно се вижда начина на градеж, както и различните етапи на разширение. Подземието под църквата и пещерата са напълно запазени и се виждат нишите които са направени за усамотяване на монасите исихасти, за съжаление иманяри са разбили хубавите подове от керамични плочки на нишите.

            Comment


              Мартин написа Виж мнение
              Според мен това си е манастир от XIV век...
              "В центъра на комплекса ... е изградена кръстовидна едноапсидна сграда - раннохристиянски мартирий. Под него се намира голяма засводена еднокамерна крипта ... Мартирият и криптата се датират от IV в. Към края на V и началото на VI век (според Н.Танчева-Василева, разкрила комплекса) около тях се изгражда голяма симетрична постройка с 26 свободно стоящи масивни стълба. Мартирият остава вграден като централно ядро в този ... симетричен многокорабен план, завършващ на изток с нови две апсиди...
              Срещу култовия комплекс са разкрити поредица от жилищни помещения...
              Материалите не са публикувани, а разкопките продължават. "



              В книгата има описани около 160 църкви, много са с планове, но снимките са отвратителни, така че някой ако ходи да ги снима, ще има какво да се види. Който го интерсува, може да пита за нещо от книгата.
              Last edited by случайно прелитащ; 01-11-2008, 16:57.

              Comment


                То много манастири са основани през средновековието, но като отидеш там няма нищо средновековно. Все пак темата е за средновековни църкви, а не постройки, построени на мястото на средновековните църкви. Като се компютризирам пак ще се наложи малко да поразчистя.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  Бях в храма Йоан Предтеча в Кърджали това лято: много интересен храм. Вдясно от олтара има средновековни графити върху мазилката на стенописа и там е издраскано името на църквата. Госпожата-уредник изнесе страхотна беседа, но може вече да се е преместила другаде.

                  Comment


                    ЦЪРКВА „СВ. ТРОИЦА” С. ПАСТУХ, ОБЩИНА НЕВЕСТИНО

                    Църквата „Св. Троица” се намира на левия бряг на р. Струма, в източните покрайнини на с. Пастух. Тя е малка, еднокорабна, триконхална сграда, с полуцилиндричен свод и вкопана на две стъпала в земята. Запазени са фрагментирани останки от стенописи. Изградена е към XVI-XVII в.

                    unseen 888 สล็อต ผู้ให้บริการเกมสล็อตถือเป็นแหล่งรวมสล็อตจากทุกค่ายไว้ในที่เดียว เว็บไม่ผ่านเอเย่นต์ เราคัดมาแล้ว เกมสล็อตได้มาตรฐานสากล




                    Позволих си да сложа снимката. Thorn
                    Last edited by Thorn; 10-11-2008, 20:30.

                    Comment


                      1. Някой да е чувал за четвърта църква в с.Пастух "Свети Димитър" и да знае нещо за нея ???

                      2. Вчера на път за Кюстендил реших да се отбия до с.Мърводол. Селото ми се стори съвсем запустяло. Срещнах само двама души, за мой късмет единият от тях беше кмета на селото. Без него едва ли щщах да открия средновековната църквва "Св.св.Козма и Дамян". О църквата е оцеляла само апсидата. От стенописите които са описвани през 80-те години вече няма и помен. Между другото кмета на селото се жалваше че няма от селото богати бизнесмени които да инвестират във възстановяването на църквата. Какво мислите по принцип по въпроса за "възстановяването" на полуразрушен средновековен храм. Църквицата в Мърводол е била изключително красива и мисълта за възстановяването и в първоночалния и вид е доста примамлива. От друга страна необходимо ли е въобще това - примерите за грубо и нескопосано вмешателство в тази насока са повече от достатъчно. Няма ли да се подмени автентичността и специалната анмосфера на мястото ...
                      Bartol

                      http://bartol.blog.bg/

                      Comment


                        bartol написа Виж мнение
                        1. Някой да е чувал за четвърта църква в с.Пастух "Свети Димитър" и да знае нещо за нея ???
                        Късносредновековна църква "Св. Димитър". В северната окрайнина на селото. Основите са затрупани и затревени. Отчасти личи само южния зид, граден от ломени камъни и бял хоросан. Изглежда се касае до еднокорабна и едноабсидна църква с малки размери. До преди 50-60 г. (писано през 1978г.) стените и са били добре запазени.

                        От "Археологически паметници на Кюстендилски окръг"


                        thorn

                        Средновековните църкви в България

                        Comment


                          Списание Култура - месечник за изкуство, култура и публицистика


                          В тази статия се говори не само за архитектурни паметници, но там пише следното:

                          "От прочутия манастир „Св. Никола‛ над с. Ребро, Трънско, са останали само развалини от черквата, която може би е отпреди края на Х²V век. В храсталаците се виждат и останки от каменни зидове, принадлежали, сигурно, на жилищните сгради. Самата черква също е цялата в храсталаци, по-високи от липсващия покрив. На две места едва се провиждат фрагменти от фрески, невъзможно да бъдат дори приблизително датирани."

                          Не зная някой чувал ли е за този манастир.

                          Comment


                            Червената Църква

                            Перущица ... град - герой ...
                            Не стигат историческите драми от 1876 ,ами до градчето стърчат обраслите с тръни и храсти руини ,на един от най-значимите общоевропейски паметници на християнското изкуство ... тъй ... сега нататък ...
                            Руините са в плачевно състояние ,както всичко у нас естествено ... още по-естествено е че никой не го ебе ,най-малко местната управа ... май ги бОли само неколцината музейни работници ,които милеят но с видимо свито сърце , даже ги е страх да си помислят, за някакви дейности в насока опазване ,социализация или консервация ... за реставрация до купол ,както е навсякъде из околните нам държави, никой не смее да си представи ,въпреки че има и чертежи и планове и архитектурни заснемания ...

                            Според арх. Дора Панайотова храма датира от края на 5 - началото на 6 век
                            Качвам оцелелите фрески от експозицията на музея
                            http://www.terrabyzantica.blogspot.com/

                            Comment


                              Да, за съжаление е така с червената църква. Но тя далеч не е най-яркият пример за немокаетност по поддръжката. До нея поне се стига лесно (макар да не са сложили кафява табела все още а да стои ръждясала стара) и, дет се вика, една косачка за трева е нужна само и един-двама милеещи люде. Канала на ВИК отстрани и чешмата дори са облагородили местността малко.

                              Малко са и проучванията за по-стария езически храм, върху който е построена. Малко хора различават различните хоризонти - всички гледат нагоре, а всъщност в основите, така както и отстрани, има също толкова интригуващи останки - античен път, структура на езически храм, нимфеум. Мястото определено е почитано като свято заради по-късни събития - (предполагаема) мъченическа смърт на светци там.
                              Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                              МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                              Comment


                                Мисля, че виждам поне два стенописни пласта. На първата снимка долният е с декоративни мотиви, върху него са изображенията.
                                Дали и те не са полагани по различно време?

                                При първоначалните проучвания на живописта на църквата преди 80 години е могло да се видят образи и цели старозаветни и евангелски сцени - рядък цикъл с Моисей, сцена с изтезаване на мъченик, чието фронтално лице според някои изследователи представлявало първообраз на "иконното" живописване. Представен бил и Отеца божи - символ, забранен по-късно, което датира живописта преди VII век (видимо и по стила на живописта) - История на България ² том.
                                Дали не бъркам, но по стил следващите образи, които са запазени само в силует, ми се струват по-късни - може би след 10-ти век.

                                Абе гледах по един от образователните канали как преглеждат почти обезличени египетски стенописи с помощта на УВ светлина. Дали по този начин и чрез химичен анализ на остатъците не може да се реконструират стенописите?

                                В цитираната горе книга "Раннохристиянската архитектура в България IV-VI век" пише, че църквата има три строителни периода, стенописвана е в последните два. През първия период - IV век - тя е била четириконхален мартирий: http://www.plovdivguide.com/placesto...ge=1&lang_id=2 (според мен на реконструкцията липсва най-горе кръгъл барабан с купол).
                                После източната конха е съборена и на нейно място е построена апсида с предапсидно пространство. Добавени са на запад нартекс, екзонартекс, параклис, баптистерий. През третия стр.период от Х² век е добавен портик от изток и са положени нови стенописи, които на места повтарят старите.

                                Още един образ, като гледам - от ранните: http://www.photosafaribg.com/cherwenacherkv4.htm

                                А за възстановяването са предвидени парици, но кога, как? http://www.horemag.bg/show.php?storyid=403773

                                "За обектите по ОПРР МК осигурява 15 на сто от стойността на проекта, останалите средства са от ЕС: за социализация на историко-археологическия резерват "Мадарски конник" - 1 150 000 лв. от ЕС и 20З 000 лв. национални средства. За възстановяване иопазване на църквата "Св. Георги" в Арбанаси парите съответно са 478 500 лв. и 85 000 лв., за възстановяване и социализация на Червената църква край Перущица - съответно 1 478 000 лв. и 250 000 лв.,за възстановяване и социализация на археологическия резерват "Никополис ад Иструм" при Никюп, Великотърновско - съответно 1 670 000 лв. и 294 000 лв., за възстановяване на Кръстатата казарма във Видин - съответно 1 954 900 лв. и 345 000 лв., за социализация на археологически резерват "Деултум-Дебелт" край Средец, Бургаско - съответно 2 400 000 лв. и 423 000 лв. за социализация на археологическия комплекс "Емпорион Пистирос" край Септември, Пазарджишко - съответно 320 000 лв. и 56 000 лв., за възстановяване и адаптация на тютюнев склад за Регионален исторически музей на Кюстендил - съответно 4 480 000 лв. и 800 000 лв., за обновяване на експозицията в къщата-музей "Христо Ботев" в Калофер, Пловдивско - съответно 348 000 лв.и 62 000 лв."
                                Last edited by Thorn; 24-11-2008, 20:49.

                                Comment

                                Working...
                                X