СВЕТИ НИКОЛА ВУКОВО
Миналия уикенд си начесах сериозно крастата. Интензивно обикаляне с Алиенор, Архангел, един негов братовчед - и той ангел и още една дама из разни забутани села, през време на което посетих и девет средновековни църкви и един средновековен мост. (а ангелите и Алиенор - по 11 църкви)
Ходихме до Беренде, където навестихме любимата ни Свети Петър от XIV век, после Боянската, която няма нужда да уточнявам къде е, откога е и как се казва и където след приключването на реставрацията не бях ходил, (а пък в параклиса на втория етаж въобще не се бях качвал!/ и на другия ден се почна, та на един дъх!)
Свети Георги в Кюстендил (чудесно реставрирана, XII век, чудесни стенописи), Кадин мост в Невестино, ( той е от XV век и доказва, че Турция, като всяка империя се е занимавала не само с грабежи и кланета, но и е строила пътища и мостове),
Свети Йоан в Пастух (също реставрирана църквичка от XVI век, но отдавна вече без стенописи),
Свети Теодор в Бобошево (страхотна църква, заслужава си виждането. Чаровни останки скрити в грозна килната барака. А и тя е една от немногобройните от XII век), известната Свети Димитър от XV век, добре реставрирана, Свети Илия – XVII век – чудесни стенописи, не е лошо обаче да я реставрират и нея и също достатъчно популярната Света Петка във Вуково – отлично запазена със стенописите си от 1598 г.
Обаче всички тези църквички, макар и много да си ги обичам не предизвикаха у мен чак толкова вълнение. Всички тях съм посещавал, снимал, качил в интернет и съм написал по една кратка статийка за всяка от тях.
Истинското преживяване беше Свети Никола във Вуково. Бяхме чували за нея, но нищо определено. Освен, че също е от 16 век и със стенописи и че „била хубава” нищо не знаехме. Разчитахме да я намерим на място.
Отидохме във Вуково. Мъничко затънтено село на 3-4 км от Бобошево и докато компанията разглеждаше Света Петка, аз започнах да подпитвам местните за Св. Никола. И се почна едно – „-Еййй, там, виждаш ли онази плевня между тези две изоставени ниви, под нея е!”. Гледах, нищо не виждах, но се надявах, че църквата не игла в копа сено и ще я намерим. Не ни е първица я да обикаляме по някакви затънтении и да се оглеждаме като гламави за „средновековна църква”.
Вече се стъмваше, бяхме и поуморени, но пък всички се ентусиазирахме за „приключение”. И се почна едно – напред-назад по шубраците, някъде на около 2 километра от селото, завиране в храстите между тръните и всякакви такива прелести. Ние, тримата мъже нямахме особени притеснения – все пак хънтингът на такива обекти ни е сериозно хоби, но двете дами с нас не бяха свикнали на подобни упражнеия. Все пак и те проявиха достоен за възхищение ентусиазъм докато се деряха по драките.
Обаче – всуе – за почти един час нищо не открихме, а обходихме всякакви горички, шубраци и едно дере. То не е и чудно - оказа се, че последния път като са я търсели дори служителите на музея не я намерили, въпреки че един от тях все пак бил ходил някога. Изабщо - пустинно място! Започнахме леко да се ядосваме, но и да се амбицираме, как утре ще дойдем по светло и ще продължим. И когато се прибрахме по колите една от местните жителки ни предложи да ни заведе! Благодарим ти лельо Данче, без теб никога нямаше да намерим мястото. И от десет метра нямаше да я видим през храстите, които са я обградили! Чувствахме се като принца от приказката., провиращ се през трънака към замъка на спящата красавица.
Ето я и нашата красавица:
Свети Никола, малка църква от XVI век. В "Археологически паметници от кюстендилски окръг" за нея пише, че е малка триконхална постройка с полуцилиндричен покрив, градено от ломени камъни и хоросан с размери 4,43 Х 2,75 м. Част от източната стена и абсидата били разрушени, но слава богу, и да е имало разрушения – поправени са. И стенописите са прелестни, макар да са останали само фрагменти.
още стенописи - в прикачените файлове.
Абе, обичам такива места!
и обичайната по-голяма галерия на http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...AlbumId=123618
СВЕТИ НИКОЛА ВУКОВО
Миналия уикенд си начесах сериозно крастата. Интензивно обикаляне с Алиенор, Архангел, един негов братовчед - и той ангел и още една дама из разни забутани села, през време на което посетих и девет средновековни църкви и един средновековен мост. (а ангелите и Алиенор - по 11 църкви)
Ходихме до Беренде, където навестихме любимата ни Свети Петър от XIV век, после Боянската, която няма нужда да уточнявам къде е, откога е и как се казва и където след приключването на реставрацията не бях ходил, (а пък в параклиса на втория етаж въобще не се бях качвал!/ и на другия ден се почна, та на един дъх!)
Свети Георги в Кюстендил (чудесно реставрирана, XII век, чудесни стенописи), Кадин мост в Невестино, ( той е от XV век и доказва, че Турция, като всяка империя се е занимавала не само с грабежи и кланета, но и е строила пътища и мостове),
Свети Йоан в Пастух (също реставрирана църквичка от XVI век, но отдавна вече без стенописи),
Свети Теодор в Бобошево (страхотна църква, заслужава си виждането. Чаровни останки скрити в грозна килната барака. А и тя е една от немногобройните от XII век), известната Свети Димитър от XV век, добре реставрирана, Свети Илия – XVII век – чудесни стенописи, не е лошо обаче да я реставрират и нея и също достатъчно популярната Света Петка във Вуково – отлично запазена със стенописите си от 1598 г.
Обаче всички тези църквички, макар и много да си ги обичам не предизвикаха у мен чак толкова вълнение. Всички тях съм посещавал, снимал, качил в интернет и съм написал по една кратка статийка за всяка от тях.
Истинското преживяване беше Свети Никола във Вуково. Бяхме чували за нея, но нищо определено. Освен, че също е от 16 век и със стенописи и че „била хубава” нищо не знаехме. Разчитахме да я намерим на място.
Отидохме във Вуково. Мъничко затънтено село на 3-4 км от Бобошево и докато компанията разглеждаше Света Петка, аз започнах да подпитвам местните за Св. Никола. И се почна едно – „-Еййй, там, виждаш ли онази плевня между тези две изоставени ниви, под нея е!”. Гледах, нищо не виждах, но се надявах, че църквата не игла в копа сено и ще я намерим. Не ни е първица я да обикаляме по някакви затънтении и да се оглеждаме като гламави за „средновековна църква”.
Вече се стъмваше, бяхме и поуморени, но пък всички се ентусиазирахме за „приключение”. И се почна едно – напред-назад по шубраците, някъде на около 2 километра от селото, завиране в храстите между тръните и всякакви такива прелести. Ние, тримата мъже нямахме особени притеснения – все пак хънтингът на такива обекти ни е сериозно хоби, но двете дами с нас не бяха свикнали на подобни упражнеия. Все пак и те проявиха достоен за възхищение ентусиазъм докато се деряха по драките.
Обаче – всуе – за почти един час нищо не открихме, а обходихме всякакви горички, шубраци и едно дере. То не е и чудно - оказа се, че последния път като са я търсели дори служителите на музея не я намерили, въпреки че един от тях все пак бил ходил някога. Изабщо - пустинно място! Започнахме леко да се ядосваме, но и да се амбицираме, как утре ще дойдем по светло и ще продължим. И когато се прибрахме по колите една от местните жителки ни предложи да ни заведе! Благодарим ти лельо Данче, без теб никога нямаше да намерим мястото. И от десет метра нямаше да я видим през храстите, които са я обградили! Чувствахме се като принца от приказката., провиращ се през трънака към замъка на спящата красавица.
Ето я и нашата красавица:
Свети Никола, малка църква от XVI век. В "Археологически паметници от кюстендилски окръг" за нея пише, че е малка триконхална постройка с полуцилиндричен покрив, градено от ломени камъни и хоросан с размери 4,43 Х 2,75 м. Част от източната стена и абсидата били разрушени, но слава богу, и да е имало разрушения – поправени са. И стенописите са прелестни, макар да са останали само фрагменти.
още стенописи - в прикачените файлове.
Абе, обичам такива места!
и обичайната по-голяма галерия на http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...AlbumId=123618
Comment