Превземането на Търново

[bukvite]

Не схващам защо на някой много им се ще търново да се е предал,намерих старата си 4итанка от 1 клас.Там също я има версията за евреина,турците го убили понеже били отвратени от предателството на града в който живеел и огромната му ал4ност.Посо4ете ми легенда за кдпитулация.

Aйде да ти посоча още две легенди от същия период
"Кон до коня мила моя майноло, маждрак до маждрака" - къде е била тая голяма армия и накъде се е отправил Шишман с нея?
А за легендата за Марко Кралевити да не говоря - реалния герой загива биейки се на страната на турците.

Тия легенди са ни трябвали за да оцелеем като народ. Уважавам ги, но не са историческа истина.

[Batko Charly]

Тия легенди са ни трябвали за да оцелеем като народ. Уважавам ги, но не са историческа истина.

В легендите винаги има нещо истинско, но трябва да знаеш как да ги четеш...

[Sir Gray]

Тю тю, чата - в чата
По "темата" - напълно съм съгласен, че в основата на легендата може да стои и зрънце истина. Но същевременно не трябва да се забравя и значението на думата "легенда" за разлика от "действителност"
Реално намирам за възможни и горе-долу еднакво вероятни и двете версии:
- градът да се е предал след 3 месеца обсада
- някой от жителите да го е предал след подкуп (тук не играе абсолютно никакво значение дали е бил евреин или не, със същия успех мога да си представя и някой българин да се е поблазнил от златото)
А в крайна сметка и какво значение има? Освен чисто информативното де

[Batko Charly]

Реално намирам за възможни и горе-долу еднакво вероятни и двете версии:
- градът да се е предал след 3 месеца обсада
- някой от жителите да го е предал след подкуп (тук не играе абсолютно никакво значение дали е бил евреин или не, със същия успех мога да си представя и някой българин да се е поблазнил от златото)
А в крайна сметка и какво значение има?

А възможно ли е и двете да са верни? Градът хем да се е предал, а същевременно някой да го е предал... :sm186:

Как да няма значение, ако е бил евреин е ужасно! Представи си гостин у вас да ти се отблагодари за гостоприемството по такъв начин ... И двете са кофти версии, другата пък е да се обърнеш срещу народа си, не по-малко изродска. Погледни обаче как реагират хората ако чужденци извършват престъпления в държавата им или свои местни

[Гост]

Така, поред. Защо Гьоте на испански, ами защото и премиера ни е от Испания, като последното защо е така се чудя повече .

Сведение за капитулация има - Мехмед Нешри казва, че Търново доброволно предало ключовете - вярно, че го отнася към похода от 1388г., но той поначало слива няколко похода. Но ако е било капитулация, храмовете щяха да бъдат запазени, а не е станало така. Запазени са само няколко. Затова е възможно да е станало като при привземането на Цариград - когато турците проникнали в града, част от обособените квартали капитулирали и храмовете им били запазени. Досещата се, че известния Фенер е бил един от тях.

А доколко е възможно 1 евреин да даде ключовете и турците да влязат.


Това е "Райския път" тесен проход водещ към Сечената скала (според легендата била пресечана скалата по заповед на Иван Шишман). Следват три крепостни кули. Като първата врата е имала падащ мост, най -вероятно катаракта и порти.

Това е зад третата кула - кактосе вижда пътя попада между две крепостни стени.

Това е Малката порта както се вижда пътя към нея е защитен от крепостната стена.

В подножието на творбата наричана Балдуинова сула се е намирала и третата порта - Френхисарската. Както се вижда имаме доста стеснен участък, който дори при пробив би могъл да се ударжи с малко хора. От руините се вижда и че е бил застроен, което сопълнително стеснава пространството за масивен пробив.

Тук се виждат основите на Френхисарската порта и че към нея е малко стръмничко.

При това кулите са били охранявани от часови. Като вариант за предателство може да е не 1 човек, който да елиминира охраната. В случая, най - удобна е Френхисарската порта.

Това обаче не решава цалия въпрос. Трапезица е била самостоятелен отбранителен комплекс.
Ето нейната "Малка порта" - входа водещ към Асенова махала и Царевец. Както се вижда ства дума за практически независими крепости.
Ама вие си знаете, че къде ще има по-подробно за това нали? Но още нямам всички необходими неща. :not:

[Batko Charly]

Каква ти е основната мисъл? Ако е имало предатетлство, как и къде е било възможно ли?

Зависи евреина на каква служба е бил. Може и да не е бил сам. После се говори, че в града настанала невиждана еуфория и всичко се втурнало да празнува. Такова настроение улеснява доста едно предателство.

За независимите крепости - то в крайна сметка стига да е имало една където да влезнат. Това е голяма психологическа офанзива и кара до изводи за евентуалното безмислие на повече съпротива. А и колко можеш да издържиш без припаси и при факта, че при всеки опит за превземане оставаш с по-малко войници?

Интересно ми е също Търново дали е падало друг път при обсада.
Цялата история малко ми напомня и на обсадата на Гранада. Пак непристъпен планински район, смятяна за непревземаема...

Също така си мисля, че ако Търново не беше паднало тогава, сигурно щеше да падне след не дълго време. Османлиите тогава са били в невероятен подем. Те Константинопол превземат, че Търново ли? Пък и да сме чакали на помощ... може, но и двата похода (полския и унгарския) както знаем завършват печално.

Апък ся що Гьоте на испански ...

[Obi1]

Едно въпросче. Царевец и трапезица са две крепости, в които са живяли аристокрацията и духовенството, но не обхващат целия град. Освен тях не е ли имало крепостна стена, която да обхваща и останалите квартали?

[bukvite]

Интересно ми е също Търново дали е падало друг път при обсада.
Цялата история малко ми напомня и на обсадата на Гранада. Пак непристъпен планински район, смятяна за непревземаема...

От чужди войски по време на ВБЦ мисля, че не след обсада. Превземана е от наши. Подред - Първо Иван Асен е обсаждал Иванко, после Иван Асен II - Борил.
Светослав Тертер я е превзел отвътре, чрез бунт срещу татарската войска.
Така, че не е много точен пример - винаги е имало поне "народната подкрепа", колкото и малка да е била.
Гранада е по друго - Търново е на пътя към Северна България, не е крепост, която можеш просто да заобиколиш.

[ISTORIK]

Царица Мария и болярите били принудени да сторят най-добрия избор, като не забравяли, че и опасността от татарите също не била за пренебрегване. Те предпочели споразумение с Ивайло. Това станало през пролетта на 1278 г., когато водачът на бунтовниците бил допуснат в столицата и провъзгласен за български цар. А последвалият брак между него и овдовялата царица Мария легитимирал позицията на новия владетел. По този начин събитията в България били завързани в сложен възел. В най-трудно положение бил Ивайло, тъй като трябвало да защитава нещо, към което протягали ръце и други: от североизток отново нахлували татарите, а от юг - ромеите начело с Михаил Глава Tарханиот. Ивайло - правилно или не - се отправил срещу татарите, сражавал се многократно с тях, а според някои извори - дори бил обсаден в Дръстър. При това развитие на събитията, южният фронт бил почти без защита и ромеите без особени усилия - така поне твърдят византийските автори - успели да навлязат в България. Но лесните победи не ги приближили значително до крайната цел. Едва когато се разнесъл слух за разгрома на Ивайло, „търновци" (вероятно висшата аристокрация) се решили да отворят портите на престолния град, да предадат царица Мария и сина й Михаил на ромеите и да приветствуват Иван III Асен като цар (пролетта на 1279 г.). Оттук нататък България се оказала в странно положение: с цар, който воювал някъде на североизток срещу татарите и след това на юг срещу ромеите (през юли-август 1279 г. Ивайло разбил две ромейски войски, които идвали на помощ на Иван III Асен) и с още един цар, който господствувал едва ли не само над столицата и се чувствувал сигурен зад нейните стени. Това положение се изменило и усложнило още повече когато в Търново се заприказвало за заговор на Георги Тертер, зет на царя, деспот и без съмнение най-влиятелната личност в столицата. И възелът започнал да се разплита: Иван III Асен и съпругата му уплашени напуснали Търново и през Месемврия се добрали до Константинопол; Георги Тертер изведнъж се оказал господар на столицата, а пък Ивайло скоро останал без необходимите сили. Така к края на 1279 или самото начало на 1280 г. страната вече била под скиптъра на цар Георги I Тертер (1280-1292) (междувременно Ивайло се опитал да намери подкрепа сред доскорошните си врагове татарите, но скоро бил умъртвен). Смъртта на Ивайло, бягството на Иван III Асен и въз-шествието на Георги I Тертер възстановили единството на страната, но това не ликвидирало тежката криза, в която България била попаднала още н средата на столетието. Наистина само две-три години по-късно Георги I Тертер укрепил властта си, тъй като Иван III Асен окончателно се отказал от претенциите си към българския престол - факт, включен в поредния българо-византийски договор. Но това почти не подобрило вътрешното състояние на страната и нейните позиции в международния живот на Балканите.

[Гост]

Каква ти е основната мисъл? Ако е имало предатетлство, как и къде е било възможно ли?

Че Търново не е било будка за вестници, та щом някой ти даде ключа да можеш да влезеш и да го обереш.

После се говори, че в града настанала невиждана еуфория и всичко се втурнало да празнува. Такова настроение улеснява доста едно предателство.

Аз за тази еуфория бях писал нещо, но май го изтриха. Не е имало никаква еуфория. Баязид е имал намерение да снеме обсадата, но когато градът пада още не го е бил сторил (така става и с Цариград, имам предвид Константинопол).

За независимите крепости - то в крайна сметка стига да е имало една където да влезнат. Това е голяма психологическа офанзива и кара до изводи за евентуалното безмислие на повече съпротива.

Е, чак пък толкова. В преслав са се съпротивлявали в двореца и след като градът бил превзет. Василий пък успял да превземе Охрид без цитаделата и се оттеглил. Едва след смъртта на Иван Владислав царица Мария предала градът доброволно.

Интересно ми е също Търново дали е падало друг път при обсада.

Същинско превземане е имало само веднъж - от Исак ²² Ангел. Тогава той успял да вземе и иконата на св. Димитър.
Другите слечаи са си по-скоро преврат ( в тази форма и Цариград е падал многократно):
1. Петър от Иванко
1а. Иван Асен от Борил
2. Ивайло
3. Иван Асен ²²²
4. Георги ² Тертер
5. Чака от Йоан Смилец
6. Т. Светослав от Чака
7. Иван Александър от Иван Стефан
Някои от тях са станали само отвътре, а за други е имало и войка отвън

Също така си мисля, че ако Търново не беше паднало тогава, сигурно щеше да падне след не дълго време. Османлиите тогава са били в невероятен подем.

Така си е, било е въпрос на време.

Освен тях не е ли имало крепостна стена, която да обхваща и останалите квартали?

Имало е. Както споменах, ще говоря по-подробно за превземането на Търново. Това тук беше свързано с датата на падането.

[Frujin Assen]

Чел съм че при разкопки в някаква кула и в част от града са намерени останки от голям пожар в които имало остриета на татарски и български стрели и копия /явно използвани/ .Има теория че поне част от града е превземана от татарите/предлага се 1246 при татарското нахлуване след смъртта на цар Иван Асен 2/.

[Гост]

Чел съм че при разкопки в някаква кула и в част от града са намерени останки от голям пожар в които имало остриета на татарски и български стрели и копия /явно използвани/ .Има теория че поне част от града е превземана от татарите/предлага се 1246 при татарското нахлуване след смъртта на цар Иван Асен 2/.

Става дума за двореца. Не се сещам обаче дали пожара не беше по раншен. Двореца е бил преустройван неколкократно.
Това, че е имало остриета, не значи че е имало и битка. Все пак скелети няма. По-скоро стрелите и копията са били част от някакъв дворцов арсенал - ловен, на охраната.
Пожара също не е задължително да е свързан с щурм на двореца. Пожарите по това време били нещо обичайно (то не че неотдавна не изгоря замъка на английската кралица). Не е изключено известно време двореца да е бил ползван от турците като резиденция на управителя. Практически дворецът като опорен пункт в сравнение с Търново и неговите 3 основни крепости е доста незначителен, за да се разчита, че може да спре турците. Ако Царевец е бил превзет, то дворците - царския и патриаршиския биха се предали. Тяхната отбрана вече нямала същото значение. Щом някой е стигнал до там, то каквото е станало е станало.

Сетих се нещо забавно: в Трудовете на ВТУ имаше една доста забавна студентска статийка, че върховете на стрелите се били счупили когато турците избождали очите на стенописите. Понякога анализите са доста причудливи.

[Frujin Assen]

galahad както винаги си на висота.

[junker_Tolstoj]

Относоно ледендата за падането на Търново и Жидов гроб , тъй като съм от родом от този край мога да ви я спомена в общи линии :

Та града бил предаден от местен жид(евреин) . както предполагам знаете квартала на евреите и търговците се е намирал на Юг от френкхисарската порта, предполагам на полуострова който се оформя от Янтра точно там .
Та този жид отключил точно френкхисарската порта и пуснал турците през нощта. След няколко дни се явил в лагера на османците за да иска полагащата му се награда . Предводителят им обаче казал , че щом този човек е предал своите , той ще предаде и османците и се разпоредил да го обезглавят . По някакъв чуден начин , обаче жидът успял да избяга ... но не стигнал много далеч , тъй като когато минавал покрай Картал баир ( хълма на орлите, днес там се намира едноименния квартал на В.Търново) се подхлъзнал и паднал във една пропаст... Орлите разнесли месата му по околностите и само костите му останали да се белеят ... И който що поминел оттам , хвърлял камък във пропастта и проклинал ... И земята дори не искала да приеме в недрата си костите на проклетия жид и костите му останали да белеят там за дълги години ...

та това е легендата в общи линии

[gladiator]

Има една хипотеза на проф. Андреев, че наши войски са участвали в обсадата-деспот Константин Деанов и Констонтин, наследника на Видин.
И двамата получават мощи на светци, засвидетелсвано е изключително доброто отношение на османците към тях.
Една идея на колега от Търновският музей, съдейки че до 17 век н Трапазица функционират църкви. Търнов се е предавал поетапно, както Константинопол и отделните квартали имат разбични привелегии.