Предлагам да дискутираме една слабо засегната досега тема - опита за убийство на кан Крум извършен от ромеите през лятото на 813 г /вероятно м.юли/.Подробностите са малко уговорено е предварително среща между император Лъв V Арменец и кан Крум в близост до стените на Константинопол вероято на мястото на днешния квартал Бешикташ.Уговорката е владетелите да дойдат невъоръжени придружени от по няколко човека.Кан Крум пристига придружен от своя логотет /това почти сигурно е кавкан Иратаис/ зет си Константин Пацик и неговия син.От византийска страна до мястото на срещата предварително са били укрити войници.При пристигането на българите един от спътниците на императора закрил лицето си /това било уговорения знак/.Кан Крум се досетил за капана и подкрепян от спътниците се качил на коня си - това говори,че в гози момент Крум едва ли е бил в първа младост.Войниците изскочили от укритието си но успели единствено да изстрелят няколко стрели по Крум - една от които го улучила в бедрото.Иратаис бил убит на място а Константин Пацик и сина му пленени и отведени в Константинопол.В случая е интересното защо Византия се е решила на такава мярка - аз не мога да си го обясня по друг начин освен с голямата лична омраза към Крум.Дори и покушението да беше успяло отмъщението на българската армия щеше да бъде не по-малко жестоко а войната далеч нямаше да свърши.Очевидно визнатийците са търсили и реванш за смъртта на Никифор Геник което е било твърде тежка загуба за тях.Струва си да споменем името на Иратаис /което е практически непознато/ един от архитектите на възхода на България в началото на ²Х век пожертвал живота си за да спаси владетеля.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Покушението срещу кан Крум през 813 г.
Collapse
X
-
Да, и аз съм чел, че е свалил шапката си.
А иначе - ако бяха убили Крум, "отмъщението на българската армия" нямаше да е кой знае какво, ако въобще го имаше. Да си припомним какво става например след убийството (поне предполагаемото такова) на Калоян - нашите (и чуждите наемници) си събират партакешите, осоляват тялото на царя и потеглят обратно. Въобще, май когато някой владетел бъде убит по време на битка е било прието в средновековието загубилите да спрат да се бият. А и е логично - като го няма водача, заместниците не винаги биха могли навреме да стегнат редиците, а загубата на владетеля винаги води до паника (както е станало например и малко преди това с войската на Никифор I). Най-малкото, ако бяха успяли да убият Крум, щяха да се оттърват от "задвижващата сила" на врага и от един явно изразен вражески водач и пълководец...Българската държава започва да се изгражда и с това започват проблемите.
Бисер от кандидат-студентската кампания по история на СУ 2006
Comment
-
Възможно е и сигналът да е бил сваляне на шапка - това едва ли е от голямо значение.Но Найк не мога да приема,че е нямало да има отмъщение от българска страна.А за събитията след смъртта на Калоян си прав - жалко,че не се е намерила силна ръка в нашия лагер която да нареди така или иначе щурма да бъде проведен.Според съвременниците при численността и бойната техника на българите крепостта е щяла неминуемо да падне.Но вероятно след смъртта на цар Калоян всички са имали свои планове и са бързали да се приберат в Търново - борбата за престола вече е започвала.
Comment
-
"... Визнатийците са търсили и реванш за смъртта на Никифор Геник, което е било твърде тежка загуба за тях..."
Император Никифор Геник е поредният ромейски император, загинал в сражение далеч от столицата (811), а преди него това сполетява и император Валент. Неговите войски са блокирани в Северозападна България. Валент започва самостоятелни действия срещу визиготите, но през 378 г. край Адрианопол (Одрин), римската кавалерия е обърната в бяг и римската армия е разгромена. Загиват император Валент, почти всички генерали и офицери и 2/3 от войската.Last edited by ISTORIK; 28-07-2006, 11:45.Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Comment
-
събитията са описани в т.н. Анонимна хроника.
Всъщност канът е този който инициира преговорите относно мира.
по нататък цитирам книгата "Българско средновековие политическа икономическа и културна история" Панайот Панайотов ФАБЕР 2005г
..."Тогава Леон /V Арменец/ свикал първенците на съвет и известил на Крум: " Ела на брега с няколко души без оръжие и ние ще дойдем с лодка край морето невъоръжени ще поговорим и ще изпълним всичко което си поискал".
Като поговорили за тези неща те/византийците/ извели през нощта трима въоръжени мъже скрили ги в някакви постройки в Гала вън от Влахернските врати и им дали заръка:" През време на нашия разговор с Крум ще ви дадем условен знак и вие щом го забележите излезте и го убийте"....
знакът е бил единият от хората да размаха шапката си...
Comment
-
resavsky написаВъзможно е и сигналът да е бил сваляне на шапка - това едва ли е от голямо значение.Но Найк не мога да приема,че е нямало да има отмъщение от българска страна.А за събитията след смъртта на Калоян си прав - жалко,че не се е намерила силна ръка в нашия лагер която да нареди така или иначе щурма да бъде проведен.Според съвременниците при численността и бойната техника на българите крепостта е щяла неминуемо да падне.Но вероятно след смъртта на цар Калоян всички са имали свои планове и са бързали да се приберат в Търново - борбата за престола вече е започвала.
жалко,че не се е намерила силна ръка в нашия лагер която да нареди така или иначе щурма да бъде проведен
Извинявам се за отклонението от темата.
Дори и покушението да беше успяло отмъщението на българската армия щеше да бъде не по-малко жестоко а войната далеч нямаше да свърши.
В случая е интересното защо Византия се е решила на такава мярка - аз не мога да си го обясня по друг начин освен с голямата лична омраза към Крум.
THE LABARUM
sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
,sevogorob eht erew ysmim llA
.ebargtuo shtar emom eht dnA
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
Comment
-
Едно фактологично допълнение: човекът, дал знак за началото на стрелбата, се нарича Хексавулос.
Интересно ми се стори предположението на Resavsky, че Крум по това време е бил вече възрастен човек, затова се е наложило да му помогнат да се качи на коня си, за да избяга. Аз съм пропускал досега тази фактографска подробност, но също смятам (с други аргументи, които не противоречат на този), че не е бил млад. Намирам, че уточняването на приблизителната му
възраст към даден момент е важно с оглед прецизирането по други някои спорни въпроси, касаещи първата половина на IX век. Благодаря на Resavsky, че обръща внимание на това.
За причините за покушението смятам, че Byzantiner дава много точно мнение. Така да се каже - нищо лично специално срещу Крум не са имали, но се е налагало да използват всички средства, за да принудят българите да се оттеглят. Не бива да забравяме, че тези събития протичат буквално броени дни след принудителната абдикация на Михаил Рангаве и възшествието на Лъв Арменец. Последният не е просто узурпатор, той е представител на провинциалната аристокрация и политическите му връзки в столицата не са много силни. Докато - обратно - до 813г. империята в продължение на над три десетилетия е управлявана не толкова от военни, колкото от столичната аристокрация. Ето защо новият василевс е имал нужда от затвърждаване на позициите в столицата, което би могло да стане много по-трудно при една обсада. Изборът му е бил или да сключи мира, предлаган от Крум (с неизвестни параметри, но със сигурност неизгоден за империята), което би могло допълнително да дестабилизира трона му, или да изгони по някакъв начин българите, без да се споразумее с тях. Но след поражението при Версиникия Лъв V едва ли е можел да рискува с ново сражение, така че всъщност покушението е било единствената му възможност.
Колкото до евентуалната реакция на войските и техните командири след убийството на Крум, ако покушението бе успяло, аз не съм никак сигурен, че биха направили това, което вбесеният владетел е сторил - имам предвид опустошенията от Константинопол до Хексамилион. По-логично ми се струва да предположим това, което самите ромеи са очаквали да се случи при такава ситуация - да се изтеглят. Но това е вече историческо гадание.
Comment
-
Едва ли най-точното място за паметник на кан Крум е в Пловдив.Твърдението че по негово време Пловдив е присъединен към България не е подкрепено с никакви доказателства.Много по удачно би било такъв паметник да има в Плиска или София.Но пък иначе инициативата на пловдивчани е патриотична - вероятно са още по-довлони от факта че изпревариха София в това си намерение.
Comment
-
Ако трябва да се опираме на точните обстоятелства, вероятно и паметникът на цар Освободител няма място в София, защото той никога не е стъпвал там...
По същия начин можем да се запитаме що чинят Крумовград и Ивайловград в югоизточните Родопи.
На паметника на кан Крум трябва да се гледа като на символ... Лично аз съм доволен, че този символ вече съществува, а Пловдив не е лошо място за поставянето му.
Честито на пловдивчани /и на всички българи/!
Comment
-
dunyata написаАко трябва да се опираме на точните обстоятелства, вероятно и паметникът на цар Освободител няма място в София, защото той никога не е стъпвал там...
По същия начин можем да се запитаме що чинят Крумовград и Ивайловград в югоизточните Родопи.
На паметника на кан Крум трябва да се гледа като на символ... Лично аз съм доволен, че този символ вече съществува, а Пловдив не е лошо място за поставянето му.
Честито на пловдивчани /и на всички българи/!
Comment
Comment