byzantiner написа
Самите византийци не са възприемали България като щит, а като враг - непосредствен съсед, който е не по-малко опасен от варварските племена нахлуващи през границите й, а дори и по-опасен.
Когато Константин Погонат подписва договора с тях, византийците гледат на това като на временен компромис и в последствие всячески се опитват да върнат старото статукво. А и все пак Аспарух идва по своя воля, а не по поръчка на византийската дипломация, ако беше така нямаше императора да идва до Онгъла за да го гони със сила, нали. По късно Константин Копроним пък си поставя като заветна цел унищожението на България и организира цели 9 похода срещу нея по време на управлението си.
Такива отношения каквито ти описваш между двете държави е имало до момента, в който Велика България се разпада. Докато тя се намира в приазовието и Северен Кавказ действително е защитавала византийските колонии по черно море, както и северните й граници в Кавказ от нахлувания на варварски племена, като хазари, авари и др. Това е може би единствения период в историята когато е имало чудесно разбирателство между двете държави. Когато българите обаче идват на Балканите се започва една непрекъсната върволица от войни продължила векове. Византия вече не е възприемала северния си съсед като лимес. Все едно да кажеш, че Симеон е пуснал маджарите да се заселят в днешните си земи защото ги е възприемал като защитен лимес срещу германците и др. европейски племена и държави.
Comment