Българските заддунавски владения по време на ПБЦ и ВБЦ

[Thorn]

Според Фасмер думата си е славянска със стари индоевропейски корени.

матерой
матеро́й

матёрый, укр. ма́терий "немолодой", блр. мато́рны, ст.-слав. матерьство πρεσβεῖον, заматорѣвъ, заматерѣвъ προβεβηκώς, цслав. матеръ, маторъ "старый", болг. ма́тор "крепкий, здоровый, зрелый, старый", сербохорв. ма̏тор "старый", словен. matȯ́r "престарелый", чеш. matorný "серьезный, строгий", польск. zаmаtоrzаɫу, zamotrzaɫy "затвердевший".

Скорее всего это праслав. производное от мать, аналогично лат. māteria, māteriēs "строительный лес, материя"; см. Траутман, ВSW 171; Бернекер 2, 25; Вальде–Гофм. 2, 50 и сл. Другие считают родственным лат. mātūrus "зрелый", mānе "утром" (Мейе, Ét. 407; Маценауэр, LF 10, 64), арм. mairi "строительный лес, дерево" (Леви, KZ 40, 562; Бернекер 2, 25). Родство с греч. μάτις ̇ μέγας (Гесихий), др.-ирл. maith "хороший" (Петерссон, Verm. Beitr. 128) не доказано. Заимствование из лат. mātūrus неприемлемо, вопреки Романскому (JIRSpr. 15, 120; см. Бернекер, там же). Случайно созвучие с тюрк. словами "ловкий, храбрый"; тат. matur, matyr, чув. mоdог и т. д. (см. Рясянен, TschL. 154 и сл.; Паасонен, FUF 2, 126).

http://www.classes.ru/all-russian/russian-dictionary-Vasmer-term-7490.htm

[Stan]

Може и да е така, а може и да не е така. Това, че влашка заемка в някои български диалекти, съм го видял в една статия посветена именно на влашките заемки, писана от един от най-видните български диалектолози.

[г-н Никой]

Ами виж сп. Минало, 2008, кн. 4. Каквото има за казване, съм го казал там. В общи линии е следното - земите между Дунав и Карпатите и между делтата на Дунав и Южния бесарабски вал, до края на ²Х в. са много гъсто населени, като съдим по керамика и най-вече некрополи, с население от славянски и български произход. В края на ²Х в. тези територии са помляни от унгарците, като населението от Влашката равнина не се завръща. За разлика от него, в земите между Дунавската делта и Южния бесарабски вал, селищната мрежа се възстановява и просъществува по археологически данни до към средата на Х в., когато е унищожена от Светослав, а каквото е оцеляло, е довършено от печенегите. Степите на север от Южния Бесарабски вал по принцип са си били безлюдни, по-точно ненаселени.

Йоан Цимисхий след като превзема Мизия нали основаваше една временно съществувала тема на територията на по-късния Буджак, която през 976 г. Самуил завзема и след това за нея не се знае нищо повече. Ако сведението е вярно, значи територията на по-късния Буджак не е била обезлюдена от Световслав. Иначе нямаше да има икономически смисъл да се основава там византийска административна единица.

[Stan]

Йоан Цимисхий след като превзема Мизия нали основаваше една временно съществувала тема на територията на по-късния Буджак, която през 976 г. Самуил завзема и след това за нея не се знае нищо повече. Ако сведението е вярно, значи територията на по-късния Буджак не е била обезлюдена от Световслав. Иначе нямаше да има икономически смисъл да се основава там византийска административна единица.

Темата е Западна Месопотамия. Да ли именно Самуил й е видял сметката не е ясно. При нейното създаване последното нещо от което са се ръководили ромеите е било икономическата полза от района. Чрез нея се контролирал достъпът на русите и печенегите към земите на юг от Дунав.

[Guy de Mont Ferrand]

Ми вижте сега: щом е "влашки", значи трябва да е и "латински", защото влашкият или румънският се води "романски" език, т.е. произлязъл от древния латинския. На латински Mater е майка, вер. от там и "зряла", "Стара", прен. "майката на планините" (?)... А защо да не е и праслав. корен или пък по-древна заемка от латинския в славянските езици, както виждаме от инфото, дадено от Торн?

[Thorn]

Думата я има и в славянските и в романските езици и очевидно е индоевропейска. Но това е без значение.

Западна Месопотамия за протокола е катепанат

[г-н Никой]

Темата е Западна Месопотамия. Да ли именно Самуил й е видял сметката не е ясно. При нейното създаване последното нещо от което са се ръководили ромеите е било икономическата полза от района. Чрез нея се контролирал достъпът на русите и печенегите към земите на юг от Дунав.

И как точно се е контролирал, след като точно отдолу са блатата и мочурищата около делтата?

Я виж сведението на Константин Багренородния. Като изброява селищата отвъд Дунава около 940 г., всичките се намират в бъдещия Буджак - Тункате, Кракнакате, Аспрон и т.н. Едно няма във Влашката равнина, тоест каквато икономика е имало по онова време между Карпатите, Дунав и Черно море, тя е била концентрирана в този район, където са изброени селищата. Там се влива в Черно море и река Днестър, от чийто 1360 км днес 1200 са плавателни. А преди 1000 години с лодки сигурно още повече километри са били плавателни. От горното течение на Днестър с минимален преход по суша можеш да стигнеш до река Сан и оттам по Висла до Полша и Балтика. Маршрутът Висла-Сан-Днестър е най-удобният и лесен търговски маршрут от Полша до Черно море и Константинопол.
Защо 300 години по-късно татарите отстъпват на Теодор Светослав точно тази територия, а не някое парче земя от Влашката равнина? Ами защото Т.Светослав е знаел къде минава търговския трафик. Генуезците също са го знаели, когато се установяват в Маврокастро. Османлиите при Мехмед II също завладяват директно тази територия, а оставят Влашко и Молдова да кютат като васали.

[Stan]

И как точно се е контролирал, след като точно отдолу са блатата и мочурищата около делтата?

Я виж сведението на Константин Багренородния. Като изброява селищата отвъд Дунава около 940 г., всичките се намират в бъдещия Буджак - Тункате, Кракнакате, Аспрон и т.н. Едно няма във Влашката равнина, тоест каквато икономика е имало по онова време между Карпатите, Дунав и Черно море, тя е била концентрирана в този район, където са изброени селищата. Там се влива в Черно море и река Днестър, от чийто 1360 км днес 1200 са плавателни. А преди 1000 години с лодки сигурно още повече километри са били плавателни. От горното течение на Днестър с минимален преход по суша можеш да стигнеш до река Сан и оттам по Висла до Полша и Балтика. Маршрутът Висла-Сан-Днестър е най-удобният и лесен търговски маршрут от Полша до Черно море и Константинопол.

Две малки уточнения. Първото - става въпрос не просто за селища, а за крепости. Второ-те не са просто в земите северно от делтата на Дунав, а по Днестър.
Едно важно уточнение - за въпросните крепости Константин Багренородни изрично казва, че по негово време са били безлюдни.
Иначе, в областта непосредствено северно от Дунавската делта, до момента има регистрирани над 100 български селища от 9-10 в. Част от тях са проучени и публикувани. Който иска да докаже, че те са оцелели след 968 г. просто нека използва конкретни данни от типа - в това селище животът след 968 г. оцелява и това се доказва от това и това открито в него. Същото се отнася и по въпроса за търговията. Останалото са общи приказки.