Военен флот !?

[blabla]

Знам, че е имало такъв, но в какви мащаби?
Знам само за два случая на използването му в историята.

1.По времето на хан Омуртаг, който го праща по река Драва. Флотът трябва да предотврати отцепването на територии от България.
Славянските племена по поречието на реката възнегодуват от централизацията на ханската власт, която накърнява правата им и
решават да присъединят териториите, които населяват, към хърватският княз Людовиг. Той обаче е васал на франкския император,
с когото води война за извоюване на независимостта си. хърватският княз губи войната и България е заплашена от присъединяване
на териториите населявани от тези славяни към франкската империя.

2.По време на царуването на цар Иван Асен ІІ, за когото се знае, че поръчал изработването на 12 или 15 бойни галери, за да
подсили флота си. Може би именно тези галери са участвали и при обсадата на Константинопол, проведена от
българите и никейците. (Естествено безуспешна, поради ред причини като преждевременно падналата тежка зима и лошата морска
подготовка на никейците. Също трябва да се отбележи, че Константинопол е прекалено голям залък който, е пресядал на гърлото
на не един и двама авантюристи.)

ЕДИТ: Проверих данните за галерите оказа се че не са 12-15, а са 25 .

[Thorn]

¹ 2 е измишльотина.

[blabla]

Първо защо не се обосновеш и второ не съм на същото мнение като теб. Все по-често срещам данни за ¹2. Най-вече във военните истории на България. И няма ли да кажеш нещо по темата ? Явно имаш повече информация ?

[De Ruyeter]

по отноше ние на 25-тте галери на Иван Асен II- доста експлоатирана тема - за величието на българският флот и че е създаден преди френския кралски - 1234г. и малко след британския.Само че византийските хронисти от този период споменават за 25 ОПОЖАРЕНИ галери, чуаствали в обсада на Константинопол, като никъде не се сочи изрично, че са български.А представяте ли си ако бяха - неумли моряци - да ти изгорят толкова кораба - тю язък! :not:
По отношение на флотата на хан Омуртаг - не се знае каква е числеността на войската, необходима да се пренесе повода.Съдовете по Дунав са били плоскодънни, вероятно реквизирани от местните рибари, а не специална постройка.
Най-силинят довод, макар и непряк за слабостта на българския флот през средновековието е договорът на Иванко с генуезците от 1387г., където на българска територия той им позволява да основат свое търговско представителство, където важат генуезките закони!Ами граф 6 Савойски - Зеленият граф, който с 16 галери оплячкосва цялото черноморие до Варна????Явно след като един чуждестранен феодал, дори не цар може да създаде толкова трудности, едва ли сме били толкова силни по море.

[Frujin Assen]

Знам че е намерена катарами на колан на които е изобразен прабългарски воин и голяма лодка.Предпоага се че това е част от униформите на българската ,,речна пехота,,.Това го чух в ,,Час по България,, но забравих името на археолога.

[De Ruyeter]

За кое време говорим?Морска пехота е доста съвремено понятие появява се чак към 18в..Тогава повечето кораби са служели за превозване на войската от едно място до друго - кръстоносците до Палестина - те са били въоръжени кораби, които се използват както за военни така и и за търговски пътешествия.Строга диференцияция е имало във Византия - триери, биреми, монореми, - Рим - пак същите кораби+ либурна /леко корабче, използвано от пиратите и квинкермеми пентерми.Дори и на Запад военните кораби дълго време не са отделяни от търговските - ханзейските когове и нефове, както и каравелите са могли да бъдат както военни, така и търговски.Галеасът е бил специална постройка, но той се появява чак през 16в

[Frujin Assen]

Доколкото разбрах става дума за езическия период/археолога го вързваше със съобщението че българските войски дошли с лодки за войната с франките/.
Иначе тия катарами навеждат на мисълта че това е част от униформата на специфичен отряд/род войски.Може би превозът на пехота с лодки е било по лесно и бързо по реките и дори може би е имало своего рода ,,войски за бързо реагиране,,.
Иначе факта си е факт,такива катарами са намерени.

[Хана]

Това, че българите ползват лодки (или галери), означава ли автоматично, че имат флот? Доколкото си спомням, археологическите доказателства са за наличието на рисунки на лодки, което без да съм специалист, е доста различно от галери. И то на рисунки, а не на остатъци от самите лодки.
Има един такъв момент: Симеон търси договор с арабите за флот при планиране на нападение срещу Константинопол, като идеята е той да осъществи сухопътните операции, арабският флот - морските. Ако е имало флот, за какво му е бил този арабски флот?

[De Ruyeter]

Мисля че край Варна са намерени някакви рисунки, изобразаяващи лодки, едната веше с мачта и ветрила, но това не е военен кораб!Военните са били гребни.Просто е възможно да саимали предвид по-голям търговски кораб.Между другото през 14в. - периодът на т.нар. венециано-генуезки търговски войни Черно море не веднъж е било арена на морско съперничество между двете републики.Но българският флот, ако е имал такъв не се е вмесвал или взимал страна.Мисля, че и през Второто българско цалство българите влизат в съюз с "морски" държави - Никейската империя например, за да могат успешно да обсаждат Константинтопол.

[dibo]

Флот, било то собствен или наемен (по-скоро второто), е имало Добруджанското деспотство през XIV век. Ако не бъркам има генуезки извори за това.

[byzantiner]

Флот, било то собствен или наемен (по-скоро второто), е имало Добруджанското деспотство през XIV век. Ако не бъркам има генуезки извори за това.

Не бъркаш, така е :tup:

[Odzava]

Това, че българите ползват лодки (или галери), означава ли автоматично, че имат флот?

Ами за флот аз не знам. като цяло при Иван Асен 2 и при Добротица има опити за строеж на кораби, най-вероятно са ползвали услугите на Генуа.

[De Ruyeter]

Вчера се позачетох в някои български книги, чийто автори се опитват да осветлят въпроса за средновековен флот.Флотът на Добротица си е бил наемен, корабите са се закупували от чужбина в голямата сичаст.Също така има и още една идея - строял се е с цел да отведе българската аристокрация в чужбина в случай на завладяване на земите им от турците. Също така нека д0а правим разлика между мореплаване и собствен флот.Дори траките са се научили да строят определеени типове лодки, но това не ги прави мореплаватели, защото въпросните лодки са използвани главно по реките и в крайбрежната морска зона

[Frujin Assen]

Eто ви нещо което пустна византиеца ,ама никой не му обърна внимание.
Български пирати в Средиземно море

Ето какъв хубав материал открих в форума на "клуб Криле", написан от някакъв гост, но, за съжаление, няма особен интерес към него:

В книгата на арабския летописец Ал Масуди Bis zu den Grenzen den Erde. Buch der Goldwiesen (1978) на стр. 90 се казва His description of the pirate-like expeditions of the Bulghars along the coast of the Mediterranean reveals a striking similarity to the Vikings' infiltrations. В превод това означава: Неговото описание на пиратските експедиции на българите по Средиземноморското крайбрежие разкрива поразяваща прилика с инвазията/проникванията/нападенията на викингите. На този източник с основание може да се вярва, защото съществуват и други източници, които потвърждават политическото/икономическото и морско присъствие на българите в Средиземноморския басейн през Средновековието. Паисий Хилендарски примерно твърди, че част от панонските българи "имали за свой княз Алецека. Те отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бялото море... Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците." Друг автор - В. д'Амико в своите "Събрани съчинения" говори за Comitatus Bulgarensis - буквално Българското графство в Италия и доказва съществуването му с три дипломи, съответно от 877 г., от 890 г. и от 919 г. Според К. Сийтън през 7 век българите завладяват Коринт и този факт е умело прикрит от всички византийски хронисти. Своите доказателства К. Сийтън публикува през 1950 г. Част от тях са археологически и включват предмети от бита, въоръжението, останки от погребални церемонии, които говорят за трайно българско присъствие в Коринт и прилежащата му област. К. Сийтън се позовава и на намерени от него източници, един от които е "Хрониките от град Монемвасия". В нея се казва: Onogurs laying waste to Macedonia, Thessaly, Greece, and everything within Thermopylae, and pillaging even as far as Corinth, they straightway took the city without a single blow.
В превод това означава: Оногурите донесоха разруха на Македония, Тесалия, Гърция и всички селища в оластта Термопили, те разграбиха /земята/ чак до Коринт и превзеха с бърз набег този град без да срещнат съпротива/без да употребят сила. По-късни извори от Дубровник, Венеция, Генуа и Пиза потвърждават, че едни от опасните пирати в Егейско, Критско, Йонийско и Адриатическо море са именно българи. Запазени са дори имената на тези пирати, както и типовете на корабите, с които са осъществявали нападенията си. Тези нападения са осъществявани в периода 1270 - 1350 г.

http://krile.net/forum/viewtopic.php?t=2313

Тук трябва да споменем, разбира се, и Марин Българина

[Thorn]

Организиран държавен флот след Омуртаг и преди Добротица очевидно не е съществувал. Пирати, по народност българи /но не под българска политическа власт/ вероятно е имало по всички крайбрежия, където са живели българи. Хрониката на Монемвасия е интересна, но нищо не казва за някакъв флот.