Военен флот !?

[Frujin Assen]

Организиран държавен флот след Омуртаг и преди Добротица очевидно не е съществувал. Пирати, по народност българи /но не под българска политическа власт/ вероятно е имало по всички крайбрежия, където са живели българи. Хрониката на Монемвасия е интересна, но нищо не казва за някакъв флот.

Тука не си прав,намерените токи явно показват че бойни части на лодки е имало,проблема е че в тракия няма реки в които да могат да воюват и ромеите не ги споменават.Те може да са съществували дори до края на ПБЦ,единственото което знаем със сигурност е че са съществували при Омуртаг,обаче не знаем нито кога са създадени,нито кога прекратяват съществуването си.Всякакви предположения в тая насока са си смукане от пръстите.

[De Ruyeter]

точно това искам да отгранича - флотът като организирана военна машина под върховенството на царя и инструмент на държавната политика и пиратските набези на българи, славяни, илири, траки, ромеи, селджукски турци.Те са действали на племенния принцип, няколко села по крайбрежието са изграждали бази и са нападали по-богатите селища.Например Алжирските пирати са имали огромен пиратски флот, тероризирали са средиземноморието, но при появата и на един линеен кораб - дори и в по-късните времена към 19в. е достатъчно да се пръснат като пилци.Независимо от това алжирците имат мощни укрепления, бастиони, които трудно се превземат дори и от изпитани сухопътни бойци като испанците.Неведнъж Андреа Дориа е понасял поражение от Арудж и Хайредин Барбароса, но те не представляват определена държава

Нека конкретно да поясним какво е лодка - край Варна са намерени две лодки от 7-8 в.Те са обаче твърде малки - едната е 3.50м дълга и широка 0.48м, а другата е 3.15м и е широка 0.54м

[arhangel]

..."Деспот Добротица е владетел на Карвунското деспотство и крепостта Калиакра от 1354 до 1379/86 г. Заедно с влашкия войвода Владислав Влайку през 1369 г. се включва в коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир. Веднага след като военният флот на Византия се разпада (в края на ХIV в.), а Венеция и Генуа имат само по 4-5 галери в Черноморския басейн, деспот Добротица създава боен флот от 14 галери, които успешно воюват по цялото Черно Море. Изключително голям брой сведения за флота на деспот Добротица се съдържат в книгата на М. Балард Genes et L'Outre-mer/"Генуезците в Левант и Черно море" том 2 от 1980 г. В нея са включени нотариални актове от архива на нотариус Антонио ди Понзо. Според един от нотариалните актове жителят на Цариград Теодор продал на Антонио Марочели от Генуа своя кораб "Св.Никола". Сделката е сключена на 20 октомври 1360 г. В документацията, приложена към нотариалния акт Теодор, твърди, че продал кораба си, защото се страхувал да търгува в Черно море. Посочена е и причината - PROPTER TIMOREM GALEARUM PIRRATORUM DOMINI DOBRODICIE - СТРАХЪТ ОТ ПИРАТСКИТЕ ГАЛЕРИ НА ГОСПОДИН ДОБРОТИЦА! Според М. Балард има няколко официално регистрирани нападения на галерите на Добротица срещу генуезки военни и търговски кораби. Във всеки от тези случаи - обърнете внимание - галерите на Добротица превземат генуезките кораби. В резултат през 1373 г. генуезците създават маона - сдружение за защита от нападенията на българските кораби. Управителят на Ликостомо - пристанище в делтата на Дунава - Лучиано ди Нигро получава от търговеца Анджело де Даниели сумата 674 перпера. Тя е предназначена за "съоръжаване на една галера за маоната за борба срещу Добротица". Нещата обаче не се развиват в желаната посока, защото тази галера е пленена от Добротица. Нотариус Бернебо де Грото свидетелства, че на 18 септември 1373 г. "бил лично пленен на борда на спомената галера на маоната със всички свои нотариални актове...от една галера на Добротица, проклет враг на Генуезката република" - PER UNAM GALEAM DE DOBRORDIZA, EMULO PRAVO COMUNIS IANUE. М.Балард дава още много данни - за други нападения на Добротица, за формирането на втора маона от 3 галери срещу Добруджанското деспотство, за изпращането на 3 български катърги-кораби пред Трапезунд и за участието на български кораби в "Морската битка на народите" пред Константинопол"....

[Thorn]

Да, наистина Добротица е първият владетел, който сериозно се е заел с изграждането на макар и малък флот.

Обаче това, което най-много ме впечатли в този разказ е, че в устието на Дунава е имало чужда колония.

[Warlord]

Мен пък повече ме учудва активността и ефективността на българския военен флот. Както и цялата тази налична информация, за която досега нищо не бях чувал. Единственото което съм срещал до сега е от по едно кратко и сухо изречение, където се казва само, че при този деспот имало флот, та даже не се и уточнява, че е военен.

Колонията може да е била до някой от северните ръкави на делтата, където вече да не е било българска територия под контрола на Добротица.

[Thorn]

Да, наистина Добротица е първият владетел, който сериозно се е заел с изграждането на макар и малък флот.

Обаче това, което най-много ме впечатли в този разказ е, че в устието на Дунава е имало чужда колония. В Килия /Ликостомо/ и във Вичина владеят генуезците.

[byzantiner]

От коя книга е този откъс? Щото аз бях чел преди време нещо подобно с позоваване на генуезки източници на Васил Гюзелев.

[blabla]

Според мен български флот е имало още по времето на стара Велика България. Изхождам от изказаните мнения, че Аспарухова
България е имала водни връзки с Фанагория. Друг е въпросът какъв точно флот - боен или търговски/транспортен. Първите наченки на флот биха могли да се търсят още през 681г., след като славяните се присъединяват към прабългарите. Да не забравяме техните вездесъщи лодки-еднодръвки (тук се корени една всеобща заблуда, че това са били едва ли не някакви канута, всъщност са били прилични корабчета с мачта и "кормило" и с всевъзможните му там приспособления). И оттук следва фундаменталният ми въпрос - на базата на какво се разграничава военния от търговския флот през Средновековието, ако изключим персоналното въоръжение на екипажа (в смисъл такъв, че корабите сигурно са били едни и същи, но с различно предназначение)?

[Warlord]

еее стига бе, ти виждал ли си еднодръвка - малко по-широка е от кануто, но не е нищо повече от лодка (и то не голяма). Не може да става дума за флот.
Прабългарите са били номадски степен народ - връзките между Аспарух и Фанагория, ако е имало такива след идването на хазарите са се осъществявали през степта с коне.

[messire Woland]

Що бе, може би са гребали с лодки през степта - няма лошо, тъкмо ще понатрупат мускули, че то това да движиш лодка с греблата през степта си иска да си здравичък
А иначе ако не знаех, от този пост бих останал с впечатлението, че Фанагория е морски град, а Аспарухова България е също почти изцяло на море
А за един степен и конен народ предпочитания начин на придвижване е ясен, на воюване - също. И надали току-така биха се обърнали към морето - няма защо това да става, въпрос на география все пак.

[Warlord]

Що бе, може би са гребали с лодки през степта - няма лошо

Това флота, а конницата са се придвижвали с "патешко ходене", носейки конете си на гръб :p :1087:

Иначе Фанагория действително е бил морски град. Но поне според мен със сигурност не е бил столица на Велика България, а най-вероятно пункт за търговия и връзки с Византия. Няма логика столицата на една огромна степна държава да се намира в периферията й, на блатист полуостров и на море, при положение, че прабългарите не са морски народ.

[arhangel]

Морето в политиката и културата на Средновековна България Автор доц. д-р Калин Порожанов

Повече от 30 години в България се изследва морската история и култура на древна Тракия и траките. Като резултат в българската и международната научна обнощост без колебание се утвърди и се прие, че терминът Thracia Pontica или синонимът му Thracia Maritima, означава изследване на зоната на най-активни взаимотношения и контакти между Европа и Азия при формирането на древната европейска култура.В този контекст прочитът на античните автори сочи, че владетелите на най-голямото тракийско царство - Одриското, от първия известен цар Терес насетне - като Спарадок, Ситалк, Амадок/Медок, Хебризелм, Котис и особено Керсеблепт - провеждат безкомпромисна, увенчана с успех политика за включване в границите на царството им градовете по Егейско, Мраморно и Черно море.

При подготовката ми за един международен симпозиум от поредицата Bulgaria Pontica (със седалище гр. Несебър) установих, че изворите недвусмислено говорят, че подобно на древните тракийски царе и средновековните български канове и царе, тук в Югоизточна Европа, имат целенасочено отношение към владеенето от тях на стратегически важни за държавата морски и речни градове с пристанищата им.

Това ме подтикна да напиша тези редове.

Първа Българска държава края на V²² - началото на V²²² - началото на Х² в.

Още в началото на V²²² в. младата държава Дунавска България, след смъртта на кан Аспарух (680-700), кан Тервел (700-721), като владее западното Черноморие на север от Стара планина, започва целенасочена политика за приобщаване на земи по крайбрежието на Черно море на юг от Стара планина. През 705 г. той получава от Юстиниан ²² (685-695; 705-711) областта Загоре (приблизително между Сливен, Ямбол и Черно море), а през 716 г. Теодосий ²²² (715-717) отстъпва нови територии на България - на юг с източна граница Приморска Странджа.

При кан Крум (802-814) се затвърждава политиката за настъпление в югоизточната посока за трайно завладяване на земите и Черноморието на юг от Стара планина. През 812 г. той покорява черноморските градове с великолепни пристанища Дебелт, Анхиало, Созопол и Несебър. Особено важно е да се отбележи, че почти островният - полуостровен Несебър е паднал чрез обсада. Абсурдно е обаче да се мисли, че градът е бил превзет само по тънкия и днес дори изкуствен провлак-суша, без участието на кораби откъм морето.

Впрочем, тези български кораби ще видим изобразени по стените на Плиска, а по-късно и на Преслав, както и на други места на българския североизток. /кои места автора не посочва/

Освен това, е наченато успешно настъпление в южната посока, с цел излаз на Бяло море, През същата 812 г. Кан Крум достига важния град Филипи, прилежащ на Беломорското крайбрежие.

При наследника на Крум кан Омуртаг (814-831) веднага - още през 815 г. - със сключването на 30 г. мирен договор с Византия южното Черноморско крайбрежие до Дебелт е признато за владение на българите. Това е първата клауза на договора, с която се утвърждава границата между двете държави. С това се узаконяват и затвърждават успехите в югоизточното Черноморско направление на политиката на Българската държава. След стабилизиране на излаза на море до Странджанското Черноморие на югоизток, кан Омуртаг затвърждава и една друга важна посока в българската външна политика, начената от кан Крум. Това е политиката за присъединяване на живеещите на северозапад славяни, по течението на Средния Дунав, откъснати от България от Франкската империя. Ето как изглежда това в очите на съвременниците. Според т. нар. Фулденски анали (Хрониката "Животопис на Карл Велики" с автор Айнхард):
- през 827 г. "Българите пратили войска на кораби по река Драва, опустошили с огън и меч земята на славяните, населяващи Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители";
- през 829 г. пак "Българите, идвайки на кораби от река Драва, опожарили някои наши селища, разположени край реката".

Кораб с горна рея и четвъртито ветрило, VIII-X в. (Възстановка на Ил. Тодоров по графити) /от къде са тези графити не посочва/

Българското "адмиралтейство" от това време се локализира, без съмнение, и се идентифицира с мощната островна крепост-пристанище на днешния румънски остров Пъкуюл луи соаре, на около 20 км. източно от друга българска крепост-пристанище Дръстър (Силистра). И до ден днешен в каменните блокове на пристанищните кейови места на острова личат дълбоките следи, оставени от въжетата, с които са привързвани корабите. Построяването на тази крепост-пристанище като "адмиралтейство" се дължи на изключителното геополитическо и военно-стратегическо положение в тази част на Долния Дунав, като вътрешнобългарска река. Заедно с Дръстърската крепост-пристанище двете осигурявали, поддържали и пазели пряката връзка на столицата Плиска, а сетне и Преслав със земите на Българската държава отвъд Дунава, които са стигали до Карпатите.Освен това, заедно с Дръстърската, островната крепост-пристанище е контролирала търговията по Дунава и е спирала на възлово място нашествията на вражески (най-вече византийски) флоти, които се опитвали да проникнат от Черно море в Дунава. Това ставало активно - с кораби, но и пасивно - чрез дълги въжета, спуснати във водата, свързващи двата бряга на реката.

Както ще стане ясно по-долу, българският речен флот, не малка част от който е била базирана тук, е бил съставен от специфични с универсалността си речно-морски кораби, които имали и универсално предназначение и функции - както военни, така и търговски.
Освен по Дунава, подобна по важност крепост-пристанище на северното българско Черноморие през V²²/V²²²-Х/Х² в. е Калиакра, където приемствеността между късната античност на Византия и ранното средновековие на България е отлично документирана. Тази крепост-пристанище със своите мощни крепостни стени, великолепна пристанищна акватория и многобройни универсални кораби е изпълнявала изключително важни военно-стратегически и презморски търговски функции на българската държава.

Ако крепостта-пристанище на остров Пъкуюл/Пекул условно може да се нарече "адмиралтейство" на българския дунавски речен флот, то за Калиакра също може да се каже, че в голяма степен е изпълнявала функциите на "адмиралтейство" на българския черноморски флот.

При кан Пресиян/Персиян (836-852) наченатата още от Крум политика за излаз на Бяло море на юг, бива потвърдена, като през 837 г. той завладява стария и стратегически важен Филипи, надвиснал над Беломорието.

Транспортен кораб с латинско стъкмяване на ветрилата. (Възстановка на Ил. Тодоров по графити)/пак не казва от къде/

Симеон Велики (893-927) съзнателно ще продължи действията в югоизточно Черноморско направление. Веднага след възкачването си на престола, през 894 г., по време на Първата война срещу ромеите, черноморските градове на юг от Стара планина преминават в негови ръце. През 904 г. границата с Византия се маркира от черноморската крепост-пристанище Мидия (древният Салмидесос) в южните склонове на Приморска Странджа, която вече се оказва под властта на българския княз. Впрочем, важно е да се отбележи, че това е последната силна крепост и последното сигурно за кораби пристанище по целия Черноморски бряг на юг чак до устието на езерото Деркос/Теркос и Босфора.На югозапад обаче, още през 896 и следващите няколко години Симеон води целенасочена политика за господство над жизненоважни морски крайбрежия и завладява над 30 градове и крепости по Адриатическото крайбрежие. С това България получава нов морски излаз - на Адриатика.

През 904 г., в южна посока към Бяло море, Симеон не успява да завладее Солун, но границата с ромеите минава само на 20 км. северно от него.

Изображения на кораби върху стените на крепостите и църквите в Плиска и Преслав. (графити) най накрая източник :rock:

Двайсет години по-късно, през 924 г., Симеон изпраща делегация до Арабския халифат, която, за да достигне сполучливо до Арабия и да изпълни успешно мисията си, несъмнено е била качена на кораб/кораби. В този дипломатически и военно-политически акт корабите не може да са други освен собствени български - на "царя на българи и ромеи" Симеон. Тези връзки на българската държава с моретата и големите реки са великолепно отразени в графитите - корабни изображения.Графитите, изображения на кораби от Плиска, Преслав, Никопол и Басараби (дн. в Румъния) се датират ²Х-Х в. и несъмнено са отражение на реално съществували и плавали български кораби по времето на Първата българска държава.

Според специалистите по история на корабите и корабното дело тук се създават специфични български транспортни и военни гребно-ветроходни кораби, предназначени за смесено плаване - по река и по море. Те не газят много дълбоко и имат добра мореходност. Тези кораби са били обшивани с дъски. Този факт недвусмислено сочи, че българските майстори-корабостроители добре са познавали характерния за епохата скелетен способ за строеж на кораби и неговото дъсково обшиване. Българските кораби от V²²²/²Х-Х в. са с високо вдигнат нос и високо вдигната кърма, където има едно или по-скоро две рулеви гребла за управление. Те имат 10-15 гребла на всеки борд, една мачта с горна рея и четвъртито, а сетне латинско ветрило. Предназначените специално за военни нужди кораби са снабдявани с таран в подводната носова част.

Добрите знания и вещината на българите в корабното дело са великолепно описани от големия преводач и писател от Х век Йоан Екзарх в неговия не само преводен, но и собствено творчески труд "Шестоднев". Ето какво казва той в преведената от византийския автор Василий Велики част, осмислена на българска културна основа:
"Морето съединява всичко далечно, което плава по него, пристига и дори да не е така близо, по себе си го отнася към далечното. За тези, които нямат, прави така, че всичко да е общо. Това, което се ражда в други земи, или жито, или плодове, или злато, или сребро, или облекла, или друго нещо, то може, като се плава по него, да го пренесе към нуждаещите се."

А ето и неговите собствени автентични думи :
"Без дърва (не може), с тях печем хляб, варим варива И ПРАВИМ ЛОДКИ И КОРАБИ, С ТЯХ ПРЕПЛАВАМЕ РЕКИТЕ И ГОЛЕМИТЕ МОРСКИ ПРОСТРАНСТВА. Това, което ни е потребно, го купуваме и даваме на тези, на които е нужно, на равна цена."

Това е една чудесно документирана представа на самите българи за корабите, с които те плават и търгуват през морета и реките.

Втора българска държава началото на Х²² - края на Х²V в.

Възстановяването на Българската държава от братята царе Петър (1185-1197) и Асен (1186-1195/6) и нейното укрепване при цар Калоян (1196-1207) достига своя връх по времето на цар Иван Асен ²² (1218-1241). Тогава България има излаз на три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. В това отношение по времето на Втората българска държава се наблюдава приемственост на основните стратегически посоки, наследени от Първата българска държава с връх Симеон Велики, с цел трайно стъпване и установяване на стратегически и икономически важни морски брегове. Това са направленията югоизток, юг и югозапад.

Именно за Иван Асен ²² един историк пише: "…Асен построи 25 (двадесет и пет) галери…военни кораби, които се появиха в Черно море от страна на българите…". Това става по повод участието на българския морски флот заедно с гръцкия морски флот в битката при Константинопол през 1235 г.

някой може ли да посочи кой е този източник ... рових навсякъде и нищо такова не намерих ... в описанията за обсадата срещам навсякъде че корабите са били гръцки...

Тези (и не само те) кораби били произвеждани в една голяма работилница при устието на р. Камчия, тоест в Приморската част на източна Стара планина, която е изключително богата на подходящ дървен материал за кораби - дъб.

През втората половина на Х²V в. независимият български владетел в българския североизток деспот Добротица, който дал името си на областта Добруджа, води самостоятелна и изключително активна морска политика. Той има за столица Калиакра - великолепна база и "адмиралтейска" крепост-пристанище още от времето на Първата българска държава. В границите на държавата му през 1367 г. влизат вече следните черноморски крепости-пристанища: Каварна, Карвуна (Балчик), Кастрици (над Кранево), Варна, Галата, Росито, Вича, Козяк (при Обзор) и Емона. Обявен за деспот през 1369 г. от цар Иван Александър (1331-1371) той получава и дунавската крепост-пристанище Дръстър. Предприема морски поход със своите кораби към Трапезунд (дн. Трабзон в Турция) на югоизточния бряг на Черно море с цел да постави на трона на Трапезундските императори своя зет. Сече собствени монетни емиси, на които е изписано името на столицата Калиакра.

Български кораб от XIII век. (Възстановка на Г. Воденичаров по изображението от Боянската църква):rock:

Този силен владетел първоначално се съюзява с венецианците, поради което води пиратски действия срещу генуезците в Черно море. Според академик Васил Гюзелев - най-добрият познавач на тази проблематика - генуезките архиви са пълни със сведения за пиратските действия на корабите на Добротица. Едва през 1387 г. синът му деспот Иванко успява да сключи изгоден търговски мирен договор с генуезците, но османското завоевание пресича стремителното развитие на тази изключително силна Българска морска държава. В Боянската църква край София е изобразен кораб, който без съмнение, е наследник и продължител на традициите в корабостроенето на Първата българска държава. Този кораб е ветроходен, едномачтов - с четвъртито ветрило и горна рея, има висока кърма с платформа и висок нос. Този кораб се управлява не с кърмови гребла, каквато е практиката в Средиземно море през Х²²² в., а е с по-съвършено управление, осъществявано чрез рул. Той обаче, е изобретен от мореплавателите в Северните морета. Очевидно, и в този случай, подобно на времето на Първата българска държава, отново откриваме синтезен тип кораб - българско изобретение - съчетаващо най-добрите традиции на южното Средиземно море и на северните морета. Това е търговски ветроходен кораб, с вероятна дължина 25-30 м. и ширина 6-7 м. Специалистите наричат тези кораби кога или неф.

Впрочем, тази традиция ще се открие векове по-късно, съхранена и развита по българското Черноморие през вековете на Османското владичество. Най-добре тя е илюстрирана от късносредновековния (ХV²²² в.) български ветроходен търговски кораб, открит и разкопан на морското дъно при нос Урдовиза (гр. Китен на южното българско Черноморие). Той е едномачтов и има приблизително същите размери.

В църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново също има изображения на кораби. Едно от тях представлява галера (да не забравяме галерите на Иван Асен ²² !) , която по това време е най-разпространеният тип кораб. Използвана предимно за военни нужди, галерата има от 16 до 26 гребци и една или две мачти с новото триъгълно, наричано латинско платно. Има и таран, който се намирал около и над водолинията. Освен за военни цели този тип универсални кораби се използвал и за търговия.

Българските пристанища при крепостите-градове през Х²²-Х²V в. по Долни Дунав са над 20, като се почне от Флорентин (над Видин) и се стигне до делтата на реката. Най-важни между тях през този период са Бдин, Оряхово, Никопол и Холъвник на отсрещния бряг, Свищов, Новград и Пиргос, Русе и насрещния Гюргево, Тутракан, Дръстър и Пъкуюл луи соаре, Черна вода, Капидава и Хърсово, Облучица и Исакча, както и Вичина, Килия и Ликостомо в устията на Делтата.

По северното българско Черноморие такива са на първо място Калиакра, а сетне и Каварна, Карвуна (Балчик), Кранеа и Кастрици, Варна и Галата, Козяк (Обзор) и Емона (при нос Емине на Стара планина).

По южното Черноморие това са Несебър, Анхиало (Поморие), Скафида, Созопол, Урдовиза (Китен), Агатопол.

Късно българско Средновековие

Балтоглу се нарича адмиралът, достигнал до отговорния пост да командва турския флот при обсадата на Константинопол през 1453 г. Същият този Балтоглу е насила помохамеданчен син на български болярин. Той несъмнено е имал натрупан опит в морското командване и впечатляващ авторитет по море и суша. Не е невъзможно това да е един от наследниците на династията на деспот Добротица - владетели на Добруджанската българска морска държава с богат опит в морското дело...."


В статията /която копирах от списание Будител/има доста наивни според мен теории ама все пак я качвам ... може да провокирам нещо ново в тази интересна тема :tup:

[T.Jonchev]

Калин Порожанов определено разбира от кораби и е събрал всички известия от българското средновековие, които могат да се разглеждат в полза на схващането, че България е разполагала със съдове. Но каквато и интерпретация да се прави, България не е морска сила. Ако беше, това би било засвидетелствано ясно в изворите - Симеон нямаше да търси морски съюзник например. Впрочем този съюзник той не е търсил в Арабия, а в днешен Тунис и не в 924, а в 922г.

[resavsky]

Един малко наивен въпрос - когато Омуртаг е воювал с франките българите с лодки или с кораби са превозени по Дунав?Щом сме имали флот къде са сражениета в които той е участвал?

[T.Jonchev]

Абе, в превода пише "лодки", но знае ли човек? Трябва да видим латинския оригинал. Откакто се занимавах с Ганчо Ценов, вече и на собствените си очи се чудя дали да вярвам - какво остава за преводни текстове от източниците.