Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военен флот !?

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Да но обичайното решение на проблема е строителство на нова скеля, а не драгуване.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      Господа, малко се размечтахте. Не бъркайте Дунав с морето. Дунав все пак е река и двата й бряга постоянно се виждат, освен нощем и при много гъста мъгла. Това, че някой си плува с еднодръвката, сала, лодката или корбчето в една река, съвсем неозначава, че ще да е бил толкова ербап да плува и в открито море. Това, че някой, който плува в открито море е навлязал в реката, неозначава априори, че друг, който плува само в реката ще навлезе в открито море. По-горе стана въпрос за битката при Ровене и превозването на османската от влашкия до българския бряг и това беше използвано като доказателство за наличие на речен и оттук априори и морски флот. Обаче Дунава, освен че е река, е широк при Никопол точно има няма 700 м. Демек не е нужен огроме брой кораби, при това кой знае какви, още повече не незнаем въпросната армия за колко дена е биа прекарана. Казано иначе, ако на Йоан Шишман му било заповядано да събере всички възможни корита по българското крайбрежие, то цялата операция като логистика, далеч не е била толкова грандиозна, още повече, че османците, преди да се върнат от Влашко, първо са отишли там.
      Колкото за Черно море - ако ще говорим за една - две гемии, нямам нищо против, но нека се говори за двете български гемии, галери или каквото и ще да е, но не и за флот, защото една птичка пролет на прави и една гемия флот не прави. А освен това да се уточнява че става въпрос един много кратък период от време и по-скоро да се разглежда като някаква екзотика в българското средновековие.

      Comment


        Stan написа Виж мнение
        Колкото за Черно море - ако ще говорим за една - две гемии, нямам нищо против, но нека се говори за двете български гемии, галери или каквото и ще да е, но не и за флот, защото една птичка пролет на прави и една гемия флот не прави. А освен това да се уточнява че става въпрос един много кратък период от време и по-скоро да се разглежда като някаква екзотика в българското средновековие.
        О, да, разбира се, почитаеми господине - и нека това отново да ни дава основание да поддържаме бомбастични теории от сорта на тази, че българите били най-тъпия народ на средновековна Европа, по-тъп даже от малийците на Сундиата Кейта през 14-ти в. и така и до самия си безславен край не успели да зацепят ползите от мореплаването! Мда-ам...

        През втората половина на 14-ти в. българският флот е колкото византийския и даже е по-успешен от него, защото докато Добротица печели победи срещу генуезците и ги кара да избягват земите му, василевсите търпят унизителни поражения до и в Златния рог. Какво ако са две-три галери, ще цитирам Иналджик: "През онази епоха галерите са най-важната военноморска единица в Средиземноморието. Всяка галера разполага с ок. 200 души бойци и гребци." Михаил Палеолог тръгва да завладява Трапезунд с две големи и една по-малка галери, на които има армия, начело с протовестиарий (Йоан Андроникопул) и трапезундците съвсем не приемат цялата работа на та*ак. Три галери и един неф се подиграват с цялата османска флота през 1453 г. С 4 галери орденът на св. Йоан през по-голямата част от престоя си на Родос ефективно управлява и защитава десетки острови и дори атакува, участва в коалиции, прави десанти на вражеска територия, печели битки...Не всички са можели да си позволят флоти като генуезкия и венецианския от по 10 галери; напр. френският крал и папата в 1334 г. построяват и оборудват за водения от тях кръстоносен поход само по 4 галери всеки. Мисля, че Бродел описваше подробно каква е била цената на една галера. Така че 1-2 галери и няколко по-малки кораба (и ветрохода) биха могли да се нарекат "военен флот". Да, наистина, не е кой знае какво, но е нещо.

        Между другото с един съфорумец си говорихме за това: в 1363 г. Венеция предлага проекто-съюз срещу османците, в който да се включи и "императорът на Загора". Много вероятно е в този случай да е ставало въпрос и за осигуряването на бойни кораби, подобно на 1379 г., защото основната избрана стратегия е била патрулиране на Проливите и вероятно първоначална атака към тях с цел разделяне на турските територии на две. Интересно, че не е споменат Добротица, който три години по-рано е засвидетелствал присъствието на флота си в Черно море с нападения срещу генуезците. Нападението на Амедей срещу Галиполи от 1366 г. сигурно е било планирано от по-рано. Обаче византийските (според някои и сръбските) интриги (които В. Гюзелев нарича "заговорът с/у България" в една от последните си студии) провалят опитите за включването на България в опитите за "затварянето" на Дарданелите - както в 1351-2, така и в 1363 г. В 1379 г. явно вече е прекалено късно за нещо такова, а и целите са съвсем други - тогава българи и турци са съюзници във водите на Босфора.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
          О, да, разбира се, почитаеми господине - и нека това отново да ни дава основание да поддържаме бомбастични теории от сорта на тази, че българите били най-тъпия народ на средновековна Европа, по-тъп даже от малийците на Сундиата Кейта през 14-ти в. и така и до самия си безславен край не успели да зацепят ползите от мореплаването! Мда-ам...
          Очевидно е така. И то до края на 19 в. По-горе вече беше казано, че българите неживеят край брега на морето, факт е и то не само на Черно море, а ми и на Бяло море. А през средновековието винаги като го достигнат, го зарязват. Какво да се прави - народопсихология, етнокултурен модел на възприемане на света, стериотип на мислене или както ще да се нарича, но си е факт. Добротица е едно изключение и именно то е най-доброто доказателство на това което казвам, защо и той, и семейството му и подвластното му население, макар и да се водят в изворите българи, по произход не са баш, даже хич, т.е. са носители на друга стериотип на мислене. Те и търновските царе са от същия сой, обаче живеят в плътно българско обкръжение.
          А иначе Х²V в., в това спор няма, е доста богат на писмени данни. Ако имаше такова животно като български флот - военен, търговски или рибарски, то това нямаше как да не се отрази, при това многократно в изворите.


          Вместо това доказателствата се опират на предположения, свърхинтепретации и аналогии с други общества, като да речем - Амедей Савойски неуспял да превземе Варна, значи Варна е била яка крепост, следователно това е доказателство за наличие на флот. Обаче, точно в събитията около този поход, за наличие на български флот няма дори и косвено свидетелство.
          Или пък:
          Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
          Венеция предлага проекто-съюз срещу османците, в който да се включи и "императорът на Загора". Много вероятно е в този случай да е ставало въпрос и за осигуряването на бойни кораби, подобно на 1379 г.
          А защо проектираното българско участие да не е по суша? По това време османците са били вече подпалили българската черга в Тракия. Много по-логично, лесно изпълнимо и реалистично е българите да действат именно по суша.

          Според мен хипотезите трябва да се съобразяват с фактите, а не да се нагаждат фактите спрямо хипотезите. С подобен метод можем да докажем всичко, примерно за наличие на целите обковани в тенекии български рицари, абсолютно аналогични като въоръжение и статут на западните рицари, или за монасите войни от Рилския манастири и т.н.

          Comment


            Stan написа Виж мнение
            Според мен хипотезите трябва да се съобразяват с фактите, а не да се нагаждат фактите спрямо хипотезите. С подобен метод можем да докажем всичко, примерно за наличие на целите обковани в тенекии български рицари, абсолютно аналогични като въоръжение и статут на западните рицари
            Хахахагагагагагагааааааааа!!!

            или за монасите войни от Рилския манастири и т.н.
            шшт, тихо

            Ас убачи не нагаздам фактити спурйед хипутйезити Факт е например, че Зеления граф увяхва на север от нос Емине, след като преди това се е направил на отворен на всичко възможно от Галиполи до Козяк. Съвпадението с главното българско пристанище и зона на развитието на презморската търговия на Загора едва ли е случайно.
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              Stan написа Виж мнение
              А защо проектираното българско участие да не е по суша? По това време османците са били вече подпалили българската черга в Тракия. Много по-логично, лесно изпълнимо и реалистично е българите да действат именно по суша.
              Казах защо- защото имаме стратегически план за затваряне на Проливите, което без кораби не става. Пък и всички останали сили в проекто-съюза са морски.
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение

                Ас убачи не нагаздам фактити спурйед хипутйезити Факт е например, че Зеления граф увяхва на север от нос Емине, след като преди това се е направил на отворен на всичко възможно от Галиполи до Козяк. Съвпадението с главното българско пристанище и зона на развитието на презморската търговия на Загора едва ли е случайно.
                Да, така е. Можем да помислим защо. Вероятно стигайки до Варна, е научил, че българската флотилия, която по това време е била някъде около делтата на Дунав и се занимавала с лов на паламуд, е зарязала риболова и се е насочила на юг към него, та това го е накарало да подвие опашка.

                Обаче, можем и да помислим по друг начин - до колко обсадата на Варна с флот би била ефективна? Отговорът на този въпрос идва от самосебе си дори и при един най-бегъл поглед върху средновековната крепост и по-точно нейното местоположение. Защото въпросната крепост е на около сто метра на вътре от брега и чисто физически е много интересно, как с кораби ще може да се превземе. Ето и едно планче на Варна:

                Comment


                  Stan написа Виж мнение
                  Да, така е. Можем да помислим защо. Вероятно стигайки до Варна, е научил, че българската флотилия, която по това време е била някъде около делтата на Дунав и се занимавала с лов на паламуд, е зарязала риболова и се е насочила на юг към него, та това го е накарало да подвие опашка.

                  Обаче, можем и да помислим по друг начин - до колко обсадата на Варна с флот би била ефективна? Отговорът на този въпрос идва от самосебе си дори и при един най-бегъл поглед върху средновековната крепост и по-точно нейното местоположение. Защото въпросната крепост е на около сто метра на вътре от брега и чисто физически е много интересно, как с кораби ще може да се превземе. Ето и едно планче на Варна:
                  http://varna.info.bg/castles_past2.htm#map
                  Ха-ха, много забавно, кой, изобщо, мислиш, е "превзимал с кораби" през периода? Ами никой! Целта на корабите е да стоварят десант и за блокада. Нищо от това не е изпълнено. Явно самото пристанище на Варна е било добре защитено и преценено като невъзможно за атака. Естествено, няма никакви сведения за българска флотилия на лов за паламуд, никой не се е осмелил да срещне савойците в открит морски бой, това вероятно би било самоубийство, като се има предвид как свършват турските кораби при Скафида и онези, отправили се от Караман към Кипър към 1368 г., които са изтребени методично от десетина франкски галери. Неслучайно именно франките са "господари на морето" в епохата
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                    Ха-ха, много забавно, кой, изобщо, мислиш, е "превзимал с кораби" през периода? Ами никой! Целта на корабите е да стоварят десант и за блокада. Нищо от това не е изпълнено. Явно самото пристанище на Варна е било добре защитено и преценено като невъзможно за атака. Естествено, няма никакви сведения за българска флотилия на лов за паламуд, никой не се е осмелил да срещне савойците в открит морски бой, това вероятно би било самоубийство, като се има предвид как свършват турските кораби при Скафида и онези, отправили се от Караман към Кипър към 1368 г., които са изтребени методично от десетина франкски галери. Неслучайно именно франките са "господари на морето" в епохата
                    Значи, непревземането на Варна от Амедей Савойски, отпада като аргумент за наличие на български флот.
                    Иначе не е като да няма данни за превземане на крепости чрез кораби - примерно Солун 904 г., а ако не се лъжа и Константинопол 1204 г.
                    Как е било защитено пристанището, при положение че е било на може би 100 м от крепостта не е ясно. Пък и да е било защитено, за десант не винаги трябват пристанища. Просто савойците стоплили, че ако обсадят Варна, губят единственото предимство пред българите - корабите. Защото обсаждайки по суша Варна, те ще трябва да воюват не само с тези в крепостта, ами с тези дето са извън нея. А в района на Варна по това време не е като да не е имало други крепости и селища, от много лесно да се организира контраофанзива.

                    Comment


                      Чакай бе, човек, какви сто метра, на картата и изображенията си личи, че крепостната стена е на не повечеот 50 метра от пристанището, при което от кулите могат удобно да се обстрелват навлизащите в него вражески кораби и да се защитават "нашите", изтеглени на брега или закотвени до него. Точно по същия начин изглеждат крайбрежните стени на Константинопол. Да, през 1204 г. е един от редките случаи, когато директно на корабите се строят кули и платформи и от тях се изправят подвижно стълби на стените и се атакуват директно - но това е по-скоро изключение, а не масова практика, поради очевидните трудности за изпълнението му. Това, което виждаме от варненското пристанище навежда на мисълта точно на осигуряването на защита не само за крепостта и хората вътре, а и за пристанището, в което има какво? - Кораби
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                        Чакай бе, човек, какви сто метра, на картата и изображенията си личи, че крепостната стена е на не повечеот 50 метра от пристанището, при което от кулите могат удобно да се обстрелват навлизащите в него вражески кораби и да се защитават "нашите", изтеглени на брега или закотвени до него.
                        На плана са дадени и турските стени, така че човек може да се подведе. Ето един ситуационен план на средновековната крепост спрямо днешния терен
                        Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, съществувала средновековна крепост, изградена между стените на античния град Одесос. http://www.gradvarna.com/castles_past.htm http://varnapoint.wordpress.com/2013/10/02/varna-krepostni-steni/ http://historicalcities.narod.ru/photo_varna_eski_kale.html http://historicalcities.narod.ru/photo-varna-sev-stena.html

                        Разбира се крайбрежната ивица през вековете може значително да се е променила - затлачване, целеносочено насипване, а също и промяна на морското ниво. Как е била точно през Х²²² - Х²V в. може да се каже само след анализ на геоложки данни и писмени сведения за съвременно (последните 200 г.) въздействие върху терена.
                        Ето и нещо по въпроса

                        Плетньов говори за скеле под днешния гаров площад. Ако приемем че то е от интерисуващият ни период, то разстоянието до най-близката точка на крепостната стена е 80-90 м. По-интересното е че той, казва, че Амедей Савойски, не само слязал на брега, но и обсадил крепостта по суша. Савойската хроника не ми е под ръка, така че приемам думите му за достоверени. Това означава, че българите не са успели да отбраняват пристанището. Дали това се е държало на факта, че пристанището трудно се отбранявало от крепостта, дали българите немогли да извършат това - било да речем че не са имали подходящи машини за обстрел, дали между пристанището и крепостта е имало големи дървета, които пречили на обстрела, е друг въпрос. Но савойците се слезли и си обсадили крепостта по суша. Че на всичкото отгоре и едната галера си ремонтирали. Това, което е важно в случая е фактът че Варна по това е била голяма и здрава крепост не е аргумент че българите имали флот, още повече че и самото й пристанище не успели да защитят.

                        ПП. Големи серсеми са били варненци през 1908 г. като съборили средновековната цитадела, която била идеално запазена.

                        Comment


                          Не мисля, че Плетньов е прав, нямам спомен рицарите да са обсадили крепостта, ремонтът на галерата се обяснява със сключването на временно примирие след битката при Галата, след което савойците действително си "слезли" и са си вършели работите на спокойствие. Ето, между другото, един опис и опит за разбор на подобен кръстоносен поход, със сходен състав и брой на екипажите, войските и корабите, само че насочен срещу малоазийските бейлици в 1334-36 г. - тук. Можем да видим, че в този си състав (ок. 15-20 галери, колкото има и Амедей Савойски) кръстоносците не посмяват да атакуват главните пристанища на турците, предполагаемо силно укрепени като Варна. Можем също така и да направим аналогия със Смирна, която е слабо засегната от този кръстоносен поход, но е превзета от следващия в 1343 г. - но само пристанището, след което градът е разделен на две части - турска и християнска, всяка със собствени укрепления (особено мощни са тези на християнската или, по-правилно "кръстоносната част", вратите с герба на Св. Петър, показващи, че градът е под егидата на папството, са запазени до 19 век) до 1402 г.
                          A strong toun Rodez hit is,
                          The Castell is strong and fair I wis...


                          блог за средновековна балканска история

                          Comment


                            Сър Ги, имаш ли повече инфо за завладяването на крепостта Галата /край Варна/ през 1404г. от генуезкия авантюрист /пират/ Салагрузо ди Негро? Кой е този благородник и с какви сили / кораби / е разполагал? От това, което намерих / доста оскъдно / Негро е човека, на който Сюлейман Челеби плаща за да построи огромна бойна кула и да укрепи крепостта Лампсак, от другата страна на Галиполи. Сигурно е бил поредния италиански "рицар на късмета "в Леванта. По интересно е какво е правил цяла година в Галата, като не е ясно по това време кой контролира района - Мирчо, турците или татарите.

                            Click image for larger version

Name:	Di_Negro-Italy.jpg
Views:	1
Size:	18.1 КБ
ID:	537693
                            Фамилния герб на Ди Негро

                            През лятото на 1402 г., генуезците, възползвайки се от разгрома на Баязид при при Анкара завземат Калиакра- последната столица на Добруджанското деспотство. Комендант на гарнизона е благородникa Бартоломео ди Грималди. /фамилията Грималди, която и днес притежава и владее Монако/.От 1403 г. Генуа използва Калиакра като опорна точка за упражняване на контрол по добруджанското Черноморие от н. Емине до Дунавската делта – възможност, която няма нито през ХIII, нито през целия ХIV в., поради конфликта с Добротица. Нещо повече, Калиакра явно се превръща в база и изходна точка на Генуезката флота за овладяване на други стратегически точки по черноморския западен бряг, като например Галата през 1404г.

                            Click image for larger version

Name:	00000000000000016305.png
Views:	1
Size:	72.9 КБ
ID:	537695
                            Герба на Грималди
                            Last edited by Henry Sinclair; 27-10-2013, 20:58.
                            Войната е лека за зрителите...

                            Comment


                              Henry Sinclair написа Виж мнение
                              Сър Ги, имаш ли повече инфо за завладяването на крепостта Галата /край Варна/ през 1404г. от генуезкия авантюрист /пират/ Салагрузо ди Негро? Кой е този благородник и с какви сили / кораби / е разполагал?
                              Нямам много...Това е "благородникът-пират" Нямам никаква идея с колко кораба е разполагал, обикновено май е действал само с една галера, но пък въоръжена до зъби и пълна с отчаяни главорези Би трябвало и Балтазаре Коса да се е познавал с него (ха-ха). Генеузка пиратска гад, има много като него
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                Henry Sinclair написа Виж мнение
                                Сър Ги, имаш ли повече инфо за завладяването на крепостта Галата /край Варна/ през 1404г. от генуезкия авантюрист /пират/ Салагрузо ди Негро? Кой е този благородник и с какви сили / кораби / е разполагал? От това, което намерих / доста оскъдно / Негро е човека, на който Сюлейман Челеби плаща за да построи огромна бойна кула и да укрепи крепостта Лампсак, от другата страна на Галиполи. Сигурно е бил поредния италиански "рицар на късмета "в Леванта. По интересно е какво е правил цяла година в Галата, като не е ясно по това време кой контролира района - Мирчо, турците или татарите.

                                [ATTACH=CONFIG]21458[/ATTACH]
                                Фамилния герб на Ди Негро

                                През лятото на 1402 г., генуезците, възползвайки се от разгрома на Баязид при при Анкара завземат Калиакра- последната столица на Добруджанското деспотство. Комендант на гарнизона е благородникa Бартоломео ди Грималди. /фамилията Грималди, която и днес притежава и владее Монако/.От 1403 г. Генуа използва Калиакра като опорна точка за упражняване на контрол по добруджанското Черноморие от н. Емине до Дунавската делта – възможност, която няма нито през ХIII, нито през целия ХIV в., поради конфликта с Добротица. Нещо повече, Калиакра явно се превръща в база и изходна точка на Генуезката флота за овладяване на други стратегически точки по черноморския западен бряг, като например Галата през 1404г.

                                [ATTACH=CONFIG]21460[/ATTACH]
                                Герба на Грималди

                                А всъщност откъде са данните и за едното и за другото? За Галата само съм чувал, а за Калиакра даже и не съм.
                                Last edited by Thorn; 27-10-2013, 23:56.


                                thorn

                                Средновековните църкви в България

                                Comment

                                Working...
                                X