Битката при Велбъжд,1330г.

[Докс]

Здравейте,предлагам да обсъдим още една злополучна битка в нашата история,а именно битката при Велбъжд,състояла се на 28 юли 1330г,между Михаил III Шишман и Стефан Урош III Дечански.Интересът ми към тази битка идва поради близостта на моя град до мястото на сражението (все пак не съм от Кюстендил,но Дупница е сравнително наблизо) и намерението ми да направя една проучвателна експедиция из тамошните села с цел точно локализиране на полесражението и записване на всякаква информация,било легенди,предания и т.н.,която местните хора са чували за тази битка.
В официалната ни история тази битка се приема като тежък погром най-вече заради смъртта на българския цар,но някои историци твърдят,че е имало няколко сражения,в резултат на които се е стигнало до паритет,като смъртта на Михаил Шишман е малшансът,попречил на българите да излязат победители в тази кампания.
Друг спорен въпрос е как точно е загинал българският цар-дали по време на боя,дали след това от раните си,дали е бил пленен жив и убит от сина на сръбския цар...
Още един спорен въпрос-къде е бил погребан Михаил III Шишман?

Надявам се тази тема да събуди интереса ви и да обсъдим всички факти и хипотези,свързани с нея

[josi]

Здравей! Това с което си се захванал е интересна тема и за мене, пожелавам ти успех.
Ще ти преразкажа версията за войната на Михаил ²²² срещу Сърбия, каквато я знам от общоприетата историография.
След като не извлича особени резултати от намесата в гражданската война във Византия Михаил ²²² Шишман води сблъсъци с победителя в нея - Андроник ²²². През октомври 1328 двамата владетели сключват мир и съюз, скрепен с династичен брак ( царя се жени за сестра на императора ). Причина за драстичната промяна в курса на двете държави е нарастващата мощ на Сръбското кралство при Стефан Дечански. Мирна спогодба между България и Византия имало още от 1326 ( Черноменски договор ), която не се спазвала чак докато Сърбия не започнала експанзия в Македония и Гърция и застрашила интересите и на двата си съседа. Коалицията между Михаил ²²² и Андроник ²²² добила откровена антисръбска насоченост през 1329 след няколкота им лични срещи. След женитбата си с византийската принцеса Теодора, царят изгонил първата си съпруга Ана-Неда, сестра на сръбския крал. Това сериозно обидило Стефан Дечан, който се заканил да отмъсти на българите.
Към края на 1329 се създават всички предпоставки за война между Сърбия, от една страна, и България и Византия от друга.
Дипломатическата подготовка продължила до пролетта на 1330. Михаил Шишман си осигурил военна подкрепа от Влашко ( Йоан Бесараб ), Яшкото ( Молдовско) княжество, Видинското деспотство (Белаур), Ловешкото деспотство (Иван Александър). Според плана Сръбското кралство трябвало да бъде нападнато от две страни - Българските сили от изток, Ромейските от юг. Стефан Дечан също се готвел за войната - наел каталански рицари, опитал се да привлече Влашко, договорил с Дубровник ембарго за България (1 май 1330).
Първите военни действия се провеждат от имп. Андроник вероятно средата на май 1330. Изненадващо нахлул в Македония и завзел Дебрица, Добромир, Каваларион и Сидерокастрон. След това спрял за да изчака настъплението на българите и да се срещне с тях.
Михаил Шишман потегля от Търново на 19 юни 1330 начело на ок.15 хил. армия. Стефан Дечански съсредоточил повечето си сили на изток, считайки българите за по-опасния противник. Сръбската армия се разположила на стан в Добричкото поле ( устието на р.Топлица вливаща се в Морава) понеже очаквал нападението откъм Ниш.
В действителност обаче бългаската армия минала през Ловеч и Видин за да се попълни с подкрепления на Белаур и Иван Александър. След това през София стигнала крепостта Земен в пролома на Струма. Целта на Михаил ²²² била да бъде колкото може по-близо до византийската войска, която станувала в Битоля.
Като научил за това Стефан Дечански се насочил по течението на р.Българска Морава, по долинота на р. Пчиня, през село Старо Нанагорчино, по течението на Крива река и през Осоговския манастир. От началото на войната бил минал около месец и половина когато се съсредоточили на стан до р.Каменча, в околностите на Велбъжд. Двете воиски били недалеч една от друга и наброявали почти еднакво число : Михаил ²²² Шишман - 12 000 българи , 3000 наемни власи, татари и яси; Стефан Урош ²²² Дечан - ок. 14 000 сърби , 1000 каталански рицари.
За да протака време сръбския крал започнал преговори за мир, в действителност изчаквал някои закъснели отряди. Преговорите продължили 2-3 дни. Накрая било сключено еднодневно примирие. Денят бил 28 юли 1330.
Българските войници използали примирието и се пръснали да търсят храна и фураж. Следобед дошли закъснелите отряди на крал Стефан Дечански, който решил да нападне българите въпреки примирието.
От лагера при р.Каменча сръбската войска се разделила на две. Малка част начело с краля влязла във Велбъжд и заела височината Спасовица. По-голямата част (вкл. каталанците) начело с престолонаследника Стефан Душан се насочила към село Шишковци, по долината на Драговищица, където станували българите.
Българската войска била изненадана неподготвена. Започнало ожесточено клане, в което Михаил Шишман отчаяно се опитвал да организира силите си. Тези от българите, които оказали съпротива, а те били повечето, били избити; предалите се по-късно били освободени. Най-самоотвержено се сражавали наемниците татари и яси, които защитавали царя до последния останал човек. Сръбски летописец казва че от тяхната кръв Струма почервеняла.
Самият Михаил Шишман се бил ожесточено, но накрая, ранен на много места, бил пленен от сърбите. Занесли го при краля. Според някои Стефан Дечански укорил умиращия цар, задето обидил сестра му и го нападнал в съюз с ромеите. Затова не се чувствал виновен че го разгромил с коварство. Според други сръбския крал плакал когато Михаил Шишман издъхнал и наредил да го погребат както подобава. Счита се че е погребан в църквата "Св. Георги" при село Старо Нагоричино, Кумановско.
Дни след битката при Велбъжд Стефан Дечански нахлул с цялата се армия в България. Пленените боляри били принудени да му предадат градовете под страх от мъчения.
В Търново настанала паника, нямало кой да спаси обезглавеното царство. Останките от разбитата армия били обединени от Белаур, Иван Александър и други боляри които не участвали в битката. Разприте между тях стихнали когато станало ясно че сръбския крал се готви да завладее страната.
Към 1-2 август сърбите били в м.Морава, когато пристигнали български пратеници с предложение за мир. Сръбската армия не била поготвена за настъпление, имала пред себе си нови български сили начело с болярите, а и очевидно Стефан ²²² не смятал сериозно да завладява България. Той сключил мир при условие че в Търново се възцари племенника му Иван Стефан, син на Ана-Неда и Михаил ²²² Шишман. Условието било прието и изпълнено, България запазила независимостта, а болярите - земите и властта си.
Като научил за разгрома имп. Андроник ²²² се оттеглил от сръбските земи и нападнал българските. Сестра му избягала от Търново, а той самият нахлул в Одринско и по Черноморското крайбрежие. Поради недостиг на провизии византийците трябвало да се върнат обратно.
Цар Иван Стефан не се задържал дълго. Твърде млад и неопитен, той бил считан за сръбско протеже, наложено по обиден за българите начин, и нямал подкрепата на болярите, освен Белаур. В нач. на 1331 Иван Стефан и майка му били свалени и отпратени от Търново, начело се възкачил Иван Александър, братовчед на Михаил ²²² Шишман. В Сърбия Стефан Дечан бил убит в заговор организиран от сина му, страната се намирала в междуособици и не реагирала.

[Warlord]

На мен ми изглежда необяснимо глупаво решението на Михаил Шишман да се съгласи на временното примирие с опонента си. И то при положение, че той е атакуващия в случая (заедно с Андроник ²²²), а и в този момент е превъзхождал силите на противника. Би трябвало веднага да използва случая да атакува противниковите войски, чието съсредоточаване все още не било приключило, вместо да им позволява да се попълнят с очакваните подкрепления. Твърде наивно би било ако Михаил е очаквал, че Андроник ще пристигне чак от Битоля, а Стефан ще изчака това да стане безучастно, докато двете войски седят една срещу друга през цялото време. А също така наивно е и предоверяването му и към византийският император и към сръбският крал, сякаш царя не е в час със средновековната реалност, което пък се потвърждава, че не е така ако се погледне кариерата му на владетел до момента.
Причината не е била и липсата на провизии, защото точно в момента не са били необходими ако се предприеме атака, те спокойно могат да си ги набавят след това или да отмъкнат плячка от противника, когото се е очаквало да разгромят, опирайки се и на византийския съюз. Българските войници се пръскат из околните селища да събират продоволствие именно защото вместо да действа войската се застоява на едно място. Тук искам да обърна внимание и на странният маньовър на българските войски: Търново-Видин-Велбъжд. Ако целта е била да се съедини с войските на местните боляри (Белаур и Иван Александър) какъв е бил проблемът те да се придвижат междувременно и да го изчакат в Средец например, вместо да го карат да обикаля като изоглавен. Може би първоначално е планирал да нанесе удар откъм Видинско срещу Сърбия, но придвижването на Сръбските войски към Велбъжд е объркало плановете му - още един недоизпипан момент.

Сръбският крал бил разположил лагера си на удобно за него и трудно достъпно за противника място край река Каменча. В събота сутринта на 28 юли пристигнали подкрепленията от каталански тежко въоръжени рицари предвождани от сина му Стефан Душан и тогава вече Михаил Шишман изгубил предимството си. Краля заповядал настъпление чак на обяд като се убедил, че по-голямата част от българските войски са лекомислено пръснати из околностите. Под звуците на бойните тръби сгъстените сръбски редици сред които се откроявали испанските наемници внезапно нападнали изненаданите българи. Въпреки пълната суматоха в българския лагер Михаил Шишман направил опит да въоръжи войските си и да ги построи в боен ред. Първи поели вражеския удар татарските наемници, но те не могли да удържат противниковия устрем. Сърбите направили пробив сред разбърканите български войски и достигнали до главните им сили преди те да са стегнали бойните си редици. Всичко това предрешило изхода на двубоя. В завързалото се сражение бил разбит и центъра на българските сили, а самият цар Михаил Шишман бил тежко ранен, след това го заловили и отвели в сръбския лагер. Според два различни византийски източника той умрял след 4 дни от раните си, като почти през цялото време бил в безсъзнание.

Според сръбските източници при сражението конят на царя "сплел крака", Михаил паднал от него на земята и "съкрушил тялото си" (т.е. пострадал тежко), и притичалите сръбски войници веднага го съсекли с мечовете си. След това го качили на друг кон и го закарали пред краля, който пролял сълзи пред тялото на Шишман, но не пропуснал да го укори, че предпочел войната пред мира.

Битката при Велбъжд нанесла удар върху мощта и престижа на българската държава, но естествено не била причина за един скорошен крах на България. Династията веднага била сменена и кризата преодоляна от Иван Александър.

[Parabellum]

Аз пък съм чел, че Михаил Шишман приема примирието, защото е чакал помощните отряди на брат си Белаур от Видин с обща численост 10-15 000 души. Може би това е една то причината сърбите да не нахлуят дълбоко в България.

[Гост]

Дали първопричината на всичко не е била колебливата позиция на Михаил Шишман? Очевидно е, че е бил в твърде топли отношения със сръбския крал, вкл. и лични (току така да кажат хронистите, че сърбинът плакал над трупа му, макар да го укорявал - това 100% е така, защото е крайно необичайно за да се измисли); изместването на позицията, съюзът с византийците (за кой ли път) - всичко това не може да не е повлияло и на решителността му.

ПП
Съвсем друг тип е политиката от това време, 14 век, правя паралел с Кипър, за който четох наскоро от тоя период. Динамика, объркване, малки мащаби, раздребняване. Интересен процес.

[Warlord]

Аз пък съм чел, че Михаил Шишман приема примирието, защото е чакал помощните отряди на брат си Белаур от Видин с обща численост 10-15 000 души. Може би това е една то причината сърбите да не нахлуят дълбоко в България.

Не би трябвало да е така, защото самият Михаил вече е минал през Видин, така че тези отряди са били включени към войската му и са били част от нея, а и ми е трудно да повярвам, че Белаур е разполагал със също толкова голяма сила колкото и царя + наемниците.
Иначе сърбите едва ли са имали намерение да нахлуват дълбоко в България и дори да откъсват територии от нея - тогава те са били насочили главно на юг своята експанзия към Македония, която тогава е била византийска. Това се потвърждава и от факта, че те не се възползват от успеха си при Велбъжд за да организират поход към България, чиито съпротивителни сили и мощ съвсем не са били засегнати от това. Показателно е, че след кратката криза новият цар бързо елиминира опитът за вкарване на сръбско влияние в България, чрез протежето Иван Стефан, също така бързо стабилизира държавата печели войни с Византия и България достига нов възход, за съжаление и последен в средновековната си история.

[Гост]

ППП
Една победа може би е имала шанс да обърне сериозно местната история
, изтласквайки сърбите на запад?

[Докс]

Наистина е загадка защо българският цар се е съгласил на преговори и примирие.Това,което аз знам от местни предания е,че първоначално е имало сблъсъци на отделни корпуси,или може би сражение,при което нито една от страните не е получила предимство и двете войски се оттеглили.Но няма логика да се сключва еднодневно примирие,но може да е станало нещо,което не е отбелязано в хрониките и е било причина за еднодневно прекратяване на бойните действия.Мисля,че е погрешно да обвиняваме Михаил Шишман в тактическа наивност-сведението,че войниците му се разпръснали да търсят провизии след примирието е направдоподобно.Най-вероятно българската войска се е разположила на стан няколко дни преди идването на сърбите и една част от войската да е била разпратена в околността да събира провизии.И когато сърбите се появавят изненадващо,може би се е завързало сражение,при което нито една от страните не е могла да получи предимство и са решили да сключат еднодневно примирие.Ползата в този случай за Шишман е,че през това време ще успее да събере армията си.Друга версия е,че Шишман е очаквал нови подкрепления и затова е имал изгода от примирието.Но абсурдно е да се приеме,че ще разпусне войската си след сключване на еднодневно примирие.
Какво се случва след това-през нощта пристига синът на сръбския крал,водейки със себе си 1000 каталани и именно той настоял за незабавна атака срещу българите,баща му се възпротивил,но поради "буйния си нрав" синът успял да се наложи и сърбите атакуват българския лагер през нощта.Това нападение не сварило българите напълно неподготвени,те успели да заемат позиции,дори самият Михаил Шишман влиза в боя,за да повиши бойният дух,без да подозира за тежкия корпус от 1000 каталани,които изненадващо атакували директно към него и разбили гвардията му,а самият цар ранили тежко.При това положение българите започнали да се оттеглят назад в пролома на Струма към крепостта Землинград,намираща се вътре в пролома.Какви загуби са понесли може само да се гадае,няма сигурни данни за това.Също е загадка какво точно се случва с българсикя цар.Според местни предания той се е опитал да избяга от полесражението,но тежкоранен не успява да се отдалечи много и пада от коня си,тази местност се нарича "Царево падало".Дали сърбите са го хванали жив или вече издъхнал,дали изобщо са го хванали това също е твърде спорно,няма никакви сигурни сведения.
След това нощно сражение,остатъците от българската армия се съединяват с новодошлите през деня български войски и се провежда ново сражение ,при което българите отблъскват сърбите и се стига до преговори,резултатът от които е добре известен- възкачване на сръбско протеже на българския престол.
Има още една местна легенда,според която българският цар бил погребан в някоя от местните черкви,ако това се докаже,ще внесе известна яснота и по въпроса дали Михаил Шишман е бил заловен от сърбите или се е спасил,но е умрял от раните си в Землинград,например

[josi]

Около тези събития има доста неясноти и въпроси, а и като цяло периода е пълен със сложни политически маневри, тайни действия, заплетеност. Балканските владетели обръщат поведението си на 180 градуса и правят неща които днес изглеждат необясними, нелогични, и съответно пораждащи догадки.
Логично е да приемем че при Велбъжд и двамата владетели са изчаквали важни подкрепления (Стефан Дечан - каталаните, Михаил ²²² - вероятно Белаур и И.Александър с техните сили). Не можем да кажем че царя се е колебаел в действията си, по-скоро неговите боляри не са искали да предизвикват Сърбия и са се дърпали - все пак Видинско и Ловешко ще са първите застрашени при нахлуване. Може пък и те да са го накарали да отклони бойните действия на юг, колкото може по-далеч от техните земи.

Аз пък съм чел, че Михаил Шишман приема примирието, защото е чакал помощните отряди на брат си Белаур от Видин с обща численост 10-15 000 души.
Може би това е една то причината сърбите да не нахлуят дълбоко в България.

Това звучи правдоподобно, къде си го срещал? Все пак това са едри феодали, брат и братовчед на царя, двамата заедно сигурно биха събрали армия приближаваща се по брой (качеството й е друг въпрос) на царската.
Маньовъра през Видин и София си го обяснявам така: просто Михаил Шишман не е искал наистина да воюва с бившия си съюзник - това е било демонстрация - иначе можеше и щеше да нападне откъм Ниш. Завоят на юг е имал някаква цел, както и протакането - а именно според мен подновяване на българо-сръбския съюз срещу Византия и изненадващо настъпление срещу нея. Константинопол още има самочувствието на световен имперски център, но орбитата му е много свита; в очите на много владетели това вече не е онзи тайнствен и непревземаем град, а само една отлично укрепена стратегическа столица, в която може да се влезе с малко повече хитрост. Това е вероятната цел на Михаил ²²² най-рано от 1326, въпреки че е трудно да се каже доколко е сериозна. Тя обаче се оказва пагубна за него.
Михаил ²²² Шишман не е никак наивен, напротив, доказал се е като прозорлив и ловък политик. Той обаче се доказва и като непоследователен, твърде гъвкав (отчасти добре, това е много характерно за времето), амбициозен, но с неясни и променливи цели. В крайна сметка той е жертва на погрешната си оценка за сръбския крал - надценява го като приятел, подценява го като враг.
Стефан Урош ²²² Дечански има качествата на по-последователен, умерен и праволинеен политик. Тогава той е на възраст, което го прави улегнал и по-малко енергичен. Официалната версия е: би предпочел да е в приятелство с България, но демонстрира че е обиден от развода на Михаил със сестра му, и счита това за предателство. Довчерашния му зет се е сближил с главния му противник - трудно е вече да се има доверие на такъв съюзник. В действителност Стефан Дечан продължава да действа съвместно с него. Неговия син, Стефан Душан, е пълна противоположност - войнствен, буен, безпринципен (счита се че е убил баща си) в гонене на големите си амбиции. Фатална се оказва именно неговата намеса в решенията на баща му.
Другия главен участник в събитията, Андроник ²²² Палеолог, напомня на сръбския престолонаследник, с тази разлика че е с по-ограничени умения и опит. Неговата повърхностност се компенсира донякъде от съветниците му, но като цяло не е на висотата на сръбския, още по-малко на българския владетел.
Целите на всяка от страните могат да обяснят донякъде техните действия:
- императорът излиза победител от гражданската война със своя едноименен дядо. Империята (ако може да се нарече такава) е опустошена отвътре и заплашена отвън. В Азия повечето владения са загубени заради турците, търси се реванш в Европа. Жизненоважна цел е да се спре сръбската инванзия в Македония - освен загуба на земи това е заплаха и за връзката с Елада по суша. В Тракия България също е заплаха, но по-малка, по ред причини. Империята не може да се бори равностойно нито с България, нито със Сърбия, още по-малко пък и с двете заедно. На всяка цена трябва да има съюзник, естествено възможен - българите
- кралят е започнал сръбска експанзия на юг-югозапад срещу Византия. Амбициите му са умерени, търси разширение в Македония и Сев.Гърция. Българите биха могли да помогнат срещу ромеите, а и интересите не се преплитат (поне на пръв поглед). За това българския цар е естествен съюзник.
- царят се е насочил на юг-югоизток, в Тракия, вероятно дори Константинопол. Целите му са най-непонятни за нас, трудно може да се приеме че си е поставил толкова висока, нереална мишена, като влизането в Цариград. Сигурно обаче нещата са изглеждали по друг начин тогава, а положението на Византия (гражданска война, османците натискат от Азия) е подпалило владетелските амбиции. На запад той няма кой знае какви аспирации, а и традиционно добрите отношения със Сърбия могат да са в помощ. Някакви търкания със Сърбия биха могли да се появят относно македонските земи, но проблема е поизгладен - това е второстепенен фронт и Михаил ²²² се примирява със засилващата се Сърбия там (това ощетява само ромеите, българите отдавна били загубили властта над Македония).
И така, България се колебае между Сърбия и Византия, без да поема големи рискове, но и без особени резултати.
Тук правя едно предположение, което сигурно ще изглежда абсурдно на някои, но може да се размисли върху него.
Разчитайки на Стефан Дечански накрая Михаил Шишман решава да заложи всичко - скъсва привидно със Сърбия, сключва привиден съюз с ромеите, за да примами императора в Македония (както и става). От там вероятно е планирал да се срещне със сръбския крал, заедно да нападнат Андроник ²²² и да го пленят. Това окончателно би хвърлило Византия в колапс, от който ще се възползва царя за да влезе в Константинопол. Маршрута през Видин и София е бил за заблуда, но не на сърбите, а на ромеите - да се насочат и двете войски право на юг би било подозрително за императора и той би се върнал. Това разбира се е станало след предварителни уговорки между Михаил ²²² и крал Стефан. Обаче именно втория не се предоверява на считания за хитър български цар, който в случая постъпва честно, но греши. Той не е очаквал сръбска атака и не се е подготвил за бой, смятайки че двете войски ще продължат заедно срещу византийците. Оттук и няколкодневното изчакване, нежеланието на владетелите да влязат в битка, и накрая плача на Стефан Дечанеца като разбрал че зет му не го е излъгал, както и укора че не етрябвало да предприема такова нещо. Върху решението на Стефан да не се довери на зет си най-вероятно е повлиял безскрупулния Стефан Урош, който и води настъплението.
Прелома в политиката на българския цар външно настъпва след провала му да влезе с войски в Константинопол по време на войната между Андрониковците. Младия Андроник за малко не допуска това - българския цар е съюзник срещу дядо му и като такъв му изпраща малък отряд уж да му помогне. Той обаче е предупреден от стария Андроник да не ги пуска в града. Едно присъствие на малък български отряд в столицата би променило коренно историята.
Михаил Шишман решава че за да влезе в Цариград, трябва да си послужи с невероятна хитрост, която обаче му струва и живота и царството.

[модератор]

Темата е преместена тук от общите раздели

[Докс]

Джоси,предположението ти за тайна договорка между Михаил Шишман и Стефан Дечански е твърде любопитно и съвсем не изглежда абсурдно.Но ако изходим от него,тогава твърде съмнително започва да изглежда сведението за еднодневно примирие.Ако по време на преговорите между двамата се е стигнало до такова тайно споразумение няма смисъл от еднодневно примирие,логично би било двете армии да се отправят директно към армията на византийците.
Тогава идва предположението,че всъщност са се договорили не на еднодневно примирие,а на еднодневно отлагане на съвместния поход към византийската армия в Македония-целта е била към сърбите да се присъедини каталанския корпус,а българите да дочакат своите подкрепления и да се запасят с допълнителни провизии.При това положение може да се приеме,че някаква част от българската армия е била разпратена да събира провизии,а на българският цар и през ум не му е минало,че може да бъде нападнат от сърбите.
При такова положение изненадващата атака на сърбите наистина е уникало позорен акт на коварство,но явно на Балканите рицарските правила не са били познати.
Друго което ме смущава е развитието на битката и тоталното клане което уж претърпява българската армия .Лагерът на българите е бил разположен на много удобно за целта място,тилът им е бил идеално защитен-зад тях се намира Земенският пролом на Струма,по който винаги са могли да се оттеглят,освен това проломът с защитава от крепостта Землинград (руините на която съществуват и сега).Пред лагера на българите е река Струма,която е естествена преграда пред всяко изненадващо нападение.
Лично моята хипотеза за битката е,че въпреки изненадващата атака,българите са успяли да дадат отпор,като раняването на Михаил Шишман е малшансът,който предрешава изхода от сражението-остатъците от армията се оттеглят назад през пролома,а българският цар е бил отнесен полумъртъв в Землинград,където остава да бере душа,а на другия ден,след идването на българските подкрепления е имало ново сражение,завършило с отблъскване на сърбите.При това положение българите са получили предимство,сърбите предлагат преговори,но междувременно умира Михаил Шишман и българите са принудени да приемат компромисното решение-сърбите се отказват от териториални претенции,а българите възкачват сръбско протеже на престола.
Остава да виси въпросът за гроба на Михаил III Шишман.Приема се,че е погребан в манастирската черква в Старо Нагоричане,Кумановско (на снимката) - крайно съмнително сведение.Според мен,гробът е някъде в района на битката,въпросът е къде точно...



Манастирска Црква во Старо Нагоричане - Кумановско

[Frujin Assen]

Сега, сърбите чакат Стефан Душан който идва с каталаните,а също италианци и германци.
Българите чакат Белаур и Иван Александър.
В битката участват първо татарите,а царя командва гвардията.Останалата част от армията била или по околните села или избягала.Българската армия била по скоро разпръсната.

[josi]

В битката участват първо татарите,а царя командва гвардията.Останалата част от армията била или по околните села или избягала.Българската армия била по скоро разпръсната

това означава че след битката военния потенциал на България не е сериозно ощетен - отнесли са го наемниците и за съжаление царската гвардия, а по-голямата част от българите са се спасили и се влели в армията на болярите, формиращи поне равностойна ако не и по-голяма от сръбската сила.
Това е вероятното обяснение за бързото прекратяване на сръбското нашествие и по-късните успехи на цар Иван Александър срещу византийците.
Трагедията на случая е изпуснатият шанс който е представлявал Михаил ²²² Шишман за България: едно царство от Онгъла до Босфора би било апогей на целия исторически път извървян от българската народност още от идването им на Балканите. То не само щеше да противостои успешно на османците, но и да се нареди сред водещите страни в ренесансова Европа.

[resavsky]

Парадоксално е тази битка е с изклрючително важни стратегически последици.След нея България се отказва да воюва за Македония и сърбите успяват да я завземат сравнително лесно.Жалко е наистина,че това става след един военен полунеуспех,като ако не беше убит цар Михаил Шишман едва ли щеше да бъде причислен и като такъв.Голямата грешка на цар Иван Александър е че не търси реванш от Сърбия и осгурява тила им за завоевания в южна посока.

[byzantiner]

Голямата грешка на цар Иван Александър е че не търси реванш от Сърбия и осгурява тила им за завоевания в южна посока.

Е, да ама той на времето едва ли е разсъждавал така. Едва ли се е замислиял, че турските наемници на Кантакузин един биха направили поразии за 500 и повече години. Пък да погледнем реално, защо му е било да е в лоши отношения с първата сила на Балканите по това време- Сърбия и съответно Стефан Душан. Ако на Балканите си създадеш враг, значи нищо не си постигнал ( ако не сте сагласни с това твърдение, справка войните 1912-1918).