Български пирати в Средиземно море

[byzantiner]

Ето какъв хубав материал открих в форума на "клуб Криле", написан от някакъв гост, но, за съжаление, няма особен интерес към него:

В книгата на арабския летописец Ал Масуди Bis zu den Grenzen den Erde. Buch der Goldwiesen (1978) на стр. 90 се казва His description of the pirate-like expeditions of the Bulghars along the coast of the Mediterranean reveals a striking similarity to the Vikings' infiltrations. В превод това означава: Неговото описание на пиратските експедиции на българите по Средиземноморското крайбрежие разкрива поразяваща прилика с инвазията/проникванията/нападенията на викингите. На този източник с основание може да се вярва, защото съществуват и други източници, които потвърждават политическото/икономическото и морско присъствие на българите в Средиземноморския басейн през Средновековието. Паисий Хилендарски примерно твърди, че част от панонските българи "имали за свой княз Алецека. Те отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бялото море... Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците." Друг автор - В. д'Амико в своите "Събрани съчинения" говори за Comitatus Bulgarensis - буквално Българското графство в Италия и доказва съществуването му с три дипломи, съответно от 877 г., от 890 г. и от 919 г. Според К. Сийтън през 7 век българите завладяват Коринт и този факт е умело прикрит от всички византийски хронисти. Своите доказателства К. Сийтън публикува през 1950 г. Част от тях са археологически и включват предмети от бита, въоръжението, останки от погребални церемонии, които говорят за трайно българско присъствие в Коринт и прилежащата му област. К. Сийтън се позовава и на намерени от него източници, един от които е "Хрониките от град Монемвасия". В нея се казва: Onogurs laying waste to Macedonia, Thessaly, Greece, and everything within Thermopylae, and pillaging even as far as Corinth, they straightway took the city without a single blow.
В превод това означава: Оногурите донесоха разруха на Македония, Тесалия, Гърция и всички селища в оластта Термопили, те разграбиха /земята/ чак до Коринт и превзеха с бърз набег този град без да срещнат съпротива/без да употребят сила. По-късни извори от Дубровник, Венеция, Генуа и Пиза потвърждават, че едни от опасните пирати в Егейско, Критско, Йонийско и Адриатическо море са именно българи. Запазени са дори имената на тези пирати, както и типовете на корабите, с които са осъществявали нападенията си. Тези нападения са осъществявани в периода 1270 - 1350 г.

http://krile.net/forum/viewtopic.php?t=2313

Тук трябва да споменем, разбира се, и Марин Българина

[byzantiner]

А сега реших да изложа малко информация за Марин Българина.

Той бил прочут пират. Живял в края на 13 век и дествал в Адриатическо морекрай нос Спинарица в Епир (най-тесния морски участък между Балканите и Италия). Марин Българинът създавал сериозни проблеми на морския трафик, което е отразено в севременни дакументи. През 1293-1294г. неаполитанският крал Карло ²², Венеция и Дубровник обменил пратеничества, които да съгласуват действията им против Марин Българина.
Случаят с Марин Българина е изключително интересен както във връзка с голямата и трудна тема за морето в живота на средновековния българин, така и предвид българското етническо присъствие по бреговете на Адриатическо море (в Епир и Албания) през Средновековието. В един документ са казва за Марин, че бил родом от селището Искла, което не е локализирано, но вероятно също се е намирало в Епир. От този район имаме сведения и за други българи- най- прочутият от тях е Ангелогласния Йоан Кукузел. Интересен е също случай за Богой.

През месец октомври 1399г. Богой завладял крепостта Арта от местния албански феодал Сгур Спата. За Богой изворите твръдят, че бил "сърбо-албано-българо-влах". В по-късните преписи на Янинската хроника, където намираме сведения за него, етнонимът "сърби" навсякъде е заменен с "българи". (Вж. Хр. Матанов Два малко използвани извора за България в Епир и Тесалия през 14 в. - Векове, 1982г., ¹5, с. 85)

Имаме също сведения и за Иван Българина в този регион. Името му се споменава във връзка със събитията, свързани с войната между албанския феодал Йоан Спата и янинския деспот Тома Прелюбович (1379г.). Говори се за български войници, поставили се на разполжение на янинския деспот. В последвалите брожения той се разправил жестоко с враговете си. Един от тях бил и Иван Българина, който бил хвърлен от крепостните стени на Янина.