Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съкровището от Малая перешчепина

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Другарят 4ич-не е готин" мого ме кефи! Прилича на един колега на времето -бате Борко! ама същият си е! Бате, да не си ти?!
    Той горкият се чуди-аджеба защо византийците ще бутат злата на варварюгите-много просто бе готин! Вместо да броиш в звонк, ти им даваш украси, така ги биеш по цена и то доста!

    Comment


      #32


      M.Whittow. The making of Byzantium. p.90-91
      Last edited by _magotin_; 15-01-2009, 15:26.

      Comment


        #33
        Avar Treasure
        Belt Fittings, 700s
        Avar; Found in Vrap, eastern Albania
        Gold; Max. L. 5 in. (12.7 cm)
        Gift of J. Pierpont Morgan, 1917 (17.190.1673-1701)
        Vessels, 700s
        Avar or Byzantine; Found in Vrap, eastern Albania
        Silver and gold; Max. H. 6 3/4 in. (17 cm)
        Gift of J. Pierpont Morgan, 1917 (17.190.1704, 1705; 1708-1712)
        Bucket, 600s
        Byzantine; Found in Vrap, eastern Albania
        Silver; H. 17 1/4 in. (18.5 cm)
        Gift of J. Pierpont Morgan, 1917 (17.190.1707)

        This ensemble of objects, all found together in Vrap, in modern-day Albania, attests to the wealth of the Avars, a nomadic tribe of mounted warriors from the Eurasian steppe. The Avars maintained a complex relationship with the Byzantine empire from the sixth to the eighth century, at times protecting the empire's borders, at times raiding the very lands they had agreed to defend. Tribute payments from the Byzantine empire and war booty provided the Avars with enormous amounts of gold and silver. Avar goldsmiths created works of exceptionally high quality and were counted among the ruling class.

        This treasure contains an array of belt fittings, some richly decorated, some unfinished or defectively cast. It also includes several vessels: a ewer with a Greek inscription, a sixth-century Byzantine bucket used for drawing water, several simple goblets with covers, and a more elaborate goblet decorated with personifications of four ecclesiastical centers in the Byzantine world, including its capital, Constantinople. Why this varied group of objects was brought together remains a mystery. Some scholars have suggested that the objects were part of a treasure belonging to an Avar chief; others have speculated that they were materials belonging to an Avar craftsman. Though some have asserted that the vessels were created by a provincial Byzantine artist, it is more likely that most of them were made to emulate Byzantine works admired from afar.
        Недовършени и дефектни отливки? У прехвалените византийски майстори?
        Last edited by _magotin_; 15-01-2009, 19:42.

        Comment


          #34
          nikita
          Това ти си го измисли в движение - за прабългарската художествена индустрия... Още цитираният от теб Вернер предположи, че една част от МП са дело на гостуващи майстори.
          Каква е тази ограничена едностранчивост - някои от нещата в "Малая Перещепина" са персийска изработка,
          подарък от Ираклий за хан Курт-Кубрат, други са златни предмети от много старо време, които са се съхранявали в хазната на прабългарите оногури, а трети са най-нова изработка от техни майстори.


          Слабата проученост на ромейския колан...
          Подвесният прабългарски колан е описан достатъчно подробно-пълно в литературата
          и отдавна вече е много добре известно, че него ромеите го заимстват от прабългарите!


          За "прабългарската художествена индустрия" не е нужно да си го измислям...
          Когато се намерят достатъчно доказателства показващи, че в Плиска в езическия период кипи тази индустрия...
          Цяла Западна Европа е луда по Конника от Изтока върху каната на хан Омуртаг
          и тази кана повече от сигурно е изработена в Плиска.
          Last edited by messire Woland; 23-01-2009, 17:49.

          Comment


            #35
            Професоре, за сетен път удивихте света с пълноценните си съждения! Ашколсун, бе!!!
            Почти цял свят пише, с изключение на българите , че Наг сент Миклош не е българско, но вие по произведохте в Плиска и то при Омуртага!!!! Абе Вие нещо четете ли освен ... себе си? Не мисля, че турската филология е основа на всички познания! Мойте уважения но това най-малко Ви помага да четете древнотюрски да не говорим за други езици ....като китайски! това е интересно, откъде знаете кое как звучи на този език?
            А това специално за колана, дето ромеите са го заели от българите-моля светнете ме по въпроса!
            А, случайно нещо така партски изображения да сте виждали? На нещо да ви приличат?
            Това с керамиката е много готино-представятели ли си - в оная далечна епоха-²²² в. пр. Хр.!!!
            Ами думата дето показва родство-нямам думи-Вие просто прокарахте мост между ацтеки и елини-думата за бог е Теос!
            Голуме-спокойно можеш да ме прогониш!!!
            Last edited by gladiator; 23-01-2009, 19:12.

            Comment


              #36
              Професорът да се стегне и да привежда доказателства. Иначе почвам да го трия наред. За постинг 34 условно приемам, че е по темата.
              Last edited by Thorn; 23-01-2009, 23:57.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #37
                Всъщност и в българската наука се прие, полека-лека, че съкровището от НСМ е депонирано в аварски контекст, т.е. е "аварско". Друг е въпросът, че отделните групи предмети са с различен източник, точно както е и в МП. Но има и "Българска теза" за НСМ, която е много добре аргументирана в книгата на цензура Ст.Станилов...

                От "иранската тема"-за НСМ:
                Last edited by Thorn; 24-01-2009, 16:36.

                Comment


                  #38
                  Thorn написа Виж мнение
                  Професорът да се стегне и да привежда доказателства. Иначе почвам да го трия наред. За постинг 34 условно приемам, че е по темата.
                  Не разбирам за какви доказателства точно говорите и искате, когато всички необходими и достатъчни доказателства се съдържат в конкретния постинг, какъвто е например случаят с аварския период на хан Крум.

                  Отделно от това изключително много на брой аргументи и доказателства са събрани, проанализирани критически и обобщени в монографията ми от 510 стр., това малко ли е?
                  http://bolgnames.com/text/Treasure.html[/COLOR]
                  Last edited by Thorn; 24-01-2009, 16:40.

                  Comment


                    #39
                    Цяла Западна Европа е луда по Конника от Изтока върху каната на хан Омуртаг
                    и тази кана повече от сигурно е изработена в Плиска.
                    Това е типичен пример за недоказано твърдение. По какво се съди, че е изработена в Плиска?


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #40
                      Наги-Сент-Миклош

                      Цитат: "Професоре, за сетен път удивихте света с пълноценните си съждения! Ашколсун, бе!!!
                      Почти цял свят пише, с изключение на българите , че Наг сент Миклош не е българско, но вие по произведохте в Плиска и то при Омуртага!!!! Абе Вие нещо четете ли освен ... себе си? Не мисля, че турската филология е основа на всички познания! Мойте уважения но това най-малко Ви помага да четете древнотюрски да не говорим за други езици ....като китайски! това е интересно, откъде знаете кое как звучи на този език?"
                      -------------------------------------------------------------
                      Изобщо не споделям изцяло погрешните концепциите за произхода на българите от професора, несериозно е да се твърди че съкровището стояло в шатрата на Атила, че после Аспарух го донесъл в Плиска и едва Отум го заровил в земята, но има нещо което не може да го пренебрегнем.
                      Върху съкровището от Наги-Сент-Миклош има надис на неизвестен (в случая прабългарски език) с гръцки букви, а аварите не са оставили никакви надписи. Освен това има и рунически надписи направени с алано-прабългарски руни които нямат нищо общо нито със секелските нито с тюркските, които Турчанинов разчита с помощта на осетинския език! Т.е. съкровището е българско! Другото важно нещо е че съкровището показва едни доста изразителен "зверин стил", изобилстват сцените на терзания между грифон и чифтокопитно, орел отнасящ човешката душа към небето и пр. Грифонът е типичен за прабългарските графити. Съдовете са изработени в сасанидски стил.
                      За уточнение - "звериният стил" а абсолютно непознат за тюрките, а азиатските хуните му правят една бледа и носкопосана имитация.
                      Хуните на Атила са толкова примитивни, че не са остовили никакви художествени произведения от този тип.

                      Comment


                        #41
                        gladiator написа Виж мнение
                        Професоре, за сетен път удивихте света с пълноценните си съждения! Ашколсун, бе!!!
                        Почти цял свят пише, с изключение на българите , че Наг сент Миклош не е българско, но вие по произведохте в Плиска и то при Омуртага!!!! Абе Вие нещо четете ли освен ... себе си?
                        Отново и за пореден път сте повече от неточен и некомпетентен, защото ето какво пише цял Свят за произхода и принадлежността на Съкровището:
                        Много интересно и дори любопитно, но опитът за обобщение на всичко това от няколко основни гледни точки, налага извода, че Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” по произход и принадлежност едновременно и същевременно е сасанидско, иранохунско, туранско, севернопонтийско, византийско, западнохунско, аварско, българско с притежател хан Аспарух, унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура, резултат от западните завоевания на прабългарите, българско с притежател българските ханове, хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони, аваро-българско, дунавскобългарско, българско със собственик управляващата феодална класа, прабългарско с притежател прабългарската аристокрация от времето на Първата българска държава, прабългарско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата, старобългарско с притежател някой владетел, болгарско или печенежско, хазаро-унгарско, печенежско, куманско, печенежско-куманско или печенежско-къпчашко, тюрк- ско, тюркопеченежско, къпчакопеченежско, унгарско, аварско-унгарско, аварско, унгарско със собственик маджарския княз Айтони, предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис, румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска общност или на някой епископ – тук можем само да изразим възхищението си от самото съкровище, което става причина за появата на толкова много и различни мнения, противоречащи си и взаимноизключващи се мнения, виждания и заключения.

                        Съкровището освен това се датира от средата на V в., края на V²² в., от V²²-V²²² в., V²²-²Х в., “към времето на хановете Крум и Омуртаг”, т.е. в първата четвърт на ²Х в., втората половина на ²Х в. и по-точно от последната третина на века, края на ²Х-средата на Х в., още и от ²Х в., после и от Х в., също и преди 889 г., но още и през Х²-Х²² в., а от третата гледна точка, Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България, който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари; съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин, или пък от дарения на готови съдове, изработени много преди това и на редица други места; то е продукт на бактрийска, персийско-сасанидска и византийска художествени школи; източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на ² хил.; съдовете са произведения на различни ателиета и майстори; Съкровището има разнороден характер; изработено е от хазарското племе кабари, които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато; създадено е от печенегите; част от сасанидските съдове са изработени от печенегите в Леведия, а византийската част е изработена след 889 г. пак от тях в Леведия и Южна Унгария; изработено е от късни авари на унгарска територия и най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г. по време на маджарско нахлуване в Банат; също и към края на ²Х в., когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците; заровено е по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав, в края на ²Х в., но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г. и др.
                        Last edited by messire Woland; 26-01-2009, 16:31.

                        Comment


                          #42
                          проф. Добрев написа Виж мнение
                          Отново и за пореден път сте повече от неточен и некомпетентен, защото ето какво пише цял Свят за произхода и принадлежността на Съкровището:
                          Много интересно и дори любопитно, но опитът за обобщение на всичко това от няколко основни гледни точки, налага извода, че Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” по произход и принадлежност едновременно и същевременно е сасанидско, иранохунско, туранско, севернопонтийско, византийско, западнохунско, аварско, българско с притежател хан Аспарух, унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура, резултат от западните завоевания на прабългарите, българско с притежател българските ханове, хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони, аваро-българско, дунавскобългарско, българско със собственик управляващата феодална класа, прабългарско с притежател прабългарската аристокрация от времето на Първата българска държава, прабългарско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата, старобългарско с притежател някой владетел, болгарско или печенежско, хазаро-унгарско, печенежско, куманско, печенежско-куманско или печенежско-къпчашко, тюрк- ско, тюркопеченежско, къпчакопеченежско, унгарско, аварско-унгарско, аварско, унгарско със собственик маджарския княз Айтони, предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис, румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска общност или на някой епископ – тук можем само да изразим възхищението си от самото съкровище, което става причина за появата на толкова много и различни мнения, противоречащи си и взаимноизключващи се мнения, виждания и заключения.

                          Съкровището освен това се датира от средата на V в., края на V²² в., от V²²-V²²² в., V²²-²Х в., “към времето на хановете Крум и Омуртаг”, т.е. в първата четвърт на ²Х в., втората половина на ²Х в. и по-точно от последната третина на века, края на ²Х-средата на Х в., още и от ²Х в., после и от Х в., също и преди 889 г., но още и през Х²-Х²² в., а от третата гледна точка, Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България, който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари; съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин, или пък от дарения на готови съдове, изработени много преди това и на редица други места; то е продукт на бактрийска, персийско-сасанидска и византийска художествени школи; източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на ² хил.; съдовете са произведения на различни ателиета и майстори; Съкровището има разнороден характер; изработено е от хазарското племе кабари, които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато; създадено е от печенегите; част от сасанидските съдове са изработени от печенегите в Леведия, а византийската част е изработена след 889 г. пак от тях в Леведия и Южна Унгария; изработено е от късни авари на унгарска територия и най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г. по време на маджарско нахлуване в Банат; също и към края на ²Х в., когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците; заровено е по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав, в края на ²Х в., но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г. и др.
                          Ако правилно съм разбрал, това е механично изброяване на теориите, включително и Вашата.
                          Last edited by messire Woland; 26-01-2009, 16:31.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #43
                            Много ми е любопитно според проф.Добрев и Курт какво виждаме изобразено на долната сцена:

                            Comment


                              #44
                              Thorn написа Виж мнение
                              Ако правилно съм разбрал, това е механично изброяване на теориите, включително и Вашата.
                              Това е единствено и само краят, пределно сбито-синтетичното и най-кратко заключително обобщение на първия раздел от тази глава, в който раздел са представени и критически анализирани и преценени съществуващите тези и хипотези за произхода и принадлежността на Съкровището.

                              ТЕЗИ И ХИПОТЕЗИ
                              ЗА ПРОИЗХОДА И ПРИНАДЛЕЖНОСТТА
                              НА ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”

                              Надали има друго съкровище по Света, а те изобщо не са и толкова много, което да е предмет на интерес на толкова голям брой изследователи от най-различни научни области и направления, и тезите, хипотезите и предположенията относно състава, произхода и принадлежността на което да са толкова много на брой и така разнообразни, както за Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”, достатъчно ясна представа за които дава дори, но въпреки всичко като начало само най-пълното и подробно като че ли засега унгарско представително издание, най-напред на унгарски, а след това и на английски език (Gy. Lásló, İ. Rácz), именно от което тук са приведени някои допълнително-уточняващи сведения и данни относно по-главните и значими съвременни хипотези и предположения за произхода и принадлежността на Съкровището, централно място сред които заема Унгарската хипотеза, съществен пропуск и недостатък на която обаче, наред с всичко останало, е и това, че тя направо игнорира или най-малкото не отчита българския принос в унгарския език, етнос и култура.

                              Основните хипотези
                              за произхода и принадлежността на Съкровището

                              Така, най-напред се приема, че отечество на Съкровището е късноантичната и ранносредновековна, средноазиатската Бактрия, където то е създадено от хуните; по същество, то представлява произведение на сасанидската торевтика и има множество аналози в Китай и Централна Азия; принадлежи на някакъв турански народ, който е имал културни връзки с персите; създадено е към V в. в северно-понтийските антични градове или пък спада към византийските древности; съвкупност е от съдове от различни времена и различни страни, най-новите от които са не по-рано от Х²² в.
                              Смята се още, че Съкровището е от времето и дори, че е принадлежало на първия велик и небезизвестен българин Авитохол, много добре известен на цяла късноантична и средновековна Европа, повече под готското си по произход име Атила, което “персонално” тъждество, с такава например изящно-елегантна или подобна по форма и съдържание, косвена конкретизация аргумент в негова полза, като тази, че “хан Аспарух произхожда от владетелския дом Дуло, към който също така принадлежи и хунът Атила” (D. M. Lang), или пък, пряко-непосредствена конкретизация и указание в смисъл, че според Именника на българските ханове “Авитохол и Ирник, които следва да бъдат идентифицирани с Атила и неговия син Ернак, са основатели на прабългарската династия на Дуло” (V. Gjuzelev), се среща в научната литература вече толкова често [напр. Юхас 1985, 226-227], че може преспокойно да се сметне за достатъчно широко разпространено и дори общоприето, без да има каквато и да е нужда и потребност от специално-допълнителна обосновка и аргументация, като при това в никакъв случай не бива да се изключва несъмнено-задължителната предпоставка на подобен род преки или косвени конкретизации и указания, че те безспорно са продължително наливан плод на многократно обмисляне и премисляне на всички “За” и “Против” в полза на една точно такава теза...
                              .

                              По същество самата книга със следното съдържание и композиция се явява цялостно-последователна научна теория на Съкровището, а моята лично теза е разработена, обоснована и доказана в последния раздел на последната, четвъртата глава, където е формулирано и съответното пределно кратко обобщително заключение за неговия произход и принадлежност:
                              С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

                              П Р Е Д И С Л О В...7
                              Мястото и областта, където е намерено
                              Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”…9

                              Границите и населението на Отвъддунавска България…9
                              Българските князе, жупани и воеводи
                              в Отвъддунавска България…111
                              Заграбването на отвъддунавските български земи
                              от маджарите...139

                              Тези и хипотези за произхода и принадлежността
                              на Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”...165

                              Основните хипотези
                              за произхода и принадлежността на Съкровището...165
                              Унгарската хипотеза
                              за произхода и принадлежността на Съкровището...192
                              Българският принос в унгарския език, етнос и култура...196

                              Надпис ¹ 21
                              от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”...273

                              Набор и състав, форми, сюжети и мотиви,
                              място и значение на Съкровището...273
                              Досегашните прочити и преводи
                              на Надпис ¹ 21 от Съкровището...285
                              Адекватно-истинският превод
                              на Надпис ¹ 21 от Съкровището...350

                              Произход и принадлежност
                              на Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”...415

                              Принципите на разкриване и посочване
                              произхода и принадлежността на Съкровището...416
                              Съкровището не е аварско, хазарско или унгарско...424
                              Българското Златно съкровище “Надь Сент-Миклош”...435

                              П О С Л Е С Л О В...481
                              Ч а с т П ъ р в а...481
                              Ч а с т В т о р а...484

                              Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я...485
                              Ц и т и р а н а л и т е р а т у р а...485
                              И з т о ч н и ц и...500
                              С ъ к р а щ е н и я...503


                              Българското Златно съкровище “Надь Сент-Миклош”
                              От така направения досега максимално подробен, достатъчно задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретно-емпиричен анализ-синтез на безброя(!) историко-лингвистични факти, сведения и данни от началото на настоящото изследване до тук, в светлината и с помощта на току-що изведените и формулирани най-общи принципи вече очевидно-безспорно може и трябва да се каже, че от всичко това произтича и се налага само един-единствен, пределно ясен и недвусмислено-категоричен извод обобщение, а именно:
                              Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” е българско по произход и принадлежност; то е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г.; изнесено е от тук през 972 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска, а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските князе жупани Гиляд, Бутаул и Ахтум; заровено е през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Надь Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г.

                              Благодаря за въпроса.

                              Впрочем, тази тема напълно очевидно и, надявам се, безспорно, се разви, промени и обогати по съдържание,
                              затова с извинение към нейния титуляр бих предложил заглавието й да се промени на: Българските златни съкровища.
                              Last edited by ; 27-01-2009, 10:29.

                              Comment


                                #45
                                _magotin_ написа Виж мнение
                                Много ми е любопитно според проф. Добрев и Курт какво виждаме изобразено на долната сцена:
                                Виждал съм такова или подобно с иранската богиня Анахит и все пак не ви разбирам въпроса или по-точно - накъде биете?

                                Comment

                                Working...
                                X