Опис на съкровището от Малая Перешчепина
Това е най-богатото находище в ранносредновековна Европа. Открито е случайно през 1912 г. в пясъчна дюна на брега на р. Ворскла, ляв приток на Днепър (близо до Полтава, Украйна). В района минава границата между степта и гористо-степната зона. Находката се състои от около 800 предмета (в това число и безформените късчета от златни облицовъчни пластини и други предмети), от които златните, в това число монетите, имат общо тегло около 25 кг, а сребърните - около 50 кг. Част от съкровището се определя като византийско, а другата - като персийско, изработено най-вероятно в номадски златарски работилници. След първоначалната публикация на по-важните предмети, някои частни и общи позовавания и една кратка обобщаваща студия (Маршак, Скалон 1972), едва през 1984 г. Й. Вернер показа изключителната историческа стойност на находката, като я свърза с Кубрат, основателя на Велика България. Съкровището е с пъти по-голямо от нормалния инвентар на гробниците на който и да е степен владетел откривано досега!
Съкровището е било открито на дълбочина от 0,20 м до 1 м в естествена пясъчна дюна.
Инсигнии:
Жезъл - представлява дървена пръчка, обвита с тънък златен лист. Такъв предмет е голяма рядкост за степите.
Връх на скиптър - останали са две половинки от щампована фигура на лъв. Някои допускат, че може и да са украса за седло.
Три златни пръстена с монограми на гръцки език. Разчетения текст на тях гласи: първия - "на Кубрат", втория - "на патриция Кубрат", третия - "на патриция бат Органа" (с някои уговорки).
Златен рог за пиене - рядък предмет характерен само за владетелски погребения.
Накити:
Златна торква
Две масивни гривни с винтови закопчалки
Огърлица от 69 византийски солиди - най късни по дата сред тях са 18 "леки" 20-каратови солиди на Констанс ІІ (641 - 668), сечени през периода 642 - 647. Тези монети не са имали нито парична, нито представителна стойност, защото техният собственик не се е смущавал от факта, че кабошоните със стъклени вставки са припоени върху образа на император Ираклий.
Чифт златни гривни с изумруди - грубо изработени
Два златни пръстена
Златна двусъставна гривна
Коланни принадлежности, оръжие и конско снаряжение:
Масивна златна тока - дължина 17,8 см и тегло 454,32 г - най-голямата и най-тежката от познатите досега от периода на ранното средновековие. Тя е била прикрепена към широк ремък, завършващ със златен накрайник. Вероятно това е т.нар. цингулум - представителен, параден колан, отличителен белег за патрицианско достойнство във Византия.
Два колана - единия украсен с апликации с форма на коланни токи, т.нар. псевдотоки
Два еднолезвийни меча - прикачени към двата колана. Единия от които е впечатляващ с богато украсената си дръжка и ножница. Те са имали различни по форма скоби за окачване на портупейните ремъци - Р-образни и съставени от три кръгли издатини
Кожен колчан със сребърна позлатена обшивка на отвора
Двойка сребърни стремена
Две сребърни токи
Златни апликации за ремъците на амуницията.
Съдове:
Златна лъжица
Сребърно византийско блюдо с контролни марки 629 - 630 г.
Дървена чаша с пръстеновидна дръжка с позлатен сребърен обков
Сребърен сервиз за миене - Кана и патера
11 златни чаши
10 сребърни чаши
Златна кана
Две сребърни делви
Три блюда - две сребърни и едно златно
Две златни купички
Сребърна позлатен фруктиера
Сребърна позлатена амфора
230 цели и 51 фрагментирани квадратни пластини от тънък златен лист, които са били прикрепени с железни гвоздеи към облицована с тъкан дървена повърхност
Днес съкровището се съхранява в "Ермитажа" в Санкт Петербург, копия на някои от предметите има и в НИМ София.
Снимки на някои от предметите.
Това е най-богатото находище в ранносредновековна Европа. Открито е случайно през 1912 г. в пясъчна дюна на брега на р. Ворскла, ляв приток на Днепър (близо до Полтава, Украйна). В района минава границата между степта и гористо-степната зона. Находката се състои от около 800 предмета (в това число и безформените късчета от златни облицовъчни пластини и други предмети), от които златните, в това число монетите, имат общо тегло около 25 кг, а сребърните - около 50 кг. Част от съкровището се определя като византийско, а другата - като персийско, изработено най-вероятно в номадски златарски работилници. След първоначалната публикация на по-важните предмети, някои частни и общи позовавания и една кратка обобщаваща студия (Маршак, Скалон 1972), едва през 1984 г. Й. Вернер показа изключителната историческа стойност на находката, като я свърза с Кубрат, основателя на Велика България. Съкровището е с пъти по-голямо от нормалния инвентар на гробниците на който и да е степен владетел откривано досега!
Съкровището е било открито на дълбочина от 0,20 м до 1 м в естествена пясъчна дюна.
Инсигнии:
Жезъл - представлява дървена пръчка, обвита с тънък златен лист. Такъв предмет е голяма рядкост за степите.
Връх на скиптър - останали са две половинки от щампована фигура на лъв. Някои допускат, че може и да са украса за седло.
Три златни пръстена с монограми на гръцки език. Разчетения текст на тях гласи: първия - "на Кубрат", втория - "на патриция Кубрат", третия - "на патриция бат Органа" (с някои уговорки).
Златен рог за пиене - рядък предмет характерен само за владетелски погребения.
Накити:
Златна торква
Две масивни гривни с винтови закопчалки
Огърлица от 69 византийски солиди - най късни по дата сред тях са 18 "леки" 20-каратови солиди на Констанс ІІ (641 - 668), сечени през периода 642 - 647. Тези монети не са имали нито парична, нито представителна стойност, защото техният собственик не се е смущавал от факта, че кабошоните със стъклени вставки са припоени върху образа на император Ираклий.
Чифт златни гривни с изумруди - грубо изработени
Два златни пръстена
Златна двусъставна гривна
Коланни принадлежности, оръжие и конско снаряжение:
Масивна златна тока - дължина 17,8 см и тегло 454,32 г - най-голямата и най-тежката от познатите досега от периода на ранното средновековие. Тя е била прикрепена към широк ремък, завършващ със златен накрайник. Вероятно това е т.нар. цингулум - представителен, параден колан, отличителен белег за патрицианско достойнство във Византия.
Два колана - единия украсен с апликации с форма на коланни токи, т.нар. псевдотоки
Два еднолезвийни меча - прикачени към двата колана. Единия от които е впечатляващ с богато украсената си дръжка и ножница. Те са имали различни по форма скоби за окачване на портупейните ремъци - Р-образни и съставени от три кръгли издатини
Кожен колчан със сребърна позлатена обшивка на отвора
Двойка сребърни стремена
Две сребърни токи
Златни апликации за ремъците на амуницията.
Съдове:
Златна лъжица
Сребърно византийско блюдо с контролни марки 629 - 630 г.
Дървена чаша с пръстеновидна дръжка с позлатен сребърен обков
Сребърен сервиз за миене - Кана и патера
11 златни чаши
10 сребърни чаши
Златна кана
Две сребърни делви
Три блюда - две сребърни и едно златно
Две златни купички
Сребърна позлатен фруктиера
Сребърна позлатена амфора
230 цели и 51 фрагментирани квадратни пластини от тънък златен лист, които са били прикрепени с железни гвоздеи към облицована с тъкан дървена повърхност
Днес съкровището се съхранява в "Ермитажа" в Санкт Петербург, копия на някои от предметите има и в НИМ София.
Снимки на някои от предметите.
Comment