Може да се обобщи следното (имам натрапчивото усещане, че това, което пиша е непрофесионално, а и че вероятно подобни изследвания са правени и публикувани, но нейсе).
1. Има около 10-ина надписа с очевиден български произход, в които се говори за бог. Това сравнително голяма честота като се има предвид, че надписите от онова време са твърде малко.
2. Във всичките тези надписи се говори за ЕДИН бог.
2`. В един разказ на византиец, който е бил в плен при българите, се говори за "богове".
3. Само в един от надписите е използвано име - Тангра (или нещо подобно).
4. Според надписите бог (единственият и неназованият бог) изпълнява в представите на българите следните роли:
- този бог вижда всичко
- този бог определя продължителността на живота, т.е. раждането и смъртта
- този бог поставя владетелите на власт, той стои зад тях
- от него зависи кой печели войните
- за да се спечели битка или война, се правят жертвоприношения на бога
- жертвоприношения се правят и по други поводи, неясно какви
- този бог определя моралните норми и следи за тяхното изпълнение. Тези морални норми са: не лъжи, изпълнявай поетите обещания, търси истината.
Според мен множеството богове, както и името Тангра не могат да служат за изводи, тъй като не се засичат с други източници.
Липсата на име на бога според мен говори за единствеността му: ако боговете бяха няколко, то вероятно би се споменавало за кой бог става дума. Също така множеството функции, които изпълнява този бог дори според оскъдните извори, говори за едни твърде обширни така да се каже правомощия и липса на разделение на властите и труда, каквито са характерни за политеизма.
От всичко описано аз правя следния извод: НАЙ-ВЕРОЯТНО става дума за монотеизъм.
Любопитна ми е приликата с християнството (а може би и с други религии): не лъжи, бог да ти дава 100 години живот, бог наказва, който престъпи обещанието си, възможно е и не кради (ако се вземат предвид Крумовите закони). Виж, търсенето на истината определено не е на първо място сред християнските доброделите, там Бог е истината.
1. Има около 10-ина надписа с очевиден български произход, в които се говори за бог. Това сравнително голяма честота като се има предвид, че надписите от онова време са твърде малко.
2. Във всичките тези надписи се говори за ЕДИН бог.
2`. В един разказ на византиец, който е бил в плен при българите, се говори за "богове".
3. Само в един от надписите е използвано име - Тангра (или нещо подобно).
4. Според надписите бог (единственият и неназованият бог) изпълнява в представите на българите следните роли:
- този бог вижда всичко
- този бог определя продължителността на живота, т.е. раждането и смъртта
- този бог поставя владетелите на власт, той стои зад тях
- от него зависи кой печели войните
- за да се спечели битка или война, се правят жертвоприношения на бога
- жертвоприношения се правят и по други поводи, неясно какви
- този бог определя моралните норми и следи за тяхното изпълнение. Тези морални норми са: не лъжи, изпълнявай поетите обещания, търси истината.
Според мен множеството богове, както и името Тангра не могат да служат за изводи, тъй като не се засичат с други източници.
Липсата на име на бога според мен говори за единствеността му: ако боговете бяха няколко, то вероятно би се споменавало за кой бог става дума. Също така множеството функции, които изпълнява този бог дори според оскъдните извори, говори за едни твърде обширни така да се каже правомощия и липса на разделение на властите и труда, каквито са характерни за политеизма.
От всичко описано аз правя следния извод: НАЙ-ВЕРОЯТНО става дума за монотеизъм.
Любопитна ми е приликата с християнството (а може би и с други религии): не лъжи, бог да ти дава 100 години живот, бог наказва, който престъпи обещанието си, възможно е и не кради (ако се вземат предвид Крумовите закони). Виж, търсенето на истината определено не е на първо място сред християнските доброделите, там Бог е истината.
Comment