Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българска армия в изгнание(1422 -1454 г.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Nikolay написа
    Много е добра. Не разбрах само за албанския водач на съпротивата срещу турците - Арианати. Да не е Георги Кастриоти /Скендербег/?
    Не бе, става въпрос за Георги Арианити, от знатния род на албанската фамилия Арианити, въстанието на Скендербег започва през 1443 г., а Фружин е в Албания през 1435, когато за Кастриота още никой не е чувал (макар че баща му Гьон е известен феодал и владее областите Дибра, Шкумби и Мати). Това го написах на прима виста- не съм ли добър, а :mhehe: ?
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #17
      А, извинявайте, освен че Матанов не е единствен автор на "От Галиполи до Лепанто", кога ще го питаме дали е съгласен с:
      През последните няколко години историците доказаха, че България е паднала под османска власт не през 1396 г, както се считаше доскоро, а през 1422 г.
      Иначе всичко друго е прекрасно, не знам как вмествате въстанието, но явно имате избистрена идея по въпроса.

      Аз пък бях под впечатлението на фон Хамер който твърди, че при Чамурлии участват 7000 еничари от страна на Муса и всички те са от България. Та, да, има българска войска, ама тя е под чужд байряк и то зелен. Събирали са се с пенчик, така че Мутафчиева предполага, че става дума по-скоро за наемници, а не за потурчени.
      Друго кво да добавя...а, да: Григорий Цамблак в своя "Разказ за пренасянето на мощите на св. Петка от Търново във Видин и Сърбия": "Така, величаейки се със славни победи, измаилтянинът (Баязид) стигна до град Видин и изпрати в град Бруса свързан царя, който беше излязъл насреща му без да се бои, поради онези обещания, които му бе изпратил (султанът)..."
      и
      Българската анонимна хроника от ХV в., според която: "...Баязид обаче не почака нито най-малко, но се вдигна оттам и отиде към запад, като завладяваше царства и земи. Той залови и подчини цар Срацимир в 6906 г."

      Сега, Пламен Павлов твърди че "младият цар Костантин" и "България" си съществуват, ама извори освен нещо от Константин Костенечки май няма?! Или?
      Last edited by von Danitz; 10-12-2006, 18:01.

      Comment


        #18
        Абе бая са несигурни повечето от данните в тази статия...
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #19
          На мен статията ми хареса и смятам, че данните, които се съдържат в нея, са коректни. Такива статии, независимо от популярния си стил и характер, са важни, защото разсейват мъглата, обвиваща все още една голяма част от интересната фактология, касаеща българската история през XV век.

          Тълкуванията на фактите, изводите от тях и обобщителните заключения са съвсем друга работа. Аз също не съм склонен да приемам съществуването на българска държавност до 1422г., а камо ли след това. Основанията да се приеме подобно схващане са слаби. Съгласен съм с връзката държава-армия, посочена в предните постове (Ханс и Gollum) и с това, че в дадения случай се касае до български контингенти, а не до българска армия (защо използват термин "армия" в една научно-популярна статия авторите според мен удовлетворително обясниха и не е редно да ги укоряваме).

          Comment


            #20
            Ето това например ме озадачава:
            През 1454 г. цар Владислав Фружин загубва борбата с Янош Хунияди и владенията му са конфискувани. Той заедно с тримата си по-малки синове избягва в Османската империя, където постъпва на служба и му е поверена охраната на западно-старопланинските проходи. Наследници на тези българи са по-сетнешните католици в Чипровци.
            Значи, според представеното в статията, Фружин се скарва с Хунияди след битката при Варна (1444 г.), 10 години (!) са в "борба" и накрая с тримата си по-малки синове бяга в Османската империя...Тази теория е компилация от съвременните предположения на Пламен Павлов и обнародваните данни от турски регистър на войнуците (дервентджии, мисля) във Видинския санджак за 1454 г. Имената, споменати там са на някой си "кнез Фрузин" и "синовете му Стоян, Стойко и Станислав". Но, поне от това, което аз съм чел, няма никакви доказателства за идентифицирането на този "кнез" с царския син Фружин освен простото съвпадение в имената. И защо наследници на тези българи да са по-сетнешните католици в Чипровци, след като от други извори е известно, че през 1367-1369 г. (когато маджарският крал Лайош д'Анжу покорява Видинското царство) францисканците "обръщат в католическата вяра" една трета от неговите жители? Не е ли по-вероятно да са техни наследници? А, да, и нали всъщност над Чипровци владееше болярският род Соимировичи- те да не са пак потомци на Фружин и в такъв случай що не претендират за българската корона пред австрийците, а само за някакво си там градче и два-три изчерпани рудника?
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment

            Working...
            X