Българска армия в изгнание(1422 -1454 г.)

[byzantiner]

Българска армия
в изгнание (1422 -1454 г.)

През последните няколко години историците доказаха, че България е паднала под османска власт не през 1396 г, както се считаше доскоро, а през 1422 г. Оказва се, че българска държавност и армия е имало и след тази дата.
През 1422 г. турците превземат Видинското царство. Владетелят му цар Константин II скоро умира. Братовчед му цар Владислав Фружин, син на цар Иван Шишман, и много българи успяват да избягат в Унгария. Там Фружин е приет радушно от крал Сигизмунд, с когото има връзки от по-рано. Той признава Сигизмунд за свой господар и му се заклева във вярност. Срещу това му е призната титлата "господар на Загора"* и получава голяма субсидия, за да сформира българска бойна част в състава на унгарската армия. Знае се, че първоначално тази част наброява около 3000 души, но впоследствие се разраства. Още в първите боеве с турците българите показват такава храброст, че през 1425 и 1426 г. Сигизмунд предава на цар Владислав Фружин огромни имения в Банат. Благодарение на приходите от тях царят може да издържа споменатата българска армия. Освен това се превръща в едър унгарски феодал с имунитет (има право да събира данъци, да съди хора и т. н.). Във владенията му е създадена църковно-юридическа област (кустодия) България подчинена директно на папата. С някои уговорки това формирование може да се нарече автономна българска държава. Тази държа¬ва има и своя армия.
Отличителните и знаци са взети директно от старата българска армия. Знамето вероятно е било пурпурно червено или златно (цветовете на царската власт) с уголемен герб в центъра. Гербът изобразява три лъва, символизиращи трите български области: Горната земя (Мизия), Долната земя (Тракия и Македония) и Отвъддунавска България.
На бойните знамена са изобразявани Исус Христос, Богородица, св. Георги (покровител на войската), св. Димитър (покровител на офице¬рите и царския род) и св. Иван Рилски (покровител на българите). Организационно армията се състои от бедриниум, лека кавалерия и селско опълчение. Бедриниумът е бойна част, с която разполага всеки унгарски феодал. Командирът му е по-скоро съюзник на краля, отколкото генерал от армията му. В бедриниума има рицарска кавалерия, конни стрелци, пехота, артилерия (при по-големите) и обоз. Българите почти изцяло копират организацията му, като вместо рицарска кон¬ница използват лека кавалерия, далеч по-познат род войска. Леката (наричана още сръбска)** кавалерия е нов род войска в унгарската армия. Задачата й е да противостои на турските акънджии (паравоенни части, които чрез грабежи и кланета тероризират вражеското население). Отрядите на леката кавалерия разполагат с голяма свобода на действие, което ги превръща в най-маневрения род войска в унгарската армия. Съставът и е почти изцяло чуждестранен. В нея участват власи, сърби, хървати и бълга¬ри. Отрядите, комплектувани от българи, са под командването на цар Владислав Фружин.
Селското опълчение се състои от всички мъже, годни да носят оръжие във владенията на дадения феодал. То се свиква само при го¬ляма и непосредствена опасност. Оръжието си получава от феодала и след преминаване на опасността го връща, а опълчението се разпуска. Селското опълчение в банатска България е съставено не само от българи, но и от местни жители- власи, сърби и унгарци.
Известни са имената на неколцина от военачалниците на тази българска армия. Освен за цар Владислав Фружин знаем имената и на четиримата му сина Шишман, Стоян, Стойко и Станислав, както и на шестима висши коман¬дири Михаил, Владислав, Влайко, Марко, Бранислав и Радохне.
Ето накратко бойния път на тази българска армия :
От 1423 до 1426 г. воюва с турците във Влашко, като най-големите успехи се постигат през 1425 г., когато българите превземат Видин, Лом и Оряхово. Те разгромяват няколко турски армии и избиват 60 000 турци.
От 1427 до 1434 г. (с прекъсване през 1429/30) българите воюват с турците в Сърбия. Най-големият успех е през 1433 г, когато българите достигат до София и са готови да я превземат, но крал Сигизмунд отказва да издаде заповед.
През 1435 г. цар Владислав Фружин сключва съюз с водача на албанските бунтовници Георги Арианати, но тежкото поражение на албанците не позволява той да бъде оползотворен.
След смъртта на крал Сигизмунд през 1437 г. "силният човек" в Унгария става Янош Хунияди. Опитите му да централизира Унгария срещат съпротивата на т. нар. "Лига на бароните", чийто съюзник е и цар Владислав Фружин. Между двете страни се водят почти непрекъснати бойни действия. За съжаление участието на българската армия в тях е неизследвано.
През 1444 г. българската армия участва в кръстоносния поход на крал Владислав Варненчик. По време на движението си в Мизия местните българи посрещат кръстоносците като освободители. Те признават цар Владислав Фружин за свой господар и му се заклеват във вярност.
За поражението при Варна Янош Хунияди обвинява всички освен себе си. Цар Владислав Фружин е обвинен, че не вдига на бой достатъчен брой българи.
През 1454 г. цар Владислав Фружин загубва борбата с Янош Хунияди и владенията му са конфискувани. Той заедно с тримата си по-малки синове избягва в Османската империя, където постъпва на служба и му е поверена охраната на западно-старопланинските проходи. Наследници на тези българи са по-сетнешните католици в Чипровци.
През 1457 г. Стефан Шишман (син на Шишман) успява да убеди крал Матиаш Корвин да върне земите на дядо му. Освен това е удостоен с титлите "застъпник на българите и власите от Банат пред краля" и "княз на българите". По всичко личи, че той не възстановява българската армия. Все пак родът Шишман държи властта в региона до 1594 г, когато неговите представители са избити или прогонени от османците заради участието на българите в известното Голямо сръбско въстание.
Списъкът не е окончателен и подлежи на уточняване :

Цар Владислав фружин Шишман 1422 - 1454 г.
Яков Понграц 1454 -1457 г.
Княз Стефан Шишман 1457 - 1497 г.
Княз Радослав Шишман 1497 - 1539 г.
Княз Владислав Шишман 1539 - 1594 г.



* В чужбина наричат България Загора, буквално "страна зад планината".

** Наричана така, тъй като идеята за нея е взета от Сърбия.

Димитър Маневски
Калоян Андонов


Искам да напрвя едно уточнение за тази статия: Тя е писана от Фружин и мен. Бе издадена в сп."Клуб Оръжие", бр.11/2005 г. Статията е замислена като по-популярна, така че нека не ви смущава стилът и някои евентуални неточности, които се надяваме да изясним, ако желаете, тук. Нека спомена, за тези, които евентуално имат списанието, че Фружин(Димитър Маневски) се подписва в списанието с името на брат си Пламен, който е военен, за да може да ни издадат статиите :twisted: :mhehe: ......е, това разбира се не попречи на редакцията да му сбърка фамилията и да напише Миневски, но както и да е....сканирах статията специално за вас и моля да ме извините, ако има някакви технически недостатъци в текста

[Thorn]

Какви са източниците за тази статия? Повечето неща в нея не са общоприети, което е вероятно даже мек израз.

[Frujin Assen]

Какви са източниците за тази статия? Повечето неща в нея не са общоприети, което е вероятно даже мек израз.

Византиец,благодаря че си постнал статията.
Източниците които сме ползвали са основно.
,,От галиполи до лепанто,, на Матанов
,,История на средновековните балкани,, същия автор
,,Българите и османкото нашествие,, на Павлов
,,История Венгрии,, на руски колектив
,,Енциклопедия по история на Бългаия,, голямата ,червената
Когато пращаме статии с византиеца се стараем материалът ни да е малко по различен защото е безсмислено да се повтарят в една такава малка статия учебникарски приказки които всеки може да прочете навсякъде.
Темите също се стараем да са слабо познати сред широката общественост по същите причини.

[byzantiner]

,,Българите и османкото нашествие,, на Павлов
.

.... на Тютюнджиев, заедно с Павлов....


Абе общо взето не нямаше смисъл да и слагаме билиография, щото е замислено, както казах вече, като популярна статия....

Когато пращаме статии с византиеца се стараем материалът ни да е малко по различен защото е безсмислено да се повтарят в една такава малка статия учебникарски приказки които всеки може да прочете навсякъде

Така де, трябва да се предизвика интерес у читателя, макар и да прозвучи на някого заглавието леко претенциозно. Все пак смятам, че със съвсем малки уговорки е приемливо....пък и самите твърдения, които сме се постарали да подкрепим с някакви факти, а не сме си изсмукали от пърстите....

[Frujin Assen]

Още една книга която ползвахме ,,Волентирите на Джузепе,, авторът ми убягва в момента.

[resavsky]

Бих искал да попитам в кой източник Фружин е наречен с титлата "цар" според мен той никога не е носил тази титла.Иначе повечето от нещата ги приемам напълно.Бих искал да отбележа че отношенията между българи и унгарци винаги са били комплицирани / те са традиционни врагове/ и това влияе твърде много на отношенията им в края на Х²²² и началото на Х²V век.Налице е взаимно недоверие,подозрителност и т.н.Това е особено видно при похода на Сигизмунд от 1396 г.Той ясно демонстрира че приема Иван Срацичир поскоро като неприятел отколкото като съюзник а отншението на неговите "рицари" към българското население е обект на съвсем друг разговор.

[Хана]

Това е интересен поглед за по-късна дата на падане под турско робство, обаче аз имам някои несъгласия. Всичко това за действия на отряди след падането на Търново е вероятно е вярно, но методологически според мен е подходено неправилно. Въпросът дали е имало българска армия след 96 и най-вече в течение на 15 век зависи от това какво разбираме под "армия".
Не всяко военно формирование е армия.
Отделни отряди е имало, но дали може да се говори за българска армия? Без да съм специалист (ще помоля разни по-теоретично подковани потребители да се включат) армията според мен първо трябва да е съотнесена с наличието на държавност и второ е достатъчно голяма, разклонена и иерархична организация от военни елементи. Нито едното, нито другото е налично според мен в началото и средата на 15 век. Може да обсъдим и що е държавност и какви са признаците й (наличието на инсигнии е само косвен признак за наличието на държавност) и дали тези признаци могат да се открият след падането на Търново.

[gollum]

Ами аз не съм "теоретично подкован", но възможният спор е интепретационен и се свежда до тълкуване на понятие, не до изложение на факти. Според моето разбиране "армията" е функция на държавността, т.е., бихме могли евентуално да имаме държава без армия (държава с орязани функции), но не и армия без държава. В този симсъл българските отряди, за които става въпрос, са били част от унгарската армия.

[Хана]

Ами аз не съм "теоретично подкован", но възможният спор е интепретационен и се свежда до тълкуване на понятие, не до изложение на факти. Според моето разбиране "армията" е функция на държавността, т.е., бихме могли евентуално да имаме държава без армия (държава с орязани функции), но не и армия без държава. В този симсъл българските отряди, за които става въпрос, са били част от унгарската армия.

Идеята ми беше: Бизантинер и Фружин са събрали доста исторически факти, но тези факти могат да бъдат интерпретирани по един или друг начин в зависимост от това какво означава, какъв обем се влага в понятието "армия" и "армия в изгнание". Това не е конкретен исторически въпрос и затова ме интересува повече методологическо мнение, а не конкретно-историческо. Макар че и други исторически примери за подобни армии в изгнание или отряди в изгнание биха били от полза. Примерно сещам се за Добродетелната дружина, за която в чисто публицистичен стил се твърди, че е поставила началото на съвременната българска армия.

[Ханс]

Ами аз не съм "теоретично подкован", но възможният спор е интепретационен и се свежда до тълкуване на понятие, не до изложение на факти. Според моето разбиране "армията" е функция на държавността, т.е., бихме могли евентуално да имаме държава без армия (държава с орязани функции), но не и армия без държава. В този симсъл българските отряди, за които става въпрос, са били част от унгарската армия.

Аз пък(също теоретично неподкован) ще изразя едно несъгласие с Голъм или по-точно един малко по-различен възглед. Армията не е задължително да е част от държава, по скоро под армия аз разбирам сбор на военни сили отличаващи се с определена самостоятелност. Тоест ако определени военни сили намерят начин да се снабдяват, попълват, организират в най-широк смисъл, и съумеят да издигнат цел, която да ги сполоти то те могат да притежават характеристиките на армия. От друга страна армията постигнала това несъмнено ще се стреми да установи някаква администрация в територията под контрол и по този начин ще е държавотворна(в широк смисъл). Последното не е задължително, но без него подобна армия е обречена на изчезване. Все пак за да окичим нещо с името армия е нобходимо то да е административно и политически независимо.

[gollum]

Ами, Ханс, не мислиш ли, че въсщност твърдиш същото, но погледнато откъм другата страна. Армията, която няма държава, на която да се базира (и чиято функция да е) по същество много скоро ще престане да бъде армия, а ще се превърне в група въоръжени хора. От друга страна, вероятно тя ще се опита да стане държавотворна и да се сдобие с държава .
Разбира се, зависи каков назоваваме армия. Аз поне в това поянтие вкарвам не група въоръжени хора с конкретан цел, а дълговременна структура, която няма собствени цели, а обсблужва целите на по-широка социална структура и съществува в рамките на нейната организация. Иначе съществуват "наемни армии", които по симсъла на моето определение не са баш "армии".

[Ханс]

Тоест ти разглеждаш армията като институция. Аз в интересн на истината я разглеждам в един по-тесен смисъл, който да е по-близо към проблематиката на темата - тоест дали в конкретният случай става дума за армия или контингент. За да удостоим каквато и да е група от въоражени хора с названието армия, те би трябвало да притежават две характеристики - организационна и политическа самостоятелност. Държавността в дълготраен аспект може да гарантира горните характеристики, но в по-краткотраен не е толкова задължителна.

[gollum]

С това съм съгласен. От изложението на Бизантинер и Фружин аз поне заключавам, че въпросната група въоръжени хора са имали известна орагнизационна самостоятелност, но не и политическа. Т.е., може би няма да е много парвилно да се назовават "българска армия", а по-скоро "български контингент" в унгарската армия.

[Frujin Assen]

Гледам целия този спор и виждам че тръгвате в кардинално грешна посока.
Тъй като статията е писана от мен и византиеца обяснявам какво си мислехме когато я писахме по тия сложни теоретични въпроси.
1 Списанието е военно,не историческо и термини като ,,армия,, са абсолютно задължителни за да привлече вниманието на редактора.
2 В такъв малък обем няма място да се обясняват такива сложни теоретични въпроси,пишеш просто ,,армия,, и толкоз без да влагаш определен смисъл,щото ако вложиш трябва да го обясняваш,а това ще ти изяде ценни редове.
3 За Хана писахме ,,цар,, защото това е всеизвестната титла за български владетел.Ако бяхме тръгнали да обясняваме какво е реалното положение това щеше да изяде ценни редове,а и щеше да стане по научно и не толкова популярно.
От критиките които отправяте разбирам че нямате никакъв досег с журналистиката,не че се хваля,ама освен за това списание пиша и за в-к,,Карловска трибуна,, едно интернет издание,и съм сътрудник на радио Карлово.
Тия критики които отправяте са от кухнята,надявам се разбирате че като пишеш нещо то трябва да е съоброзено с много неща/редактор,профил на изданието,очакваните читатили и т.н./,а тези условности правят невъзможно съобразяването с подобен род теоретични постановки.

[Гост]

Много е добра. Не разбрах само за албанския водач на съпротивата срещу турците - Арианати. Да не е Георги Кастриоти /Скендербег/?