СКЛАВИНИТЕ - ПОГРАНИЧНИ ВОИНИ. ЕДНА ИНТЕРЕСНА ХИПОТЕЗА
През последните години тенденциите в проучването на проблема за етногенезиса и прародината на славяните, както и за най-ранната им история, отреждат една привилегирована роля на археологическите изследвания. Благодарение на новите находки учените имат възможност да допълнят и коригират очертаната в основни линии вече теория. Трудно обаче бихме могли да очакваме сериозни обрати в иначе спокойното и монотонно русло на проучванията.
При все това в следващите редове ще стане дума за една хипотеза, която по съвсем различен начин разглежда проблема и която със сигурност излиза извън полето на традиционното дирене. Неин автор е известният украински изследовател тюрколог Омелиан Прицак. През 1983 г. той публикува статия с непретенциозното заглавие “Славяни и авари”. Работата може да се раздели условно на две части. В първата Прицак представя основните характеристики, които според него се наблюдават в организацията на номадските империи (Paces Nomadicae)4. Това са: управлението на харизматичните родове, облягащи се на дружини от професионални воини; територията на “империята”, която, макар да се променя, остава винаги в близост до важни търговски пътища, както и в съседство с уседнали държави (това дава възможност за постоянни грабителски набези в техните предели); земите са разделени на външна и вътрешна област, като всяка има собствена администрация; членовете на харизматичните родове обикновено поддържат тесни връзки с чуждестранни търговци, на които им осигуряват защита, а срещу това получават пари, оръжие и провизии.
Преди да се заеме с разгръщането на своята теза, Омелиан Прицак подчертава един важен момент – за да стане владетел на империята (рах), амбициозният водач трябва да си подбере дружина от професионални воини, след което да привлече вниманието към себе си, спечелвайки решителни битки. Следващата стъпка е да събере хора – било подчинявайки ги, било убеждавайки ги – от съседните пастирски или земеделски племена, които да бъдат обучени във военно дело и използвани за разширяването и поддържането на империята. Съвместният военизиран живот води, по думите на Прицак, до езикова асимилация и избледняване на диалектните различия. Така в крайна сметка се стига до налагането на един общ език (lingua franca) в империята, който заема мястото на езиците, говорени от отделните племена.
Направил тези заключения, Омелиан Прицак пристъпва към сведенията за славяните в историята на Йорданес. Въз основа главно на лингвистичен и исторически анализ той посочва, че венетите, склавините и антите са събрани на едно място в текста на готския историк не по етнически или езиков критерий, а “защото и трите термина се отнасят до институции на военни погранични колонисти”. С други думи, венетите, склавините и антите са били част от онези племена, които номадските империи привличали, обучавали и използвали във военните си начинания. Това личи и от самите им имена.5 И докато венетите били свързани с готите, то антите служили като погранична войска на аланите, ирански племена, обитавали причерноморските степи. Институцията на склавините се появила по-късно, след смърта на хунския вожд Атила (453 г.), в ареала на рах bulgarica. Прицак приема, че думата саклав (склав) има тюркски произход и в прабългарския се използвала с две значения – пазя, охранявам и обучен, трениран роб. Терминът “склавини” няма етническа и лингвистична същина, а се отнася до варварски професионални погранични воини. Омелиан Прицак припомня, че северите и седемте славянски племена били накарани от българския кан Аспарух да охраняват старопланинските проходи от ромеите и северозападната граница от аварите. Наред с пограничните войни, се развил и нов тип склавини – роби, които били обучавани на военни умения и после включвани във войската. Арабските извори използват термина саклаб6 именно в този смисъл. Склавини като погранични воини са засвидетелствани и в Хазарския хаганат, наследникът на Кубратова България, а също и при аварите. Това обяснява честото им споменаване във византийските извори като участници в набезите на българи и авари срещу империята. Не са малко изследователите, които приемат, че аварите и българите били инструментът, чрез който славяните се появили на историческата сцена. Що се отнася до славянския език, Прицак счита, че той се е развил като lingua franca в пределите на обществото от професионални воини.
В заключение украинският историк посочва, че когато става дума за венетите, антите и склавините, изследователите трябва да изоставят налаганата от дълго време етническа матрица и вместо това да ги разгледат в контекста на традициите, характеризиращи Рах nomadica. Допускайки, че предложената от него хипотеза “може да слиса” славистите, Омелиан Прицак все пак подчертава възможността, която тя ще даде на историците не само да разгледат по друг начин, но и да разберат проблема за етническото оформяне на Средновековна Европа.
Макар да предлага обяснение на редица възникнали въпроси, представената по-горе теза не е лишена от слабости и пропуски. Ядрото є е изградено преди всичко върху един социо-лингвистичен анализ, като е пренебрегната археологическата картина. Донякъде това предопределя и неуспеха є да се наложи в научното поле. Не трябва да се забравя също, че в сферата на хуманитарните науки е необходимо време, за да бъде възприета и се утвърди като традиционна една теза.
Материалът е взет от БГ Историческа енциклопедия( електронното издание)
През последните години тенденциите в проучването на проблема за етногенезиса и прародината на славяните, както и за най-ранната им история, отреждат една привилегирована роля на археологическите изследвания. Благодарение на новите находки учените имат възможност да допълнят и коригират очертаната в основни линии вече теория. Трудно обаче бихме могли да очакваме сериозни обрати в иначе спокойното и монотонно русло на проучванията.
При все това в следващите редове ще стане дума за една хипотеза, която по съвсем различен начин разглежда проблема и която със сигурност излиза извън полето на традиционното дирене. Неин автор е известният украински изследовател тюрколог Омелиан Прицак. През 1983 г. той публикува статия с непретенциозното заглавие “Славяни и авари”. Работата може да се раздели условно на две части. В първата Прицак представя основните характеристики, които според него се наблюдават в организацията на номадските империи (Paces Nomadicae)4. Това са: управлението на харизматичните родове, облягащи се на дружини от професионални воини; територията на “империята”, която, макар да се променя, остава винаги в близост до важни търговски пътища, както и в съседство с уседнали държави (това дава възможност за постоянни грабителски набези в техните предели); земите са разделени на външна и вътрешна област, като всяка има собствена администрация; членовете на харизматичните родове обикновено поддържат тесни връзки с чуждестранни търговци, на които им осигуряват защита, а срещу това получават пари, оръжие и провизии.
Преди да се заеме с разгръщането на своята теза, Омелиан Прицак подчертава един важен момент – за да стане владетел на империята (рах), амбициозният водач трябва да си подбере дружина от професионални воини, след което да привлече вниманието към себе си, спечелвайки решителни битки. Следващата стъпка е да събере хора – било подчинявайки ги, било убеждавайки ги – от съседните пастирски или земеделски племена, които да бъдат обучени във военно дело и използвани за разширяването и поддържането на империята. Съвместният военизиран живот води, по думите на Прицак, до езикова асимилация и избледняване на диалектните различия. Така в крайна сметка се стига до налагането на един общ език (lingua franca) в империята, който заема мястото на езиците, говорени от отделните племена.
Направил тези заключения, Омелиан Прицак пристъпва към сведенията за славяните в историята на Йорданес. Въз основа главно на лингвистичен и исторически анализ той посочва, че венетите, склавините и антите са събрани на едно място в текста на готския историк не по етнически или езиков критерий, а “защото и трите термина се отнасят до институции на военни погранични колонисти”. С други думи, венетите, склавините и антите са били част от онези племена, които номадските империи привличали, обучавали и използвали във военните си начинания. Това личи и от самите им имена.5 И докато венетите били свързани с готите, то антите служили като погранична войска на аланите, ирански племена, обитавали причерноморските степи. Институцията на склавините се появила по-късно, след смърта на хунския вожд Атила (453 г.), в ареала на рах bulgarica. Прицак приема, че думата саклав (склав) има тюркски произход и в прабългарския се използвала с две значения – пазя, охранявам и обучен, трениран роб. Терминът “склавини” няма етническа и лингвистична същина, а се отнася до варварски професионални погранични воини. Омелиан Прицак припомня, че северите и седемте славянски племена били накарани от българския кан Аспарух да охраняват старопланинските проходи от ромеите и северозападната граница от аварите. Наред с пограничните войни, се развил и нов тип склавини – роби, които били обучавани на военни умения и после включвани във войската. Арабските извори използват термина саклаб6 именно в този смисъл. Склавини като погранични воини са засвидетелствани и в Хазарския хаганат, наследникът на Кубратова България, а също и при аварите. Това обяснява честото им споменаване във византийските извори като участници в набезите на българи и авари срещу империята. Не са малко изследователите, които приемат, че аварите и българите били инструментът, чрез който славяните се появили на историческата сцена. Що се отнася до славянския език, Прицак счита, че той се е развил като lingua franca в пределите на обществото от професионални воини.
В заключение украинският историк посочва, че когато става дума за венетите, антите и склавините, изследователите трябва да изоставят налаганата от дълго време етническа матрица и вместо това да ги разгледат в контекста на традициите, характеризиращи Рах nomadica. Допускайки, че предложената от него хипотеза “може да слиса” славистите, Омелиан Прицак все пак подчертава възможността, която тя ще даде на историците не само да разгледат по друг начин, но и да разберат проблема за етническото оформяне на Средновековна Европа.
Макар да предлага обяснение на редица възникнали въпроси, представената по-горе теза не е лишена от слабости и пропуски. Ядрото є е изградено преди всичко върху един социо-лингвистичен анализ, като е пренебрегната археологическата картина. Донякъде това предопределя и неуспеха є да се наложи в научното поле. Не трябва да се забравя също, че в сферата на хуманитарните науки е необходимо време, за да бъде възприета и се утвърди като традиционна една теза.
Материалът е взет от БГ Историческа енциклопедия( електронното издание)
:tdown 
Comment