Деян Рабовянов
Каменните топки от Червен представляват ценен извор за употребата и развитието на метателните машини в средновековната българска държава, както и за организацията на нейната войска.За съжаление тяхното значение не е оценено от откривателите им, а наред с това са получили и неправилна интирпретация. Целта на настоящето изследване е да хвърли нова светлина върху тази интересна находка.
Каменните топки са открити в т.нар.”замък”, разположен на най-високото място в западната част на цитаделата на Червен. Според проучвателите си той епостроен в края на XII или началото на XIII в. и има сложна строителна история свързана с много преустройства.Вероятно е използван и по време на османското владичество. Сградата е тълкувана като типичен феодален замък от епохата на развития феодализъм, представляващ малка крепост с големи възможности да издържи на продължителна обсада.Търсени са паралели с царския дворец на Царевец във В.Търново и една подобна постройка в Ловешката крепост
Данните публикувани от иследвачите за предмета на нашето изследване са оскъдни.Това са кръгли бойни топки с диаметър 0, 50 м., повечето издялани от камък подобен на кремък, само няколко от варовик.Част от тях-31 са открити подредени до стената при вътрешния северозападен ъгъл на “замъка”,2 пред входа на сградата и 3 пред помещение № 2 . Според проучвателите тези каменни топки са били боеприпаси за каменометните машини с които е разполагал замъка за своя защита.
При една обиколка на поречието на р. Черни Лом от с. Широково на ог до вливането и в р. Русенски Лом, и по последната на север до Ивановските скални църкви се възползвахме да посетим Червен и лично да разгледаме интересуващите ни каменни топки. Тук ще представим част от нашите наблюдения, които са от същото значение за правилната интерпретация на тази интересна находка. На първо мусто макар и грубо определихме теглото на една от топките- около 120 кг. Те са направени от специфична порода камък, описан от проучвателите като приличащ на кремък. Този тип скала се отличава с голяма твърдост и относително тегло, бял цвят и полирана фактура. При удър с твърд предмет се троши подобно на кремък. Тя силно се различава по характеристики от типичния за целия район на Черни и Русенски Лом аптски варовик с голям примес на пясък. По време на обиколката ни в този район, където местното население поне от 100 години масово използва камък като строителенматериал, и при оглед на археологически обекти от Ранновизантийската епоха до края на XIX в., никъде не видяхме употребен камък от тази порода. Днес той се добива единствено в кариери на десетина километра северно от гр. Иваново като строителен материал за строеж на пътища-т.нар. Русенски камък.
Основните въпроси, които поставя тази специфична находка са : какво е било предназначението на каманните топки и защото са били складирани в едно от помещенията на сградата, която без съмнение е била център на административния и политическия живот на средновековния Червен?
За да можем да им отговорим трябва да отговорим трябва да почерпим от информацията с която разполагаме за средновековните метателни машини. Те се делят на три основни групи според принципа на действие:1/ иэползващи енергията на опънат лък- такива били балистите, които макар, че можели да се приспособят за стрелба с камъни обикновенно използвали огромни стели; 2/ използващи енергията на усукани въжета- това е стандартната представа за каменометните машини, 3/ основаващи се на противотежести. Именно с представителите на последната група, за които в западноевропейската литература се използва френската дума требушет е свързан големия напредък в областа на метателните машини след 1180 г. Първоначално требушета представлявал дълъг стълб закрепен за вертикална стойка. В единия си край имал прашка изплетена от въжета за камъка, а на другия били закрепени много ремъци, за да могат множесто хора едновременно да издърпат рамото надолу и така да дадат началния тласък. В края на XIIв. вече в Средиземноморието се появява същински требушет с противотежест. Той действал на същия принцип, но вече на късото рамо висял сандък пълен с пръст, камъни, пясък или олово. Масата на противотежеста можела да е между 4,5 и 14 т. Прашката се удължила значително и така се увеличила далекобойноста. Съвременните експерименти показват, че един требушет се управлява от около 50 души и с противотежест от около 10 т. Е способсобен да изхвърли камък с тегло 100-150 кг. На около 150 м., докато при най-благоприятни условия един катапулт от римски тип можел да изхвърли камък с тегло 20-30 кг. на около 225 м.
На базата на тази информация можем със сигурност да твърдим, че каменни топки с размери като тези от Червен могат да се използват само от много големи и мощни машини от типа на требушета.Требушетната артилерия основно се използвала за разрушаването или повреждането на укрепепителни съоръжения, но също и за хвърляне на запалителни снаряди, а понякога и на трупове на умрели животни за подбуждане на епидемия вътре в обсаденото място.
Ефиктивноста на тези машини е добре онагледена в западноеропейските извори за средновековната европейска история.Чудесна представа можем да получим от описанието на обсадата на Castelnaudry в Южна Франция през 1211 г.:
“С първия изстрел те събориха една кула. Със следващия те разрушиха едно помещение. При третия те изстреляха камъка без посока, но причиниха много наранявания на тези които бяха вътре в града. “
Не по-малко красноречиво е и описанието направено от Никита Хониат на обсадата на Димотика през 1206 г. От войските на цар Калоян. Със своите машини той “ сриваше ъгловите кули исъбаряше защитните стени “, като крепостната стена била разрушена на четири места. Метателни машини от такъв тип се използват само при обсада на укрепени места. За защита са се използвали по-малки машини, чудесен пример за което предоставя отново Никита Хониат описвайки обсадата на Просек от ИсакII Ангел през 1199г:
пъти кръглите камъни от машините дори и кокато недостигаха до самите хора, пак носеха смърт на тези, до които се приближаваха, защото, като се удряха о скалите по пътя си, те се разт“Не само кръглите камъни, изстрелвани от каменометните съоражения, а и тези които бяха търкаляни отгоре по стръмнината, тежко поразяваха войската. Често рошаваха на извънредо голям брой късове и с бързината на хвърлена стрела се разпръсваха на различни места и бяха жестоко смъртоносно оръжие.”
Тва е засведетелствано и от археологическите проучвания в такива средновековни обекти като Шуменската крепост, Калиакра и крепостта Аневско кале до Сопот, където откритите каменни топки са с диаметър между 10 и 25 см. Такива са откривани и в много други средновековни обекти извън България като например Гурзуфската крепост и крепоста Исар-Кая в Крим. Техния археологически контекст показва, че са се използвали както за отбрана на крепостите, така и затака срещу тях.
В подкрепа на нашето виждане, че е невъзможно такива големи машини да са се използвали за защита на т. нар. “замък “:в Червен или поне на цитаделата е и факта, че там терена е често застроен и разполагането и оперирането с толкова голяма машина е физически невъзможно. Трябва да се отчита, че само дължината на “ръката “и би могла да достигне до 15 м. Освен това, в практиката на защитата на укрепления не съществуват цели, които да оправдаят използването на толкова тежки и колеми снаряди.
Очевидно машината или машините за които са били предназначени тези снаряди не саслужили за защита на крепостта, а са били от най-мощните обсадни такива, използвани от българските царе в техните завоевателни походи. Примерите за това не са рядкост в българската средновековна история. Според Жофроа дьо Вилардуен, когато през 1206 г. Цар Калоян обсажда Димотика той разполага с 16 каменометни машини. А през пролетта на 1207 г. Той обсадил Одрин с 33 големи каменохвъргачки, с които срутил стената и кулите на две места. През 1237 г. Цар Йоан Асен II обсадил отбраняваната от никейците крепост Цурулон с много обсадни машини, които изгорил при оттеглянето си.
Макар, че горепосочените примери са от първата половина на XIII в., по-късните военни действия на Балканите не демонстрират упадък в изкуството да се обсаждат и отбраняват крепости. Достатъчно е само да посочим подготовката за обсадата на крепоста Цепина предприета през 1255 г от никейския император Теодор II Ласкарис, и прочутата обсада на Пловдив от 1322 г., когато силния български гарнезон на града начело с Иван Русина успешно се съпротивлява повече от четири месеца.
Наред с това трябва да се отчита, че всички сили учасвали в политическия и военния живот на Балканския полуостров в епохата на Второто българско царство са разполагали с метателни машинии често са ги прилагали. Това създавало добра среда за тяхното развитие и обмяна на опит за строенето и използването на такива. Византийската империя притежавала вековни традиции и може да са счита за наследник на Рим в тази сфера на военното дело. Освен това поддържала контакти с развитите близкоисточни цивилизации.
Монголотатарите демонстрирали големи успехи в обсадното дело главно благодарение на масовата употреба на каменометни машини, които те заимствали от Китай и Персия. латините на Балканите били те французи, италианци или други, били носители на един опит, продукт на смесването на Западни и Източни влияния, резултат от сблъсъка им с високо развитата мюсулманскацивилизация на Близкия изток.
Но защо тези каменни снаряди са били складирани в Червен? Единственият логичен отговор е, че те са били част от арсенала на местния управител и при нужда е трябвало да бъдат изпратени с войска и машини на българския цар. Основание за това ни дават преди всичко вида на метателните машини за които са били предназначени снарядите и общото устройство на средновековните армии и начина на комплектуването им с отряди и въоражение. Особено показателно е описанието на подготовката за обсадата на Цепина предприета от Теодор II Ласкарис през 1255 г., направено от Георги Акрополит:
“Вдигна цялата войска от Адрианопол, нареди да се съберат отвсякъде от македонската земя извънредно много коли – едни, за да возят машините и стенобойните уреди, а други да прекарват припасите на войската – и заповяда да бъдат събрани безбройно много мъже и пехотинци, стрелци и боздуганоносци. “
Би могло да се запита необходимоли е било толкова тежки снаряди да се правят в родината и след това да се транспортират надалеч, за да се използват при обсада? За да се разбере такава постъпка, първо трябва да се отчете скорострелноста на тежките метателни машини. Макар че примерите, които ще представим тук са от Западна Европа, те се отнасят за същия тип машини и затова не виждаме пречки да ги използваме. Трябва да се, че дори и при най-големите обсади през XIII- началото на XIV в. броят на требушетите е бил сравнително малък, максимум 20. През 1304 г. Едуард I Английски използвал 13 требушета при обсадата на Stirling, които изстреляли 600 камъка. Пак той, през 1296 г. При Единбург използвал 3 машини които изстреляли 158 огромни камъка за 3 дни.
Освен това около обсаденото място често нямало подходящи камъни или жителите му умишлено ги прибирали. Затова не бива да се учудваме от случки подобни на обсадата на Castelnaudry през 1211 г:
“Обсадителите поставиха техния требушет на пътя, но наоколо всичките камъни, които откриха бяха натрошени от обстрела. Накрая те намериха три камъка, които те донесоха от цялалевга наоколо. “
Трябва да се отчита и важното условие камъните да са със сферична форма, което се е отразявало положително върху успеваемоста на попаденията на машините поради подобрените балистични показатели. Можем да си представим какъв брой тежки каменни топки е бил необходим за една мащабна обсадна опереция като тази срещу Одрин от 1207 г., когато цар Калоян иэползвал 33 големи каменнохвъргачки. Затова е много вероятно българските царе да са поддържали една политика да с изработват снаряди за бойните им машини, свидетелство за което са тези открити в Червен. Подобно твърдение не бива да ни учудва ощ повече, че това е била стандартна практика в Англия и Франция през същия период. За съжаление изворите за българската история не осигуряват подобна информация. Каменните топки открити в Червен обаче, не са били изпълнена поръчка, очакваща транспортирането си до столицата, защото в противен случай не биха били складирани в центъра на града, а щяха да се изпратят своевременно.
Червен не е бил избран случайно за център отговарящ за доставката на военни машини и снаряди за тях. Той е бил развит град, разполагащ с квалифицирани занаятчии-дърводелци, ковачи, каменоделци и др. -способни да изработят подобни сложни, скъпи и големи машини. От западноевропейски извори знаем, че за построяването на един требушет често е нужна усилената работа на 50 дърводелци, без да се считат ковачите, изработващи многото железни части за нея и други занаятчии като въжари например. От значение е била и близостта до необходимите като качество и количество материали-вековни дъбови гори, някои от които са съществували до 40-те години на ХХ в., желязо и подходящ камък за снарядите, тъй като за строежа на толкова големи машини са били необходими много материали. Като пример може да посочим, че когато през 1249 г.при Дамиета Луи Свети пленил 24 обсадни машини. Той ги разглобил и така зобиколил лагера си с ограда.
За съжаление дървени или метални части за машини от разлеждания тип не са открити при разкопките в Червен. Това най-вероятно се дължи на факта, че в даден момент от своята история те са били разрушени, за да се преизползват за други цели.
В заключение бихме искали да кажем, че каменните топки от Червен са един ценен извор, който макар и отчасти хвърля светлина върху начина по които се е съставлявала и комплектувала българската войска и в частност обсадния и парк, през епохата на Второто българскато царство. Въпрос останал досега без реален отговор поради оскъдноста на писмените извори. Наред с това те са и доказателство за това, че споменаваните в изворите мощни обсодни метателни машини, които използвали българските царе са използвани в действителност, а не са преувеличение на хронистите.
Много е възможно бъдещите археологически открития да осигурят нова информация по този сложен проблем. Особено внимание обаче трябва да се отделя на археологическата среда в която се намират тези интересни находки, която е определяща за установяването на изпълняваната от тях функция в изследвания обект.
Каменните топки от Червен представляват ценен извор за употребата и развитието на метателните машини в средновековната българска държава, както и за организацията на нейната войска.За съжаление тяхното значение не е оценено от откривателите им, а наред с това са получили и неправилна интирпретация. Целта на настоящето изследване е да хвърли нова светлина върху тази интересна находка.
Каменните топки са открити в т.нар.”замък”, разположен на най-високото място в западната част на цитаделата на Червен. Според проучвателите си той епостроен в края на XII или началото на XIII в. и има сложна строителна история свързана с много преустройства.Вероятно е използван и по време на османското владичество. Сградата е тълкувана като типичен феодален замък от епохата на развития феодализъм, представляващ малка крепост с големи възможности да издържи на продължителна обсада.Търсени са паралели с царския дворец на Царевец във В.Търново и една подобна постройка в Ловешката крепост
Данните публикувани от иследвачите за предмета на нашето изследване са оскъдни.Това са кръгли бойни топки с диаметър 0, 50 м., повечето издялани от камък подобен на кремък, само няколко от варовик.Част от тях-31 са открити подредени до стената при вътрешния северозападен ъгъл на “замъка”,2 пред входа на сградата и 3 пред помещение № 2 . Според проучвателите тези каменни топки са били боеприпаси за каменометните машини с които е разполагал замъка за своя защита.
При една обиколка на поречието на р. Черни Лом от с. Широково на ог до вливането и в р. Русенски Лом, и по последната на север до Ивановските скални църкви се възползвахме да посетим Червен и лично да разгледаме интересуващите ни каменни топки. Тук ще представим част от нашите наблюдения, които са от същото значение за правилната интерпретация на тази интересна находка. На първо мусто макар и грубо определихме теглото на една от топките- около 120 кг. Те са направени от специфична порода камък, описан от проучвателите като приличащ на кремък. Този тип скала се отличава с голяма твърдост и относително тегло, бял цвят и полирана фактура. При удър с твърд предмет се троши подобно на кремък. Тя силно се различава по характеристики от типичния за целия район на Черни и Русенски Лом аптски варовик с голям примес на пясък. По време на обиколката ни в този район, където местното население поне от 100 години масово използва камък като строителенматериал, и при оглед на археологически обекти от Ранновизантийската епоха до края на XIX в., никъде не видяхме употребен камък от тази порода. Днес той се добива единствено в кариери на десетина километра северно от гр. Иваново като строителен материал за строеж на пътища-т.нар. Русенски камък.
Основните въпроси, които поставя тази специфична находка са : какво е било предназначението на каманните топки и защото са били складирани в едно от помещенията на сградата, която без съмнение е била център на административния и политическия живот на средновековния Червен?
За да можем да им отговорим трябва да отговорим трябва да почерпим от информацията с която разполагаме за средновековните метателни машини. Те се делят на три основни групи според принципа на действие:1/ иэползващи енергията на опънат лък- такива били балистите, които макар, че можели да се приспособят за стрелба с камъни обикновенно използвали огромни стели; 2/ използващи енергията на усукани въжета- това е стандартната представа за каменометните машини, 3/ основаващи се на противотежести. Именно с представителите на последната група, за които в западноевропейската литература се използва френската дума требушет е свързан големия напредък в областа на метателните машини след 1180 г. Първоначално требушета представлявал дълъг стълб закрепен за вертикална стойка. В единия си край имал прашка изплетена от въжета за камъка, а на другия били закрепени много ремъци, за да могат множесто хора едновременно да издърпат рамото надолу и така да дадат началния тласък. В края на XIIв. вече в Средиземноморието се появява същински требушет с противотежест. Той действал на същия принцип, но вече на късото рамо висял сандък пълен с пръст, камъни, пясък или олово. Масата на противотежеста можела да е между 4,5 и 14 т. Прашката се удължила значително и така се увеличила далекобойноста. Съвременните експерименти показват, че един требушет се управлява от около 50 души и с противотежест от около 10 т. Е способсобен да изхвърли камък с тегло 100-150 кг. На около 150 м., докато при най-благоприятни условия един катапулт от римски тип можел да изхвърли камък с тегло 20-30 кг. на около 225 м.
На базата на тази информация можем със сигурност да твърдим, че каменни топки с размери като тези от Червен могат да се използват само от много големи и мощни машини от типа на требушета.Требушетната артилерия основно се използвала за разрушаването или повреждането на укрепепителни съоръжения, но също и за хвърляне на запалителни снаряди, а понякога и на трупове на умрели животни за подбуждане на епидемия вътре в обсаденото място.
Ефиктивноста на тези машини е добре онагледена в западноеропейските извори за средновековната европейска история.Чудесна представа можем да получим от описанието на обсадата на Castelnaudry в Южна Франция през 1211 г.:
“С първия изстрел те събориха една кула. Със следващия те разрушиха едно помещение. При третия те изстреляха камъка без посока, но причиниха много наранявания на тези които бяха вътре в града. “
Не по-малко красноречиво е и описанието направено от Никита Хониат на обсадата на Димотика през 1206 г. От войските на цар Калоян. Със своите машини той “ сриваше ъгловите кули исъбаряше защитните стени “, като крепостната стена била разрушена на четири места. Метателни машини от такъв тип се използват само при обсада на укрепени места. За защита са се използвали по-малки машини, чудесен пример за което предоставя отново Никита Хониат описвайки обсадата на Просек от ИсакII Ангел през 1199г:
пъти кръглите камъни от машините дори и кокато недостигаха до самите хора, пак носеха смърт на тези, до които се приближаваха, защото, като се удряха о скалите по пътя си, те се разт“Не само кръглите камъни, изстрелвани от каменометните съоражения, а и тези които бяха търкаляни отгоре по стръмнината, тежко поразяваха войската. Често рошаваха на извънредо голям брой късове и с бързината на хвърлена стрела се разпръсваха на различни места и бяха жестоко смъртоносно оръжие.”
Тва е засведетелствано и от археологическите проучвания в такива средновековни обекти като Шуменската крепост, Калиакра и крепостта Аневско кале до Сопот, където откритите каменни топки са с диаметър между 10 и 25 см. Такива са откривани и в много други средновековни обекти извън България като например Гурзуфската крепост и крепоста Исар-Кая в Крим. Техния археологически контекст показва, че са се използвали както за отбрана на крепостите, така и затака срещу тях.
В подкрепа на нашето виждане, че е невъзможно такива големи машини да са се използвали за защита на т. нар. “замък “:в Червен или поне на цитаделата е и факта, че там терена е често застроен и разполагането и оперирането с толкова голяма машина е физически невъзможно. Трябва да се отчита, че само дължината на “ръката “и би могла да достигне до 15 м. Освен това, в практиката на защитата на укрепления не съществуват цели, които да оправдаят използването на толкова тежки и колеми снаряди.
Очевидно машината или машините за които са били предназначени тези снаряди не саслужили за защита на крепостта, а са били от най-мощните обсадни такива, използвани от българските царе в техните завоевателни походи. Примерите за това не са рядкост в българската средновековна история. Според Жофроа дьо Вилардуен, когато през 1206 г. Цар Калоян обсажда Димотика той разполага с 16 каменометни машини. А през пролетта на 1207 г. Той обсадил Одрин с 33 големи каменохвъргачки, с които срутил стената и кулите на две места. През 1237 г. Цар Йоан Асен II обсадил отбраняваната от никейците крепост Цурулон с много обсадни машини, които изгорил при оттеглянето си.
Макар, че горепосочените примери са от първата половина на XIII в., по-късните военни действия на Балканите не демонстрират упадък в изкуството да се обсаждат и отбраняват крепости. Достатъчно е само да посочим подготовката за обсадата на крепоста Цепина предприета през 1255 г от никейския император Теодор II Ласкарис, и прочутата обсада на Пловдив от 1322 г., когато силния български гарнезон на града начело с Иван Русина успешно се съпротивлява повече от четири месеца.
Наред с това трябва да се отчита, че всички сили учасвали в политическия и военния живот на Балканския полуостров в епохата на Второто българско царство са разполагали с метателни машинии често са ги прилагали. Това създавало добра среда за тяхното развитие и обмяна на опит за строенето и използването на такива. Византийската империя притежавала вековни традиции и може да са счита за наследник на Рим в тази сфера на военното дело. Освен това поддържала контакти с развитите близкоисточни цивилизации.
Монголотатарите демонстрирали големи успехи в обсадното дело главно благодарение на масовата употреба на каменометни машини, които те заимствали от Китай и Персия. латините на Балканите били те французи, италианци или други, били носители на един опит, продукт на смесването на Западни и Източни влияния, резултат от сблъсъка им с високо развитата мюсулманскацивилизация на Близкия изток.
Но защо тези каменни снаряди са били складирани в Червен? Единственият логичен отговор е, че те са били част от арсенала на местния управител и при нужда е трябвало да бъдат изпратени с войска и машини на българския цар. Основание за това ни дават преди всичко вида на метателните машини за които са били предназначени снарядите и общото устройство на средновековните армии и начина на комплектуването им с отряди и въоражение. Особено показателно е описанието на подготовката за обсадата на Цепина предприета от Теодор II Ласкарис през 1255 г., направено от Георги Акрополит:
“Вдигна цялата войска от Адрианопол, нареди да се съберат отвсякъде от македонската земя извънредно много коли – едни, за да возят машините и стенобойните уреди, а други да прекарват припасите на войската – и заповяда да бъдат събрани безбройно много мъже и пехотинци, стрелци и боздуганоносци. “
Би могло да се запита необходимоли е било толкова тежки снаряди да се правят в родината и след това да се транспортират надалеч, за да се използват при обсада? За да се разбере такава постъпка, първо трябва да се отчете скорострелноста на тежките метателни машини. Макар че примерите, които ще представим тук са от Западна Европа, те се отнасят за същия тип машини и затова не виждаме пречки да ги използваме. Трябва да се, че дори и при най-големите обсади през XIII- началото на XIV в. броят на требушетите е бил сравнително малък, максимум 20. През 1304 г. Едуард I Английски използвал 13 требушета при обсадата на Stirling, които изстреляли 600 камъка. Пак той, през 1296 г. При Единбург използвал 3 машини които изстреляли 158 огромни камъка за 3 дни.
Освен това около обсаденото място често нямало подходящи камъни или жителите му умишлено ги прибирали. Затова не бива да се учудваме от случки подобни на обсадата на Castelnaudry през 1211 г:
“Обсадителите поставиха техния требушет на пътя, но наоколо всичките камъни, които откриха бяха натрошени от обстрела. Накрая те намериха три камъка, които те донесоха от цялалевга наоколо. “
Трябва да се отчита и важното условие камъните да са със сферична форма, което се е отразявало положително върху успеваемоста на попаденията на машините поради подобрените балистични показатели. Можем да си представим какъв брой тежки каменни топки е бил необходим за една мащабна обсадна опереция като тази срещу Одрин от 1207 г., когато цар Калоян иэползвал 33 големи каменнохвъргачки. Затова е много вероятно българските царе да са поддържали една политика да с изработват снаряди за бойните им машини, свидетелство за което са тези открити в Червен. Подобно твърдение не бива да ни учудва ощ повече, че това е била стандартна практика в Англия и Франция през същия период. За съжаление изворите за българската история не осигуряват подобна информация. Каменните топки открити в Червен обаче, не са били изпълнена поръчка, очакваща транспортирането си до столицата, защото в противен случай не биха били складирани в центъра на града, а щяха да се изпратят своевременно.
Червен не е бил избран случайно за център отговарящ за доставката на военни машини и снаряди за тях. Той е бил развит град, разполагащ с квалифицирани занаятчии-дърводелци, ковачи, каменоделци и др. -способни да изработят подобни сложни, скъпи и големи машини. От западноевропейски извори знаем, че за построяването на един требушет често е нужна усилената работа на 50 дърводелци, без да се считат ковачите, изработващи многото железни части за нея и други занаятчии като въжари например. От значение е била и близостта до необходимите като качество и количество материали-вековни дъбови гори, някои от които са съществували до 40-те години на ХХ в., желязо и подходящ камък за снарядите, тъй като за строежа на толкова големи машини са били необходими много материали. Като пример може да посочим, че когато през 1249 г.при Дамиета Луи Свети пленил 24 обсадни машини. Той ги разглобил и така зобиколил лагера си с ограда.
За съжаление дървени или метални части за машини от разлеждания тип не са открити при разкопките в Червен. Това най-вероятно се дължи на факта, че в даден момент от своята история те са били разрушени, за да се преизползват за други цели.
В заключение бихме искали да кажем, че каменните топки от Червен са един ценен извор, който макар и отчасти хвърля светлина върху начина по които се е съставлявала и комплектувала българската войска и в частност обсадния и парк, през епохата на Второто българскато царство. Въпрос останал досега без реален отговор поради оскъдноста на писмените извори. Наред с това те са и доказателство за това, че споменаваните в изворите мощни обсодни метателни машини, които използвали българските царе са използвани в действителност, а не са преувеличение на хронистите.
Много е възможно бъдещите археологически открития да осигурят нова информация по този сложен проблем. Особено внимание обаче трябва да се отделя на археологическата среда в която се намират тези интересни находки, която е определяща за установяването на изпълняваната от тях функция в изследвания обект.
Comment