Понеже миналата тема за Тангра и откъде съдим, че българите са вярвали в него беше заключена без нищо смислено да е изказано по въпроса отварям нова, като се надявам този път да се пише по темата.
Значи никъде нито в българските, нито във византийските летописи не е споменавано такова нещо. Само от един единствен надпис идва заключението, че българите са вярвали в Тангра, като този надпис е в доста лошо състояние и само откъси от него са запазени. Ето и съдържанието му:
"Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел... беше... и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра... ичиргу (колобърът)..."
Надписът е на гръцки и забележете написано е "Таггра" - с две г-та. Защо историците след това веднага го приемат за Тангра не е много ясно, явно по инерция. А в този текст понятието Бог е прибавено от Бешевлиев поради логическото продължение на текста и поради това, че е оцеляла само последната буква от предната дума "с", което означава, че може да е "Теос", т.е. Бог на гръцки. Но както виждате не е много сигурно. Иван Венедиков обаче изказва друга теория, че това понятие не е задължително да означава Бог, а може и да е някакъв епитет като "добър", "справедлив" или нещо подобно. Но явно според българският каменоделец не е било нужно да се дава обяснение кой е този Тангра.
След изследването на този надпис започват да се правят сравнения между Тангра и шумерски, вавилонски и персийски божества, близки като звучене до тази дума. Въобще изворите за религията на древните българи са оскъдни и на тях могат да се правят различни тълкувания. Освен българските каменни надписи има и византийски и западни хроники описващи български езически ритуали и обичаи, а и някои останали следи във фолклора ни също говорят за това.
Тангризмът по принцип е съществувал от древни времена в Централна Азия и има данни за него в легендите и митологиите на средно азиатските народи, но и те са оскъдни. При съпоставка се намират аналогии със средноазиатските тангристки вярвания, обичаи и ритуали.
Ето например един византийски извор, който описва ритуалите правени от Крум край Влахерните врата пред Константинопол:
"И Крум според обичая си принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали. Всички от стената на града гледали това и никой не посмял да окаже съпротива или да прати стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал."
Значи никъде нито в българските, нито във византийските летописи не е споменавано такова нещо. Само от един единствен надпис идва заключението, че българите са вярвали в Тангра, като този надпис е в доста лошо състояние и само откъси от него са запазени. Ето и съдържанието му:
"Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел... беше... и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра... ичиргу (колобърът)..."
Надписът е на гръцки и забележете написано е "Таггра" - с две г-та. Защо историците след това веднага го приемат за Тангра не е много ясно, явно по инерция. А в този текст понятието Бог е прибавено от Бешевлиев поради логическото продължение на текста и поради това, че е оцеляла само последната буква от предната дума "с", което означава, че може да е "Теос", т.е. Бог на гръцки. Но както виждате не е много сигурно. Иван Венедиков обаче изказва друга теория, че това понятие не е задължително да означава Бог, а може и да е някакъв епитет като "добър", "справедлив" или нещо подобно. Но явно според българският каменоделец не е било нужно да се дава обяснение кой е този Тангра.
След изследването на този надпис започват да се правят сравнения между Тангра и шумерски, вавилонски и персийски божества, близки като звучене до тази дума. Въобще изворите за религията на древните българи са оскъдни и на тях могат да се правят различни тълкувания. Освен българските каменни надписи има и византийски и западни хроники описващи български езически ритуали и обичаи, а и някои останали следи във фолклора ни също говорят за това.
Тангризмът по принцип е съществувал от древни времена в Централна Азия и има данни за него в легендите и митологиите на средно азиатските народи, но и те са оскъдни. При съпоставка се намират аналогии със средноазиатските тангристки вярвания, обичаи и ритуали.
Ето например един византийски извор, който описва ритуалите правени от Крум край Влахерните врата пред Константинопол:
"И Крум според обичая си принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали. Всички от стената на града гледали това и никой не посмял да окаже съпротива или да прати стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал."
Comment