Едва ли сред средновековните български селища има някое с по-голямо културно, историческо, политическо, икономическо, а също и военно значение, каквото има столицата на Второто българско царство Търново. В темата съм предоставил някои характеристики свързани с този град, които според мен, са полезни за общата култура на всеки заинтересован.
Един от главните отличителни белези на средновековно Търново е начинът по който около него се извива река Етър (дн. Янтра). Благодарение на това, територията на която е разположен града, е образувана по естествен начин в два своеобразни полуострова , което фактически превръща Търново в обединение от две укрепени селища Царевец и Трапезица. В действителност, определянето като полуостров на теритирията на Царевец също не е съвсем точно. Южният заграден от р. Янтра сухоземен участък, представлява по-скоро започващ от запад коридор. В източния си край, той се разклонява на два участъка северен и южен. Северния е с голяма площ и именно на него е разположен Царевец. Южният е с малка ширина и на територията му се намира кварталът на чуждестранните търговци.
Особено силно е укрепен Царевец. Най-високата му точка е 234 м. От скалния масив към р. Янтра се спускат почти отвесни непристъпни скали, високи 80-100 м. Извивките на скалния венец са следвани от масивна крепостна стена, която образува неправилен триъгълник. Затворената площ е около 100 000 квадратни м. Дебелината на стената е 2,40 - 3,40 м. Предполага се, че височината й е достигала до 10 м. Изградена е от ломен камък, споен с хоросан. Стената е усилена с контрафорси и кули в ъгловите точки, най-добре запазената от които е т.нар. Балдуинова кула, придобила днешния си вид след реставрация, за модел на която е послужила кулата в крепостта Червен. Частично реставрирани са и северозападната и югоизточната крепостна стена.
В крепостта се влиза през три порти. Главната, която се издига на скалния гребен, свързващ Царевец с околния терен, е тройна, като всяка врата е защитена с бойни кули. Пред първата се намира т.нар. Сечена скала процеп в скалния гребен, над който има висящ подвижен мост. Сега първата и третата врата са реставрирани.
В северозападната част на крепостната стена се намира т.нар. Малка порта, защитена от покрита кула, сега реставрирана. От нея се спуска изсечен в скалния масив път към р. Янтра, където има квартал на града. Югоизточната порта свързвала Царевец с квартала на чуждестранните търговци.
Покрит ходник-стълбище, дълъг около 300 м., се спуска от Царевец към Етър в района на Великата лавра и завършва с кула-кладенец. Дебелината на стените на ходника достига 1, 80м. Стъпалата са широки 1,50м. В хоодникът, който служи не само за водоснабдяване, а и за скрито напускане на Царевец, има и страничен изход за безпрепятствено излизане при заплаха от страна на противника, разположен в долния край. Ходникът, спускащ се от югоизточната страна на Царевец към Етър, осигурява снабдяването на защитниците на крепостта с вода. Той не е покрит.
Царският дворец на хълма, който заема площ от 6 000 квадратни м., представлява цитаделата на крепостта. Той е обграден с крепостна стена, увенчана с правоъгълни кули и добре защитени входове от север и юг. Патриаршията, която се намира в най-високата част на Царевец, също е укрепена. В крепостта също са разположени болярският жилищен комплекс.
Вторият хълм Трапезица, естествено защитен от 4 страни от меандрите на р. Янтра и от високите скали, също е обграден от крепостна стена, която следвала извивките на скалния венец. В нея са изградени 6 порти, защитени от бойни кули. Главната порта се намира на южната страна на хълма. Изсечен в скалата път се спуска към р. Янтра и оттам с мост при църквата Св. Четиридесет мъченици , свързващ хълма с Царевец.
Терититорията между двата укрепени хълма, известна под названието Нов град, също е застроена. Тя е защитена от две крепостни стени, които се спускат от Царевец и Трапезица към реката. Разкрита е и вътрешна крепостна стена, която се издига успоредно на коритото на р. Янтра с посока югоизток-северозапад, на 32 м. от днешното й течение. Изградена е от едри ломени полуобработени камъни, споени с бял хоросан, и има дебелина 2,70м. От двете й страни лицевата зидария е грижливо обработена. Пълнежът е от по-дребни ломени камъни. На места стената е запазена до 3,20м. На разкопаната част от стената бяха разкрити 4 кръгли и 3 правоъгълни кули. Стената е свързана със стените на хълма по скалния венец в общата укрепителна система на Царевец.
На теритирията на Нов град са разположени немалка част от търновските културни паметници. Там се намира манастирът Велика лавра , църквите Св. 40 мъченици , Св. Богородица , Св. Георги Победоносец , Св. Петър и Павел , както и Шишманова баня .
Кварталът на чуждестранните търговци е защитен от от крепостна стена от западната, най-достъпна страна. Тук се намира порта през която се влиза в квартала, защитен от останалите три страни от р. Янтра. На хълма Момина крепост се издига крепостта Девинград, на която са извършвани само сондажни разкопки.
Към края на XIV век българската държава се намира под ударите на османската експанзия на Балканите и през 1393год. столицата е подложена на мощна обсада. Защитниците на Търново отбранявали героично града. Това личи от Слово за пренасяне мощите на Св. Петка в Сърбия - След като стигна чудния град, той недоумяваше как да го превземе, защото видя твърдостта на това място, заградено с планински стръмнини и високи хълмове и укрепено с високи стени, а отвътре заякчено за трети път с многочестните мощи на преподобната светица. Те бяха като непобедим войн сред жителите, които се намираха там. Поради това варваринът щеше да се завърне без успех.
Неуспешната обсада принудила Баязид да прибегне до заплахи, за които разказва Григорий Цамблак: Разгневеният варварин заплашваше, че с огън ще гори, на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни.
Търново пада след тримесечна героична съпротива. Липсват достоверни сведения относно въпроса как османците успяват да проникнат в крепостта, което става на 17. 7. 1393год. В Слово за пренасяне мощите на св. Петка се казва: И тъй, о, скръбна повест, когато грехът надделя, изведнъж в ръцете на турския цар дойде онова, което му се струваше, че никога няма да получи.
От този текст може да се стигне до заключението, че е извършено предателство, споменът за което е съхранен и в едно народно предание.
Един от главните отличителни белези на средновековно Търново е начинът по който около него се извива река Етър (дн. Янтра). Благодарение на това, територията на която е разположен града, е образувана по естествен начин в два своеобразни полуострова , което фактически превръща Търново в обединение от две укрепени селища Царевец и Трапезица. В действителност, определянето като полуостров на теритирията на Царевец също не е съвсем точно. Южният заграден от р. Янтра сухоземен участък, представлява по-скоро започващ от запад коридор. В източния си край, той се разклонява на два участъка северен и южен. Северния е с голяма площ и именно на него е разположен Царевец. Южният е с малка ширина и на територията му се намира кварталът на чуждестранните търговци.
Особено силно е укрепен Царевец. Най-високата му точка е 234 м. От скалния масив към р. Янтра се спускат почти отвесни непристъпни скали, високи 80-100 м. Извивките на скалния венец са следвани от масивна крепостна стена, която образува неправилен триъгълник. Затворената площ е около 100 000 квадратни м. Дебелината на стената е 2,40 - 3,40 м. Предполага се, че височината й е достигала до 10 м. Изградена е от ломен камък, споен с хоросан. Стената е усилена с контрафорси и кули в ъгловите точки, най-добре запазената от които е т.нар. Балдуинова кула, придобила днешния си вид след реставрация, за модел на която е послужила кулата в крепостта Червен. Частично реставрирани са и северозападната и югоизточната крепостна стена.
В крепостта се влиза през три порти. Главната, която се издига на скалния гребен, свързващ Царевец с околния терен, е тройна, като всяка врата е защитена с бойни кули. Пред първата се намира т.нар. Сечена скала процеп в скалния гребен, над който има висящ подвижен мост. Сега първата и третата врата са реставрирани.
В северозападната част на крепостната стена се намира т.нар. Малка порта, защитена от покрита кула, сега реставрирана. От нея се спуска изсечен в скалния масив път към р. Янтра, където има квартал на града. Югоизточната порта свързвала Царевец с квартала на чуждестранните търговци.
Покрит ходник-стълбище, дълъг около 300 м., се спуска от Царевец към Етър в района на Великата лавра и завършва с кула-кладенец. Дебелината на стените на ходника достига 1, 80м. Стъпалата са широки 1,50м. В хоодникът, който служи не само за водоснабдяване, а и за скрито напускане на Царевец, има и страничен изход за безпрепятствено излизане при заплаха от страна на противника, разположен в долния край. Ходникът, спускащ се от югоизточната страна на Царевец към Етър, осигурява снабдяването на защитниците на крепостта с вода. Той не е покрит.
Царският дворец на хълма, който заема площ от 6 000 квадратни м., представлява цитаделата на крепостта. Той е обграден с крепостна стена, увенчана с правоъгълни кули и добре защитени входове от север и юг. Патриаршията, която се намира в най-високата част на Царевец, също е укрепена. В крепостта също са разположени болярският жилищен комплекс.
Вторият хълм Трапезица, естествено защитен от 4 страни от меандрите на р. Янтра и от високите скали, също е обграден от крепостна стена, която следвала извивките на скалния венец. В нея са изградени 6 порти, защитени от бойни кули. Главната порта се намира на южната страна на хълма. Изсечен в скалата път се спуска към р. Янтра и оттам с мост при църквата Св. Четиридесет мъченици , свързващ хълма с Царевец.
Терититорията между двата укрепени хълма, известна под названието Нов град, също е застроена. Тя е защитена от две крепостни стени, които се спускат от Царевец и Трапезица към реката. Разкрита е и вътрешна крепостна стена, която се издига успоредно на коритото на р. Янтра с посока югоизток-северозапад, на 32 м. от днешното й течение. Изградена е от едри ломени полуобработени камъни, споени с бял хоросан, и има дебелина 2,70м. От двете й страни лицевата зидария е грижливо обработена. Пълнежът е от по-дребни ломени камъни. На места стената е запазена до 3,20м. На разкопаната част от стената бяха разкрити 4 кръгли и 3 правоъгълни кули. Стената е свързана със стените на хълма по скалния венец в общата укрепителна система на Царевец.
На теритирията на Нов град са разположени немалка част от търновските културни паметници. Там се намира манастирът Велика лавра , църквите Св. 40 мъченици , Св. Богородица , Св. Георги Победоносец , Св. Петър и Павел , както и Шишманова баня .
Кварталът на чуждестранните търговци е защитен от от крепостна стена от западната, най-достъпна страна. Тук се намира порта през която се влиза в квартала, защитен от останалите три страни от р. Янтра. На хълма Момина крепост се издига крепостта Девинград, на която са извършвани само сондажни разкопки.
Към края на XIV век българската държава се намира под ударите на османската експанзия на Балканите и през 1393год. столицата е подложена на мощна обсада. Защитниците на Търново отбранявали героично града. Това личи от Слово за пренасяне мощите на Св. Петка в Сърбия - След като стигна чудния град, той недоумяваше как да го превземе, защото видя твърдостта на това място, заградено с планински стръмнини и високи хълмове и укрепено с високи стени, а отвътре заякчено за трети път с многочестните мощи на преподобната светица. Те бяха като непобедим войн сред жителите, които се намираха там. Поради това варваринът щеше да се завърне без успех.
Неуспешната обсада принудила Баязид да прибегне до заплахи, за които разказва Григорий Цамблак: Разгневеният варварин заплашваше, че с огън ще гори, на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни.
Търново пада след тримесечна героична съпротива. Липсват достоверни сведения относно въпроса как османците успяват да проникнат в крепостта, което става на 17. 7. 1393год. В Слово за пренасяне мощите на св. Петка се казва: И тъй, о, скръбна повест, когато грехът надделя, изведнъж в ръцете на турския цар дойде онова, което му се струваше, че никога няма да получи.
От този текст може да се стигне до заключението, че е извършено предателство, споменът за което е съхранен и в едно народно предание.
Comment