Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1366-Похода на граф Амадей Савойски

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    Henry Sinclair написа Виж мнение
    През 1366 г. под стените на крепостта Аетос / сегашния Айтос/ претърпяват поражение кръстоносците на граф Амедей Савойски, като е пленен дука на Милано -Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в българската твърдина.

    [ATTACH=CONFIG]22215[/ATTACH]
    гербът на фамилия Висконти
    Потърсих из нета нещо за Антонио Висконти - "дук на Милано и зет на Амедей Савойски", но не откривам нищо такова.
    По това време дуковете на Милано са от фамилията Висконти, но по-точно това е Бернаби Висконте. Той е имал двама братя - Матео (който не ни интересува, понеже умира през 1355 г.) и Галеацо.

    Вторият, Галеацо, наистина е зет на Амедей VI Савойски, понеже е женен за сестра му (Амедей няма дъщеря, така че няма как да има друг зет, освен някой женен за сестра му).

    Та, през 1350 г. Галеацо Висконти се жени за Биянка Савойска, дъщеря на Аймон Миролюбиви, граф на Савоя (баща на Амедей VI).

    Няма обаче никаква данни този Галеацо Висконте да е участвал в похода на Амедей през 1366 година.
    Нито пък намирам данни за Антонио Висконти, нито да е бил в похода, нито изобщо да е споменат като личност.

    Сигирно ли е, че изобщо е имало битка при Аетос?

    Comment


      #92
      В интерес на истината и аз опрях до този Бернаби Висконти.. нещо има гнило. Мисля, че трябва да отнесем въпроса до гуруто-медиевист сър Ги. А за Аетос, да битка е имало, най-вероятно неуспешна обсада на крепостта.
      Войната е лека за зрителите...

      Comment


        #93
        Henry Sinclair написа Виж мнение
        Мисля, че трябва да отнесем въпроса до гуруто-медиевист сър Ги.
        ха-ха, бон комплиман', мерсаж . Обаче тук може би ще ви разочаровам, защото и аз не знам подробности за въпросния представител на твърде известната, богата и влиятелна фамилия на Висконтите от Милано. В похода обаче взимат участие немалко високопоставени западноевропейски благородници, като напр., ако не ме лъже паметта, графа на Женева Еймон (или Аймон), който не е отстъпвал на "Зеления граф" по произход. Плюс, че Милано граничи със Савоя и последната винаги е имала апетити да "лапне" богатия град, но по-често той се е оказвал твърде голяма лъжица за нейните графове. Между другото се сещам за нещо интересно, което вероятно се намира във връзка с "айтоския" Висконти: по това време миланските херцози враждуват с Венеция, а, ако не се лъжа, и с папството, така че присъединяването на един от тях към крузадата би могло да е свидетелство за опити за помиряване със Светия престол...Малко по-рано през Милано преминава Пиер дьо Люзинян, който е посрещнат доста добре от Бернабо (който му обещава подкрепата си), така че имаме достатъчно свидетелства за "кръстоносни настроения" в Милано по това време...
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #94
          Тайната на Изворското съкровище

          Антонио Барбери е ковчежникът на граф Амедей VI. Ако използваме днешната терминология - главен счетоводител и касиер едновременно. Днес не биха го назначили на тази длъжност. В Несебър, където графът се установил за малко, точно този Антонио водил, разбира се, сметководни книжа, които са се запазили до днес. Там изключително подробно са описани финансовите дела на графа. Завладените градове, както си му бил редът, плащали значителни контрибуции.
          Миньон, официален пратеник на граф Амедей VI, наема лодка край Варна, за да занесе в Калиакра посланието на графа до деспот Добротица. Предводител на значителни военни сили, включително и флот, Амедей VI плаща, за да ползва лодка, а не заповядва например собственикът и да бъде нанизан на две-три копия едновременно и да си спести сумата, колкото и малка да е тя.
          Организирането на тържище във военния лагер под стените на Варна, където нашественици и местно население оживено търгували след прекратяването на военните действия, също е ярко свидетелство за новите взаимоотношения "нашественик-местно население". Войната си е война, но търговията трябва да върви.
          Войната е лека за зрителите...

          Comment


            #95
            Не знам дали погледна коментариите под статията на Иван Петрински, аз се спрях на този на чичо Фичо:

            "... В 14 в. България търгувала с Дубровник, Венеция и Генуа, имала договори с тях (да не забравяме, Марко Поло е венецианец, Кристофоро Коломбо - генуезец, намерил покровители в Испания). Във Варна имало техни "фактории" - в 1352 г. е засвидетелстван и венециански консул, Марко Леонардо - първия известен ни западен дипломат, "базиран" по нашите земи. Интересно, че и в 19 в. в турско в града имало 12 европейски консулства, повече от всеки друг наш град. Сегашния военноморски музей е във вила Асарето - на ит. консул.

            В истанбуския археологически музей има паметна плоча от кв. Галата (генуезката колония в Цариград) за някой си генуезец Антони де Варна, умрял в 1440 г. - явно е имало генуезка колония и във Варна, дето живеели и може би и се раждали генуезци. Крепостта Галата (нашата) известно време принадлежала на един генуезец Салагрузо. Венецианците били в Кастрици, днешния Евксиноград. Дубровничани имали колония в Провадия и в близкото с. ДобрИна (името може да има връзка с Дубровник) има дубровнишка църква от 15 в., полувкопана в земята.

            Тогава България била съюзник със запада, както сега, и у нас имало западни "бази". Италианците изнасяли жито от всички черноморски пристанища за Цариград и Италия. Така била пренесена и чумата - Черната смърт от 1350-те години - от генуезците от Кафа (днес Феодосия в Крим) до България и Италия. ..."

            Comment

            Working...
            X