Аха, да, така е, но е за малко и е много по-късно от първия Гатилузи . Аз се уплаших да не е изскочило нещо за 14 век примерно.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
1366-Похода на граф Амадей Савойски
Collapse
X
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
-
Vlad Dracul написа Виж мнениеИнтересно дали има повече информация за делата на Франческо Гатилузи по нашето крайбрежие. Дали е участвал само в обсадата на Месемврия или е плавал заедно със Зеления Граф до Варна и по-нататък?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Аз между другото мога да "прасна" една статийка (не знам обаче колко голяма ще се получи) по въпроса, 'ма искам и да я издам някъде, то голям дефицит с тия издания, ако не са онлайн, чакам си примерно две статии от три години да излязат в едни сборници от едни конференции, ама йок парасъ.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
За по-нататък имам предвид след края на похода по българското крайбрежие и завръщането в Константинопол.
Оказва се, че в края на кампанията, през май 1367г. савойците превземат още две турски крепости на Мраморно Море
и спасяват Созопол от турските атаки.
Оn 14 May 1367 he took the Turkish castle of Eneacossia on the northern shore of the Marmora, which the Greek historian John Kantakouzenos informs us was the "fortress near Rhegium", modern Kucukcekmece.In that same month Amadeus had to rush north to defend Sozopolis from a Turkish assault. On or near 24 May, his men set fire to the Turkish fortress called Caloneyro, probably represented by the Byzantine ruins at Buyukcecmece.
Относно идеята ти за статийка, твърдо съм за. Един нов прочит на Кръстоносния Поход на Амадей Савойски ще е добре дошъл за аудиторията.Last edited by Henry Sinclair; 13-03-2012, 00:35.Войната е лека за зрителите...
Comment
-
Аха! Ми в Константинопол още са заедно, за другото ще трябва да се помъчиш със Савойската хроника и "забавния" й старофренски, ако не: Cox, Eugene L. (1967). The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century. Princeton, New Jersey: Princeton University Press.
На мен, за съжаление, не ми е попадала. Принципно нищо чудно и при последния етап на похода да са били заедно - той е през май, а ок. средата на април със сигурност са - Барбиер го отбелязва.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Известният поход на граф Амедей V² Савойски през октомври 1366-март 1367 година срещу българското Черноморие в голяма степен е бил възпрян благодарение храбрата защита на българските воини, отбранявали стените на крепостите Варна и Галата. Тук били пленени маршалът на Бургундия Гвидо дьо Пантарлие, Бартоломео Балуфер и други рицари.Когато на 10 ноември 1366 г. военните действия били прекратени и започнали преговорите с цар Иван Александър (1331-1371) в Търново и деспот Добротиза в Калиакра, Амедевите рицари, служители и моряци влезли в пряко общение с варненски жители от различни професии. Сметководната книга на ковчежника на граф Антонио Барбери в подробности разкрива различни случаи на взаимоотношения. За плавания на кратки разстояния били използвани услугите на варненски лодкари и моряци. Застудяването на времето принудило мнозина от западните люде да потърсят услугите на шивачи и кожухари за закупуването или за изработката на шапки, мантели и кожуси. Закупено било и жито за прехраната на войската и моряците. Изключителен интерес представлява покупката на преводача на графа Паоло Венецианеца и магистър Джовани – 11-те тетради хартия и шишето мастило, закупени във Варна от неизвестен търговец, са били предназначени за писане на писма до българските владетели и пратениците, проводени от тях. На някакъв варненски грък – очевидно добре образован, бил платен половин флорин за превеждането от италиански на гръцки език и написването на две писма, които графът изпратил на деспот Добротица. Любопитство предизвиква едно друго сведение. Според него някакъв човек от Варна набил съпругата на Амедеевия служител Стефан Марешал. Когато бил заловен, по нареждане на господин Франческо ди Монтегеле варненецът бил принуден да плати като глоба немалката сума от 4 флорина.Last edited by Henry Sinclair; 18-03-2012, 12:40.Войната е лека за зрителите...
Comment
-
Някой случайно да има достъп до статията на Л. Горина за похода на Савойски и съответно да я качи в нета?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Guy de Mont Ferrand написа Виж мнениеНякой случайно да има достъп до статията на Л. Горина за похода на Савойски и съответно да я качи в нета?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
04 октомври, в 1366 г. започва похода на Амедей VI Савойски, граф на Савоя приключил пред стените на град Варна. В 1366 г. по молба на императрица Ана Савойска флотът на графа от 14 кораба - предимно генуезки и марсилски навлязъл в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на един от претендентите за византийския престол.
Превзети са Ахтопол, Созопол, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър) където след след сражението ядосани от смърта на свои рицари и войници хората на графа се отдават на грабежи, убийства и налагат високи глоби и данъци на населението. Но опитът за превземането и на Варна се проваля. На 25 октомври кръстоносците пристигнали преди Варна и пращат преговарящи за да се предае градът. Варненци обаче нямат ни най-малко намерение да се предават още повече славата на амедейци от Несебър вече се разнася по крайбрежието.
Срещу рицарите, генуезците и наемниците на графа се сражават варненци, венцианци (които имат силни позиции и търговски интереси в града), немски наемници и войници на деспот Добротица, дошли на помощ. Царят в Търново не се намества пряко във войната. Рицарите и генуезците завземат Галата, но стените на Варна са все така непристъпни. Според един от летописите наемниците от двете страни, французи, англичани и немци, гърците и италианците се надвиквали под и от стените, един-друг, като си разменяли обидни епитети и шеги, а някои от тях се познавали и лично от други “операции” в Европа и Изтока.
След една схватка при която градското опълчение на Варна и наемниците които се бият на негова страна извършват набег в Галата, успяват да пленят 7 рицари със свитатата им (маршалът на Бургундия Гвидо дьо Пантарлие, Бартоломео Балуфер и други рицари) и да ги заточат в Провадия, за откуп и като разменна монета. Зеленият граф бил принуден да започне преговори с гарнизона на града, да пусне посланици до Цар Шишман в Търново и деспот Добротица в Калиакра, за освобождението на Иоан V Палеолог. Посолството сполучило в мисията си, тъй като никой нямал полза от войната. Докато траели преговорите местните и новодошлите се омесили и завъртели алъш-вериш. Амедевите рицари, служители и моряци влезли в пряк контакт с варненски жители от различни прослойки и професии. Сметководната книга на ковчежника на експедицията, граф Антонио Барбери в подробности разкрива различни случаи на взаимоотношения. За плавания на кратки разстояния били използвани услугите на варненски лодкари и моряци. Застудяването на времето принудило мнозина от рицарите и войниците на графа да потърсят услугите на шивачи и кожухари за закупуването или за изработката на шапки, мантели и кожуси.
От Варна било закупено жито за прехраната на войската и моряците. Интерес представлява покупката на преводача на графа Паоло Венецианеца и магистър Джовани. 11 тетрадки хартия и шишето мастило, закупени във Варна от неизвестен търговец, са били предназначени за писане на писма до българските владетели и пратениците, проводени от тях. На някакъв варненски грък, бил платен половин флорин за превеждането от италиански на гръцки език и написването на две писма, които графът изпратил на деспот Добротица. Любопитство предизвиква едно друго сведение. Според него някакъв човек от Варна набил съпругата на Амедеевия служител Стефан Марешал. Когато бил заловен, по нареждане на господин Франческо ди Монтегеле варненецът бил принуден да плати като глоба немалката сума от 4 флорина.
По-късно генуезката флота и графът се оттеглили в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристигнал и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си. Малко по-късно, благодарение на брака си (Добротица е женен за дъщерята на регента в Константинопол, дук Алексий Апокавкс), участието си в гражданските войни, интригите във византийската столица и Търново, най-вече благодарение на добрата си дипломация с Византия и Търновското царство, Добротица получава като подаръци много от градовете по черноморското крайбрежие като слага ръка дори на Несебър на юг. Граф Амедей умира след неуспешен щурм против Неапол, по време на един от поредните си походи. Според едни от чума, а според други понеже от суетност ползвал лекарство против плешивост, което се оказало отровно. Цар Симеон Сакскобурготски се пада далечен пра-пра внук на графa на Савоя по линия на княгиня Клементина Орлеанска, майката на Фердинанд.Войната е лека за зрителите...
Comment
-
Мда, обаче "Зеленият граф" е бил легендарен пълководец за времето си, един от най-добрите. При него и наследника му Савоя е държава от първостепенна важност в района на Апенините, южната част от Светата империя и Френското кралство. Не е имало нищо срамно в това да бъдеш победен от него, независимо дали е бил суетен или не.Last edited by Thorn; 29-10-2013, 12:58.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Henry Sinclair написа Виж мнениеЗа по-нататък имам предвид след края на похода по българското крайбрежие и завръщането в Константинопол.
Оказва се, че в края на кампанията, през май 1367г. савойците превземат още две турски крепости на Мраморно Море
и спасяват Созопол от турските атаки.
Оn 14 May 1367 he took the Turkish castle of Eneacossia on the northern shore of the Marmora, which the Greek historian John Kantakouzenos informs us was the "fortress near Rhegium", modern Kucukcekmece.In that same month Amadeus had to rush north to defend Sozopolis from a Turkish assault. On or near 24 May, his men set fire to the Turkish fortress called Caloneyro, probably represented by the Byzantine ruins at Buyukcecmece.
И защо си е тръгнал, а не е завоювал (отвоювал от турците) и други крепости, например Одрин? Според мен, спокойно е можел да очисти източна Тракия от османците и да си заформи едно "латинско княжество" в района.
Защо не го е сторил, според вас?
Възможно ли всички да са останали с впечатление, че след похода му, турската опасност е премахната?
Comment
-
Едва ли е можел "спокойно" да завоюва големи региони. Всъщност това, което постига, е достатъчно впечатляващо, но е с подкрепата на византийците - а те никога не биха позволили "латинско княжество" да бъде създадено под носа им - това изобщо е абсурдно предположение...Прочие, "Зеленият граф" има под знамената си - колко бяха - ок. 4 или 5 000 бойци (максимум). Това по днешните стандарти е смешна сила, но по европейските от втората половина на 14-ти в. не бих казал - стегната елитна армия, добре въоръжена, професионален състав, а не опълчение итн. + че броят е малко по-малък от този на "Каталанската компания" или на генуезката армия, завоювала Хиос от византийците или - ако дадем някакъв западен пример - на трета или четвърта по значимост кондотиерска армия в цяла Италия и Южна Франция. Е, да, но все пак, като виждаме от дадените примери е малък. Той напр. е по-малко от половината от силите на първите две "свещени лиги" в Егея (вж. тук), някои от които, забележете, планират именно отнемане на земи от турците и създаването на "латинско княжество" в тях. Ако приемем завоюването на долния град (пристанищната част) на Смирна за създаването на такова княжество, то тогава можем да кажем, че са се поздравили с успех...Много голям недостатък на всяка кръстоносна кампания е, че на участниците в нея от папството е определян "срок на служба". След изтичането му кръстоносците могат да се приберат по домовете си без угризения пред Бога и църквата и без да им пука какво става междувременно в Изтока. Това се случва и с Амедеевата армия - тя просто се разпада след изтичането на определения срок. И/или възникваха проблеми със заплащането на наемниците. И в двата случая резултатът е един и същ...
Графът всъщност знае за това и се опитва да избягва воденето на големи кампании по суша, което му се отдава доста добре. За сметка на това е максимално ефективен по море и в атакуването на пристанища.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Comment