Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. За нея е писано много, така че няма да я разглеждам в детайли, а ще се помъча да предложа една хипотеза за нейното развитие.
От деца, всички знаем как българите се скрили в укрепленията, ромеите ги обсадили, това било голяма хитрост от наша страна, глупавият император се изплашил, казал че го е хванала подаграта и избягал към Месемврия. Виждайки това, войската м търтила да бяга, а българите секли, секли и стигнали до Одесос.
Сведенията за това сражение черпим от Теофан и патриарх Никифор, а те са доста мъгляви и разкъсани.
Теофан : “ А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил…заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море…като отправил пехотната войска по суша към т.нар. Оглос…”
Никифор : “А Константин… прекарал тежко въоръжените войски срещу този народ.. българите като видели множество конници и кораби…”
Виждаме, че Константин IV използва любимата ромейска тактика да натовари елита на армията-тежката конница на корабите за десант, а пехотата да отправи по суша. Този факт го срещаме и доста по-късно, така че не мисля да го коментирам. Интересно, е че само Теофан говори за пехота, тя тръгва на север и…никой повече не говори за нея, не я вижда !
Какво става в Онгъл ? И двамата автори говорят вече само за ромейската конница, която с появата си уплашила българите и те се скрили в укрепленията си. Говорят, че тази “обсада” продължила 3-4 дни, а Никифор добавя ” ромеите не могли да завържат сражение поради непроходимостта на мястото”
Следва добре познатият епизод с оттеглянето на императора, като научили това конниците се уплашили и започнал погромът.
Ето няколко мисли по повод горенаписаното :
1. През 7 в. най-елитната част от армията на Византия е тежката конница, която явно е основен участник в събитията, което се вижда и от изворите. Навсякъде се говори само за нея.
2. При българите, подобно на останалите номади, също съществува тежка конница, стар източен обичай, която фактически решава сражението нанасяйки основният удар
3. Считам, че византийците лишени от подкрепа на пехотни части, всред блата и води, не са могли да използват ефекта на тежките си конници, явно тук е било претърпяно поражение, което хронистите пропускат. Ако имаше и пехотни съединения, едва ли едни специалисти в обсадите като ромеите биха се затруднили от обсадата на българските укрепления.
4. Не мисля, че Константин IV, е бил страхливец, който позорно да изостави хората си. Напълно е вероятно остър пристъп на болки, да го е накарал за няколко дни да напусне бойните действия, които не са му се виждали толкова сложни. Въпреки, че през 680 г. василевсът е едва на 28 г., то има завидна военна биография зад гърба си.През 674-78 г. той издържя обсада на Константинопол от арабите, които са отблъснати с големи за тях загуби. По-късно те са разбити и в Мала Азия. През 679 г. Константин прави успешен поход срещу славяните в Македония, вземайки голяма плячка. Грешката му се състои в подценяването на българите. Сигурно сравнени с арабската заплаха те са изглеждали на императора като лесен противник, който ще бъде бързо победен.
От деца, всички знаем как българите се скрили в укрепленията, ромеите ги обсадили, това било голяма хитрост от наша страна, глупавият император се изплашил, казал че го е хванала подаграта и избягал към Месемврия. Виждайки това, войската м търтила да бяга, а българите секли, секли и стигнали до Одесос.
Сведенията за това сражение черпим от Теофан и патриарх Никифор, а те са доста мъгляви и разкъсани.
Теофан : “ А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил…заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море…като отправил пехотната войска по суша към т.нар. Оглос…”
Никифор : “А Константин… прекарал тежко въоръжените войски срещу този народ.. българите като видели множество конници и кораби…”
Виждаме, че Константин IV използва любимата ромейска тактика да натовари елита на армията-тежката конница на корабите за десант, а пехотата да отправи по суша. Този факт го срещаме и доста по-късно, така че не мисля да го коментирам. Интересно, е че само Теофан говори за пехота, тя тръгва на север и…никой повече не говори за нея, не я вижда !
Какво става в Онгъл ? И двамата автори говорят вече само за ромейската конница, която с появата си уплашила българите и те се скрили в укрепленията си. Говорят, че тази “обсада” продължила 3-4 дни, а Никифор добавя ” ромеите не могли да завържат сражение поради непроходимостта на мястото”
Следва добре познатият епизод с оттеглянето на императора, като научили това конниците се уплашили и започнал погромът.
Ето няколко мисли по повод горенаписаното :
1. През 7 в. най-елитната част от армията на Византия е тежката конница, която явно е основен участник в събитията, което се вижда и от изворите. Навсякъде се говори само за нея.
2. При българите, подобно на останалите номади, също съществува тежка конница, стар източен обичай, която фактически решава сражението нанасяйки основният удар
3. Считам, че византийците лишени от подкрепа на пехотни части, всред блата и води, не са могли да използват ефекта на тежките си конници, явно тук е било претърпяно поражение, което хронистите пропускат. Ако имаше и пехотни съединения, едва ли едни специалисти в обсадите като ромеите биха се затруднили от обсадата на българските укрепления.
4. Не мисля, че Константин IV, е бил страхливец, който позорно да изостави хората си. Напълно е вероятно остър пристъп на болки, да го е накарал за няколко дни да напусне бойните действия, които не са му се виждали толкова сложни. Въпреки, че през 680 г. василевсът е едва на 28 г., то има завидна военна биография зад гърба си.През 674-78 г. той издържя обсада на Константинопол от арабите, които са отблъснати с големи за тях загуби. По-късно те са разбити и в Мала Азия. През 679 г. Константин прави успешен поход срещу славяните в Македония, вземайки голяма плячка. Грешката му се състои в подценяването на българите. Сигурно сравнени с арабската заплаха те са изглеждали на императора като лесен противник, който ще бъде бързо победен.
Comment