Самуил

[jordani_vt]

Губи ме се напълно логиката ти.

не е задължително дори баща им комит Никола да е управител на комитат

комитите в тесния смисъл на думата,т.е. управителите на комитати,са сравнително ниско в държавната йерархия

не е сигурно, че са били непременно аристократи

следва да приемем, имайки предвид династичната традиция, че комит Никола е бил в близки роднински връзки с владетелското семейство

Хем не са аристократи, ама са роднини на царя?
Каква е тази традиция и най-ниските длъжности да се заемат от близки роднини на владетеля? Колко деца е имал, колко братовчеди, шуреи и баджанаци?
Наистина ли смяташ, че Калоян е от Самуиловата династия?

[boilad]

Чети внимателно,че пришки ми излезнаха на пръстите да пиша едно и също.Комит,като термин в ПБЦ се използва както за означаване на управител на комитат,така и в по-широк смисъл на държавен сановник и аристократ от всички йерархични степени (в по-предния пост съм обосновал с цитат от документ от епохата защо мисля така и отново те съветвам да четеш внимателно и ако можеш да обориш документите).Комит Никола явно не е управител на комитат,а е на по-високо ниво в държавната йерархия.Тъй като цитата е изваден от контекста,той придобива различен смисъл,а на такива провокации повече няма да отговарям.
Що се отнася до Калоян,ако нямаш доверие на неговите думи и на папата,то не знам какво ще те убеди (между другото с обявяване на всеки документ за пропаганда и фалшификация никога няма да постигнем някакво положително историческо знание).Ако ти смяташ,че документите са менте или,че царя и папата лъжат си е твой проблем,но ако искаш да убедиш и някой друг в правотата на мнението си трябва да приведеш доводи.За моето мнение аз използвам документи от епохата-първо тях трябва да опровергаеш.
Интересно къде съм писал,че комит Никола е бил управител на комитат,когато се опитвам да обоснова тезата,че е на по-високо ниво в държавната йерархия,а от там следва и възможността да е в роднинска връзка с управляващата династия!?
Остани със здраве.

[T.Jonchev]

Що се отнася до Калоян,ако нямаш доверие на неговите думи и на папата,то не знам какво ще те убеди (между другото с обявяване на всеки документ за пропаганда и фалшификация никога няма да постигнем някакво положително историческо знание).Ако ти смяташ,че документите са менте или,че царя и папата лъжат си е твой проблем,но ако искаш да убедиш и някой друг в правотата на мнението си трябва да приведеш доводи.

Преписката на Калоян с папата е дипломатическа, а в една дипломатическа преписка винаги има доста куртоазия. Още в първото от писмата Инокентий пише, че Калоян бил още отпреди много предан на Римската църква и че предците му били произлезли от "благороден род на град Рим". Каква истина има в това? Е, да речем, че поради липса на данни може да има някакъв спор по произхода (безоснователен според мен, но може да има) - обаче как да приемаме заявлението за предаността на Калоян към Римската църква и светия престол преди 1199г.? А в своя отговор Калоян не оспорва нито едното, нито другото. Истини ли са тези твърдения или са дипломатически прийоми? Според мен - второто.
Калоян никъде не е написал, че представителите на Крумовата династия са му роднини. В първото от запазените му писма до папата е отбелязано: "нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори - Самуил и други, които са ги предхождали в царуването". Тези същите владетели папата споменава в отговора на това писмо като "златнопаметни предци", но това едва ли трябва да се схваща като "прадеди". Въпросните данни папата черпи от Калояновото писмо, а там не се говори нито за предци, нито за прадеди - става дума за "нашите стари императори". Така че думата "предци" от папското писмо следва да се разбира не като "прадеди", а като "предшественици".
Точно думата "предшественици" е употребил и Калоян за същите тези български владетели в хрисовула си от 1204г.

[Thorn]

За произхода на Асеневци има огромна тема. Аз продължавам да съм убеден, че те са такива, за каквито ги смятат всичките им съвременници, а именно власи. Така, че и благородния род от град Рим не е изключен.

[T.Jonchev]

За произхода на Асеневци има огромна тема. Аз продължавам да съм убеден, че те са такива, за каквито ги смятат всичките им съвременници, а именно власи. Така, че и благородния род от град Рим не е изключен.

Казваш това cum grano salis, предполагам.

[boilad]

Йончев,признавам си сбърках за Калоян,но няма как да отречем,че е имало роднинска връзка между двете династии (на Крум и Самуил),иначе Самуил не би имал шанса да стане цар,а и можем да сме сигурни,че владетелското семейство е имало достатъчно роднини.Наистина това все пак е по-скоро хипотеза и то доста основателна.Интересно ми е какво мислиш за положението на комит Никола в държавнат йерархия на ПБЦ.Дали е бил обикновен управител на комитат?И как точно интерпретираш израза "един от велемощните люде"(цитирам по памет).

[T.Jonchev]

Йончев,признавам си сбърках за Калоян,но няма как да отречем,че е имало роднинска връзка между двете династии (на Крум и Самуил),иначе Самуил не би имал шанса да стане цар,а и можем да сме сигурни,че владетелското семейство е имало достатъчно роднини.Наистина това все пак е по-скоро хипотеза и то доста основателна.Интересно ми е какво мислиш за положението на комит Никола в държавнат йерархия на ПБЦ.Дали е бил обикновен управител на комитат?И как точно интерпретираш израза "един от велемощните люде"(цитирам по памет).

Изразът е "един от велемощните комити". Според мен длъжността "комит" като управител на област е достатъчно съществена - в т.нар. Анонимен апокриф има дори данни за комитски "династии", а това предизвиква въпроса дали пък комитите не са имали извънредни, вкл. наследствени права върху областите. Това е прелюбопитен въпрос, който не се обсъжда официално, защото - дори само ако бъде повдигнат в науката - ще постави в значителна степен под съмнение централизацията от IX век, която така обстойно възпяваме през последното столетие.
Аз, разбира се, не мога да твърдя, че родствена връзка между семейството на комит Никола и царуващата династия е нямало. Казвам само, че данни за такава родствена връзка не съществуват в изворите и че съображението, че българите винаги издигали за владетели лица, свързани с династията, при липсата на изворови данни ми се струва недостатъчно, за да се настоява, че е имало връзка. За мен възможността нещо да се случи не е достатъчна, за да приема, че това нещо наистина се е случило.

[Stan]

Изразът е "един от велемощните комити". Според мен длъжността "комит" като управител на област е достатъчно съществена - в т.нар. Анонимен апокриф има дори данни за комитски "династии", а това предизвиква въпроса дали пък комитите не са имали извънредни, вкл. наследствени права върху областите. Това е прелюбопитен въпрос, който не се обсъжда официално, защото - дори само ако бъде повдигнат в науката - ще постави в значителна степен под съмнение централизацията от IX век, която така обстойно възпяваме през последното столетие.

Мда, това наистина е прелюбопитен въпрос. Т.нар. "административна реформа" и "централизация" по времето на Крум и Омуртаг, се приема като аксиома. Разрови ли се обаче човек във фактите, с изненада може да установи, че такова животно не е имало

[jordani_vt]

"съображението, че българите винаги издигали за владетели лица, свързани с династията"

А няма ли данни за точно обратното за ПБЦ?

[boilad]

Ако имаш предвид осми век,да.Аз вече писах,че това се отнася за ²Х-Х век и изложих защо мисля така.

[Гост]

Warlord:Направо ме гръмнахте с тая тема. Досега си мислех, че такива малоумни въпроси поставят само историчарите на югозапад!
Защо подлагаш на съмнение това, че Самуил е българин. Самият той в абсолютно всички запазени документи и надписи се самоназовава българин и цар на България (племенникът му Иван Владислав също) това потвърждават и византийските и други летописи. Следователно е бил българин и е управлявал България и тя е съществувала. Това е толкова елементарно, че няма накъде повече.

А защо не? На каква основа да го приема за българин? До тук не видях никакво доказателство за това. И затова искам да чуя конкретните основания за подобно определение.

T.Jonchev:
Аз, разбира се, не мога да твърдя, че родствена връзка между семейството на комит Никола и царуващата династия е нямало. Казвам само, че данни за такава родствена връзка не съществуват в изворите и че съображението, че българите винаги издигали за владетели лица, свързани с династията, при липсата на изворови данни ми се струва недостатъчно, за да се настоява, че е имало връзка. За мен възможността нещо да се случи не е достатъчна, за да приема, че това нещо наистина се е случило.

Наистина много странна насока на разсъждения за хора, получили историческо образование в българско учебно заведение!??

Публикувано е специално-индивидуално проучване, в което се доказва, че комит Никола е син на Гаврил. На тази основа Самуил е един от престолонаследниците от по-следващ ред. Именно това обяснява и незабавното поставяне на престола от негова страна на Роман, когато той пристига при него, изпратен от ромеите, за да отстрани Самуил от управлението на държавата.

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005
Заграбването на отвъддунавските
български земи от маджарите
Отвъддунавските български земи остават в границите на българското царство не само след смъртта на цар Симеон Велики през 927 г., както и след 971 (П. Коледаров), 973 (Л. Йончев) или 972 г., когато ромеите завладяват фактически останалата без цар след смъртта през 970 г. на цар Петър, Източна България до р. Искър, но дори и след подялбата на отцепената през 969 г. или 976 г. (Й. Иванов), с въстанието на комитопулите – синовете Давидъ, Мойсей, Аронъ и Самуилъ, на силния българомакедонски областен управител комит, т.е. княз Никола, син на по-големия брат на цар Симеон – Гаврил, и с вероятно седалище Средец, и арменката Рипсимия (Б. Благоева; Й. Иванов; П. Коледаров), западна половина на Царството, след която единият от по-големите братя на по-сетнешния цар Самуил (978-1014) – княз Арон, започва да управлява днешната Софийска област, в центъра на която гр. Средец, той установява за известно време и столицата си, докато за самия княз Самуил се предполага, че по това време има за седалище гр. Видин (П. Коледаров).

[Stan]

Наистина много странна насока на разсъждения за хора, получили историческо образование в българско учебно заведение!??
Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005
Заграбването на отвъддунавските
български земи от маджарите
Отвъддунавските български земи остават в границите на българското царство не само след смъртта на цар Симеон Велики през 927 г., както и след 971 (П. Коледаров), 973 (Л. Йончев) или 972 г., когато ромеите завладяват фактически останалата без цар след смъртта през 970 г. на цар Петър, Източна България до р. Искър, но дори и след подялбата на отцепената през 969 г. или 976 г. (Й. Иванов), с въстанието на комитопулите – синовете Давидъ, Мойсей, Аронъ и Самуилъ, на силния българомакедонски областен управител комит, т.е. княз Никола, син на по-големия брат на цар Симеон – Гаврил, и с вероятно седалище Средец, и арменката Рипсимия (Б. Благоева; Й. Иванов; П. Коледаров), западна половина на Царството, след която единият от по-големите братя на по-сетнешния цар Самуил (978-1014) – княз Арон, започва да управлява днешната Софийска област, в центъра на която гр. Средец, той установява за известно време и столицата си, докато за самия княз Самуил се предполага, че по това време има за седалище гр. Видин (П. Коледаров).

Няма никакви данни, българите да са владеели земите северно от Дунав след 968 г.

[Гост]

Няма никакви данни, българите да са владеели земите северно от Дунав след 968 г.

Точно обратното, няма никакви данни за това българите да не владеят земите северно от Дунав чак до билото на Карпатите още от средата на V в. до заграбването им от маджарите през първата четвърт на ХI в., когато се осъществява и разгромът на прабългарския княз Ахтум жупан:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005
По земите на север от Дунав и от двете страни на Среден Дунав живеят български и славянски племена още от ²V-V в., като според Амиан Марцелин (332-400), през 380 г. групи от готи, алани и хуни нападат Панония и се заселват там (Gy. Nеmeth), което събитие други изследователи отнасят към 379-380 г. [Шаламон, Баркоци 1982, 42,47]; към края на ²V в. едната от двете по-големи групи прабългари се заселва в Панония, а другата - в Карпатската котловина, но заедно с хуните, името на които обозначава множество от племена и етнически компоненти и които през 377-454 г. успяват да наложат своята политическа хегемония в Централна и Югоизточна Европа, пак по същите земи се заселват оногурски племена (V. Gyuzelev); през 409 г. хуните заемат Панония, след като покоряват дотогавашните й обитатели, главно германските племена вандали, остготи, вестготи, гепиди и лонгобарди, а също и алани и бастарни; около 422 г. българите нападат една нощ неочаквано лонгобардите, убиват краля им Агелмунд и отвличат дъщеря му, което събитие намира място, както в разказа на лонгобардския историк Павел Дякон (720-790) (ЛтИзв-1), така също и в германския епос Херварарсага (В. Бешевлиев).

Според нас прабългарско племе, най-вероятно оногури, заедно и подкрепени безспорно и от много други прабългарски родове, племена или племенни групи, са основно и водещо ядро в империята на хуните на прабългарския хан Атила (434-453), дори и столицата на който като че ли е разположена, според едно от предположенията, на р. Аранка (ЛтИзв-1), т.е. точно там или съвсем близо до гр. Надь Сент-Миклош, а наред с тях, като част от хунската военно-племенна конфедерация от източни племена, са известни и секелите.

Участието и ролята на прабългарите в хунския военно-племенен съюз “изглежда били доста големи” или пък “били значителни” и това обяснява онази историческа традиция, която още в далечно време свързва хуни и прабългари и тази традиция намира отражение в Именника на българските ханове, според който “родоначалници на прабългарската владетелска династия Дуло са били Авитохол и Ирник, които с основание се отъждествяват с хунския вожд Атила и неговия син Ернах” [29-36; История на България 1981, 59-62].

Анализът и изводите от този израз в рамките на възможно най-пълното и последователно, най-квалифицираното и най-задълбочено проучване на Именника от страна на българския езиковед проф. М. Москов [1988] показват, че оттатък Дунав, в продължение на 300 год., с остригани глави царуват български ханове от рода Дуло, първият от които се възкачва на престола именно и тъкмо през 153 г., и този род стои начело и управлява едно или няколко прабългарски племена в продължение на една епоха от 300 г., в края на която царува и през 453 г. приключва земния си път хан Авитохол, името на когото в качеството и с функцията на епоним е използувано в Именника за обозначаване и наименоване и на цялата предишна епоха, каквато в действителност е широко разпространената практика при подобни случаи през Античността и Ранното Средновековие [144-175].

През 427 г. хуните владеят цяла Панония Секунда, включително и големия град Сирмиум; съгласно договор между римския пълководец Аеций и хуните, през 433 г. Панония Прима е отстъпена от Западната Римска империя на последните, цената на което най-вероятно е помощта под формата на войски, която прабългарският хан Ругила оказва на Аеций, за да може той, Аеций, да заздрави своето положение в Италия и Галия; през 405-406 г. бургундите са силен и многоброен народ, около 80 хил., и обитават бреговете на Рейн, през 413 г. те населяват левия бряг на Среден Рейн; през 437 г. Аеций издействува “неговите приятели хуните” да ги нападнат, в сраженията са убити 20 хил. бургундци, с което се слага край на Бургундското княжество, а оцелелите се заселват в Савоя (E. Thompson).

Според Приск Тракиец (410-472), към 434 г. хуните на прабългарския хан Роила обитават край Дунав и се готвят да воюват с такива, най вероятно хунски племена по тези земи като амилзури, итимари, тоносури и др. Самият Ругила – Rugila rex Chunorum (Priscus), умира през 433 г. и негови наследници са синовете на брат му Мунджук – “царските скити” Атила и Бледа, която “смяна на властта” се осъществява и протича съгласно характерно-традиционната за хуните изобщо и за прабългарите в частност практика на наследяване на престола от най-големия син на единия от братята - левират, съблюдавана между впрочем и при хан Кубрат, който, както е много добре и широко известно, е племенник на хан Органа.

От панегерика на Енодий, J. Maenchen-Helfen [1973] извлича съобщението, че тридесетина години след смъртта на българския хан Атила и по-точно през 486 г., остроготите заварват в Панония същите онези хуни-българи, които през 451 г., по време на по-долу, по-подробно представената Първа голяма битка на народите, заграждат и убиват вестготския цар Теодорих [199], докато според староунгарските хроники господството на хуните трае чак до времето на Токсис, владетеля на Панонското кралство [ЛтИзв-5.1, 90], от което съобщение наистина не може да се разбере до кога по-точно трае господството на хунобългарите по тези места, но това във всички случаи трябва да е доста след смъртта на хан Атила през 453 г. и малко преди идването на маджарите в Панония през 896 г., така че никак не е изключено великоморавският княз Светополк наистина да е властвал над българи и неговото име, само в първата си част, да е по-късна, славянска констелация, наслагване, върху болгарското име на българския княз преди него, именно за когото съобщават и унгарските хроники, като разбира се смесват епохи, лица и събития [вж. Юхас 1985, 359, срв. Коледаров 1979, 38; ЛтИзв-5.1, 70].

Другото, което трябва да се констатира във връзка пак с този хунски владетел Токсис е, че и самият той, безспорно е българин, защото в неговото лично име никак не е трудно да се види най-напред наименованието на календарноцикловата година Докс от Прабългарския календар, което наименование, както е добре известно, се образува на основата на болг. *докс “глиган”, огузотюркското съответствие на което например е тур. domuz от една страна, а така също и името на брата на цар Борис Кръстител – Докс, от друга.

Смята се още, че след хуните, през седловините и проходите на Източните Карпати, в Карпатския басейн “се появяват различни урало-алтайски народностни групи (гури, ундури и т.н.)” [Шимони 1980, 71-72], които обаче според нас изобщо не са никакви “урало-алтайски”, а тюркобългарски етнолингвистични групи, много добре видно от техните наименования, безспорно съкратени форми от много отдавна и широко известните племенни названия огур и уногондур, българският произход и принадлежност на които вече дори и не се обсъжда, а още по-малко пък и да се подлага на съмнение.

Все по същия въпрос американският историк I. Boba [1982], главно на основата на съобщения от Теофан, доказва, че през 670-680 г. българи оногури от Кубратовата Велика България, като конфедерати на аварите, но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава, по посока на р. Вардар, с център гр. Сирмиум, който тогава се наименова и Оногория, а когато през 800-803 г. се разпада ръководената от аварите федерация, българите оногури се изтеглят от Панония, пресичат Дунав, заемат степите между Дунав и Тиса и част от Трансилвания и по този начин се оказват част от една друга конфедерация или държава, каквато е дунавскобългарската; Панония е родината на хан Крум, и тук приемайки аргументите и съображенията на проф. П. Коледаров, авторът само отбелязва, че бидейки от друг, различен от Аспаруховия, клон на Кубратовия род, Крум поставя началото на нова ханска фамилия, но понятийно-терминологически по-добре според нас – на нова царска династия, без обаче да е чужденец за дунавските българи и без да завладява Дунавска България, а извършва нещо като държавен преврат, при това изглежда безкръвен, с което фактически отново хан от рода Дуло обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които два дяла води началото си все от Кубратовите оногури [68-77].

Специално българите кутригури около средата на V в. населяват северното крайбрежие на Черно море, където “влизат в обсега на византийското културно влияние”, в резултат на което известна част от тях и най-вече техните първенци, са покръстени. Те са покорени от аварите през 568 г. на запад от Дон, а може и да са признали властта на аварите, както приема проф. П. Юхас [1985, 413], и са довлечени от тях на територията на днешна Унгария, където оставят “пласт аварски находки с белези на византийско и християнско влияние” и по-специално кръст с верижка византийска изработка от V²² в. на знатна кутригурска българка, в който цитат лично нас много ни смущава едновременното определяне и посочване на тези находки като “аварски”, но принадлежащи също така и на “знатна кутригурска българка” или пък, както се изразява акад. V. Gyuzelev [1979], “Миграцията на запад на големи маси от кутригури и авари и тяхното усядане в Панония представлява втората вълна на прабългарска миграция по тези земи” [20].

Именно поради това, ние смятаме, че тук трябва да се лансира друго едно виждане, според което българите кутригури са по тези места още от времето на хан Атила, откъдето пък, както малко преди това твърди и проф. П. Юхас [1980], “...според по-новите изследователи на историята и на езикознанието хунските традиции са съхранени от българите, от живелите под аварско господство кутригури” [115].

Независимо от това, съществено-важното за случая е, че тези панонски кутригури не са цялото племе или всички кутригурски племена, а само “малка част от този народ”, която обаче очевидно никак не е малка, защото през 549 г. 12 хил. кутригури се сражават на страната на гепидите срещу лангобардите; през 568 г. аварският хаган Баян изпраща 10 хил. кутригури да опустошат Далмация и др., като впоследствие тъкмо тази част от кутригурите в Панония се появява и под името българи (П. Юхас); през 584 г. войските на аварския хаган, състоящи се от авари, прабългари и славяни, осъществяват широкомащабна операция между Адриатическо и Черно море, разрушени са множество селища и крепости, а на връщане са отвлечени около 270 хил. пленници, които са разселени в областта между реките Драва и Сава; през 597 г. византийският стратег Петър се сблъсква в устието на р. Осъм с отряд прабългарски войни, който наброява 1000 души (V. Gyuzelev).

На прабългарите в Аварския хаганат е посветено и проучването на Т. Олайош [1987], според която след смъртта на Кубрат, от Велика България, около 670-680 г., в Панония се преселва народ, намиращ се под предводителството на оногурите, в резултат на което степното по произход население на Хаганата, започва да се нарича вангари, което наименование всъщност е славянското произношение на етнм оногури и което е запазено в германските извори от 860 г. [240-244].

Ето защо, както произтича от всичко казано до тук, напълно и дори предостатъчно, също и повече от сигурно, не само болгарските племена кутригури и секели, са част от Аварския хаганат, който има за начало установяването на аварите в Панония през 568 г. (Р. Liptаk) или през 570 г. (Fr. Altheim) и който се простира и върху Карпатския басейн, но в него, наред с доста многочислената и компактна славянска маса, има още големи групи оногури, огури, уногондури и др., конкретните имена на които изворите изобщо и най-често не посочват, а ги наименоват в повечето случаи чрез типичните и широко разпространени по него време народностни названия “хуни” и “скити”. Някои от тези племенни групи живеят по тези земи от време, много преди аварите, като също така е добре известно и това, че “с аварите в Карпатската долина са дошли и значителен брой тюрко-българи” (П. Юхас).

Но пак според Д. Шимони [1980], аварите владеят Карпатския басейн близо 250 г., през 568-796 г., и наследниците на хаган Баян, около 630 г. “са принудени да усмиряват непокорството на многобройните панонски българи”, като удавят в кръв тяхното въстание, след което спасилите се при франките 9000 души са изклани, а други 700 души намират спасение при един от вождовете на алпийските славяни – Валук, и при лангобардите [79].
С полагането основите на първата българска държава от хан Аспарух през 681 г., който стои начело на прабългарите-уногондури (В. Бешевлиев; В. Гюзелев) или българите оногури (Gy. Moravcsik; I. Boba; K. Menges; М. Артамонов) или пък води след себе си едновременно българските племена уногондури и кутригури (М. Димитров), земите на север от Дунав се присъединяват към нея и дори образуват по-голямата част от нейната територия, докато според Chronicon pictum Vindobonense, след хуните, Панония я владеят “мизийски българи” (Gombos-1).

Създаването на Първата българска държава през 681 г. с център на юг от Дунав е решаващо-повратен момент в живота на прабългарските и славянските племена от Днестър до Тиса, на запад от която интегриращо-притегателен център е Аварският хаганат, но на изток от нея такъв интегриращо-притегателен център е Първата българска държава и тези племена намират в нея сила и опора за всички свои вътрешни и външни начинания, именно поради което с нейното създаване и укрепване започва и тяхното бавно, поотделно-постепенно, културно-икономическо и политическо обръщане и приобщаване към нея, в процеса на което автономията на племенните вождове и старейшини се ограничава и стеснява до ниво и степен признаване и приемане превъзходството и първенството на българския хан, по силата на което като цяло и северозападната граница на техните земи се превръща в граница и на българската държава, а самите племена и техните земи се оказват вече и неделима част от нея.

По средата на ²Х в., Отвъддунавска България, както съобщава анонимният Баварски географ, е “страна грамадна с многочислено население” и е разпределена на редица отделни княжества или воеводства, подчинени на върховната власт на Българското царство, като са и добре известни имената и седалищата на някои от тях – княжество Трансилвания на дук Дюла с главен град Ерделю; боляринът жупан Салан, със седалище най-вероятно креп. Олпар, дн. Тисаалпар на Средна Тиса, за когото Анонимус твърди, че е внук на хан Крум и земите му се простират от Бодрог през Алфьолд чак до Долни Дунав (П. Юхас; ЛтИзв-5.1); приема се, че е потомък на хан Крум и контролира подножието на Карпатите [Boba 1982, 74], но по-вероятно владее и управлява като наместник на българския владетел земите между Дунав и Тиса, които на север се простират чак до границата на поляците и рутените, т.е. частта от днешно Словашко на запад докъм р. Хрон (П. Коледаров), докато влизащата в тези доста обширни земи област на днешния унгарски гр. Земплин, я управлява дук Лаборц, дори и името на когото според унгарския езиковед J. Melich [1921, 1; ~*~1923, 69] е прабългарско и има за основа праб. *алп-барс “хероят пантер”, т.е. “източноазиатски лъв”, както превежда и пояснява проф. П. Коледаров [1979, 18], а след него тази етимология я приема и редакторът на последните латински извори (ЛтИзв-5.1).

Князе, дукове, банове или жупани на българите и славяните по тези български земи, през различно време, са Алпбарс, Болуг, Борс, Булчу (955), Кеан, Ахтум, Гладъ, Морут, Менуморyт, Дюла-старши, Дюла-младши, Лаборц, Салан, Тухутум, Хуба, Добока, Литовой, Сенеслав и др., именно поради което, без да сме в състояние да преценим и определим по-точно броя на комитатите върху западните отвъддунавски земи, те надали са се свеждали само до един единствен – по Тиса и Седмиградско, както приема като че ли проф. П. Коледаров [1979, 20], а това, че по времето вече на Арпад, обл. Заранд, дн. гр. Арад в Румъния е комитат, се потвърждава и от Анонимус [ЛтИзв-5.1, 56].

Сред жупаните, определени и назначени от българските ханове и царе, има и сановници от техния, царския род и такъв например е княз Салан, за когото в летописите се казва, че е потомък на великия хан, който някога присъединил тези области към своята държава – хан Крум или синът му хан Омуртаг, и който княз владее земите източно от Дунав и западно от дясното крайбрежие на Тиса със северна граница южно от днешна Будапеща, така че центрове на тази обширна и богата област са градовете Тител, Чорнград и Алпар (П. Коледаров), но главното място сред тях, както съобщава Анонимус, като че ли се пада на Алпар (Gombos-1), който следва да се приеме съответно и за нещо като столица или поне главен град на Областта.

Княжеството на войводата Гелу е с център около днешния град Клуж, докато Темешки Банат има за главен град Кеве, сега гр. Кубин; воеводството на княза на секелите Менуморут, който е внук на княз Морут (ЛтИзв-5.1), владее земите между Тиса и реките Самеш на север и Муреш на юг с главен град, крепостта Бихор (Gombos-1), докато западно и източно от р. Олта има още две воеводства, второто от които е банството на Басарабите.

[Thorn]

Добрев, де да бяха толкова еднозначни нещата, колкото ги представяте. Всъщност забърквате един тюрлю-гювеч. Анонима е единствен извор за завоеванията /по-късните само го преразказват/ и той е категоричен, че завоеванието е по времето на Арпад, т.е. - в края на 9, началото на 10 век. Вашият любим Ахтум от началото на 11 век може и да е фактически независим от Ищван, но няма никакви данни и да е бил подчинен на Самуил. А защо набърквате към събитията от 10-11 век Сенеслав и Литовой, които са от 13 век и Басараб от 14 век - и вие самият сигурно не може да обясните.

[Stan]

Така е. Единственият извор, който дава данни за областта по това време е Унгарският аноним, където изрично се казва
1. Трансилвания е българска
2. Населението на Трансилвания е основно от небългарски произход - славяни, власи и козари
3. Трансилвания е разделена на големи автономни области, чиито управители са подчинени на българския цар, но някои от тях са от небългарски произход, като Гелу, който е влах.
4. Което е най-важното - Трансилвания е завоювана в края на ²Х и началото на Х в., т.е. по времето на цар Самуил (997 - 1014), има-няма от сто години там български крак не е стъпвал.
Няма никакви писмени данни, които да покажат че след началото на Х в. Трансилвания е била българска. Няма и археологически такива. Също така няма никакви данни, че след нашествието на варяга Светослав през 968 г., българите да са владеели дори един декар северно от Дунав. Това са фактите.