Данни за размисъл относно турското робство

[Гост]

А как е на латински? Иначе става дума за писмото. То ще да е доста по-голямо от цитата. Възможно е контекста да позволи да се види дали не говори именно за Йоан Радул. Защото на този, който аз наричам Людовик или Луи, унгарците са го наричали Лайош. Радул е съвсем приемлив заместител на Радан.

[Frujin Assen]

Може и да е радул,но той не е българин,нито български принц,ама може и да е той.Ако е така ,то влашко излиза че е едва ли не част от българия.Мислех си че ако той е престолонаследник ,то трябва да е роднина на цар Иван Шишман. Че не е негов брат или син няма да доказвам.Знае се обаче цар Иван Александър е имал брат който е бил управител на Ямбол/тава се знае от една гранична колона където се казва горе долу само че тоя михаил е управител на граничната област и е брат на цар Иван Александър/,струва ми се че Радан може да е негов син.
Ще ти постна текста на латински.

[Гост]

Може и да е роднина. Иван Александър е имал доста. Освен Михаил, бащата оня Шишман от Ямбол, е имал още един брат, което е получил феодално владение в Албания.
А за националността може да грешат. Владислав Влайку да речем е помогнал да бъдат изгонени унгарците от Видин. И в случая могат да го разглеждат като съюзник на българите.
По-скоро виж в библиографията от къде точно са го взели и как точно е текста на публикацията. Да се поровим за цялото писмо, ако го има някъде.

[Frujin Assen]

Цитата е,,Radano principe di Bulgaria infedelle,, това послание е изложено в записките на Андрей от Гатарь

[Гост]

Първо ето извадките от хрониката на А.Морзини (ХVв).

През текушата 1426 година на 14 октомври.
Получихме новини от пратеник, дошъл с кораб от Кандия по време на гроздобера, а и от Кандия пашите бяха уведомени с писмо от страна на Сталимене, чието съдържание бе следното: научаваме, че владетелят на Влахия с Пипо флорентинеца, с владетеля на Загора и други преминали с голяма войска Дунава и завладели града, наречен Гравитини, и обсадили града, наречен Тристрия. който се намира на брода на Дунава; и се казва, че при първия споменат град Витрини били убити повече от 25 000 турци и поради тази причина била вдигната цялата флота от Галиполи, и че Мурад лично тръгнал с цялата си войска, за да възстанови това свое владение и да освободи и възстанови споменатите свои градове.

През текущата 1427 година, 28 август.
Наскоро получихме вест през Унгария, че нейният крал извикал цялата си войска на бойното поле заедно с голяма войска от унгарци и немци, босненци и литовци, за да се сражава срешу турците и власите, които били на страната на Турция, т.с. срещу Великия турчин4, който, както се узнало, ше премине Дунава, и се казва, както е писано във Венеция, от негова страна ше бьде броят на хората 400 хиляди; века Христос със своята милост помогне на християнството.

Неделя, ден 30 от март 1428 г от една бригаитина5, дошла от Корфу по нареждане на нашия адмирал на Голфаь месер Гвидо да Канал от Св Поло, бе известено за новината от Корфу, която била узната от Романия: че турският владетел бил притеснен много от власите във Влахия, а съiцо и от владетеля на татарите, наречен по име .2, сии на Тамерлан, дошъл откъм Русия с 50 000 татари, за да премине Дунава при Турция. И той, бидейки уплашен от тона притеснение от различии страни, бил склонен доброволно да сключи мир с дожовата Синьория, пишейки на синьорията да изпрати пратеничество, което, както се преаполага, без сьмнение ше пожелае сключването на договор най-скоро.

А кой е автора на тази история на Унгария? Някъде мярках такова нещо на руски.

[Warlord]

Етническият и културен облик на Влашко, Трансилвания и Молдова започва да губи българския си характер някъде от края на Х²²² век с татарските нашествия, тогава България изпуска контрола над тези земи, като този процес продължава чак до Николае Чаушеску. Не може да се каже обаче, че в днешно време румънците са българи. Определено и българският етнически елемент има участие (и то не малко) във формирането на техния народ. Само, че той е силно смесен с всякакви номадски племена, които преминават непрекъснато от там, а части от тях усядат в тези земи - това са маджари, печенеги, кумани, узи, татари, а също така и цигани. (В Румъния има най-много мангали в Света, ако не броим Индия). Всички тези етноси са се смесили и с населението на юг от Дунав, само, че в по-малки количества и не са успяли така да преобразят облика на тукашните българи, за разлика от Влашко. Още докато са били в Българското царство Влашките полета са били слабо заселени, както и Карпатите, където са се изолирали също неголяма маса от българи занимаващи се предимно с овчарство. Тях започват да ги наричат власи, думата власи първоначално е означавала "овчари от планините", тя постепенно се превръща в име на един измислен изкуствено създаден народ. Който по-късно е преименуван на румънци, защото те естествено се смятат за пряки наследници на римляните, затова и преобразяват езика и културата си в романски стил.

[Гост]

Бих казал даже, че етническия облик на севернодунавските земи започва да се променя още след края на Първото царство - от там преминават доста племена - кумани, узи, печенеги... Доста от населението се изтегля на юг от Дунава.
Но през Х²Vв. във Влашко офицялния език е бил българския. Съвсем наскоро сложих на моята стравица писмото на цариградския патр. Антоний до Мирчо Стари, в което се споменава, че Влашко е на подчинение на охридския архиепископ. Сложих и писмо от същата година и от същия патриарх, с което поставя митрополит в Търново на мястото на заточения Евтимий. Това мисля че ще е интересно за отношенията Влашко-България през Х²Vв.

[Frujin Assen]

Тук Галахад е най прав как влашко ще е българско като го заливат огромни варварски вълни.

[Warlord]

Вярно е че етническият облик на Влашко се изменя още при Петър ², когато Дунав трайно става северна граница и подгонени от варварските нашествия голяма част от българите се изтеглят на юг от реката. Само, че аз съм срещал и податки от изворите, че българската държавност във влашко се запазила и след падането на Самуилова българия чак докъм 1038 г. Не си спомням къде го четох, но може би някой от вас двамата ще потърси информация по въпроса, сигурен съм, че имаше нещо такова, но не разполагам с толкова богата библиотека от извори и книги.
Освен това дори да е бил променен българският облик за около век и половина още през 1185 г. Асен и Петър включват Влашко и Молдова към България (Трансилвания вече е под контрола на Маджарите и я губим завинаги) и те са наши чак до споменатите по-горе от мен нападения на татарите. Тогава вече изпускаме контрола над тях, ако изключим само някои крепости, като Малко Йоргово например)днешно Гюргево или Джурджу на румънски), на отсрещния бряг на реката, които са владеели Шишмановците, те по принцип винаги са били разположени точно срещу по-големите български пристанища на отсамния бряг и са формирали нещо като двойни градове - типичен пример са Голямо и Малко Йоргово. Дори в един западно европейски летопис(който е приложен и в НИМ в раздела за ВБЦ) се пише, че Иван Шишман владеел царството наречено България, а през средата му течала река Дунав. За съжаление пак не се сещам за името на автора и вие ще трябва да го уточните

[Гост]

Предполагам че става дума за записките на готския топарх известен още като Аноним на Хазе. Има такова тълкуване за него, ама до колко е вярно.

А иначе през 90-те години на 14в. Мирчо се добавил към титлите си "деспот на земята на Добротица" и "владелец на Дръстър". Има и 1-2 унгарски банства дадени му от унг. крал като феодално владение.

[Frujin Assen]

Абе не знам доколко има българска власт във влашко след 1185,все пак там живеят куманите които май са автономни.А пък след тях идват татарите които колят наред.За деспот Шишман си прав варлорд,той владее северински банат,ама това не значи че там българите са мнозинство.Власите затова заемат без пролеми тези земи ,защото населението е съвсем малобройно.
А сега да си дойда на темата ....
Взех да чета книгата ,,Хайдути,, на Иван Богданов от 1967г.-военно издателство,засега само я прегледах отгоре-отгоре.Какво имам да ви кажа?
1.цитат ,,Тук-таме остават полунезависими местни боляри,, в обяснителните бележки пояснява че в ,,Рилска повест ,,се споменават трима: един в търново/тоя дето отказал да им даде мощите и подкрепил местните свещенници/, Богдан Жупан в Никопол,ктитор Георги в София.Такъв според него е воеводата Радич като воевода значи не хайдушки предводител ,а управител.
2.Той пише за ктиторски портрети на боляри.Такъв е имало в Погановският манастир от 1502,но днес не съществува.Споменава за доста ктитори боляри в скопско най пищен е портрета на Тошик от 1515,има друг от 1526/карам на прима веста/. През 1502 спира строежа на ,,мала света гора,, затова в софийско няма ктиторски портрети след тая дата.Самия строеж на мала света гора говори за голям брой много богати и с големи свободи българи.
За мен вече няма никакво съмнение че в първите векове на робството е имало български ,,управници,, ползващи се с някаква автономия.
За войнуците пише е в началото знамената им са били червени с зелен кръг в средата на който е имало бяла длан със събрани пръсти ,в горния ъгъл е имало голям бял кръст.После остава само червената основа а на пръта са поставени полумесец и звезда.
Впрочем Галахаде кажи ми защо Шишман е трети,кои са двамата преди него?Айде единия е Иван Шишман ,ама другия кой е?

[танкиста от Харков]

За влашките територии

По повод на дискусията ще посоча, че Цар Калоян в преписката с папа Инокентий ²²² е титулуван Краля на българия и влахия. Някъде четох и съм го споменавал из форума, че влашките територии са подвластни на българското царство, чак до 1360 г., когато Цар Йоан Александър формално дава независимост на влашкото и молдовското княжества. Терминът румънци и Румъния е възприет чак през Кримската война от формираната независима влашка държава за да се отличат и разграничат от нас и да подчертаят силното романизиране на населението от тази територия, още в късната античност. Както и дасе пънат и да се доказват, че са римляни, власите си остават част от българските владения чак до 14 век. Поради техния национализъм и шовинизъм, многто от българските писмени, архитектурни и културни паметници са унищожени, скрити или преименувани. До 1927 г. във влашките църкви се пее на черковнославянски разбирай български. И се пише на кирилица. Затова нарочно я сменят с латиница за да се докарват западняци. По тези съображения ми се струва излишно да се търси някаква куманска жилка в братята Асеновци, които са имали обширни територии оттатък Дунава и от които са провеждали кампаниите си за освобождаване на Мизия и останалите български територии. Тези територии са били много по-уязвими за вражески нашествия, защото река Дунав е естествената преграда и защита от нападения. Затова там има присъствие на всички номадски и конни народи участвали във Великото преселение на народите и на всички по-късни военни ивназии.
В друг форум бях писал за двубазисните крепости по течението на река Дунав, които са играли много голяма роля чак до Руско-турската война през 1828 г. Тогава е разрушена(взривена) от руснаците последната крепост на левия бряг Холъвник. Тя е част от крепоста Никопол и е известна още като античен римски кастел. Използва се от българските владетели за контрол на корабоплаването по реката. Даже има податки за наличие на верига по дъното, която се е вдигала и спирала корабите по подобие на тази от Златния рог в Константинопол. Тази двубазисна крепост е владял в края на живоата си Йоан Шишман. Баязид ² преминава оттатък Дунава, превзема Холъвник( даже го възстановява и оставя паметен надпис на кирилица), след което намира голям брой лодки, прехвърля се отсам, превзема нашия Никопол и отрязва главата на Шишман. По повод наследниците на последните български царе имаше едно обширно изследване - нещо от сорта на Съдбата на последните шишмановци или нещо подобно. Трябва да го проверя и да го цитирам точно. По спомени, те са разселени в Мала Азия, където са им дадени тимари(естествено са потурчени) и даже се включват в междуособиците между синовете на Баязид ²

[Гост]

се споменават трима: един в търново/тоя дето отказал да им даде мощите и подкрепил местните свещенници/, Богдан Жупан в Никопол,ктитор Георги в София.Такъв според него е воеводата Радич като воевода значи не хайдушки предводител ,а управител

В Търново става дума за епраха или иначе казано кмета. Османската империя била силно централизирана, но имала твърде широко местно самоуправление.
Богдан Жупан е интересна фигура - за него се казва, че имал собствен параклис посветен на св. Иван Рилски.
Най-интересната фигура е нъпросния Георги. От Георги мисля че е подарен покрова на ковчега. Самия покров е запазен и до днес. Но друго е интересно. В летописа на поп Йовчо се сочи като последен цар Георги, който абдикирал и се оттеглил в манастир близо до София. Хронологичната таблица на поп Йовчо е голяма каша и с доста неточности. Но това е част от много интересен пасаж. В края на таблицата говори за Щишман - за това, че ходил при султана в Одрин, че дал дъщеря си за жена на Мурад и че бил убит и царството му било взето през 1395г. Интересното е, че освен частта за този цар Георги за всичко друго има извори и то от Х²V-ХVв.. Въпроса е, че тези сведения ги е нямало на едно място по времето, когато светиня му е правил таблицата. Славейков разказва, че е питал откъде поп Йовчо е взел бележката, но той не пожелал да му каже.

Той пише за ктиторски портрети на боляри.Такъв е имало в Погановският манастир от 1502,но днес не съществува.Споменава за доста ктитори боляри в скопско най пищен е портрета на Тошик от 1515,има друг от 1526/карам на прима веста/.

По скоро става дума за ктиторски портрети, като ктиторите са облечени в облекла, които напомнят болярски. При всички случаи обаче става дума за доста заможни хора - строили са черкви и манастири, при това по-големшки от познатите градежи на днешните бизнесмени.

Баязид ² преминава оттатък Дунава, превзема Холъвник( даже го възстановява и оставя паметен надпис на кирилица), след което намира голям брой лодки, прехвърля се отсам, превзема нашия Никопол и отрязва главата на Шишман.

Шишман е посечен от Баязид ² след не много успешната битка за турците при Ровине. Все пак благодарение на това сражение турците прогонили Мирчо от Влашко. Малко по-късно обаче Мирчо се завърнал с унгарска помощ и сложили ръка на Мълък Никопол (Холъвник). Така започнала блокададата на Големия Никопол. Битката обаче през 1396г. била спечелена от турците. Холовник е добре описан от дьо Ваврен при завръщането му с остатъците от кръстоносната войска през 1444г.

Прикачената картинка е на ктитора хаджи Георги и синът му - Арбанаси, "Рождество Христово", 16-17в.

[Frujin Assen]

Галахаде,какво значи ,,напомнят болярските,, нима за теб модата за 200 години не може да претърпи промени? Пак те питам ,защо шишман е трети,а не без номер,явно хората от това време знаят кои са били царете от ВБЦ и се съобразяват с номерацията им.
Танкисте напълно прав си и не виждам какво да добавя.

[Гост]

Въпрос на броене е за Шишман ²²² - по някои наши историци Иван Шишман се пада Шишман ²² (първи слагаха или Михаил Шишман или баща му).
Друго броене - Иван Шишман ², Шишман - на който е герба с трите лъвчета (kеiser von Bulgaria) ще да е втория и третия оня от Търновското въстание. Първородния син на Фружин, чието име се знае с положителност също се е казвал Шишман. Иначе печата, който според легендата се е пазел в "Св.Троица" е бил на 2 или 3-я.

Галахаде,какво значи ,,напомнят болярските,, нима за теб модата за 200 години не може да претърпи промени?

Модата може. В случая се получава капсулиране и някои процеси се забавят. На Запад по това време вървял Ренесанса и модата се е била променила. При нас Възраждането става чак 18в.
По начало Турция не е толерирала родовата аристокрация. Не случайно пътешествениците казват, че в империята се е зачитал само 1 род - Османския (династията). Имало е феодали, то това не били познатите ни от запад аристократи. Влиятието на дадени родове или фамилии било по-скоро фактическо положение, отколкото някакво влечение по родови титли и синя кръв. Не на последно място е влиянието на някои заварени държавни традиции - по-конкретно чиновническия характер на аристокрацията. Та и въпросните ктитори можем да ги наречем боляри само дотолкова, доколкото изобщо можем да говорим за аристокрация в Османската империя.