Началото

[Frujin Assen]

Хана,много си права.Държа да подчертая че става въпрос за ВАРВАРИ.

[Baga-Tur]

Българите са имали реален шанс да победят турците , искам да спомена за Вълкашин и Углеша който са щели да разбият турците , но мисля че е имало някакъв предател който докладвал на турците и те атакували нашите през ноща когато всички спели. Сега не съм 100 % сигурен за казаното защото това са ми го разказвали много отдавна , но определено българите не са се предали еи така без бой на турците. При всички случай мога да заявя : НЕ Е БИЛО НЕОБРАТИМО ДА СЕ ОТБЛЪСНАТ ТУРЦИТЕ ОТ ЕВРОПА !

[Гост]

искам да спомена за Вълкашин и Углеша който са щели да разбият турците , но мисля че е имало някакъв предател който докладвал на турците и те атакували нашите през ноща когато всички спели.

На моята страница я има битката при Черномен (засега е само тази битка) и съм посочил номинираните за предатели - Вълкашин, Углеш, Крали Марко, оръженосеца на Вълкашин. Но версията не е , че са издали нещо на турците, а че са минали с войските си на страната на турците изоставяйки съотв. цар Урош, баща си, респ. убивайки краля си (по реда на изброяването).

[BAGA_TUR]

Един мотивиран и решителен владетел, би съумял да запази Българската държава обединена и силна, и да даде отпор на турското нашествие.. :nworthy:
Мисля че имаме примери в историята..
Ако съществуваше такъв човек по онова време, който да проумее заплахата, историята би се развила по друг начин.. :shrug:

.

[gollum]

Дали?

Един мотивиран и решителен владетел, би съумял да запази Българската държава обединена и силна, и да даде отпор на турското нашествие..

Тази мисъл е изцяло в рамките на виждането към историята като дело едниствено на така наречените "силни личности". Не съм сигурен, обаче, доколко подобен възглед е оправдан. Да натоварваме с подобно влияние над събитията една или няколко отделни личности, независимо от личните им качества, ми се струва пресилено - дори и когато става въпрос за еднолични управници на политически структури. В този случай възможността на владетеля волево да управлява, както и да "вижда" реалната ситуация, са силно ограничени от качеството на административния апарат, т.е., от структурните свойства на самата държава, от качеството на нейната организация.

Особено вярно е това когато развиващите се процеси са в противоречие с посоката, в която сътоветнаталичност иска "да направлява историята", т.е., реалността оказва определено съпротивление и триене спрямо волевите усилия на съответната личност.

В конкретният случай ми се струва, че всички тези особености са налице (на което мисля бе посветен и поста на Хана, с който откри самата тема). Разпокъсаността на държавата, слабостта на нейната организация не са причинени от липсата на "силна воля" в управлението, а от определени общо взето "обективни" процеси (обективни, в смисъл че се развиват извън влиянието, ненаправлявани от нечия индивидуална воля; би могло да се каже, че са присъщи на самото естество на ситуацията).
Политическите тенденции се движат все още в посока на разпокъсване и засилване на влиянито е мощта на местните нива на организация (за сметка на определени особености на цивилизационното "ниво"). Социалната ситуация не предлага на идеологическо ниво никакви обединяващи възможности, никаква обща идентификация (каквато столетия по-късно се развива в лицето на националната идеология, да речем). основаната върху религията идентификация не сработва обединяващо по редица причини. Политическата идентификация има тенденциите към разединение, а не към обединение.
Мисля че в този момент би било възможно единствено постигането на някакво обединение на земите на ВБЦ и съответно - тласък от пасионарна социална енергия, единствено на вълната на определена религиозност, т.е., на мобилизиране на религиозния фактор на "война с неверниците". Подобно събитие обаче не се случва, може би защото те, "неверниците", не са осъзнати като враг, можеби защото самата религиозна институция и посгиряваната от нея социална идентификация, са твърде отслабени от различните течения в идеологията (т.е., ереси).

[Гост]

Един мотивиран и решителен владетел, би съумял да запази Българската държава обединена и силна, и да даде отпор на турското нашествие.. :nworthy:
Мисля че имаме примери в историята..
Ако съществуваше такъв човек по онова време, който да проумее заплахата, историята би се развила по друг начин.. :shrug:

.

Всъщност нямаме такъв пример през Х²Vв.Нямаме такъв пример през ХVв.Нямаме такъв пример през ХV²в. Турското настъпление било спряно при Виена едва в края на ХV²²в. Междувременно империята им се простряла на три континента. И никой не е успял да ги спре. През ХV²²в. има процес на централизация на европейските държави и това е спомогнало да се сформира сила, която да спре турското настъпление. През Х²V и ХVв. е било невъзможно и НИКОЙ не е успял.

[Хана]

Попадна ми един интересeн текст за това време.

Онова (Османското нахлуване на Европейския континент), което за народите от Югоизточна Европа от средата на 14в. нататък е имало значение на съдбовност, в Европа често се възприема като забавен щрих, като нещо, с което безспорно трябва да се воюва, но не сега, а след време, когато... И докато в Европа владетелите разполагат спроед собствените им не съвсем далновидни преценки, с време, то тук на Балканите, то хронически не достига. Не са надмогнати династическите противоречия и феодални междуособици. Не получават правото на утвърждаване онези социално-икономически и политически фактори, които се приемат за закономерни в тогавашния свят. Историческата им перспектива е ликвидиране не отведнъж, но все пак бързо и твърдо от нашествениците. Не достига време за събиране наданъци, за осмисляне на настъпващите промени, за набелязване на спасителни, поне за известно време, ходове и преговори. Темпът на нашествието и неговите най-различни проявления – акънджийски набег, военен поход, приемане на васалитет като условие за временен отдих или окончателно завладяване – се диктуват от действието на сили, породени извън Балканите, но намерили благоприятна почва не в степните простори или безводието на Анадола, а отвът (т.е. отсам) Босфора. Успехът и историческата преспектива се оказват на страната на малобройни пришълци, чужди по религия, бит и нрави, но бързо осъзнали предимствата на условията, коит им предлага ширналата се пред тях земя. Те не били първите, насочващи се към нея, но от средата на 14 в. времето работело за тях и в ущърб на местните социално-икономически, политически и етнокултурни реалности, върху които и черзи които те започнали да съзиждат Империята си.
Матанов, Михнева "От Галиполи до Лепанто", С. 1988.

[Гост]

Туското нашествие обръща оня процес, за който стана в "Битката на века". Идва края на феодалния разпад и начало на централизацията. Малките феодални владения били безсилни да се справят с голямата и централизирана османска империя. Били необходими големи централизирани държави, способни да формират големи армии подчинени на една централна власт, а не сбор от дружините на отделни феодали. И армиите пак станали големи като през Х век.

[Warlord]

Всичко това обаче за наша сметка - за съжаление. Така зародишът на европейският ренесанс е изкоренен тук в самото му начало и намира почва за развитие в Западна Европа.

[mellisa]

,