917г. - Битката на века

[Ханс]

Очевидно последните няколко поста се отнася до голяма степен до моя стил на дискусия и точно затова ще си позволя да отгворя.
Аз съм личността впуснала се в безумни изчисления, за които няма никакви данни. Това е така но ще припомня, че по тези въпроси всички имат горе долу толкова информация колкото и аз, тоест никаква. Но има неща, които не е необходими да са се запазили в десет писмени източника за да и отчетем - например известно ни е, че човешкия организъм се нуждае от храна, известно ни е колко храна е необходима за поддържането на жизнените функции. Виновен съм, че използвам такава непроверена по първични източници информация. Виновен съм, че използвам информация за скоростта на човешки и животинския ход. Признавам си това е информация, която не идва от първични източници.
Освен това приемам обвинението, че неоправдано предположих, че боя с хладно оръжие е нелека дейност неподходяща за всеки. За съжаление първичните източници не правят сравнение между боя с хладно и огнестрелно оръжие.
Но дори всичко да е така както казва колегата и аз да не мога да построя сграда, по копчината тухли може да се съди за размера на сградата.
Аз съм напълно съгласен, че методологията ми е несъвършенна, така си е. Но нима тази на опонентите ми е по-добра?
Нека разгледаме тези няколко проблема:
1. Доколкото разбрах точно число за числеността на страните при Ахелой няма открита(може и да греша, но Галанд ми се струва, че спомена нещо в тази насока).
2. За числеността на армията в други периоди имаме откъслечни данни, не само съмнителни, но и често пъти противоречащи си.

От тези проблеми се раждат следните решения:
- избираме си едно число струващо ни се вероятно(за всеки това е различно число) и го обявяваме за историческа истина неподлежаща на оспорване.
- избира ме си някой първичен текст и от там вземаме число, това число също се явява неоспорима истина. Няма значение дали източника е луд или не. Няма значение дали това число е било удобно за нечие ухо и затова е включено текста. Няма значение дали автора е съвременник на събитията или е живял 100-200 години по-късно. Числото не подлежи на съмнение освен ако не противоречи на личните ни убеждения
- Други методи не се приемат.

Ето какви са аргументите срещу моята теза:
1. България е била трета светована/европейска сила. Това по никакъв начин не аргументира което и да е число.
2. Твоят метод може да се използва за да се преизчисли Червената армия през 45г.
3. В Бълграия е имало много села.
4. Хората са се подчинявали на всичко, което им се каже. Всеки се е раждал готов войник способен за война.
5. Много хора са се раждали.
6. Да се научиш да ползваш меч* е лесно.
7. През ХХ век е имало много по-голями армии.
8. Твоят метод не струва.
9. Глада не е проблем при военни действия.
10. Щом са строени голями сгради значи и армията е била голяма.
11. Вашингтон е бил само на 120 км от българите!

Сега ще си позволя да задам няколко въпроса и ще видим дали ще получа отговор и какъв.(Може и да се повтарям за някои неща.)

1. Има ли източник посочващ конкретни цифри за битката при Ахелой и кога е пиисан този източник.

2. Трябва ли всяка цифра прочетена в първичен източник да се смята за достоверна? Ако да защо не е възможно да е допусната правописна или друга греша, а дори и умишлена дезинформация?

3. Малко данни от първични източници, трябва ли да им вярваме и ако на тях не вярваме защо да вярваме на други източници?
- Херодот - милиони перси
- Цезарт - 300хил. гали
- Не се сещам за името, но един Гизбърнски каноник, посочва 300,000 шотландци при Фолкърк.
- Биткат при Грюнвалд(тук въпроса е по сложен)
Имам три източника и не съм сигурен на кой точно да вярвам:
а. Enguerrand de Monstrelet посочва полската армя като 600,000 тветонската като 300,000
б. Andrew of Regensburg - полската армия е 1,200,000
в. Хрониката от Любек посочва 1,700,000 поляци и 2,700,000 латвиици срещу 1,500,000 тевтонци
- А понеже стана дума за Червената армия, Жуков би трябвало да е най-точния източник на цифри. От него научаваме, че СССР имал няколко пъти по-малко танкове от Германия през юни 41г.

4. Защо числото посочено от Г. Бакалов се приема без възражения, а числото на Josiah Russell се отхвърля като фантазия?

5. Как Г. Бакалов достига до своето число, взел ли го е от първичен източник? Аз за съжаление не разполагам с въпросния текст и нямам представа как Бакалов достига до тези изводи(ако изобщо си е направил труда да ги аргументира).

6. На базата на първични източници(всъщност на каквито източници си искатае) може ли да посочите точните загуби на Червената армия. Това би трябвало да е фасулска игра - източници колото си искаш, и в наше време достъпа до информация е лесен, минали са само 50г. има живи очевидци, правят се преброявания, хората се регистрират и т.н.

-----
* Като казвам меч имам предвид оръжие за близък бой.

[BAGA_TUR]

От Hans Delbruck:

За тези дълги срокове искам да отбележа две неща:
1. Тези крепости са се наричали от "военните специалисти" "крепости за неограничено съпротивление" тъй като се е предвиждало да издържат до края на войната.
2. Този срок не е срока на щурма, а времето от момента, в който крепостта "е обсадена"(отрязана от света така да се каже).
В този аспект Одрин е обсаден през ноември 1912г.(4 или 5), а пада на 13 март 1913г.

Тъй-тъй...
Аз ще пусна една извадка:

Според общия план за войната Одринската крепост, силата на която ние надценяваме, трябва да се изолира, а постепенно след това Втора армия трябва да обкръжи крепостта от всички страни, та гарнизонът да се предаде сам, принуден от глада.

Когато от хода на преговорите за мир в Лондон се разбира, че турците са неотстъпчиви, нашето командване вече започва да замисля атаката и превземането на крепостта. Избран е източният сектор, където се прехвърля обсадната артилерия и се привличат две пехотни бригади от Чаталджа. Изработен е и план за атаката на Източния сектор, който завинаги ще остане образец

Мисля, че се вижда какви са били плановете на българското командване...
А като решили, презели са я!..
Относно Крум, човекът явно е бил решен да превземе крепоста Константинопол... Навярно си е давал сметка, че без блокада по море, всяка по-голяма рибарска лодка е щяла да доставя на града провизии и подкрепления.. А той, /без да се уповаваме на тъй-много критикуваните числа/ се е подготвил много добре.. Поне такова впечатление са придобили хроникьорите по онова време..

.

[Warlord]

Град Смоленск не е бил под обсада. Източно от него в района на горното течение на Днепър се окопават съветски части, които се бият сами в пълно обкръжение (там е имало голяма фабрика за водка и алкохолни напитки). В тази изолация те действат в гърба на немските войски до към март 1942 г. когато Червената армия изтласква германците на по-задни позиции и обсажданите до тогава части се присъединяват към нея участвайки в боевете до края на войната. Това с дажбите не си спомням къде го четох, но дори и да не е съвсем вярно мисълта ми беше за това как войникът може да издържа и да гладува щом е необходимо.

За средната продължителност на живота в Средновековна Европа учените твърдят, че е била 10 години! Фрапиращо нали? Само че в това число влизат и мъртвородените бебета и тези които умират в първия месец от раждането, както и тези, които умират в първата година от раждането. Като процент от всички раждания по-горните случаи са повече от половината. Ако се направи статистика само за случаите, в които човекът е оцелял след първата година от живота си средната продължителност на живота му е била 40 години. Сред аристокрацията и владетелие е нормално да има и по 80 годишни, но за обикновените селяни и тежкият им живот, това е било почти недостижимо.

[Хана]

числото, което цитирах в началото. А то както казах не е мое твърдение, а на проф. Георги Бакалов, той се е обосновал защо мисли така и вместо аз да аргументирам мнението му тук, по-добре е да се прочетат неговите трудове по въпроса, които са уважавани и от останалите историци

Би ли се позовал къде (в коя книга или публикация), ако е възможно с цитат или просто с твои думи, е писал за това Г.Бакалов, а най-вече какви са аргументите му за това твърдение. Това, че е професор-историк, е достойно за уважение, но не означава задължително, че е прав. Ако го нямаш под ръка, то поне разкажи каква му е агументацията.

За средната продължителност на живота в Средновековна Европа учените твърдят, че е била 10 години! Фрапиращо нали?

Много фрапиращо, определено. Пак ще помоля за източника, от който са тези сведения.

[gollum]

Град Смоленск не е бил под обсада. Източно от него в района на горното течение на Днепър се окопават съветски части, които се бият сами в пълно обкръжение (там е имало голяма фабрика за водка и алкохолни напитки).

Ясно, т.е., не става въпрос за кой знае колко дълго "стоене в изолация". Впорчем, това е състояние, което често се случва във всички войни. Предлагам да оставим съвременността настрана, защото тук сме в подфорума за средновековие (ще се радвам ако на ЛС ми посочиш източника на тази информация).

Това с дажбите не си спомням къде го четох, но дори и да не е съвсем вярно мисълта ми беше за това как войникът може да издържа и да гладува щом е необходимо.

Да, това е така и струва ми се никой не смята, че войниците (така както и обикновените хора - за справка която и да е обсада на град или пък голяма икономическа криза) не са способни да издържат на глад или да се подлагат на лишения за по-дълги или по-кратки срокове. Въпросът бе в друго, така както го повдигна Ханс Делбрук - макар лишенията да са част от войната и да могат да се очакват в една или друга ситуация, те не са норма, а изключение (както показват и твоите примери). Военначалник, който превръща това изключение в норма едва ли ще може дълго даразчита на боеспособността и верността на армията си (освен ако, разбира се, подобна мярка няма съвсем конкретна цел).
Винаги и по всяко време, когато е съществувала армия, нейните членове са се нуждаели от храна, която се е набавяла под една или друга форма - било то чрез снабдителни части (т.е., обоз), било то чрез реквизиране на хранителни припаси от местността. И най-често чрез комбиниране на двата метода.

[Ханс]

1. За битката при Ахелой няма нито един извор който да посочва брой на войските, там се споменава само, че те били много големи.

Това самостоятелно не означава нищо, много голяма армия е нещо напълно неопределено от гледна точка численост. Червената армия е била с много голяма численост, нали? Но и Вермахата е бил с много голяма, нали? В един период описваме едно нещо като много голяма численост, в друг период размера е съвсем различен. Още повече, че за различните държави е различно определението - за СССР много голяма би била численост от порядъка на милиони, за България или Унгария ще е численост от стотици хиляди. Така, че описанието "много голяма численост" не ни дава никаква конкретна цифра самостоятелно.

3. Източниците, които си посочил в тази точка са типичния пример за източници, на които очевидно не може да се вярва. За Херодот вече говорихме, а за 2 700 000 латвийци, какво може да се каже, освен това, че латвийците в днешно време наброяват всичко едва 2 милиона и половина души.

Това е напълно субективно, ти не вярваш на източници за милиони, аз не вярвам на източници за десетки хиляди. Защо твоето недоверие да е по-оправдано от моето недоверие? Всичко е въпрос на аргументация, да се докаже, че милион е нереално е лесно, да се докаже, че 60,000 е също нереално е по-трудно, но и двете имат еднакви основания.

4. Числото 80 000 е далеч по-реално от 2 700 000 за който и период и случай да става въпрос.

Някой беше казал тук, че винаги трябва да избираме по-високата цифра, а защо? Аз пък твърдя, че по-ниската обикновенно е по-билизо до истината. Да по-реално е, но не значи, че пак не е много завишено нали? Това подлежи на проверка. Само защото на теб не ти звучи фантастично не значи, че не е. На някои и милионите им звучат съвсем нормално.

"Осемдесет хиляди със сигурност, но е възможно да са били и много повече"

А това не показва ли, че самия Бакалов няма ни най-малка представа какво би било разумно число? Какво значи много повече - 100,000 или 160,000? И за двете можеш да кажеш "много повече", но разликата между 80 и 160 е огромна. За разбройниците, слугите, проститутките и т.н. нямам нищо против такива със сигурност е имало в значителен брой, но тях включваме ли в бройката?

подробни статистики и цифри, макар и понякога непълни или не съвсем точни.

За загубите на Червената армия незнаем въпреки "подробни статистики и цифри", а за загубите на византийците въпреки липсата на "подробни статистики и цифри" говорим с доста голяма сигурност. Като незнаем нещо нека си кажем незнаем. Ето ако беше казано "не знаем каква е била числеността на армиите при Ахелой, но тя със сигурност е била голяма за тогавашните стандарти" то аз не бих имал никакви възражения. Ние обаче казваме "Осемдесет хиляди със сигурност, но е възможно да са били и много повече" то е все едно да кажа "Загубите на Червената армия са 1 милион със сигурност, но е възможно да са били и много повече". Смешно нали? Ама Бакалов прави същото.

Това с дажбите не си спомням къде го четох, но дори и да не е съвсем вярно мисълта ми беше за това как войникът може да издържа и да гладува щом е необходимо.

Аз не твърдя противното, но не може глада да е нещо обичайно и съвсем нормално. Може да се случи да гладуват войниците за известно време, но това е по-скоро изключение, а не правило. Не може командващия да не се грижи за снабдяването.

[Гост]

1. Има ли източник посочващ конкретни цифри за битката при Ахелой и кога е пиисан този източник.

2. Трябва ли всяка цифра прочетена в първичен източник да се смята за достоверна? Ако да защо не е възможно да е допусната правописна или друга греша, а дори и умишлена дезинформация?

3. Малко данни от първични източници, трябва ли да им вярваме и ако на тях не вярваме защо да вярваме на други източници?
- Херодот - милиони перси
- Цезарт - 300хил. гали
- Не се сещам за името, но един Гизбърнски каноник, посочва 300,000 шотландци при Фолкърк.
- Биткат при Грюнвалд(тук въпроса е по сложен)
Имам три източника и не съм сигурен на кой точно да вярвам:
а. Enguerrand de Monstrelet посочва полската армя като 600,000 тветонската като 300,000
б. Andrew of Regensburg - полската армия е 1,200,000
в. Хрониката от Любек посочва 1,700,000 поляци и 2,700,000 латвиици срещу 1,500,000 тевтонци
- А понеже стана дума за Червената армия, Жуков би трябвало да е най-точния източник на цифри. От него научаваме, че СССР имал няколко пъти по-малко танкове от Германия през юни 41г.

4. Защо числото посочено от Г. Бакалов се приема без възражения, а числото на Josiah Russell се отхвърля като фантазия?

5. Как Г. Бакалов достига до своето число, взел ли го е от първичен източник? Аз за съжаление не разполагам с въпросния текст и нямам представа как Бакалов достига до тези изводи(ако изобщо си е направил труда да ги аргументира).

6. На базата на първични източници(всъщност на каквито източници си искатае) може ли да посочите точните загуби на Червената армия. Това би трябвало да е фасулска игра - източници колото си искаш, и в наше време достъпа до информация е лесен, минали са само 50г. има живи очевидци, правят се преброявания, хората се регистрират и т.н.

1. Не се сещам за източник. Както казах по-късно ще се занимавам с тази битка за статия за моята страница и ако има, ще го посоча там. Докато за някои битки, като тази при Клокотница сведенията са малко и оскъдни (за нея сложих една пилотна версия на моята страница), то за битката при Ахелой проблема е точно обратния - източници бол и да се обработи цялата информация е доста сложно. Защото освен основните, които посочих (за някои сложих цитати, за други споменах, че има при мен линкове къде могат да се намерят в мрежата) има и някои по-откъслечни като напр. "Слово за мира с българите".
В случая казах само, че посочените цифри е възможно да са напълно реални. Дали това са точните цифри поне засега не мога да кажа. Може да са били и повече. По това време България и Византия са били в своя зенит.

2. Ако просто прескочим някоя цифра като недостоверна въз основа на казаното за източника, не виждам пречка да пропуснем не само няколко нули, ами дори цялата битка при Ахелой. След като вярваме на източника, че е имало такава битка, защо да не вярваме за числеността на армията.

3. По време на гръко-персийските войни Персия е била най-голямата държава в региона (в доста широк смисъл на понятието регион). Всъщност е било голяма грешка да се поведе толкова голяма войска. Както се казваше - тя можело да премине през 1 селище само веднъж - за 2 път то вече нямало припаси да я изхрани. По пътя се присъединили и други, някои търсейки приключения (владетелят на едно от трак. племена ослепил синовете си, защото се присъединили към персите търсейки приключения - Одриската държава станала голяма по-сетне).
За останалите - май е крайно време в обща да се обособи специална тема за числеността на армиите. понякога се бъркат това което някъде се среща като активи, ефективи и общата численост на армията. В "Проститутките" вече казах, че към основните сили имало разни спомагателни сили, вкл. и въпросните дами. Така както напр. дн. самолети (за чуждите говоря, те нашите ги нарязаха ) - освен пилота има доста голям наземен персионал, който реално не участва във възд. битки и не е част от ефективите, но без тези помощни сили ВВС няма да могат да функционират както трябва (без механиците въобще няма да могат да функционират).
За Жуков - да ето и още един пример с него: коя съв. армия - тази на фронта, или + зенитчиците в своя тил; или + партизаните във вражия тил.... въпрос на методика. Само първото е доста по-малко от трите заедно. Има и още разбира се - не съм забравил Щирлиц .
4-5. Бакалов не съм го чел и не знам как е стигнал до това число. Може и той да си е измислял като Josiah Russell . Както правилно се посочи - трябва да се види обосновката му. Аз само казах, че такова число е напълно възможно. Като напиша за Ахелой, питайте кое откъде съм взел. Ама за другите не мога да правя обосновка. За Ахелой и да няма посочено число, може да се потърси в контекста на източника - посочено е че в похода са участвали Източните и Западните войски - така че ако има посочено в други сражения по това време какви са им били силите поотделно, сбора ще ни даде едно вероятно число.

6. За Червената армия -както казах, въпросът е какво се разбира под това понятие. "Молодая гвардия" влиза ли в сметката на загиналите от Червената армия, а също застреляните от КГБ?
Именно затова говоря за методика. Както посочих в "Битката при Одрин" наистина се говори за 400 рицари, но хрониката показва, че лат. армия не се е състояла само от рицари, като съдържащите се данни позволяват да се определи съотношение между рицари:помощни части. Ето напр. състава на едно закъсняло за битката подкрепление:

те бяха около сто рицари, твърде добри люде, и сто и четиридесет конни сержанти, които идваха от другата страна на ръкава и отиваха в лагера край Андринопол

В случая се вижда, че дори и конницата не се е състояла само от рицари.

[Warlord]

Gollum, това за дажбите и изолацията мисля че го четох в един от трите тома на "Ледоразбивачът" от Виктор Суворов. Ако не си я чел я потърси, много е интересна. Сега нямам време да отговоря и на другите, ще го направя по-нататък.

[Warlord]

Към Хана:
За обосноваването на Г.Бакалов вече споменах по-горе в точка 5 от отговорите ми на въпросите на Ханс Делбрюк. Това е, което си спомням от неговите думи. Незнам дали е правил подробни статии и научни публикации по този въпрос, това го каза преди време на един семинар в СУ.
За продължителността на живота не веднъж са говорили по Discovery Chanel и други научнопопулярни програми, като цитираните числа почти винаги са били такива каквито ги посочих. Учените фиксират Западна Европа за периода на късното средновековие. Таблици със средната продължителност на живота, в които са посочени същите данни, има дори в българските учебници по история за 8 или 9 клас мисля.

[Гост]

Други ревизионистични твърдения се нуждаят от стабилно подковаване от изказващия ги, такова, че да убеди цялата научна историческа общност (моля, заповядайте, аз не се наемам

Дори и за открилия Граала е твърде тежко бреме да убеди цялата историческа общност (още повече, че някои нейни представители по един въпрос имат няколко мнуния)

И може би се лъжа, но поне оставам с впечатлението, че ти не правиш това, не екстаполираш сведенията от летописите върху цялата система познание по дадения период. Което автоматично води до изграждането на изкривена и едностранчива представа.

Казано по-достъпно базирам твърденията си на наличните конкретни факти - писмо и надгробен надпис.

Засега си споменал само няколко източника, които не са никакъв аргумент, както се спомена и по-горе: няколко отделни случая, при това отнасящи се до явно привилигерована група, в никакъв случай не могат да се приемат за общозначещи.

Въпросът е, че като алтернатива няма посочени абсолютно никакви факти. Има само голите твърдения на една наука, която често минава за псевдонаука (понятно защо).

Ами че това противоречи на всички учебници и всичко прието от сериозната историческа наука. ...Да отречеш това означава да отричаш един от основните методи на човешкото познание като цяло, което си е пълна дивотия.

Доста гръмки фрази. Може някъде и да впечатляват, но повечето тук са малко или повече, но все пак достатъчно наясно с историята за да се вържат на голи формулировки.
Човечеството хилядолетия е съществувало без науката "Стъкмистика".

[Гост]

Понеже малко се отклонихте, аз искам да попитам, след като сте /почти/единодушни, че битката при Ахелой не е битката на века, коя можем да определим като такава тогава?

Аз съм за 971г. - битката за Преслав. Сбъсъкът на всичките три източни империи - България, Русия и Византия. След това започва разпада на империите и за дълго в Европа има само малки феодални държавици, като владетелите на някои от тях само носели титлите на някогашните си могъщи предшественици. Но това е началото на края на "епохата на гигантите". Разбира се процесите се развили за нищожните за историята 1-2 столетия.

Ето селскостопанска миниатюра от 11 век


Из същата книжка: Miniature with harvest and ploughing scenes from the margin of a Menologion, 11th century, Esphigmenou Monastery, Mount Athos.


А това е за нашите майстори на оръжие - иначе миниатюрата е към Хомилии на Йоан Дамаскин от 11в.


А това е из Хлудовия псалтир от 9 век, как са строили.

[Warlord]

И аз съм съгласен, че битката 971 г. е с по-сериозни последствия и променя коренно много неща в Югоизточна Европа. Но пък не съм съгласен и с "единодушното" ви умаловажаване на битката от 917 г. - тя също е със сериозни последствия, тя взима страха на византийците и осигурява най-дългия Българо-византийски мир в историята, а инициативата за дълго преминава в ръцете на България. Всъщност като озаглавих темата "Битката на века" нямах предвид точно рамките на Х век, а по-скоро че в радиус от петдесет години занапред и преди нея не е имало битка с подобни мащаби на Балканите и в района.

[Ханс]

Понеже малко се отклонихте, аз искам да попитам, след като сте /почти/единодушни, че битката при Ахелой не е битката на века, коя можем да определим като такава тогава?

Без да съм специалист, а всъщност съм противник на подобни класификации, аз бих посочил битката при Лехфелд(955).

[Гост]

Без да съм специалист, а всъщност съм противник на подобни класификации, аз бих посочил битката при Лехфелд(955).

И за какво е номинарана за "Битка на века" ?

[Гост]

В книга 7 Лъв Дякон инцидентно разказва за битката при Ахелой във връзка с военачалника Лъв Фока. Ето пасажа:

Ведь, когда был безжалостно ослеплен Лев Фока, дядя отца Варды , то место, где была совершена эта кара, назвали Оилеон, что звучит на деревенский лад - Голеон . Так что места казней издавна приобретают такого рода названия. Быть может, не будет лишним рассказать здесь попутно, как был ослеплен Лев.
7. Когда император Лев , заболев тяжелым недугом, переселился из этой жизни и вслед за ним последовал брат его Александр , то престол ромейский, перешедший к малолетнему сыну Льва Константину и к августейшей Зое, заколебался. Этим воспользовался вождь мисян Симеон , муж отважный и Яростный в битве, уже давно неукротимо пылавший желанием пойти войною на ромеев. Не переставая разорять Македонию и Фракию, он, одержимый природным и вообще присущим скифам безумием, повелел ромеям провозгласить его своим самодержцем . Ромеи же, не стерпев открытой наглости и заносчивости скифа, решили двинуться против него с оружием. Итак, они назначили начальником войска и объявили доместиком схол Льва Фоку, который в то время выделялся среди других военачальников своей храбростью и победами, а командование огненосными кораблями поручили Роману (назначенный на эту должность называется друнгарием морского флота). Они были посланы против мисян с тем, чтобы один напал на них с суши, а другой с моря. Передают, что, совершив переход и достигнув Мисии, Лев яростно устремился в бой и перебил бесчисленное множество врагов. Вследствие этого Симеон очутился в крайнем затруднении: он не знал, что ему делать, как укрыться от столь смелого и непобедимого мужа. Все мисяне уже изнемогли в битве и обратились в бегство, но тут один из телохранителей Льва принес ему, как говорят, известие, что друнгарий Роман распустил паруса, повернулся кормою к ветру и отплыл в Византии, намереваясь захватить власть. Это ужасное известие поразило [Льва], он сломал строй, обратился спиной к мисянам и поспешил в столицу, надеясь, что ему удастся опередить приплытие Романа и самому завладеть властью над ромеями .
Увидев это беспричинное, странное бегство ромеев. Симеон якобы заподозрил вначале хитрость, подумав, что мисян ожидает гибель, если они станут их преследовать; однако затем, убедившись в том, что они бегут изо всех сил, устремился вслед за ними и немилосердно истребил бесчисленное их множество. И теперь еще видны кучи костей у Анхиала, где было тогда бесславно перерезано бегущее войско ромеев . Что же касается Льва, то он не прибыл вовремя в Византии и обманулся в своих надеждах:
Роман успел захватить царский дворец и был провозглашен василеопатором

И тъй като цитата от Лъв е на руски, ето нещо по въпроса за Ахелой и на български - въпросното 6 писмо на пат. Николай Мистик до цар Симеон , за което бях споменал. Макар да няма разказ за самата битка, в него има доста сведения за събитията след нея, и особено за подготовката на виз. поход срещу България завършил с битката при Ахелой.