САМУИЛ Е НЕЗАКОНЕН ЦАР

[boilad]

Мисля,че арменския хронист е напълно точен.Като говори,че комитопулите са избягали от Василий ²² той има предвид,че са отхвърлили властта му и това е с оглед на ромейската трактовка на събитията,която представя бунта на комитопулите като въстание срещу легитимната власт на ромейския василевс (по това време българския цар и най-близките му роднини са пленени,а столицата му е превзета,следователно България става част от ромейската империя).
Ето линк за повече подробности http://forum.boinaslava.net/showthre...l=1#post282155
Остани със здраве.

[Гост]

Роман няма право да е цар понеже не може да има деца,ако някой ми посочи български цар или византийски император скопец ще му кажа БРАВО.

В тогавашната геополитическа обстановка този момент е повече от ирелевантен и Роман си е напълно легитимен български цар, което следва да се прецени като гениален политически ход на Самуил:
Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011
- www.bolgnames.com - Russians_2
Според нас инсценирано тук е не само бягството на двамата братя, но и убийството на Борис, защото за Василий той вече е изчерпан като средство за политически шантаж и интриги и в това отношение в случая той залага единствено и само на Роман:
BORIS II Tsar of the Bulgarians at Preslav in 968
Zonaras records that "Borises… Bulgarorum rex" conquered Preslav but was defeated by "Sphendosthlavus Russorum dux". Grand Prince Sviatoslav appears to have allowed Boris to continue to rule in a dependent capacity. Fearing that Grand Prince Sviatoslav would turn his attention to Byzantium, Emperor Ioannes Tzimisces marched into Bulgaria, fighting Sviatoslav at Arcadiopolis. The emperor pushed further into Bulgaria in 971, captured Preslav and defeated the Grand Prince's forces at Silistria, before negotiating Sviatoslav's withdrawal. Emperor Ioannes at first recognised Boris II as Prince of Bulgaria, but proceeded to annex the country converting it into a theme of the empire, abolished the Bulgarian patriarchy and took Boris back to Constantinople as a prisoner where he became a Byzantine magister and patrikios.
During this period, western Bulgaria (Macedonia) remained untouched by these events, and witnessed the uprising of the Kometopulos brothers after the death of Emperor Ioannes in 976. Boris left Byzantium some time after this Macedonian uprising. The exact timing appears unknown. If the supposed date range of Boris's death in [984/86] is correct, Boris's departure could hardly have been a reaction to the Macedonian uprising of 976. Fine points out that it is not known whether he escaped or was released by the Byzantines in the hope of triggering civil war in Bulgaria. He was killed by Bulgarian border guards in [984/86], supposedly in error [Tsars 2010, 10, вж. и срв. Литаврин 1999, 278].

Самуил обаче много лесно и бързо разгадава нечистоплътно-сложната геополитическа игра на Василий и я парира, като наистина провъзгласява Роман за български цар и то под името Симеон, от което, разбира се, на гърците им става лошо:
С появяването на Роман ще трябва да обясним и прекъсването на обсадата на Лариса в 979 г., защото Самуил трябвало да се върне в областта, за да уреди новото положение на работите, което завършило с въдворяването на Роман във Воден като български цар редом с българския патриарх, а своята резиденция пренесъл отново в Преспа (В. Златарски).

Съвременните български медиевисти обаче, кой знае защо, си въобразяват съвсем друго нещо и още какво ли не, по силата на което преспокойно и с най-чиста съвест превръщат цялата тази ситуация около Роман в една огромна загадка, за да не кажем в едно голямо научно нищо:
Царската титла на Роман е обусловена от спазваната от Комитопулите вековна държавна традиция за сакралната природа на “царския род”. Възможно е при това Роман да е бил обявен за съвладетел на брат си Борис II още преди 971 г.

Тъй като съвладетелската форма на управление е достатъчно актуална и през втората половина на Х в., не е изключено през 978 г. Роман да е направил Самуил (а евентуално и Арон?) свой съвладетел с царска титла.
Идвайки в България, цар Роман се установява или е изпратен от Самуил и Арон в Скопие. Така след Велики Преслав (971 г.) и Средец/София като временен административен и църковен център, от 978 г. столица на българската държава става Скопие. Положението на този град в края на Х в. е “замъглено” от онова на Охрид и Преспа, любимите резиденции на Самуил. Именно Скопие обаче е наречено “Cesariа”, т.е. “царски град” в унгарски извори. Българите през 1003 г. губят града, но по-късно успяват да го отвоюват. Дори и през 1018 г. Василий II намира в Скопие “първия отряд” на българската царска армия и прави града столица на темата (областта) “България”.

Ако се върнем към царуването на Роман, неминуемо ще се сблъскаме със спорни въпроси и предпоставени тези. Едва ли цар Роман е бил просто фигурант на престола, както се мисли обикновено. Обстоятелството, че е бил евнух не е аргумент - във Византия има ред примери с евнуси, които са изявени военачалници и държавници (прочутият Нарзес във времето на Юстиниан Велики, паркимоменът Василий, съвременник и дори роднина на Борис ²² и Роман по линия на Лакапините, и т.н.). Твърдението, че Роман оставя държавните дела в ръцете на Самуил, а “…сам се занимава по примера на баща си Петър с църковни въпроси” (заключение на проф. Петър Петров, а и на ред други автори) си остава без доказателства.

Напротив, няма нужните основания да изключваме цар Роман от живота на държавата и нейните военни дела. Знаем със сигурност, че Роман участва в битката при Траянови врата (986 г.), а и повторното му пленяване става пак във време на война. И все пак, съвременниците свързват българските успехи още тогава най-вече с даровития и енергичен Самуил. Според някои изследователи отношенията между Роман и Самуил са уредени по определен начин, например като съвладетели. Друг предлаган вариант е осиновяването на Самуиловия син Гаврил Радомир (епископ Михаил Деволски през Х²² в. го нарича “Гаврил Роман”, а на друго място у Скилица той е “Роман Радомир”!) от царя евнух. Тези виждания, по принцип правдоподобни, си остават в сферата на догадките.
Българските нападения към Тесалия и Епир, дори към Пелопонес създават много проблеми на византийските власти. Къде е мястото на цар Роман в тези събития, остава неизвестно, въпреки че игнорирането му надали е оправдано (Пл. Павлов).

Същевременно обаче Самуил не му предоставя каквато и да било реална политическа власт и правомощия, т.е. Роман е цар чисто номинално. А след като пък през 997 г. патриарх Филип извършва коронацията на Самуил за български цар (КМЕц), пак той назначава Роман за управител на Скопие:
Санкцията на българския патриархъ била достатъчна за признаване у българските господари царско достойнство отъ народа и от външния святъ (Ив. Снегаров).

Ето защо няма нищо странно или чудно в това, че след второто поражение на Самуил от Василий, Роман изобщо не се колебае и побързва да предаде града на ромеите без бой, срещу което пък получава от императора сан патриций и длъжността стратег на Абидос (В. Златарски) [вж. Микулчи 1996, 39, срв. Павлов 2010а, 5]:
ROMAN (940/45-Constantinople 997/98)
Zonaras records that "Petrus Bulgarorum princeps, uxore sua mortua" sent "filios Borisem et Romanum" to Byzantium as hostages. The birth date ranges of Boris and his brother Roman are estimated from the likely birth date range of their mother. He was a prisoner in a Kievan jail in Preslava in 969/71. After Byzantium annexed Bulgaria in 971, Roman was imprisoned in Constantinople until [984/86], which seems to have been the time he was made a eunuch. Zonaras records that "Petri filio Romano" was a eunuch.

He succeeded in escaping with his brother (see above concerning the timing of this escape). He appears to have arrived successfully in Bulgaria, succeeding his brother in [984/86] as titular Tsar of the Bulgarians. It is not clear whether Roman fulfilled any actual role in the government of Bulgaria or whether the four Kometopulos brothers were the only effective rulers in the country at the time. Cedrenus names "Romanus, Petri Bulgarorum regis filius, Borisæ frater, Simeon etiam avi nomine appellatus" when recording that Samuil had appointed him "præfectus" of "urbem Scopias" which he delivered to the emperor, who rewarded him with the title "patricium" and "præpositumque Abydoque" - Governor of Abydos [Tsars 2010, 10-13, вж. Москов 2000, 1; Снегаров 1995, 11-21; КМЕц-1, 628, вж. и срв. Вернадский 2009, 122-144; Литаврин 1999, 280-282,425-426; Мошин 1963а, 54-55; Новиков 1991, 37; Павлов 2010, 2; Пириватриħ 1997, 44-168; Христианство 2002, 142-143; Малала, 4-5; Феоф, 113-115, срв. Калоянов 2009, 3-5; Павлов 2010, 3; ~*~2011, 1-8; Чилингиров 2010, 42].

[Гост]

Интересно е какво е станало с двете девойки, които е трябвало да се омъжат за Василий и Константин, във всеки случай след този годеж Василий ²² така и не се оженил. Интересно е какво е станало и с брата на петър - Иван, който се оженил във Византия.

Едната от тези две девойки е дъщерята на Борис, княгиня Анна.

Нея Василий дава за жена на Владимир, вместо собствената си сестра, както е първоначалната им уговорка, виж:
http://bolgnames.com - Russians_2