Грешката не е в заглавието.
Че официалните историци лъжат за преди Аспарух разбрахме, но ако се окаже, че лъжат и за късното средновековие - това вече ще е прекалено.
Темата е за един от най-големите куриози в българската история. Приемете я като едно интересно предизвикателство.
Става дума за това, че средновековните ни владетели не свършват с Иван Шишман.
И след него продължават царе, крале, феодали, управители на отделни области, българомохамедански феодали - независими, полузависими или васални на султана. Българските царе водят войни срещу турците, български феодали водят морски битки с Венеция.
Данните са от книгата "Грешки в българската история" на Ясен Кавада .
Почти не познавам този период, затова искам вие да коментирате данните на Кавада и да видим дали бърка, от пръстите ли си изсмуква или какво?
Бих казал, че това са негови фантазии, ако не даваше и доказателства, обаче той дава и така нещата се заплитат още повече.
Той вади информацията от надписи в църкви, дарени от български царе, Зографски поменици и др., сведения на западни пътешественици и др.
И така се очертава интересна картина.
Някои примери:
- Михаил ІІ Драгун Тертер Шишман - 1410-1420 г. - 19-ти владетел от Втори зографски поменик
- Константин І - средата на 15 в. - пети деспот на Карвуна (Добруджа) и 20-ти владетел от Втори зографски поменик
- Иван 5 Калиман 1484-? - младши съвладетел на султан Баязид 2
- Цар Константин ІІІ Тертер Шишман - началото на 16 в. Цар на Търновска България и деспот на Карвуна. 32-ри цар от Първи Зографски поменик
- Асен І Тертер Шишман - ?-1588 г. - 32-ри цар във Втори зографски поменик
- Цар Страцимир ІІ Тертер Шишман - втората половина на 16 в. 41-ви цар в Първи зографски поменик
- Теодор Балина Тертер Шишман - ?-1606 г.
и т.н.
И така се оказва следното:
Епоха на династията Тертер-Шишман - от 1280 до 1606 г. (християнски владетели) и до 1807 г. (българомохамеданска клонка)
Наследява династията Дуло и до 1606 г. управлява Търновското царство.
Кавада дава и доста подробности от епохата и описва политическите борби в Късносредновековна България - времена на войни за независимост, феодално раздроблнение - бича и проклятието на средновековието - разкъсване на един народ на независими владения на отделни феодали, отслабване пред чужди нашествия, договори със западни владетели и опити за обединение.
-----------------
И така - поред:
Ясен Кавада - "Грешки в българската история" т. 2
Късносредновековна България е разделена на няколко независими държави - през 13 в. те са 5 - Търновска България, Охридско Българско кралство, Западна България, Бдинско деспотство и Браничевско деспотство. Обединява я цар Константин Тих Дуло - 1257-1277 г. но после пак се разпокъсва.
Охридско Българско Царство
(Охридско кралство, Охридско княжество - през различни периоди)
Същесвува от 1244 до 1595 г. и с прекъсвания до 1689 г.
- Крал Мрънян Драгун Дуло - 1244-1280
Младши съвладетел на търновските царе. Роднина на Тертерите и Смилец
Пайсий Хилендарски, 112, 124 стр.
Създал Българо-Албанско кралство.
- Углеш Дуло - 1280-1346 г.
- Крал Вълкашин Дуло - 1350-1390 г.
Любимец на сръбския крал Стефан Душан, който му завещал сръбската корона, но той не искал титлата му и се подписвал цар на гърците и българите. Стефановият син Урош се борил срещу него за сръбската корона, но бил убит.
Вълкашин се върнал в Орхрид и оттам управлявал Западна България и Сърбия.
Сръбския княз Лазар от Шумадия продължил да се бори за власт срещу Вълкашин. Толкова кратко съществувало сръбското кралство и се разпаднало на множество малки държавици.
Вълкашин не загинал в битката при Чирмен, когато бил разбит заедно с брат си серския деспот Углеш Дуло от османците, както се смята. Там загинал Углеш.
След смъртта на Мурад, Вълкашин използвал турски междуособици, настъпил и прогонил турците от Западна България и Сърбия. Преследвал ги чак до Одрин.
Но турците почнали мощно контранастъпление и Вълкашин отстъпил. Бил убит от слуга при Пловдив през 1390 или 1391 г.
А Десислава Евтимия Тертер Шишман - съпруга на Углеш - била най-голямата писателка на 14 в.
- Крали Марко - крал Марко І Иваница Дуло - 1390-1394
Станал осмаски васал.
- крал Марко ІІ Дуло - 1349-1409
Участва в османските междуособици отначало на страната на Муса, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Останало във фолклора.
Свезнание - 1437 г., Пайсий, 109-115 стр., Раковски - Съчинения, 3 том, 49 стр., Ив. Снегаров - История на Охридската Архиепископия, том 1, Йордан Иванов - Северна Македония - исторически изследвания, 138 стр.
- цар Вълкашин ІІ Дуло 1409-?
- цар Димо Войвода - 15 в.
Наследник на Вълкашин и османски васал.
- цар Новак Дуло - 16-17 в.
Негов съуправител е крал Матеа Преспански.
Новак участвал във войната на търновския цар Теодор Балина Тертер Шишман и Сигизмунд Батори за независимост на България през 1595-1606 г.
След гибелта на Търновска България през 1606 г., Охридското царство явно продължило да съществува. К. Иречек отбелязва, че Скопския санджак имал самоуправление - История на България, том 2, стр 572.
"Кесар Новак, кесарица Каля, всеблагородната му дъщеря госпожа Мария и всеблагородния му син Амирал съградили църква в 1606 г. на Мали остров в Преспанското езеро" - надпис от храм на Мали остров, сега в Гърция
И така - през 1606 г. се поставя надпис на български владетел с титула кесар - т.е. цар... Къде блеят официалните историци - загадка...
А през 1614 г. пръв министър на охридския цар бил някой си Ангелаки - велик логотет.
- цар Матеа Преспански - 16-17 в.
Вероятно съуправител на цар Новак.
Надпис в храма на Слепчанския манастир съобщава че е построен през 1607 г. "...и владичестоуяше тогда кир Матеа Пресопски " - и царуваше тогава кир Матеа Преспански. В скоби е сложен титула кесар. Втори надпис пак там съобщава, че през 1614 г. е царувал цар Матеа Преспански.
- цар Амирал Дуло - 17 в.
Син на цар Новак, владетел на влизащото в състава на Османската империя Охридско българско царство.
- крал Марко ІІІ Дуло - ?-1689 г. - от Шишевския поменик
Последен монарх от рода Дуло, от Битоля. След него пада Охридското царство.
Участвал във войната на Йеген Осман паша Тертер Шишман и австрийците срещу султана. Води борба в Битолско. Пленен и обесен.
Йордан Иванов - Български старини из Македония, 42, 59, 61-62 и 127 стр., К. Иречек - И-я на България, 2 том, стр 572, П. Петров - Карпошовото въстание, 35, 46 стр.
По същото време:
- крал Карпош - 1689 г.
Благородник, хайдушки войвода, после помилван и началник на жандармерията в Източна Македония, подчинен на Йеген Осман паша Тертер Шишман. Пашата загинал във войната срещу турците през 1689 г., но Карпош я продължил заедно с австро-унгарците.
Бил признат за крал от австрийския император и станал австрийски васал. Освободили редица български градове - от Ниш до Скопие, но почнала война с Франция, австрийците изтеглили повечето сили срещу нея и крал Карпош останал с малки гарнизони по крепостите - една след друга паднали.
Карпош паднал покрай столицата си - Куманово.
През 1689 г. е унищожено окончателно Охридското царство.
Земите му минават към Шкодренския везир - независим албански владетел - Бушати паша до 1830 г. Българите участвали в армията му.
Скопско било самоуправляемо владение на албанския бег Реджеб паша.
-----------------
Следва Търновското царство до 1606 г.
Оказва се, че първите три тъмни века на робството са тъмни най-вече в главите на официалните историци.
Че официалните историци лъжат за преди Аспарух разбрахме, но ако се окаже, че лъжат и за късното средновековие - това вече ще е прекалено.
Темата е за един от най-големите куриози в българската история. Приемете я като едно интересно предизвикателство.
Става дума за това, че средновековните ни владетели не свършват с Иван Шишман.
И след него продължават царе, крале, феодали, управители на отделни области, българомохамедански феодали - независими, полузависими или васални на султана. Българските царе водят войни срещу турците, български феодали водят морски битки с Венеция.
Данните са от книгата "Грешки в българската история" на Ясен Кавада .
Почти не познавам този период, затова искам вие да коментирате данните на Кавада и да видим дали бърка, от пръстите ли си изсмуква или какво?
Бих казал, че това са негови фантазии, ако не даваше и доказателства, обаче той дава и така нещата се заплитат още повече.
Той вади информацията от надписи в църкви, дарени от български царе, Зографски поменици и др., сведения на западни пътешественици и др.
И така се очертава интересна картина.
Някои примери:
- Михаил ІІ Драгун Тертер Шишман - 1410-1420 г. - 19-ти владетел от Втори зографски поменик
- Константин І - средата на 15 в. - пети деспот на Карвуна (Добруджа) и 20-ти владетел от Втори зографски поменик
- Иван 5 Калиман 1484-? - младши съвладетел на султан Баязид 2
- Цар Константин ІІІ Тертер Шишман - началото на 16 в. Цар на Търновска България и деспот на Карвуна. 32-ри цар от Първи Зографски поменик
- Асен І Тертер Шишман - ?-1588 г. - 32-ри цар във Втори зографски поменик
- Цар Страцимир ІІ Тертер Шишман - втората половина на 16 в. 41-ви цар в Първи зографски поменик
- Теодор Балина Тертер Шишман - ?-1606 г.
и т.н.
И така се оказва следното:
Епоха на династията Тертер-Шишман - от 1280 до 1606 г. (християнски владетели) и до 1807 г. (българомохамеданска клонка)
Наследява династията Дуло и до 1606 г. управлява Търновското царство.
Кавада дава и доста подробности от епохата и описва политическите борби в Късносредновековна България - времена на войни за независимост, феодално раздроблнение - бича и проклятието на средновековието - разкъсване на един народ на независими владения на отделни феодали, отслабване пред чужди нашествия, договори със западни владетели и опити за обединение.
-----------------
И така - поред:
Ясен Кавада - "Грешки в българската история" т. 2
Късносредновековна България е разделена на няколко независими държави - през 13 в. те са 5 - Търновска България, Охридско Българско кралство, Западна България, Бдинско деспотство и Браничевско деспотство. Обединява я цар Константин Тих Дуло - 1257-1277 г. но после пак се разпокъсва.
Охридско Българско Царство
(Охридско кралство, Охридско княжество - през различни периоди)
Същесвува от 1244 до 1595 г. и с прекъсвания до 1689 г.
- Крал Мрънян Драгун Дуло - 1244-1280
Младши съвладетел на търновските царе. Роднина на Тертерите и Смилец
Пайсий Хилендарски, 112, 124 стр.
Създал Българо-Албанско кралство.
- Углеш Дуло - 1280-1346 г.
- Крал Вълкашин Дуло - 1350-1390 г.
Любимец на сръбския крал Стефан Душан, който му завещал сръбската корона, но той не искал титлата му и се подписвал цар на гърците и българите. Стефановият син Урош се борил срещу него за сръбската корона, но бил убит.
Вълкашин се върнал в Орхрид и оттам управлявал Западна България и Сърбия.
Сръбския княз Лазар от Шумадия продължил да се бори за власт срещу Вълкашин. Толкова кратко съществувало сръбското кралство и се разпаднало на множество малки държавици.
Вълкашин не загинал в битката при Чирмен, когато бил разбит заедно с брат си серския деспот Углеш Дуло от османците, както се смята. Там загинал Углеш.
След смъртта на Мурад, Вълкашин използвал турски междуособици, настъпил и прогонил турците от Западна България и Сърбия. Преследвал ги чак до Одрин.
Но турците почнали мощно контранастъпление и Вълкашин отстъпил. Бил убит от слуга при Пловдив през 1390 или 1391 г.
А Десислава Евтимия Тертер Шишман - съпруга на Углеш - била най-голямата писателка на 14 в.
- Крали Марко - крал Марко І Иваница Дуло - 1390-1394
Станал осмаски васал.
- крал Марко ІІ Дуло - 1349-1409
Участва в османските междуособици отначало на страната на Муса, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Останало във фолклора.
Свезнание - 1437 г., Пайсий, 109-115 стр., Раковски - Съчинения, 3 том, 49 стр., Ив. Снегаров - История на Охридската Архиепископия, том 1, Йордан Иванов - Северна Македония - исторически изследвания, 138 стр.
- цар Вълкашин ІІ Дуло 1409-?
- цар Димо Войвода - 15 в.
Наследник на Вълкашин и османски васал.
- цар Новак Дуло - 16-17 в.
Негов съуправител е крал Матеа Преспански.
Новак участвал във войната на търновския цар Теодор Балина Тертер Шишман и Сигизмунд Батори за независимост на България през 1595-1606 г.
След гибелта на Търновска България през 1606 г., Охридското царство явно продължило да съществува. К. Иречек отбелязва, че Скопския санджак имал самоуправление - История на България, том 2, стр 572.
"Кесар Новак, кесарица Каля, всеблагородната му дъщеря госпожа Мария и всеблагородния му син Амирал съградили църква в 1606 г. на Мали остров в Преспанското езеро" - надпис от храм на Мали остров, сега в Гърция
И така - през 1606 г. се поставя надпис на български владетел с титула кесар - т.е. цар... Къде блеят официалните историци - загадка...
А през 1614 г. пръв министър на охридския цар бил някой си Ангелаки - велик логотет.
- цар Матеа Преспански - 16-17 в.
Вероятно съуправител на цар Новак.
Надпис в храма на Слепчанския манастир съобщава че е построен през 1607 г. "...и владичестоуяше тогда кир Матеа Пресопски " - и царуваше тогава кир Матеа Преспански. В скоби е сложен титула кесар. Втори надпис пак там съобщава, че през 1614 г. е царувал цар Матеа Преспански.
- цар Амирал Дуло - 17 в.
Син на цар Новак, владетел на влизащото в състава на Османската империя Охридско българско царство.
- крал Марко ІІІ Дуло - ?-1689 г. - от Шишевския поменик
Последен монарх от рода Дуло, от Битоля. След него пада Охридското царство.
Участвал във войната на Йеген Осман паша Тертер Шишман и австрийците срещу султана. Води борба в Битолско. Пленен и обесен.
Йордан Иванов - Български старини из Македония, 42, 59, 61-62 и 127 стр., К. Иречек - И-я на България, 2 том, стр 572, П. Петров - Карпошовото въстание, 35, 46 стр.
По същото време:
- крал Карпош - 1689 г.
Благородник, хайдушки войвода, после помилван и началник на жандармерията в Източна Македония, подчинен на Йеген Осман паша Тертер Шишман. Пашата загинал във войната срещу турците през 1689 г., но Карпош я продължил заедно с австро-унгарците.
Бил признат за крал от австрийския император и станал австрийски васал. Освободили редица български градове - от Ниш до Скопие, но почнала война с Франция, австрийците изтеглили повечето сили срещу нея и крал Карпош останал с малки гарнизони по крепостите - една след друга паднали.
Карпош паднал покрай столицата си - Куманово.
През 1689 г. е унищожено окончателно Охридското царство.
Земите му минават към Шкодренския везир - независим албански владетел - Бушати паша до 1830 г. Българите участвали в армията му.
Скопско било самоуправляемо владение на албанския бег Реджеб паша.
-----------------
Следва Търновското царство до 1606 г.
Оказва се, че първите три тъмни века на робството са тъмни най-вече в главите на официалните историци.
Та какво ще кажете за това? :nut: :vsad: :sm186: :aaa:
Comment