Гербът е изображение върху платно, дъска, хартия или метал на отличителните знаци на някоя държава, династия, град, област или знатно семейство. Изборът на символ е бил практика от най-древни времена - шумерите си харесват орел с лъвска глава, египтяните - змията, атиняните предпочитат совата, а византийците - двуглавия орел. С появата на кръстоносците тези първични емблеми стават много по-сложни и тогава се ражда традицията на едно сложно изкуство - хералдиката, чийто изумителен плод е гербът. Именно като графично изображение с определена композиция, съдържаща строго определени елементи, подредени по установени правила, той се налага в цяла Западна Европа през ХI-ХIII в. като най-познатия и задължителен символ.
Мотивът за появата му е колкото прост, толкова и убедителен - обкованият в железарии рицар от петите до космите на главата си включително, комуто се виждали само очите през цепката на шлема, е трябвало да бъде разпознат по нещо, а по това нещо и той самият да различава приятелите от враговете си. И това нещо бил гербът, който се появил най-напред на щита, с който рицарят не се разделял и когато спял. Формата на щита предопределя и формата на първите гербове - в Англия те били кръгли, а във Франция - ромбоидни или сърцевидни. След щита гербът превзел всичко, създадено или ползвано от човека, за да се чувства най-умното земно създание и господар на по-низши от него по произход и ум Божи творения. Знаменитата емблема се кипри на парадния вход на рицарския замък, гордо стои на каретите, не се смущава, когато я извезат по бельото или я изрисуват по кухненската посуда.
Масовата психоза по герба в златните кръстоносни времена е обяснима и с неговата полезност. Неграмотните рицари по-лесно усвоявали картинките по гербовете, отколкото четмото и писмото. Гербът в ония времена бил нещо като паспорт, а възникналата цяла наука - хералдиката - първоначално тълкувала само неговата символика. По-късно хералдиката и нейните висши представители - херолдите, били издигнати от царе и монарси във висш статут. Тази наука почнала да определя какво да се включи в новите гербове, защото повторенията и сходствата със старите се смятали за позор. Монарсите определяли кой да бъде херолдмайстор и задачата му била да съхранява старите и да съставя новите гербове. Херолдмайсторите били най-образованите хора на своето време. Най-известният между тях бил Конрад Вюрцбургски, живял през втората половина на ХIII век. Той се прочул, че формулирал в стихове теоретичната хералдика.
Нямало нищо случайно в избора на формата, цвета или фигурите в герба. В зората на създаването му повечето от тях се избирали според повеленията на Господин Случая. Например през 1329 г. шотландският крал Робърт, преди да умре, извикал рицаря Дъглас Мрачния и му заповядал да отнесе сърцето му в Палестина. Рицарят обаче бил убит от маврите в Андалузия, стиснал стъкленицата със сърцето на покойния си господар. Родът на храбрия рицар включил в герба си сърце, увенчано с кралска корона и девиза: "Изпълни или умри!"
В рицарските гербове най-често се срещат кръстът или ръка с кръст, което подсказвало, че основателят на рода е участвал в кръстоносните походи. Сред животните предпочитали лъва, като символ на сила, смелост и великодушие, а също жерав и с камък, който пък олицетворявал бдителност.
През ХV век правото за разрешение и утвърждение на нов герб иззели монарсите, които създали специално ведомство Херолдия, което да се занимава с тази задача. Но още един век преди това почнали да се съставят сборници с гербове, най-старият от които бил Цюрихският от 1320 г. Историята на гербовете е по-добре описана и съхранена, отколкото историята на някои държави или държавици. След покоряването на Западна Европа гербът превзема и Източна, като през ХVII век се налага и в Русия. У нас препирните какъв да бъде държавният герб в последните години са характерни за страни без потомствена аристокрация. В Западна Европа смяната на елемент в герба или изборът на нов става след някакъв Апокалипсис.
Мотивът за появата му е колкото прост, толкова и убедителен - обкованият в железарии рицар от петите до космите на главата си включително, комуто се виждали само очите през цепката на шлема, е трябвало да бъде разпознат по нещо, а по това нещо и той самият да различава приятелите от враговете си. И това нещо бил гербът, който се появил най-напред на щита, с който рицарят не се разделял и когато спял. Формата на щита предопределя и формата на първите гербове - в Англия те били кръгли, а във Франция - ромбоидни или сърцевидни. След щита гербът превзел всичко, създадено или ползвано от човека, за да се чувства най-умното земно създание и господар на по-низши от него по произход и ум Божи творения. Знаменитата емблема се кипри на парадния вход на рицарския замък, гордо стои на каретите, не се смущава, когато я извезат по бельото или я изрисуват по кухненската посуда.
Масовата психоза по герба в златните кръстоносни времена е обяснима и с неговата полезност. Неграмотните рицари по-лесно усвоявали картинките по гербовете, отколкото четмото и писмото. Гербът в ония времена бил нещо като паспорт, а възникналата цяла наука - хералдиката - първоначално тълкувала само неговата символика. По-късно хералдиката и нейните висши представители - херолдите, били издигнати от царе и монарси във висш статут. Тази наука почнала да определя какво да се включи в новите гербове, защото повторенията и сходствата със старите се смятали за позор. Монарсите определяли кой да бъде херолдмайстор и задачата му била да съхранява старите и да съставя новите гербове. Херолдмайсторите били най-образованите хора на своето време. Най-известният между тях бил Конрад Вюрцбургски, живял през втората половина на ХIII век. Той се прочул, че формулирал в стихове теоретичната хералдика.
Нямало нищо случайно в избора на формата, цвета или фигурите в герба. В зората на създаването му повечето от тях се избирали според повеленията на Господин Случая. Например през 1329 г. шотландският крал Робърт, преди да умре, извикал рицаря Дъглас Мрачния и му заповядал да отнесе сърцето му в Палестина. Рицарят обаче бил убит от маврите в Андалузия, стиснал стъкленицата със сърцето на покойния си господар. Родът на храбрия рицар включил в герба си сърце, увенчано с кралска корона и девиза: "Изпълни или умри!"
В рицарските гербове най-често се срещат кръстът или ръка с кръст, което подсказвало, че основателят на рода е участвал в кръстоносните походи. Сред животните предпочитали лъва, като символ на сила, смелост и великодушие, а също жерав и с камък, който пък олицетворявал бдителност.
През ХV век правото за разрешение и утвърждение на нов герб иззели монарсите, които създали специално ведомство Херолдия, което да се занимава с тази задача. Но още един век преди това почнали да се съставят сборници с гербове, най-старият от които бил Цюрихският от 1320 г. Историята на гербовете е по-добре описана и съхранена, отколкото историята на някои държави или държавици. След покоряването на Западна Европа гербът превзема и Източна, като през ХVII век се налага и в Русия. У нас препирните какъв да бъде държавният герб в последните години са характерни за страни без потомствена аристокрация. В Западна Европа смяната на елемент в герба или изборът на нов става след някакъв Апокалипсис.
знам но какво точно имаш предвид че не е случайно?
Comment